Прочетен: 1574 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 22.10.2017 15:05
„криптовалутите” като финансов аналог на пртестанството
Неотдавна руският президент публично одобри въвеждането на „крипторублата” като национална „електронна валута”, основана на „блокчейн” – технологиите на распределения регистър в компютърната мрежа, така че въпросът може да се смята за решен. Один от най-важните за човечеството процеси. И в тази връзка има смисъл да обърнем внимание на следният комплекс обстоятелства.
Один от най-важните за човечеството процеси, свързан с развитието на „цифровата икономика”, е изменението в структурата на заетостта в световното производство. Пазарът на труда явно излиза извън националните „брегове”, при това ставайки значително „по-плитък”, както по общия обем на работното време, така и по продължителността на самия труд, и по равнището на заплащането му. Не е изключено, че това обстоятелство по косвен, но достатъчно осезаем начин влияе дори на глобалните миграционни потоци на съвременността.
Използването за заплащане на труда на всяка от националните или международните (от типа на еврото) валути е съпроводено от известни ограничения за техните емитенти, включително операционни и фискални. Затова, в съчетание с отбелязаната по-горе тотолна „монетаризация” на общественото съзнание, „криптовалутите”, за които подобни ограничения отсъстват, се представят като идеални (съвършени – бел. на пр.) разчетни средства. При това проблемът се отнаса не само за физически лица, но даже и за всички държави, дискриминирани на световния валутен пазар. Не случайно Япония, чиято иена е свързана със „съглашението Plaza” от 1995 година, претендира за роля на главен оператор на „криптовалутите”. Не случайно и Русия (Россия), намираща се под западни санкции, усилени от твърдата монетарна политика на Централната банка, прие принципно решение за създаване на национална криптовалута – във времето когато финансовите власти на САЩ (доларът) и Китай (юанът) оставата принципни противници на „криптовалутните” иновации.
Но, даже оставяйки настрани всичките вече видими „подводни камъни” на подобни намерения – такива, като „полагане” в програмите и, съответно, - наличие на скрити „центрове на управление на потоците „криптовалути”; разбирайки, че в основата на този феномен лежи напълно обективен процес на експоненциален ръст на произвежданата от човечеството информация, в това число авторизирана, нещо като свличане на „снежна лавина”, която може да погребе под себе си цялата световна финансова система, - все пак е необходимо да обърнем внимание на две, за сега не много обсъждани във връзка с тази тема обстоятелства.
В някакъв смисъл историята на „криптовалутите” повтаря друга история, която се е случила преди много векове и е продължила векове. Има се предвид разкола на християнството отначало на православие и католицизъм, а след това – протестанската Реформация на последния, с ожесточените религиозни войни презХVІ-ХVІІ векове. Може да се каже, че „криптовалутите” са финансов аналог на протестанството. Точно така, както „фиатните” пари на централните банки са финансов аналог на католичеството, с неговите индулгенции за бъдещещия ( в т. ч. и задгробния) живот. Нищо удивително в това няма – светът е един, и даже ако на мястото на Абсолюта поставим „златният телец”, по отношение на него ще се случват същите „съвсем човешки” метаморфози: Отначало той ще загубе своето „златно съдържание”, след това ще загуби външната си форма („телесността” на своето тяло, което и се случва с валутите, преминаващи в „безналични”,а, в края на краищата, - изобщо ще изчезне от този свят. Видимо, заедно със своите „ползователи”
Мирогледна и социално-псилогическа основа на „криптовалутите”, както е известно, е „личната вяра” в тях на всеки участник в транзакционната мрежа, както и прекия обмен между тях с помощта на технологията „блокчейн” без посредничеството на всевъзможни финансови структури, държавни или търговски. То ест пълен аналог на протестанството с неговия примат на „личната вяра” И тук се сблъскваме с проблема за „ролята на личността в историята” – само че с неговата обратна, „масовидна” страна.
Най-парадоксалното е, че рекламираните като „пари за хората” „криптовалути” се появиха на световната сцена в същия момент, когато човекът, като базова икономическа реалност, ако не изчезва, то много силно се трансформира. От гледна точка на произвосдтвото, съществуването на преобладаващото мнозинство от представителите на вида homo sapiens сега не е оправдано – необходимият за съществуването на 7 милиарда хора обем от стоки и услуги може да бъде осигурен само от няколко стотици милиона, за останалите работа няма, но, ако те няма да потребяват тези стоки и услуги, производството трява да стане още по-малко, и така – чак до „точката на икономическата сингулярност”, която „силните на този свят” постоянно преразглеждат в посока към намаление (милиард, 500 милиона, сто милиона и т. н.) на давоските форуми, билдербегскит клубове, бохемските горички и други комуникативни платформи на глобалния „елит”. Благообразно наричайки създаденият от действащия икономически модел „цивилизационен щопор”, „проблем на прекариата”, то ест даже не на пролетариата, притежаващ работни ръце, а на пролетариата, условно казано, лищен от едната си ръка или даже от двете си ръце едновременно, принуден да работи с едната си ръка, с краката си или с други части на тялото си всичко по два-три часа в седмицата…
„Криптовалутите” са идеални пари за „прикариата”, доколкото фактически са основани върху най-прости обменни операции, на бартера в социалните „низини”, принципно нямат отговорен емитент, но напълно подконтролни на „скрити центрове на управление” в рамките на технологиите „бикчейн” и Big Data. Ако в епохата на Великите географски открития европейските колонизатори са се разплащали с „диваците” срещу златен пясък, сладости и роби със стъклени маниста, то с какво са по-лоши тези „квазивалути” на миналото от сегашните „криптовалути”.
Превод Желю Железов. Вестник Завтра от 22. 10. 2017 г.
Тагове:
Статията която предлагам в мой превод е публикувана в http://zavtra/blogs/megamashina_kriptorubl_ Тя е изключително интересна и с значителна образователна ценност. Въпреки многото си достойнства, притежава и фундаментален недостатък. Проблемите – предмет на статията - са от предмета на научната политическа икономия на капитализма, творец на която, чрез творческо развитие на трудовата теория на стойността на Адам Смит и Дейвид Рикардо, е Карл Маркс. Едно от основните различия, между Марксовата теория и класическата буржоазна политикономия, както и между съвременния икономикс е откритието на Маркс, че предмет на сделката между капиталиста и наемния работник не е трудът, а работната сила на пролетария. Затова понятия като „пазар на труда” или „стойност (цена) на труда”, които г-н Шчукин използва, са дълбоко ненаучни. Те са толкова истинни, колкото истина съдържа илюзията, господствала много хилядолетия, че Земята е плоска и се крепи върху три кита, слона и т. н.
Интересът, който статията ще предизвика у любознателните и умните читатели, може да бъде задоволен чрез прочит например на произведения на проф. Валентин Катасонов, който разглежда ситуацията описана в тази статия като алтернативна възможност: или социализъм, или нов робовладелски строй.
Препоръчвам:
http://jelezov/politika/2016/04/24/bezusloven-osnoven-dohod-bod.1446746
http://jelezov/politika/2015/10/29/kapitalizmyt-e-myrtyv-zadava-se-quot-nov-robovladelski-stroi.1403150
http://jelezov/politika/2014/03/25/stoinost-cennost.1251187
Проф. Катасонов е написал един забележителен труд, който свободно може да се снема и чете в мрежата: ”Сталинская Экономика”. Който го прочете, гарантирам, буквално ще прогледне.