Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.10 14:43 - Антон Тодоров като Феликс Едмундович
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 963 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 02.10 14:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Антон Тодоров като Феликс Едмундович

 

                Кому бе нужен перманентния скандал с кандидатурата за председател на Комисията по досиетата?!… Очевидно има някакъв по-далечен прицел, но както винаги в българските политически потайности не сме призвани да знаем сега, ще ни кажат по-късно или ще разберем впоследствие, ако въобще някой го интересува тогава или не е безвъзвратно късно. Засега из социалните мрежи се разнасят няколко версии. Най-популярната е, че Герб дълго са търсили някой, който да изпълнява ролята на Феликс Дзержински и най-сетне са го намерили в лицето на Антон Тодоров като политически пилигрим.

            Втората версия е, че по този начин се отървават елегантно от дразнителя и го пращат в Комдос, за да не им създава неприятности в парламента, което е достатъчно наивно като знаем какъв е бил характера на Феликс Едмундович от литовската партия на широките социалисти до ВЧК на болшевишката партия – доволен наивитет явно е обзел комисарите на Герб в този случай.

         Има и трета версия и тя е катадневно битова – напънът на Тодоров просто е да си бетонира петгодишен спокоен и светъл, добре платен, с нужните битови екстри административен живот - Dolce vita. Да, но в такъв случай трябва да осигурят сладкото бъдеще и на другото крило от гражданската квота – на Спас Гърневски-Певеца. Тоя, втория, е още по-ангажиращ, защото от галеник на БКП в пловдивската печатница се превърна в бреме на всяка партия, в която се появи след промените, а те са  девет. От кръчмарски син стана певец на възхвалата на БКП и получи от партията-майка жилище, после РАБФАК, профсъюзен пост и какво ли не, та сега на Герб ще е трудно да задоволят амбициите на разглезения Певец. Той беше и галеник на Иван Костов та наистина ще е трудно – трябва да намерят нещо равностойно на златна акция на Нефтохим или изпълнителен директор на летището в Пловдив. За съжаление в Тракия няма пристанище, та Гърльо достойно да го оглави.            

Но засега проблемното лице за Герб е Антон Тодоров. Има време за Певеца…
 

          
По начало Комисията по досиетата е чувствителна тема. Преди десет години имаше доста съмнения и разклатени, и вероятности на доверие. Много съмнения предизвикаха и Евтим Константинов, и Екатерина Бончева, и кой ли още не. Версиите варираха от партиен кадър до синя каска, от тайно влияние на интереси до волунтаристично отваряне на националната сигурност. И аз бях от съмняващите се. Сега, от дистанцията на десетгодишната ми работа с Комисията трябва да кажа, че тези хора се справиха перфектно с работата си. Нещо много рядко за българската администрация. Успяха да се отърват от неизбежните съмнения и обвинения в тази толкова чувствителна тема – досиетата на комунистическия режим. Вършеха си работата тихо и упорито, издадоха доста сборници с непроучени документи, никой не изказа съмнения в тяхната безпристрастност, не влязоха в остри публични скандали, елегантно, но твърдо следваха закона. Вършеха и безценна издирвателна работа – откриха затворническото досие на последния жив горянин в България Владимир Гошев, намериха документите на дядо ми Манол Джавезов, запознах се с огромното досие на чичо ми Трифон Кунев. Въобще – не ми отказаха и не ми пречеха да намеря информация за толкова деликатни теми, нещо в което се съмнявах. И сега трябва да им изкажем благодарност, дължим им го!
           

Сега нещата, меко казано, не са такива. Дзержински се оказа нужен на Герб, но крайно неприемлив за поста.
           

Харесвах Антон Тодоров. Когато имаше принципи при него. Появата на книгата за снахата Меглена Кунева-Пръмова определено ме вдъхнови. Реших да му организирам представяне на книгата в Пловдив. Направих го на  8 май 2013 г./сряда/ – преди четири години от 18 часа в бившия партиен дом в Пловдив. Дойдоха малко хора, но бяха верните приятели Петър Манолов/лека му пръст/, Веско Чифчибашиев, Георги Пашев, Иван Искров, Иво Илиев и др. Представих книгата, Антон говори за нея, хората се интересуваха, стана интересен разговор. След това, както винаги ставаше, седнахме с един от първите истински дисиденти и секретар на НДЗПЧ Петър Манолов да изпием по чаша вино. След първите наздравици Петър ми каза с характерния си дрезгав глас: «Този човек не е почтен, нечистоплътен е. Той е озлобен срещу света, интересува се само от себе си. Не му вярвай толкова.» Както винаги поета излезе прав, за съжаление.

След време Антон представяше в София книгата си за Иван Костов и му възразих, че е цитирал неточни неща от историята на СДС в Пловдив, а той каза, че ги е взел от книгата на първия председател на организацията в града Огнян Сапарев. Пак му напомних, че Огнян няма нищо общо със Славян Сапарев, освен че му е брат. Огнян бе изгонен от отец Амбарев на учредяването на «Форум Шести септември» на Коледа 1989 г. И това му е единственото присъствие при неформалните организации тогава, а Славян /брат му/ никога не е писал книги, но за Антон това нямаше значение, очевидно. Тогава приключих с книгите му, остана горчивия вкус.

            Горчивият вкус прерасна в отвращение, когато скоро след случая посетих Стара Загора/проучвах пътя на адвокат Сталийски/ и се забих в компанията на приятели. Стана дума за Тодоров. Удиви ме реакцията на старите заралии като адвокат Цоко Желязков. Трябваше да науча за родовия ген на Антон и се сетих, че самия Тодоров особенно държи в книгите си именно на генезиса на всеки що годе популярен политик. А истината при него… «Баща му Диньо – разказваха заралии -  бе най-младия Герой на социалистическия труд с всички привилегии, които се полагаха на твърдите комунисти по това време. На една сватба, след тежък запой уби човек и му отнеха всички привилегии…» Бях поразен и си спомних за стария принцип: «В семейството на истинския комунист всяка прилика с демократични лица и събития е случайна.» Нямаше да ви разказвам за този случай, ако не чух скоро в телевизионно предаване от устата на самия Антон Тодоров, че не контактува с баща си, прекъснал е връзката с него, което е още по-гадно, защото да се откажеш от баща си, каквото и да е станало е да се откажеш от кръвта си, от родовия си ген, който никой не избира, а си носи кръста и защото всичко друго те озлобява, осъжда те на калташки живот, изпълва те с комплекси и чувства на малоценност, недостатъчност, пренася се дори в сексуалния ти живот… Впрочем, татко Фройд е писал достатъчно по темата.            

Не искам и няма да съдя никого, но този тип поведение на автора на «Шайка…» крие огромни опасности, ако Комисията по досиетата бъде оглавена от Антон Тодоров! Защото настоящето му битие е производно на «шайката – Герб», а какво би станало, ако след две години не управлява тя? Мандатът е пет години. Ще трябва ли да се прилегне в лоното пак на партията-майка? Ако е за Певеца Гърневски знам как ще постъпи, но Тодоров е енигма все пак, освен тежестите, които генетично носи. Моля се на Господ управляващите да намерят сили и след широк дебат с неправителствените организации да потърсят модус Комисията да бъде оглавена от консенсусен човек, който да създаде поне относително спокоен стил на бъдещата и работа и продължи досегашния вече създаден модел на работа. В противен случай на нея ще и тежи обременеността и озлоблението, а на тях се научихме по времето на коммунизма.
           

Тъжно е, че засега печелят враговете и…
 



Гласувай:
9
0


Вълнообразно


1. apostapostoloff - И все пак:
02.10 15:58
"Син для отца не отвечаеть." Дайте да не преувеличаваме. А въпросът с гените все още не е доизяснен. Знае се само, че БОЛЕСТИТЕ на бащата, връхлитат и сина. Но за останалото- тъма египетска...

Мисля, че след 27 години тази комисия е вече Девета глуха. Съществува и тази възможност- герберите, проумели какъв таралеж са си турили в гащите, да желаят да избутат Тодоров в тази глуха линия.
цитирай
2. nedovolen - Добра информация. Сутринта писах ...
02.10 16:11
Добра информация. Сутринта писах някъде за АТ, че свестен човек в политиката няма да го "останат". Ако е свестен, няма да "попадне". От истинските от Съпротивата срещу предишния режим нито един. Като започна /все Господ да ти прости/ от И. Минев, П. Манолов, А. Грънчаров - ЕЛТИМИР ...,много са. Малко останаха живи. За комисията и досиетата да - затворническите. Питайте примерно Григор Симов, с. Парамун какво досие си е получил. За мен питайте д-р Тончо Михов, Пловдив - най-младия репресиран от неговото село, и какво досие той е получил за баща си, горянин /Господ да го прости/.
цитирай
3. debeloto - брутален анализокоментар.
02.10 16:29
брутален анализокоментар.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5596509
Постинги: 889
Коментари: 5998
Гласове: 9239
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031