Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2017 17:59 - Негодникът винаги е конкретен ... /Спас Гърневски № 2/
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4696 Коментари: 3 Гласове:
9

Последна промяна: 04.02 08:33

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image


                  Негодникът винаги е конкретен… /Спас Гърневски  № 2/

            Продължаваме с припомнянето на „творенията” на професионалния негодник Спас Гърневски. Този път избираме в. „Печатарски работник”; брой 120; 9 септември 1984 год.; стр. 1. Цялата първа страница е  изпълнена с творенията на Певеца на партията. На него му е поверено да възхвали „40-те победни години от светлата дата”. Когато ме изключваха от Комсомола в университета, когато пишех дипломна работа за родственика си Трифон Кунев, този непостижим наглец се е увъртал и целувал краката на партийните босове,  па дано го изпратят да учи нещо в социалистическия РАБФАК. Безсрамието му е нечовешко! Ето любувайте се на писанията на социалистическия Гърльо:

СЕПТЕМВРИ – ЕПОПЕЯ И ЕПОХА

            Навършват се 40 години от въоръженото народно въстание на  9 септември 1944 год., от победата на социалистическата революция в България. Завършек на повече от половинвековна  борба за социално освобождение и начало на социалистическото съзидание, деветосептемврийската победа откри нова епоха в историята и в живота на нашия народ – епохата на строителството на социализма и комунизма.

            От Девети септември до днес социалистическа България измина цяла епоха в своето развитие, но и сега от висотата на историческите завоевания, ние отново преживяваме светлите дни на революцията, изгрева на свободата. В нашето съзнание и в съзнанието на поколенията, родени след народната победа, Девети септември ще остане най-ярката звезда на българския политически небосклон и споменът за този велик ден ще се предава на потомците като духовно наследство, като неизменен народен пътеводител за историческите въжделения на българите.

            В слънчевата утрин на Девети септември една огромна въздишка се изтръгна от гърдите на ликуващия народ. Една бистра сълза се стече по  бузите на нашия народ под ръководството на Българската комунистическа партия. Семената на социалистическото учение рано покълнаха на българска почва – в 1891 год., само  тридесет години след Освобождението. Димитър Благоев и шепа негови сподвижници, сложиха основите на Българската комунистическа партия, събрани на старопланинския връх Бузлуджа. На същото онова място, където в неравно сражение с поробителите бе загинала четата на Хаджи Димитър, възпят с незабравимите слова на Христо Ботев: „Тоз, който падне в бой  за свобода, той не умираІ”. Първите социалисти се събраха на своя учредителен конгрес именно тук, за да прокламират, че стават продължители на светлите идеали на националноосвободителната революция.

            Балканът отново пее хайдушки песни, в неговите дебри се развяват червени знамена, народът вече дочува грохота на съветските катюши. Потомците на освободителите отново са на Дунава.

            България посрещна с празнични салюти бойците с червени петолъчки и сълзи на мила радост напоиха прашните им пагони. Сега те идваха като посланици на съветския народ, на страната на победилия социализъм. Съюзът със СССР, за който  … , съюзът, който живееше в съзнанието на народа, на Девети септември се превърна във вечна братска прегръдка.

            Сега, когато чествуваме славната 40 годишнина от победата на социалистическата революция, ние си припомняме думите на другаря Тодор Живков, че в своята тринадесетвековна история България е имала гениални мислители, поети и революционери, велики царе и пълководци, духовни школи, прочути по целия свят и оказвали влияние върху човешката мисъл и култура, и че с право се гордеем с тях, но никога в своята тринадесетвековна история България не е имала народ като днешния български народ – с такова високо образование и култура, с единни интереси, цели и стремежи, с такъв висок международен авторитет, с такава непоколебима вяра в своите сили и своето бъдеще.

            А там горе, на Бузлуджа, където преди  години Димитър Благоев пося семето на социализма в България, стои издигнат от нас величествен паметник в чест  на основоположниците и на техните следовници. Като факел, който  осветява героичния ни път и озарява нашето бъдеще. Като осъществено въжделение на първоучителите. Като светъл знак за верността на поколенията, изпълнили и преизпълнили завета на дедите.

            Да, скъпи Дядо! В България социализмът намери почва! Каква благодатна почва се оказа тя и как добре отгледахме маковете, които ти пося! Те растат сега, покрили цяла България. Растат в душите ни и обещават нова жетва в делата на идните поколения.

 

СВОБОДАТА

                                   На 09.09.1944 г.

                                   40 победни години

За нея няма измерение,

За нея няма битки леки,

Тя идва като повторение

От раждането на човека.

 

Тя идва като утринна роса

Да погали мъртвите треви –

Да отрони майчина сълза,

От която изгревът кърви.

 

Тя идва като стих последен

Роден срещу насочени дула,

Римуван с оня ден победен!

Тя винаги такава е била:

 

Стих! Смърт! Песен – път!

Слънце – огнено. Звезда!

Или както милиони я зоват –

С най-свято име – Свобода!

                                   Спас Гърневски

 

                        ВЪРХЪТ

Историята има своите Алпи. Своите високи и чисти върхове. Онези страшни и велики зъбери на действието, които приближават човека до бъдещето. В основата на тези гигантски висоти лежат безкръсни гробове, белеят се кости, плачат сираци. А там, горе, върху телата им, плющи знамето на надеждата. … Епопея, която ражда безсмъртието. Това не са върхове от гранит и бури. Това са вечните коти на революцията. На идеите. На стремежа към справедливост. Те принадлежат на времето…

            Един такъв връх е и той – Деветият ден на септември!

            Вече десетки години славата на този ден – на този връх намери всичко, което преражда народа. И кървавите стъпки на мъченичеството. И неговият жребий е друг. Сега България вижда надалеч. Сега тя има него – своя велик и прекрасен ден – 9 септември!

+++++++

       Ако сте издържали докрая, ако не сте повърнали от отвращение се замислете докъде е границата на човешкото падение. Този човек е възпитавал деца и внуци, но вижте до какво падение е стигнал с единствената  мисъл да получи поредното подаяние от Партията червена - ведомствен апартамент или изпращане на дърти години в РАБФАК ... И после да продължи с падението си до извъэнчовешките низини, НО ...НЕГОДНИКЪТ ВИНАГИ Е КОНКРЕТЕН!




Гласувай:
10
1


Вълнообразно


1. apostapostoloff - Това наистина е
22.10.2017 18:09
отвратително!
цитирай
2. tikoev - Едно отвратително дебело мекот...
22.10.2017 18:45
Едно отвратително дебело мекотело!
цитирай
3. sande - Да ги затворим в гърне и да ги закопаме хиляда метра под земята !
27.10.2017 10:57
Вкаменелости от комунизма ...
20.10 17:22
Бедата е, че се опитват да възкръснат след като са вече умрели.

Нещо повече - искат и днес да са актуални и ако може - даже да ни водят.

/Нямаме нищо против тях - да си лежат в гробището на Историята./

Но да не вампирясват. Да не се повампируват. Страх ни е за децата.
цитирай
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6285414
Постинги: 924
Коментари: 6121
Гласове: 9375
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930