Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2016 21:11 - Църквата ни като инквизиция за нормалността
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2311 Коментари: 1 Гласове:
-1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image

Църквата ни като инквизиция за нормалността

            В къщи имам една много стара снимка. От войната е, на прадядо ми Георги Нинов от Торос, който през 1916 год. е бил на чукарите при Дойран в състава на 9 плевенска желязна дивизия. Командвал ги ген. Владимир Вазов. И тогава, през лятото на 1916 год., нашите бойци чествали 1 000 – годишнината от успението на Св. Климент Охридски. Били общонационални празници. И се снимали нашите дядовци с поповете и пушките по този повод. После победили в славната епопея.

            Такива неща си спомних тези дни, когато трябваше да честваме 1 100 год. от успението на този наш светец, но не би, защото БПЦ няма нито умствения, нито националния, нито религиозния капацитет за това. Онези българи са били други, а църковниците ни пък са били съвсем други.

            Сега Българската православна църква се е капсулирала, затворила в дверите на съветското влияние и основните и занимания е да води войни с „врага вътре в православната общност”, което много ми напомня на едни други времена. Светия синод на БПЦ, като че ли намери враговете си и поведе война с тях – двама умни и достойни православни мъже – теолога проф. Калин Янакиев и журналиста Горан Благоев. В тях провидяха ерес, страшилището за българската църква и по стар тертип ги заклеймиха, остава и да ги анатемосат. Аз пък, който съм съвсем не толкова праведен християнин винаги с огромно удоволствие слушам и двамата, защото ми дават познание и друга гледна точка, просто се кефя на интелектуалната им просветеност в религиозните дела, каквито хора явно не трябват на църквата ни. Очевидно. И всичко е толкова грозно...

            Оня ден прочетох в официалния/каноничния?!/ сайт на БПЦ „Отворено писмо до проф. Калин Янакиев, за това дали римокатолиците са еретици/и други професорски недоумения/”  с автор някой си Йеросхимонах Димитрий Зографски. В това отворено писмо клирикът се нахвърля яростно срещу Янакиев, защото професорът си позволил да замоли православната официална общност да му отговорят на простичкия въпрос дали някой събор е обявявал католицизма за ерес. И Зографски вече от висината на Единия Бог и Едната истина/очевидно се възприема за техен говорител/ категорично се възправя срещу това, защото нямало нужда от специално решение – еретичността на католицизма се подразбирала и без такава санкция. Край, нататък са цитати от Светите книги, където има всичко.

            Не съм особено вещ в каноничните правила и се поинтересувах като каква е дружността в църковната йерархия на Йеросхимонаха, т.е. на самия Зографски. И се оказа, че това което прави няма нищо общо с длъжността му, защото йеросхимонаха се обрича изцяло на църквата, обрича се на абсолютно безмълвие, изцяло се отдава на извън светските суети, а нашия йеросхимонах Зографски щедро раздава поучения из интернет и други светски медии, но очевадно няма никакво значение за Светия синод – важно е да защитава страстно светите им „праведни” дела.

 Православен християнин съм, но не мога да отрека видимото – католическата църква е по-мобилна, по-близо до хората, по-човешка от застиналото ни православие. Тя прави всичко възможно да навлиза все по-дълбоко в душите на пасомите си. Да вземем отношението на двете църкви към престъпленията на комунизма в бившите страни от Източния блок. Католиците и специално папа Йоан Павел Втори отдавна канонизира за светци избитите католически свещеници в България и техния водач Евгени Босилков, докато БПЦ мълчи тайнствено повече от 25 години, въпреки че в страната след 1944 год. са избити по най-жесток начин повече от 1 300 православни свещеници, които са искали да запазят вярата на българите и самостоятелността на църквата ни. Нима не е достоен за канонизация мъченик като отец Константин Бъчваров от с. Торос, който е рязан на парчета в милицията в Луковит веднага след 9 септември!? Бях свидетел през 70-те години на 20 век, когато разкопаха гроба му, за да погребат спругата му и видях ужаса и запомних писъците на жените, когато в ковчега намериха крака му до главата. И това не е изолиран случай. Ами лагерите и затворите? Униатския свещенослужител отец Храбър/Тадей/ Марков ми е разказвал колко много православни служители е имало по лагерите, колко добри приятели са били с тях, въпреки че той е униат, но никой от тях не го е наричал еретик, а са били преди всичко хора.

            Антикомунизмът е забранена тема в нашата православна църква и няма как да е другояче след като висшия клир е функция на Държавна сигурност. Никакви, ама абсолютно никакви бръщолевения за „истинското православие” за мен нямат значение, докато над БПЦ свирепо наднича изкривения образ на тежкия комунизъм и тайните му служби. Това е и е въпрос на достойнство и християнско смирение да поискат опрощение и прошка от народа си, ако наистина претендират да са негови духовни водачи. По-голяма ерес от това няма – да служиш доброволно на Сатаната /ДС/ и да си първослужител в църквата. Нито гностиците, нито манихеите, нито богомилите, нито католиците носят такава зловеща и страшна ерес като нашите офицери и служители на ДС!

            И отвореното писмо на Зографски виси някак си в празното пространство при подобно сравнение – милиционерщината на атеистичния комунистически режим и йерархията на еретичността. Нали самия св. Йоан Богослов казва:  „Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха били наши, щяха да останат с нас; но те излязоха, за да стане явно, че не са всички наши." (1 Иоан. 2:19).

            Освен срещу проф. Янакиев БПЦ отдавна води война и с теолога-журналист Горан Благоев като още на 6 февруари 2016 Светия синод оповести официалното си решение: „архиереи и клирици на БПЦ-БП да не участват в предаването „Вяра и общество” на Г. Благоев по БНТ 1”. Подобна атака срещу български журналист досега не е имало при това без мотиви, още повече, че когато в предаването са дискутирани теми, засягащи БПЦ винаги е канен техен представител. И за да демонстрират пълната си интелектуална безпомощност, Светия синод организира анонимна подписка срещу предаването, но в интерент пространството веднага се появи открита подписка в защита на журналиста, която събра за часове в пъти повече защитници на тезите, изразявани от журналиста. А Христос бе казал, че Истината ще ни направи свободни, но за нашите високопоставени архиереи този завет не важи, когато става дума за чуждите им господари. Защото декларацията на синодалните старци се появи след поредица предавания по повод канонизацията на св. Серафим – една твърде спорна личност, не случайно обвинявана именно в ерес. При това руски гражданин, служил в България. Тази сила, която Светите отци на БПЦ  не намериха за канонизацията на жертвите на комунизма в България, тези същите намериха смелост/подсказана/  за канонизацията на руски гражданин със спорна репутация. Нашите висши отци явно не желаят да разберат, че предаването е в обществена медия, а не църковна институция, подчинена им персонално.

            Прегледах  доста от предаването преди решението на Светия синод и поне според мен причината за реакцията срещу Благоев е в няколко посоки. На първо място това е единственото предаване, в което интелигентно и аргументирано се дискутира темата за диалог между католици и православни. На второ място впечатление ми направи, че също тук е обсъждана темата, че нашите отци от Синода написаха писмо до украинския президент Порошенко, което бе изцяло в защита на Руската патриаршия и влязоха в ролята на политически арбитър. Появи се и „руски вариант”, което си бе доказателство, че просто е писано не в родната синодална палата. На  трето място – Горан Благоев търси и кани в предаването си хора от различни вероизповедания, с коренно противоположни верски разбирания в името на различността, но това очевадно е недопустимо за „блюстителите на правата вяра”. И всичко това във времената на тероризъм, загуба на духовни стълбове и зависимости. Но да застанеш със солидни аргументи в полза на твоята вяра срещу противниците е нужно да имаш сериозен интелектуален потенциал, какъвто Синода просто няма.

 

            И достигаме до най-важната причина – просто Горан Благоев в предаването си не е в руслото на московско-монархическия – клерикален комплекс, който е завладял светите отци в България. Един от най-яростните му критици е зализания царски депутат Борислав Цеков – близка дружка на съветската наместничка у нас Светлана Шаренкова и шеф на форума „България-Русия”. Тази компания бе особено възмутена, че журналистът си позволи да направи публично достояние опитите да бъде превърната в собствена руска църква подворието на Руската патриаршия в София. Даже при посещението на Руския патриарх Кирил на Благоев не му бе позволено да влезе в същата църква. И да не забравяме, че БПЦ продължава да величае Сакскобурготски като „цар на българите” и пъзелът се подрежда: Цеков – Шаренкова - Русия – „монарх” - тайни служби. А напоследък все повече ме удивява и факта, че говорител на официалната синодална политика е станала крайната комунистка Велислава Дърева, всъщност дали и кога въобще е кръстена в православната вяра  тази жена? През 1992 год. тя и Татяна Дончева се появиха като защитници на официалния Синод срещу хората на Христофор Събев и сигурно оттогава им е възложено по партийна линия да изговарят „официалните” позиции на архиереите. Всъщност нямам съмнение, който иска да споделя протиовоположно мнение. Сега освен Йеросхимонах Зографски основен говорител на Светия синод е Велислава Дърева, на която щедро се дава поле да „дебатира” в полза на „каноничния” Синод, а аз си мислех, че официалния сайт служи за друго, ама нейсе.

            Проблемът на Светия синод не е предаването „Вяра и общество”, нито Калин Янакиев, нито Горан Благоев, проблемът им е в собствената им интелектуална немощ, иначе биха били щастливи, че в обществената медия има предаване с подобен профил. Вместо това те забраняват на своите духовници да говорят там по верови въпроси, може утре да поискат да се чува само и единствено техния глас, но пак ще се карат, просто това умеят най-добре – да търсят „враговете с партиен билет”. Много жестове направи държавата към архиереите, но от това се родиха напълно откачени „духовни водачи" като Лудото Коле в Пловдив, за който истинските блюстители на вярата са неговите персонални спонсори: архонта Манджуков, носителя на орден „Св. Ерм” Гочиту Гергов, областния управител Димитров или Тодор Батков. Такива хора никога няма да разберат нито проф. Калин Янакиев, нито Горан Благоев. За това трябва интелектуален капацитет, който нямат, но пък са вещи в имотните и политическите дела. Това ни е съдбата, за съжаление...




Гласувай:
2
3


Вълнообразно


1. wasp - За съжаление БПЦ и синода започват да се превръщат в шайка безродници...
29.07.2016 13:12
На трети февруари тази година България и Русия канонизираха руснака Серафим Соболев, архиепископ, оглавявал руските православни общини в България от 1921 г. до 1950 г., като "Серафим Софийски Чудотворец".

Горан Благоев, водещ на "Вяра и общество" по БНТ обаче даде ефирно време на тезата, че Соболев е помагал на руските служби и че е бил против комуникация с католици и протестанти.

В предаването доцентката по история д-р Лизбет Любенова цитира документи, според които "Серафим Соболев е давал сведения на църквата в Съветския съюз за българските митрополити, за техните икуменически нагласи”. Тя припомня и предложението му до Москва "да бъдат сринати 11-те български епархии и сведени до шест, защото всички духовници в тях са схизматици и икуменисти”.

Нищо чудно че църквата недолюбва г-н Благоев...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5582073
Постинги: 887
Коментари: 5993
Гласове: 9235
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031