Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09 20:06 - Рони Рейгън, дами и госрода! Вече няма такъв...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 674 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


 Роналд Рейгън
image
Дядо Манол от времето, когато обожествяваше Рейгън.

Рони Рейгън, дами и господа! Вече няма такъв...

                                В памет на дядо ми Манол Джавезов

            Тези дни изпаднах в сантиментални настроения и се подсетих за една безумна слабост на покойния ми дядо, която в село Торос бе накарала приятелите му да му лепнат прякор на стари години – „Рони Рейгън”. Още в началото на 1980 год.  той даде една пенсия да си купи някакво много скъпо транзисторче, за да може да следи предизборната кампания в САЩ. Благодарение на това, че знаеше половин дузина езици по цяла вечер въртеше станциите и ни осведомяваше как върви кампанията на „набора”. Бяха астрални близнаци с Рейгън. Доживя и втория мандат и триумфа на „набора”/отиде си на техния рожден ден през 1984 год./, но бе сигурен, че „вече е свършено”, това последното се отнасяше до СССР. Отиде си щастлив, знаеше края на мисията. Години след това, когато му четях досието,  си обясних много неща за тежката съдба на дядо, но имаше нещо, което там не го пишеше – успоредяването на съдбите и Възмездието. Всеки си търси/не всеки го намира/ личното Възмездие. При дядо се е получило с Рейгън.

            Когато републиканците обявяват официално кандидатурата на Роналд Рейгън за президент, в СССР са насмешливи и иронични: стар, артист/при това неуспешен/, фриволен и т.н. А дядо пише в дневника си: „Бил е губернатор на Калифорния – най-богатия щат, с водещ икономически отрасъл – селско стопанство. Този е истински. Само на Калифорния брутния вътрешен продукт е по-голям от този на цяла Русия!”.

            Дядо ми даваше 50-60 лв. винаги, когато му поисках за дънки или модерните тогава „милитъри”/и двете екстри струваха в Кореком 20-25 долара/, защото: „Ще носиш хубави дрехи, хората така живеят...”. Тогава се чакаше за всичко: кола, апартамент, телевизор, касетофон, телефон, дори за банани и портокали. Имам добър спомен, че около средата на 80-те год. литър бензин стигна 1 лев, а добрата пансия на баба и дядо беше около 130 лв., но дядо имаше резерви и винаги вадеше пари за дънки и не пропускаше да напомни, че през 1959 год. Живков е източил целия държавен резерв, та да се разпрати с руснаците, а през 1964 год. е продал целия ни златен резерв – 32 тона злато. Тогава не вярвах на приказките, но доста година след това се разрових и се оказа, че дядо е бил прав, дори с точност, която цитирам сега.

            Сега разбирам, че тогава се е появил един политик, който ускори края на СССР, който ги отърва и тях от агонията, който ги постави на колене и вече нямаха нито сили, нито избор.

            За няколко години при Рейгън се отриват 17 милиона работни места, в края на 1983 год. инфлацията е сведана от над 14% до 4 %. Това го постига само за две години и в края на втората година форсира въоръжаването на армията и предлага Инициативата за стратегическа отбрана, известна като „Междузвездни войни“, която представлява базиран в околоземна орбита противоракетен щит.(Това начинание олицетворява технологичното превъзходство над СССР и прави практически безсмислен ядрения му потенциал. Това е и причината за яростната съпротива на лидерите на СССР срещу тази изцяло защитна концепция. По същата логика и днешните управляващи в Кремъл плещят срещу антиракетния щит, който НАТО изгражда в държавите от Източна Европа. Забележете – не се касае за инсталиране на ракетни системи, а точно обратното – защита срещу тях. Кремъл отрича дори това право на държавите от Източна Европа – да имат защита срещу ракетно нападение.)

Администрацията на Рейгън изготвя цялостна стратегия за икономическа, технологична и ресурсна война срещу СССР. За целта се приемат и свръхсекретни директиви за неутрализиране на влиянието на СССР в Източна Европа, като паралелно с това се атакуват потоците от долари, получени от нефт, газ, злато, диаманти и други подземни богатства, които позволяват на паразитната империя да оцелява и да се въоръжава до зъби, като купува и нови западни технологии.

За целта Рейгън трябва да постигне драстично намаляване на цената на петрола, да ограничи пазара на руски газ в Западна Европа, като едновременно с това да ограничи възможнаостите за достъп до нови технологии, които руската наука не е в състояние да осигури сама на военно-промишления комплекс и на добивната промишленост. Паралелно с това Рейгън стартира и надпревара във въоръжаването, което от една страна отваря нови работни места и налива свежи пари в икономиката, а от друга страна води до колапс съветската икономика, която не е в състояние да противопостави адекватен отговор. И тук дядо ми се палеше особено като можеше цяла вечер да обяснява, че това е единствения път за сриването на комунизма. Тогава не му вярвах особено, той също не го доживя.

Забраната за износ на нови технологии не засяга пряко само оръжейното производство. По това време в СССР се ползват основно модерни американски сондажни технологии, за повечето от които САЩ притежава монопол. Годишно Кремъл плаща за тях около 9 милиарда долара. Колосална за времето си сума, на която разчитат доста американски компании в бранша. Въпреки това, Рейгън издава забраната. Създадена е и специална организация, която да следи за износа на забранени технологии за СССР /КОКОМ/.

През 1982 г. Рейгън отправя предложение до европейските държави за разширяване на забранителния списък, което е одобрено от Англия и Франция, но не и от Германия. След дипломатически преговори санкциите са разширени. Затяга се и контролът върху достъпа на СССР до стратегически технологии. Рейгън постига съгласие със своите съюзници Кремъл да не получава кредити при облекчени условия. Това дава отражение и на кредити, които и останалите държави от Източния блок получават от Западни банки. В целия социалистически лагер започва да се усеща финансова криза. Спомням си, че по това време в България въведоха и режим на тока – 2 часа има, два няма, за да печелим ценна валута от експорт на електричество към съседна Турция.

През 1982 г. Рейгън подписва стратегическа секретна директива, която залага официално новите цели на политиката му – САЩ да не цели съвместно съществуване с СССР, а да промени съветската система. Заедно с това САЩ няма да приемат повече съветската сфера на влияние и ще се стремят да я намалят и няма да подпомагат съветската икономика, като ще се стремят да ограничат опитите за това.

През 1983 г. Рейгън официално обявява в обръщение към нацията, че ще увеличава всяка година разходите за военен бюджет с 25 %. Това автоматично води до отговор в СССР, който за да смогне, обявява, че увеличава разходите с 45%, но въпреки това поради технологичния недостиг, това увеличение само допринася до задълбочаване на кризата.

Колосът на глинени крака  вече е поел към своето рухване. През 1985 г. Рейгън предприема още един умен ход – изкуствено, под надзора на финансовия си министър девалвира доларът с ј от стойността му. Това води до рязко увеличение на американския износ, като в същия момент намалява стойността на съветския експорт. Най-жестокият и умен ход, който Рейгън нанася е с понижаването на цената на петрола. Това не е направено само заради СССР, а и поради факта, че още през 1983 г. Роналд Рейгън разполага с доклад на Министерството на финансите, че най-благоприятната цена за американската икономика е около 20 долара за барел, а не настоящата от над 30 долара. При 20 долара за барел може да се постигне баланса между интересите на нефтената промишленост, която няма да фалира, като в същия момент ще даде мощен тласък на икономиката.

В  началото на 1985 г. Саудитска арабия предупреждава САЩ, че се готви да увеличи производството и да залее света с нефт, като това ще доведе до срив на цената. САЩ гарантират сигурността на Саудитска арабия от вероятни атаки на съседните арабски страни. Резкият спад на цената на петрола, който е основен компонент от брутния вътрешен продкт на империята, води и до недостиг на средства за закупуване на западни машини, технологии, съоръжения за всички сектори в руската икономика. СССР увеличава двойно износа на злато, но това се оказва крайно недостатъчно. Спада на цените на петрола води и до нов удар върху съветската икономика. През 70-те години арабските страни получават сериозни приходи от добива на нефт и ги харчат за руско оръжие. След 1985 г. този финансов поток секва, защото поради спада на цените, тези държави също са лишени от нужните средства.

В рамките само на 4 години към СССР спират или сериозно намаляват финансовите потоци, които изсмуква от поробените източноевропейски страни, парите от нефт, газ, оръжейни продажби. Горбачов започва да търси отчаяно изход от ситуацията, но страната му вече е със свалени гащи.

СССР губи позорно и войната в Афганистан, където руската авиация доказва едно – с нея могат да се разправят и хора с килийно образование, стига да имат на рамото си по една ракета Стингър. Принуден от огромните непосилни разходи и саможертвената съпротива на афганистанския народ, през 1989 г. СССР се изтегля от Афганистан. След него ще останат 3,5 милиона трупа на афганистанци, станали жертва на десетгодишната война. „Империята на злото” както сам великият Роналд Рейгън я определя, ще се срине под собствената си тежест, затънала в батаците на безумната и алогична социалистическа икономика, с остарели и неефективни машини и технологии, с пълната демотивация на работещите. За съжаление и САЩ не научиха урока и после потънаха и те в авганските планини.

На 12 юни 1987 г. Роналд Рейгън ще се изправи пред милионно мжожество от германци пред Бранденбургската врата, в сърцето на разкъсаната Германия и гордо ще заяви: Mr. Gorbachev, tear down this wall! (Г-н Горбачов, съборете тази стена!)

Защо наричам този човек последният велик политик на Запада?! Защото след него не последва приемственост. Западът се подлъга по псевдореформите, които стартира Горбачов и забрави добрата стара поговорка, че вълкат козината си мени, но нрава – никога. Западът отпусна милиарди долари помощи за Русия. Някои съвременни политици, като Путин примерно добре осребриха тази помощ и осъмнаха богати с милиони долари в джоба.

Днес ние сме свидетели, че Западна Европа излива нови миларди за руски газ и нефт. Абсурдът е пълен, защото с тези милиарди Русия строи танкове и ракети, насочени към нас. С тези пари Русия плаща на терористите в Крим и Източна Украйна. С тези пари тя финансира паразитни политически псевдонационалистически структури в цяла Европа, които разбиват единството на съюза. Говорим за поток от стотици милиарди долари ежегодно, безотчетни пари, които Русия, за разлика от всяко западно правителство, може да насочи където си поиска, а България е най-бруталния пример за това – зависима на 100% от руския газ и то най-скъп за нас в цяла Европа, с брутален картел при горивата, работещ с убийствена свръхнадценка, с икономика, в която над 30% собственост има Русия и поне още толкова – на нейни подствени лица и офшорни фирми на олигарси и руски агенти. С поредни правителства, които работят против националния интерес, обслужвайки схемите на руския енергиен империализъм.

Ето защо казвам, че Рейгън е последният велик западен политик и лидер.Защото след него настъпи вакуум, безидейност, непоследователност и дори директно сътрудничество с Путин.

Тук е времето да припомня на милиони германци и най-вече на техния канцлер Меркел, кому дължат свободата си, защото някои хора там много бързо забравиха и днес бързат да финансират и полагат нови руски газопроводи зад гърба на Полша и Украйна.

Европа няма нужда от нов пакт Рибентроп –Молотов

Европа има нужда от единство, от обща политика на сигурност, от единни въоръжени сили и служби за сигурност под общо командване, от единна политика в областта на енергийната сигурност.

А очевадно, че светът има нужда от последният велик политик – Роналд Рейгън! Нито Тръмп, нито Макрон, нито Меркел, нито Мей могат да достигнат дори до подножието на великия Рейгън!

Ето и превод на речта на последният велик политик на нашето време, изнесена на 12 юни 1987 г. в Западен Берлин, тогава все още разкъсан от Стената:

„Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа!

Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.

Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да говорим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: чувството за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правилно американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти преди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: „Аз имам още един куфар и в Берлин.”

За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко специални думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Подкрепям ви така, както подкрепям и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима вяра: ИМА САМО ЕДИН БЕРЛИН!

Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Горбачов, ако се стремите към мир, ако желаете благосъстояние за Съветския съюз и за Източна Европа, ако желаете либерализация, елате тук при тази врата.

Господин Горбачов, отворете тази врата!

Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.”

Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Да, след Рейгън политиката попадна
02.10 16:30
в ръцете на посерковци и мошеници.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5586162
Постинги: 887
Коментари: 5993
Гласове: 9235
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031