Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.05 17:36 - За "македонскиот jазик", Коминтерна и българите
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1022 Коментари: 3 Гласове:
5


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

За „македонскиот jазик”, Коминтерна и българите

Международната организация на комунистите Коминтернът, воден от такива като Лев Бронщайн-Троцки, Георги Димитров и в крайна сметка Сталин, е нанесъл чудовищни злини на човечеството, разпореждал се е със съдбите на милиони, проливал е реки от кръв в името на някаква нереализирана никъде идея, но има един уникален случай, в който се подменя насилствено цяло народностно самосъзнание и се измисля език на несъществуващ народ. В контекста на направеното изявление на Владимир Путин при посещението на македонския президент Георги Иванов в Москва е добре да си припомним едно от големите престъпления на Коминтерна. Най-малкото, защото то става повод големият българин Иван Михайлов да каже: „Убедих се, че с тези хора може да се говори само с „Парабел”, те никога не са разбирали душата на народа.”

         За съжаление, потърпевши от социалното комунистическо инженерство е българският етнос и българската държава, защото противно на установените хилядолетни традиции и православна вяра Коминтернът създава нов етнос /според тях/ и нов език. В световната история, май, не е известен подобен случай на „строителство”. Естествено възниква големият въпрос за съществуването на подобна „нация” и „език” и чия нужда налага историческия парадокс. Отговорът се крие в държавната доктрина на Македония и реалностите на днешното й съществуване. Републиката бе създадена като федерална структура на комунистическа Югославия през 1944 г. съгласно решение на Комунистическия интернационал от 1934 г., което постановяваше наличие на отделна македонска нация с неин собствен език и история, различни от българските, сръбските, гръцките и албанските. Тази доктрина за изумление на политиците на околните държави бе възприета и при обявяването на независима Македония през 1991 г. Доктрината на държавата имаше един съществен недостатък - стъпила е върху стопроцентово невярна историческа база. Иначе казано, държавната доктрина на Македония е базирана на историята така, както са я съставили в Скопие от кражби на гръцката (за античността) и от българската (от Средновековието до 1944 г.) история.

Известно е, че изкуствени държави могат да се създадат /половината от африканските след края на колониализма/, но езикът е система устойчива, консервативна и трудно поддаваща се на външни влияния. И в него се намесват идеологическите наследници на Лео Троцки, Георги Димитров и Коминтерна. Лингвистичният им подвиг е достоен за специално внимание.
            Претендирам да съм от малцината българи, които са чели  разсекретените документи от архивите за създаването на това явление и се изкушавам да ги разкажа. Това, което ще прочетете, драги любознателни читатели, не е плод на творческите усилия на комедиограф, нито сценарии за модернистична пародия, а съвсем, ама съвсем достоверна история. Насладете се!

  Веднага след нахлуването на съветската армия в пределите на днешна Македония се създава формированието АСНОМ, което означава Антифашистко събрание на народното освобождение на Македония, т.е. нещо като нашия Отечествен фронт, ръководен от БКП. Първото заседание на АСНОМ се провежда на 2.VIII.1944 г. в манастира "Прохор Пчински" и издава декрет за "службен" език, който да "влегува веднага во сила". Няколко месеца по-късно - пак по административен път - този "език" се досъчинява и утвърждава с гласуване от 10 учители, 1 поет и 1 политик – представител на АСНОМ, на заседание в Градския „одбор” (общината) в Скопие (27.ХI.-3.ХII. 1944 г.). Самите „създатели” признават, че "новият език" има за база югозападните български говори в географската област Македония. Характерните проблеми, които съставят дискусията на конференцията "За установуенье на македонската азбука и македонскиот литературен jазик", не са нито научни, нито имат някакви исторически основания, а чисто коминтерновски. Ето как започва самото сборище: „От това място искам да ви поканя да викнем: "Да е жив водачът на демократична и федеративна Югославия Маршал Тито (викове "Да е жив!")! Да е жива комунистическата партия, която ни създаде възможност днес да се съберем тук... (викове "Да е жива!")." (Епаминонда Попандонов, Стенографски бележки, с. 1-2). Това е атмосферата, но участниците са загрижени, тъй като преподавателите на бъдещия македонски литературен "jaзик" също са слабограмотни: "Нашите учители ще бъдат с пети-шести клас. С недоучени учители много тежко ше бъде обучението". (Круме Тошески,. с. 34)

  Съвсем изпаднали в коминтерновски унес тези учени македонски глави направо тръгват към бъдещето и „Комисията”, освен със създаване на югославянски или общ славянски, се занимава и с футорология - правенето на общ световен език: "В далечно бъдеще, на стадия на капитализма и империализма ще се създаде общ славянски (!?), а не само югославянски jaзик (!?). Не можем да знаем в каква посока ще се развие този jaзик, но може да е вероятно това да бъде руският jaзик (!?), който ето и днес даде на германците и американците нови думи из областта на техниката. Но да определим времето кога ще бъде направен (!?) този jaзик няма смисъл, а не ни е работа. Едно може да бъде ясно: натам върви човечеството (!?). Отначало с мимика и жестикулация човекът достига до едносложни и двусложни думи и с правенето на думи – до разграничаването. И така са се развили толкова jaзици. По-нататък вярваме, че ще се дойде до създаването на един общ, световен jaзик" (Даре Джамбаз, с. 40-41).
          Някой си Георги Киселинов пък е изплашен от трудната задача да създадат нов световен език и решава въпроса като предлага за такъв направо руския, разбира се: „Но ако не можем да направим (!?) общ югославянски, можем да направим (!?) общ славянски, а това ще бъде руският език (!?), който може да се наложи заради пространството и широтата на руската душа" (с. 38).

 И така след дълги „научни прения” комунистическите оракули фиксират точно „утвърждаването на нов jaзик” със специална „Резолуциа: На 27 ноември 1944 во 6 часот пред ручек, во сградата на Општината, се собравме, за да го утвърдиме (!?) македонскиот книжовен jазик... Сите участвуеме во сите дискусии како по jазикот, така и по азбуката... Духот на сите реферати беше еден и ист. Единодушно се подвлече, дека ние не сме се собрали да измислуеме некаков jазик... Се согласивме (!?) сите дека това наречjе е централното наречjе... и установивме (!?)... Резолуциата (!?) се прими единодушио и сите членови jа потписава (!?). Со това конференциата довърши своjата работа на 4 декември 1944 година во 13 часот навечер.”

  Струва си да се изброят имената на тези „първенци на македонската езикова мисъл” - Ристо Проданов, Ристо Зографски, д-р Гьорче Шоптраян, Даре Джамбаз, Васил Илиев, д-р Михаил Петрушевски, Круме Тошев, Мирко Павлов, Гьорге Киселинов, Блажо Конески, д-р Милка Балванлиева - учители, Венко Марковски - поет, Епаминонда Попандонов ( антифашист). Имената са изписани според протокола, стенографиран от Й. Костевски, за да остане като бисер на коминтерновското езиково инженерство. Да, Венко Марковски е същия познат ни деятел на БКП, който по-късно намира убежище в България и, както става обикновено при комунистите, се отрича от всичко, което вършил срещу страната. Но вече отношенията на Тито със Сталин са вгорчени, а Георги Димитров си е „ревизирал” предишните коминтерновски идеи. Самият Марковски, когато е на доживотна хранилка в ЦК на БКП признава, че събранието им било „недостойна антибългарска кампания”, ама забравил, че е от най-дейните създатели на „македонскиот jазик”, който „влегува веднага во сила".
         Всичко написано по-горе можеше и да го спестя, но в изцепката на др. Путин пред македонският президент се възкреси старата комунистическа идея за изкуствената държава Македония. Ако отворите тамошните сайтове /написани на чист български език/ ще установите, че в тази уж братска страна коминтерновските глупости са си същите като през 1944 год., когато им влегувал jазикот. Отношението към България е сериозен коз в цялостната им кампания – колкото си повече против нея, на толкова повече гласове разчиташ. Дори реалната албанска заплаха за Македония отстъпва на негативизма към нашата страна. И се питам дали трябваше да ги признаваме първи и дали гърците не са прави в отношението си към този коминтерновски продукт? В последно време клоня към второто.

    Безспорно е, че последните години ребългаризационния процес набира скорост, но пък кръвта вода не става – на година има по около 35 000 желаещи за българско гражданство, а се удовлетворяват само 2-3 000 молби. Но това е въпрос на държавна далновидност, която при нашите политици винаги е липсвала, за съжаление. А може да се случат и прогнозите на гръцките служби за държавна сигурност. Версията им е, че ще дойде време балканската държава с изкуствен език да се разпадне, според етническите, религиозни и езикови различия в нея. Тогава ще се питаме къде е нашето място в този „интеграционен процес”? Пак въпрос на далновидност, за съжаление.

 




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Путин говори така, защото той
25.05 20:43
всъщност е македонец. Досущ като Лермонтов, Пушкин, Тургенев и Толстой. Наскоро македонските учени установиха, че дори и Мао Дзе Дун е от македонски произход.
цитирай
2. ideyazabulgaria - Путин бил антикомунист? Ха ха ха
26.05 15:07
Четох до момента, когато се спомена Путин за „ анткомунист“, след това престанах да го чета и го определих за „тъпотия“, родена в главата на „путиновски комунист“ ( така наричам сега феновете на Путин, които го смятат за бащицата, като смятаха едно време Сталин ) :D и не разбират, че самият Путин е производно на комунизма, понеже е съчетал в режима си две система- старата на съветския комунизъм и новата нелибералния олигархичен капитализъм. И „комунизмът“ няма да си отиде докато не се разбере това и се престане да се изтъква Путин като „ антикомунист“ .
На автора въобще не му е ясно какво беше „комунизъм“ и „комунисти“. Комунистите се бореха срещу капитализма и имаха своя политическа система без демокрация и правова държава. Путин сега е пръв капиталист и най-богат олигарх в света( самите американци го признаха, скоро той бе поставен в кръга на американските олигарси „Фобс“,той бе поставен на първо място като най-богат олигарх), Същевременно Путин използва старите прийоми в управлението на Сталин като отхвърля демокрацията и правова държава, понеже сам произхожда от последния елит на КПСС и главата му е пълна със старата комунистическа пропаганда, друго не е видял и чул за 100 години комунизъм в Русия.. В Путинова Русия двата лоста на демокрацията- свободата на словото и политическите убеждения са забранени, а от правова държава няма и помен.
Ето едно мое сравнения между Путин и Ердоган- двата последни диктаторски режима в Европа еднакво отричащи нейната демокрация и правова държава
https://www.facebook/ideyazabulgaria/photos/a.351335504907152.79824.185512961489408/1796886750352013/?type=3

Дора Апостолова
цитирай
3. ideyazabulgaria - Путин бил антикомунист? Ха ха ха
26.05 15:30
Авторът си остава балкански съветски комунист, без да го разбира. Той не разнищва проблема от ъгъла на демокрацията и правовата държава на Европа, защото не ги познава. А това е фатално в 21-ви век, където в Европа демокрацията и правовата държава са станали единствените фактори за прогрес и развитие и са донесли на зяпдняците 15 пъти по- висок жизнен стандарт от балканците сега. Фаталното се вижда от самите Балкани, останали и в 21-ви век най-бедните с най-неразвита демокрация и липсваща изцяло правова държавата!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5516578
Постинги: 882
Коментари: 5984
Гласове: 9220
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930