Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2016 11:31 - "Отговори" на Гърневски/Амфоров/ и някои други неща...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1354 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.07.2016 17:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
image

image

 Тази снимка "подозрително" изчезна, но пак я качвам. На нея се вижда "антикомуниста" Спас как води манифестацията на БКП със знаменце! /Кликнете върху нея, за да се любувате/

„Отговори” на Гърневски/Амфоров/ и някои други неща...

 
Право на отговор, след неверни твърдения на Христо Марков

В публикация за Faktor.bg г-н Христо Марков си позволява да цитира името ми със следните фрази: „Само пресният съдружник на Гочиту Гергов в панаира Спас Гърневски вдига куха пушилка, но като всичките му „акции“ и тази е димна завеса и популизъм. Останалото е мълчание“.

Г-н Марков,

Доколкото си спомням, когато през 2006г. се създаваше дружеството за публично частно партньорство между община Пловдив и начеващия олигарх Георги Гергов, само двама души под тепетата публично се противопоставихме на тази афера. Вие не бяхте втория.

Чудя се с днешните ви плагиатства от отдавна изречени през годините слова, дали се опитвате просто да надзърнете под прожекторите на иначе много важна за пловдивчани тема или имате задача да дискредитирате нейните носители. Съвсем разбираема е злобата, която питаете към мен през годините. Демонстрирали сте я в много ваши нечистоплътни публикации, касаещи скромното ми име. Ще ви припомня някои от вероятните причини за това „внимание“:

Бяхме заедно в Демократическата партия /ДП/, когато тя начело със Стефан Савов през 1994г. асистирана от хора като вас разцепихте СДС като напуснахте „синия съюз“ точно преди изборите. Мен ме изключихте от ДП, защото бях против това предателство и исках единството на СДС. На решителните кметски избори през 1995 г. в Пловдив отцепническата ви „дружина“ се яви в коалиция против СДС, обслужвайки по този начин „червените“ интереси, но бяхте разгромени. След мандата ми като кмет освен всичко друго, което съм направил, в съзнанието ми са останали и няколко скромни неща, които в политически план съм извършил:

- При встъпването ми в длъжност уволних светкавично над 300 чиновници от Общината „селектирани“ в комунистическите години като верни партийни кадри;

- За една нощ разписах всички заповеди за въвеждане в имотите им на десетки пловдивчани по закона за реституцията присъдени им от съда, но умишлено „блокирани“ от предходната уж демократична власт в градът ни в голямата част доминирана от сподвижниците на г-н Марков от ДП. „Наложи“ се дори руският консул да „освободи“ резиденцията си в центъра на Пловдив за да настаня обратно семейството изхвърлено в комунистическата вахканалия за 24 часа от дома си в покрайнините на града, при установяване на руското опекунство в Южна България.

- Предотвратих фалита на Общината, която беше с над 35% дефицит с кредити, голяма част, от които бяха дело на ваши съпартийци от ДП;

- Заедно с областният управител А. Андонов застанахме начело на януарските събития през 1997 г. в края на които осъществихме блокадата на Пловдив, а три дни по късно комунистите паднаха от власт.

- След мое предложение през януари 1997 г. прекръстихме площада пред Общината от „Ген. Гурко“ на „Стефан Стамболов“, като изградихме и негов паметник;

-  След победата организирахме осъществяването на крупни инфраструктурни проекти в Пловдив;

- По моя заповед демонтирахме всички партизански плочи от улиците на града;

- По мое предложение Общинският съвет взе решение за демонтажа на паметника „Альоша“, което продажни магистрати отмениха;

- Вдигнахме паметник на репресираните от комунистическия режим пред Общината на мястото на бившия паметник на „Комунарите“...

На предстоящата сесия на 2-ри август 2016 г. по мое предложение ще се обсъжда изграждането на паметна плоча-барелеф на истинския пловдивски дисидент Йордан Русков. Той е поетът написал през 1956 г. в подкрепа на унгарската революция стихотворението „Зов за свобода“. За този стих е осъден на седем години затвор, повечето от които излежава ефективно. Ето само този човек признавам за истински дисидент на Пловдив.

Кои сме ние двамата с вас г-н Марков? Аз съм обикновен човек. Нямам никакви политически заслуги преди 10-ти ноември. Когато дойде времето за политически промени каквото можах направих. Навярно е много скромно. Ако не ми бяха отнели втория кметски мандат, сигурно щях да направя много повече? Отнеха ми го, защото се противопоставих на опита за кражба на 200 дка. пловдивска земя от високопоставен държавник на синята партия. След дълги съдебни дела общината „приюти“ този ценен имот в активите си. Изключиха ме от СДС, защото бях против втория мандат на д-р Чомаков. В този мандат стана имено „кражбата на века“ в полза на Гергов, за който на сесията на 28-ми юли т.г. разпространих декларация отразена и във Faktor.bg. Вие прочетохте ли я? На предишната сесия бях избран не за „пресен съдружник“ на олигарха, както се опитвате да ме дискредитирате, а за представител на Общината в това смесено дружество, за да се опитам да върна част от заграбените от руския консул имоти.

Този процес стартира. Не знам дали ще го подкрепите - това не е като да следваш събитията. През януари 1997 г. не ви виждах на митингите на СДС, не ви видях и следващата година, когато устоявахме позицията „за НАТО“. Г-н Марков, бяхте депутат, „общественик“ - не си спомням какво точно сътворихте вие за Пловдив и „антикомунизма“ ви от онези позиции. Може би единствената ви рожба е предложението от преди известно време в подземието на Общината да се изгради „Музей на злото“, в който покой да намерят репресираните и преди 9-ти и след 9-ти септември. Съюза на репресираните в България категорично отказа възможността за подобна „коалиция“. Отказах ви и аз, защото мъжете от моя род са преследвани след 9-ти септември. За вашите не знам. Ако продължавате с опитите за спекулация с името ми, следващия път ще се видим в съда. Досега ви прощавах, защото все пак бяхте „син депутат“. За съжаление!

            След като за едно мое изречение Певеца на комунизма е написал цяла статия реших накратко и аз да му отвърна:

Казаха ми, че Спас Гърневски публикувал „право на отговор”. Не мислех да се занимавам с „певеца на комунизма”, но след като видях, че за едно мое изречение е написал цял опус не мога да се сдържа. То, многословието също е негов стил, ама нейсе. Спасе,  през 2006 год. съм написал 12 статии срещу съдружието на Гергов с общината и още толкова срещу Чомаков, а ти къде си бил и какво си правил не ме е интересувало, но слава Богу блога ми има над 5 милиона четения, така че може да се види. Злоба към теб не питая ни най-малко, просто на персоната ти съм гледал винаги със съжаление, а какво мисля за теб също съм го написал в същия блог с 5 милиона прочитания, виж го - http://toross.blog.bg/politika/2015/10/12/spas-gyrnevski-oblyskvashtiiat-politicheski-hameleon.1398939 И престани да лъжеш, че си изключен от ДП заради разцеплението със СДС. Знаеш чудесно, че си изключен от ДП заради „явни комунистически убеждения, изразявани чрез печата” и така пише в протокола на Върховния партиен съвет. Нали така – ти беше там, на ул. „Л. Каравелов”. Май и аз бях – за да те защитя, доколкото мога, когато се гънеше като земен червей. Какво съм направил като депутат във ВНС и 36 НС съм публикувал отчети, мога да ти ги дам, но да ти кажа, че съм и досега пловдивския депутат с най-много питания и най-много законодателни предложения. И досега. С някои от тях не се гордея. Като това, че събирах подписка за назначаването ти за шеф на печатницата от началник склад без висше образование, с Рабфак. Пазя и нея.

Спасе, за разлика от теб, който си изключван от всички партии, в които си членувал/ДП, СДС, ДСБ/, аз съм членувал само в една и съм си останал с тези убеждения. Впрочем, ти можеш ли да изброиш в колко партии си бил, аз ги докарах до 9, може и да са повече. И навсякъде си търсил някой към който да се прилепиш и да го славиш като Альоша – Савов, Иван Костов, Симеон Втори, сега си се лепнал за Мамин Тотю/Иван Тотев/, просто такава ти е съдбата, за съжаление.

Сега пак вървиш след събитията. Щял си да предлагаш поставянето на паметна плоча на Й. Русков. Той бил единственият/?/ дисидент. Пак не си ме чел за Русков, а трябва. И да ти кажа – преди три години, когато унгарската държава постави негова паметна плоча пред посолството си в София бях единствения пловдивчанин поканен да каже няколко думи за него. Питай президента П. Стоянов или Начо Христосков. Теб, разбира се, те нямаше. Ами къде беше бе, Спасе, певецо на комунизма, на погребенията на наградените от президента пловдивски дисиденти – отец Благой Топузлиев, отец Димитър Амбарев и Петър Манолов. Там имаше хора, които да ти кажат какво мислят за теб.

            През 1997 год. за разлика от теб не съм бил на трибуните, а на барикадите и на окупациите, с агитката на „Левски” на 10.1., а ти май беше президент на „Локо-Пловдив”... Същият революционер си като по времето на протестите срещу Орешарски, когато се криеше под сянката пред областната управа или когато обяви несъществуващ митинг на 9 ноември в София. Такъв „революционер” си. По ти отива да пееш дитирамби за Альоша, Съветската армия, априлския вятър, съветския войник или партията, която ти даде толкова много. Да ти ги припомням ли бездарните ти стиша? Едно време Стефан Савов те попита десет пъти поне – Ти ли ги писа!?

            И накрая да ти кажа, че и за „Музея на злото” припяваш на твоя опекун Мамин Тотю, дори проекта не си прочел, който спечели конкурса на европейската програма за „Памет и съвест”, но тежки комунисти като теб в Пловдив не желаят да има  такъв. И да ти кажа – предлагам ти да ти дам пълномощно да погледнеш за моите всички роднини – баща, майка, баба и дядо в Комисията по досиетата. Ще искам да ми дадеш и ти такова пълномощно, за твоите.. За моите роднини ще прочетеш как дядо и баба с пет езика са били едновременно в Белене и Босна, как баща ми от треньор по волейбол в Пловди е изпратен в Ардино, а майка ми в Говедарци. Ще е хубаво да се разровиш и ти за роднините си. Не  навлизай в тази тема, че пак ще станеш за резил.

            А  „борбата” ти с Гергов ще завърши като борбата ти с Альоша. Като твоя приятел Кр. Обретенов/лека му пръст/, който прекара години наред в Борда на Гергов, на хранилка там, такава ще ти е съдбата и на теб. Не виждаш ли или пак се правиш на тапа, че твоите опекуни си бяха подготвили сделката с процентите на Варна и Пловдив, че Лукарски го внася, но го гласува ЦЕЛИЯ МС, че другаря ти Мамин Тотю по това време предвидливо е в Италия, че общината предварително не изпраща отговор на МС за процентите и т.н. , и т.н.

            Айде, като „певец на прогресивната общественост” седни напиши една ода за Мамин Тотю.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5582073
Постинги: 887
Коментари: 5993
Гласове: 9235
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031