"Панихида за жертвите на комунизма" - художник Анастас Константинов,. Тази картина трябваше да виси на входа на "Музея на злото"

Николай Неанчев е първият политик, който подкрепи „Музея на злото” в Пловдив

Доживях, дами и господа! От 2011 год. продължава борбата ми за създаване в подземията на сградата на община Пловдив на „Музей на злото”. В тази сграда е било седалището на Държавна сигурност за Пловдивска област от 1944 до 1958 год.. В нея, в нейните подземия/килии/ са погубени над 1 300 души, а хиляди са изпратени по лагери и затвори. В продължение на почти 15 год. тук се е вихрело Злото, тук е било свърталището на Сатаната. Ако има в Пловдив място, където комунизмът е оставил най-зловещите си дири, то тук и само тук е мястото!

Фондация „Торос-Вит” в продължение на много години събра имената на убитите, успя да се сдобие със снимки, с документи, с веществени доказателства за онова зловещо време на насилие, организира международна конференция за ролята на тези помещения за пречупване на свободната воля на хората. На 17 април 2012 год. направихме официално предложение на община Пловдив да ни бъдат предоставени бившите килии на ДС, за да създадем там Музей на Злото, така както е направено във всички бивши страни от Източния блок. Не искахме нито пари, нито нищо друго – единствено да ни се предоставят запустелите помещения за инквизиции. Но… Както често става в нашата родина опре ли работата до реални действия не се получава нищо. Ръководството на община Пловдив в продължение на 5 години си прави оглушки и търси всякакви начини да откаже. През това време намереното от нас финансиране от ЕС отиде /Забележете!!!/ в Белград и Тирана, където да се устроят такива места за памет. Междувременно внесохме в общината официална подписка в подкрепа на идеята ни от повече от 5 000 пловдивчани, а петицията ни събра в Интернет повече от 27 000 подписа. Община Пловдив отново си направи оглушки. Кметът и секретарката му Ангелинка Топчиева търсеха и невъзможните начини да откажат. Борбата ни продължи – получихме подкрепа от Агенция Архиви”, от фондация „Пловдив-2019”, от зам. министъра на културата, от Европейската фондация за Памет и Съвест, от правителствата на Германия, Румъния, Унгария, Полша, Чехия и Словакия, НО от нито един пловдивски политик. От нито един! Въпреки че пишехме писма, че настоявахме да отронят поне една дума в подкрепа. Всички се страхуваха, мрънкаха или директно отказваха. Никога не съм се чувствал толкова омерзен, повярвайте ми! Пет години се сблъсквахме с наглост и комунистическо безочие.

В края на миналата седмица се намери един политик да застане зад идеята. Името му е Николай Ненчев – бивш министър на отбраната и сега водач на листата на Реформаторски блок в Пловдив. Единствен! Той само се осмели да застане с името си в името на паметта, в името на справедливостта и защити на дело старата максима, че който не помни и не уважава миналото си е осъден да го повтори! А това е страшно за нас, българите. Всички мои приятели от времето на „старите седесари и антикомунисти” е един глас заявиха, че само заради тази постъпка си заслужава да застанат зад кандидатурата на Ненчев за депутат от Пловдив.Защото освен друго човек трябва да има и достойнство! А това е комай най-важното за всеки политик.

Иначе фондация „Торос-Вит” продължаваме борбата си, но този път и с подкрепата на депутата Ненчев. И дано успеем…

Мисля, че в тази сграда и преди 1944 г се е вихрело Злото...Отидоха си един по един от този свят и тези дето преди това са измъчвани там в подземията на сградата на община Пловдив.
Моето мнение не съвпада с Вашето за мястото на музея. Не е редно в сградата, в която се решават проблемите на града, настоящи и бъдещи да се отрежда място за музей на "Злото". Трябва да се сложи край на противопоставянето!! Стига разделение - преди и след това, и сега и така до безкрай. Братската могила беше мястото, където трябваше да бъдат изписани имената на всички, пострадали от тоталитаризма. И да се отдава почит към всички, дръзнали да имат позиция различна от тази на властта и тръгнали да я отстояват.

Не знам дали ти е известно, но точно в тази сграда, извинявам се за израза, но на'с'малко да "хвърли топа" папата, да същия папа Йоан Павел II, по време на визитата му в Пловдив, спомням си, че ситуацията си беше много критична, щото по това време работех към общината и бех в същата сграда, та беше ли станал тоя кашмер, тогава вече музея ти щеше да е факт и нямаше да ти трябва разрешения, пари, фондации и пр.
Между другото, относно спомените на леля, доколкото знам, някога си се виждал с племенника ми и той ти е предал спомените и от онова време, поразрови се и ако не ги откриеш ще гледам да ти ги пратя някак си от далечна Флорида!