Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10 15:17 - Негодникът винаги е конкретен ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1920 Коментари: 3 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Негодникът винаги е конкретен …

Вестник „Печатарски работник” е орган на БКП, профорганизацията, ДКМС и административното ръководство при държавна печатница „Димитър Благоев”-Пловдив. Той е най-железният рупор на БКП в Пловдив, където строго се съблюдава комунистическата линия на пловдивските дейци на партията. На 24 май 1986 год., в брой 129, на първа страница е публикувана уводната статия „С уверени стъпки към нови победи!” на „Певеца на партията” в Пловдив Спас Гърневски, на който ръководството на БКП е гласувало доверие да очертае пътя на местните печатари към „светли бъднини”. Утвърденият склададжия в печатницата изпълнява стриктно своя комунистически дълг. Ето и публицистичното му „творение”:

С уверени стъпки към нови победи!

            Наред с останалите празници на годината Първи май остава един от най-светлия ден, записан в националния ни календар, така както е намерил своето достойно място и се е превърнал в знаме на прогресивното работническо движение на народите по цялата земя.

            Вече един век стъпките на Първи май кънтят по улиците и площадите, оставят по паважите кървави следи, падат пронизани до гордо вдигнатите знамена, отприщват пороите на слънцето с нежния допир на трудовите длани. Няма народ, който уважава себе си и цени труда си, да не е оставил диря в историята на първомайското движение.  Своите светли страници от тая история са записали и българските работници, обединени под алените знамена, понесени от Кирковата „Дружна песен днес да екне, песен, песен на труда…”.

            Колелото на историята е извървяло своя победен оборот за редица народи, които днес свободно заливат площадите, за да манифестират своя съзидателен труд така, както направихме и ние, българите на Първи май.

            Тази година този ден е малко по-особен за нас. Само преди месец априлска България застана единна около трибуната на конгресната зала, за да очертае стратегическите пътища и бъдещето на идните поколения. Решенията, които се взеха, са известни на всички ни. Контурите на новия път са ясно и точно очертани. Но  ясно е и това, че новият начин на мислене е свързан с нов начин на действие, че всички ние, членовете на социалистическото общество, и всеки на своето място, сме длъжни да дадем всичко от себе си с любов и отговорност в общото дело. Само тогава очертаният път ще бъде не само построен, но с живителния труд на всички ни ще се превърне в една модерна магистрала, която ще ни отведе в бъдещето на идния век, напълно подготвени за него.

            Календарният април отново събуди природата за началото на поредния кръговрат на сезоните – листата обсипаха с бледа резеда дърветата, после ще позлатеят, а наесен ще си отидат, за да се повтори след това всичко отново.

            Историческият Април обаче продължава. При него кръговрати няма. Веднъж събудил и природа, и хора за живот, той е едно непрекъснато движение напред и нагоре. А двигателят на това движение е трудът на хилядите скромни, известни и неизвестни хора, навили часовника си за първа смяна, застанали до станове и машини, по трактори и комбайни, втъкали дните си в слънчевия ден на родината. Затова е законна гордостта, затова с открити сърца заехме на Първи май своето място в редиците под трицветни и алени знамена.

            По мраморния площад на родния град отекнаха стъпките и на пловдивските печатари. Твърдо и уверено, с поглед в бъдещето.

            Печатарите винаги са били в първите редици на трудовите битки  с времето. Доказателство за това са големите успехи, постигнати през изтеклата петилетка. Доказателство ще са и победите през настоящата.

            Месец май ни дари и с нашия професионален празник – Деня на славянската писменост, култура и българския печат. Празникът наречен слово, това е празникът на нашия труд, изпод чийто пръсти малките буквички, подредени една до друга и в срещата си с черното мастило и бялата хартия, добиват плът и съдържание, за да посеят духовна светлина в душите на хората.

            Няма по-свято дело от това, затова и ние трябва да се гордеем с плодовете на нашия труд.

            Нека с достойнство и чест, както посрещнахме Първи май, с вдигнати чела да се поздравим и на професионалния ни празник, уверени в постигнатите успехи, убедени в бъдещите победи.

                                                            Спас Гърневски

 

            Това словоблудство, което прочетохте е само началото от поредицата „творби”, с които ще ви запознаем на Гърневски – Амфоров, Певеца, Лимбосания, Гърльо. Ще публикуване и част от неговите знакови стихотворения, в които със същия плам възхвалява комунизма, Април, Септември, Альоша, съветския войник, Свободата, носена от 09.09.1944 г. и още блудства със словото, но подчертаващи кристалния комунистически лик на това лице. Убеден съм, че хората трябва да познават дееца на „правата вяра” и защо той се възпротиви на създаването на музей на жертвите на комунизма. Негодникът винаги има име.

 

           

 




Гласувай:
11
0


Вълнообразно


1. sande - Вкаменелости от комунизма ...
20.10 17:22
Бедата е, че се опитват да възкръснат след като са вече умрели.

Нещо повече - искат и днес да са актуални и ако може - даже да ни водят.

/Нямаме нищо против тях - да си лежат в гробището на Историята./

Но да не вампирясват. Да не се повампируват. Страх ни е за децата.
цитирай
2. krumbelosvet - Санде,
21.10 10:29
Вкаменелостите от КАПТАЛИЗМА и десния ТЕРОР у нас, са по-стари и ПО АКТУАЛНИ. Нали в капитализъм живеем, и капиталистически брат ни владее, и ТОЙ ни "избира" управляващи...
Но, благодаря. Не знаех, че тоя БЕСЕН антикомунист, е бил възторжен "комунист".
Аз съм бил до 40-тата си година ИЗВЪН Партията, а след това - вътре. Чудесно познавам и едната, и другата среда, без висшите ешалони, но те станаха ЯСНИ след 10-ти, и почти всички ЗАПАЗИХА ДОСТОИНСТВО, не се изметнаха като Гърневски.
Главната задача на Партията, беше развитието на ИКОНОМИКАТА и повещаването на стандарта на живот НА РАБОТНИКА И СЕЛЯНИНА. Интелигенцията беше на втори план, но и това имаше ОБЯСНЕНИЕ, ако не оправдание. У Главния Враг, най-развитите капиталистически страни, работникът и селянинът имаха по-висок стандарт, вражеската пропаганда печелеше последователи сред тях, и само това, че интелигентите бяха по-зле, поддържаше самочувствието на "трудещите се" у нас, че са ГОСПОДСТВАЩА класа. Нашите десни ПОСТОЯННО "ЗАБРАВЯТ", че преди 9-ти стандартът ни на живат е бил ОЩЕ ПО-ИЗОСТАНАЛ от тия най-развити и богати страни.
цитирай
3. schumpov - Повечето комунисти не само, че з...
26.10 21:44
Повечето комунисти не само , че запазиха ДОСТОЙНСТВОТО си, но даже го увеличиха стократно, виж например другаря Гергов. Някога името на Пловдив е било Филипополис, сега местната ПО предлага да се казва Гергосопол, на името на най-достойния комунист, който нито за миг не измени на комунистическия идеал.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5667278
Постинги: 895
Коментари: 6015
Гласове: 9264
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930