Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.09.2016 11:09 - А животът си тече ... по комунистически
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 910 Коментари: 1 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

image

А животът си тече … по комунистически

            Неделя е. 11 септември. На тази дата си отиде такава забележителна жена като майка ми, а преди това, преди много години си отива от този свят и нейният любим писател Георги Марков, убит като куче в Лондон от българската ДС, на този ден терористите унищожиха кулите близнаци в Ню Йорк, ама през 2016 год. на този ден се провел някакъв събор до язовир „Копринка” на тежките български  комунисти-путинофили, където в зверска радост тъпчели знамената на ЕС и НАТО, а попотена и широко усмихната на същото място била и социалистката от село Крушовица Корнелия Нинова. Там бил и кандидатът на комунистите за президент Румен Радев – бивш български генерал, натовски/??!/, на „Копринка” бил и Явор Нотев – заместник-председател на Народното събрание от Атака, мераклия за вицепрезидент. И други такива рудименти били.

            Та на този ден решавам да отида до църквата да запаля свещица за упокой на майка ми, пък и да се отърва от червената помия, която ни залива от информационния поток. На път забелязвам, че в близък ресторант тече сватба – млади, красиви хора се веселят и поемат живота с неговите радости. Викам си – ето, животът си тече и без съветските митологеми на българите. А в църквата – още по-голяма изненада. Кръщават младо българче в правата вяра. Винаги се умилявам при такива гледки – има наши сънародници, които не само създават деца, но и се грижат отрано да поемат пътя на православието. И си спомних един драматичен момент от моя житейски опит. От комунистическо време. Бе 1985 год. Току-що се е родил големият ми син Никола  и по съвет на майка и баба след 40 ден трябва да бъде кръстен. Решавам, че това е събитие тържествено и поемам към голяма пловдивска църква. Но – греда. Попът дълго ме разпитва кой съм, какъв съм и накрая заключава, че точно в този ден …, че имало време и по нататък да се кръсти детето. Във втората църква свещеникът бе по-откровен и направо ми заявява: „Абе момче, защо ти трябват неприятности, студент си, ще имаш неприятности…” На всичко отгоре и тогавашната ми тъща също не гореше от желание да кръстя детето си. И тогава побеснях. Още на другия ден натоварих детето и жена ми на един трабант и заминахме за с. Говедарци, където работеше майка ми, обадих се на кумовете Светла и Николай да са готови за събитието. В с. Говедарци поп Цветко/да бъде светла паметта му!/ прие с ентусиазъм мисията „да преведе в правата вяра внукът на аптекарката”. И стана едно кръщене за чудо и приказ – с всички салтанати, час ли бе, два ли … Оказа се, че в с. Говедарци се пазеше вярата за разлика от Пловдив. По-късно, през 1994 год. може би някакъв комплекс ме гонеше и кръстих малкия ми син в Бачковския манастир още по-тържествено. Кръстник му стана тогавашния министър Сталийски. Времената вече не бяха комунистически и се дишаше леко.

            Та и сега така, на 11 септември, покрай скъпия ми упокой за най-близкия ми човек ми стана приятно и мило – животът си тече и по друг начин  - с веселби, с тържества и радост около чедото и такива неща около младите хора.

            Ама правя няколко крачки извън църквата и потъвам в мрачната ни посткомунистическа действителност. Сякаш живеем в два различни свята. Пловдивски червени каски са седнали в кварталното кафене и бурно обсъждат … президентските избори. Заслушвам се. Номинациите на БСП били 102 в допитването им, имало даже някакъв 85 годишен, но накрая Нинова разлюляла обилни телеса и наложила „авиатора”, който се оказал „много техен човек – русофил”. И червените каски кимат като един одобрително, въодушевени от „светлите” перспективи пред компанията партийна. Един от другарите подхвърля нещо любопитно: „Абе, нашия проверявали ли са го от Комисията по досиетата? Да не лъсне и той като Първанов?!”. Друг само маха с ръка: „Това няма значение…” Да, наистина за тях няма никакво значение, даже е и гордост неизразима. И преминават към темата за вицепрезидента. И тук има разнобой. Най-авторитетния добавя: „ Абе Йотова не е лоша, но какво прави в Брюксел? Откакто отиде там я вижте какво бичме е станала, а беше слабо, хубаво момиче…” Няма възражения и „спорът” за вицепрезидентката приключва бързо и единодушно, само с леки съмнения относно визията на любимката им.

            Ставам и бързам да се отдалеча от това дяволско сборище. И продължавам да се питам каква е тая наша проклета съдба, поне на тези дето останахме тук. Пак, и пак се сещам за Димитър Талев, изгнилият по комунистическите лагери голям наш писател, който в романа си „На завой” още през 1940 год. написа: „И да знаеш Минке, в България ще умре последният комунист на тази земя.” Това му коства ужасен престой в Богданов дол, където слабото му тяло е подложено на издевателства и гаври. Там, до Перник, в мината, дядо ми Манол Джавезов често се е налагало да бута вместо него вагонетката, за да спаси македонския българин от поредната гавра. По-късно, когато изселват семейството на Талев в Луковит пак са заедно с дядо. И ми е разказвал много за общите им изпитния.

            Вървя си по улиците и все ме преследват такива видения: Животът си тече тихо … по комунистически.




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. grigorsimov - ...животът си тече ... по комунистически
13.09.2016 11:56
А да си видял някъде "Световната демократична общност" реално да осъжда комунизма и да подпомага изнасянето на главните разобличаващи комунизма, факти?!
Или да е налагала непрестанни санкции на България, затова, че улици, площади и градове, все още носят имената на комунистическите вождове?

Или да те е подкрепила (да е принудила демократичните ни власти) да се реализират плановете ти за музей на комунистическите престъпления в Пловдив?...

...А вместо това, животът си тече ли тече, по демократически...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5676095
Постинги: 896
Коментари: 6018
Гласове: 9268
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930