Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12 15:02 - Истината за СДС в Пловдив /Бележки за първите/
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 511 Коментари: 5 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Истината за СДС в Пловдив / Бележки за първите /

  ХРИСТО МАРКОВ

В памет на тези, които създадоха антикомунистическата опозиция в Пловдив, които си отидоха от този свят, забравени от новите хумвейбини на тази толкова красива идея. Вечна памет на: Трифон Мирчев, Стоян Стоянов, Здравко Кацаров, Теодор Димитров, Стефан Стамов, Ани Цолева, Здравко Савов, Георги Проданов, Стефан Стамов, Данчо Данев,Веселин Сариев, Борис Дамянов, Венцислав Бъчваров и още много други мечтатели, отишли си от този грешен свят.  

Двадесет и осем години след промяната официалните тържества са в столицата, а се забравя най-силната опозиция в страната – тази в Пловдив. Може би, защото тук бяхме доста по-различни от дирижираната софийска опозиция, по-твърдоглави и по- нестандартни. Предложеният текст е кратка политическа история на Пловдив след 10 ноември 1989 год. до първите избори за Велико Народно събрание. Фактите са извлечени от протоколите на СДС и Регионалната кръгла маса и тук-там със задължителната лична пристрастност.  

Началото в Пловдив

    Последните месеци двадесетте години от началото на прехода станаха повод доста да се изпише за създаването на СДС в града и се изрекоха неистини, откровени лъжи или съзнателно премълчавани факти.Някои хора, появили се като “пълнеж” години по-късно от 1989 год. използваха дискусията, за да си напишат нови биографии.Тъжна родна картинка. И това ме кара по-долу да се позова единствено на документите за тези времена или на събития, на които лично съм присъствал, защото съм комай единствения, който бе член на Координационния съвет на СДС в Пловдив непрекъснато от 1989 г. до 1994 год. 

   Преди 10.11.1989 год. Независимото дружество за защита правата на човека/НДЗПЧ/  и КТ”Подкрепа” бяха по-скоро идеи, около които гравитираха първите дисиденти, отколкото стройни организации. При “Екогласност” вече имаше наченки на съгласуваност – подписката “Рила и Места”. В Пловдив се запомниха имената на Петър Манолов, Благой Топузлиев, Илия Минев, Стефан Вълков, отец Храбър Марков и Димитър Амбарев – това бяха хората с име на дисиденти в града. Те звучаха от “Свободна Европа”, те вече имаха ореола на инакомислещите. Да не говорим, че Илия Минев бе човека, официално признат за политически затворник № 1 от Амнести интернейшънъл, прекарал в комунистическите затвори повече години от Нелсън Мандела. Под сурдинка се говореше и за Асеновградската конспирация, николапетковистите и избитите след 1944 г. край Стряма и Перущица без съд и присъда.

За подписката на “Екогласност” срещу проектите “Рила” и “Места” в Пловдив се събраха само от една група съмишленици – Тодор Петров, Христо Марков, Константин Каменов, Емил Пенев, Лъчезар Филипов – за около десетина дни 749 подписа. Бяха предадени на Чавдар Кюранов в апартамента на Александър Каракачанов в деня на първото шествие след 1944 год. на 3 ноември 1989 год. На този ден камбаните на „Александър Невски” възвестиха началото на гражданския кипеж, който последва.

     На митинга в София на неформалите на 18 ноември сред ораторите нямаше пловдивско присъствие, защото познатите пловдивчани бяха групирани около плаката на НДЗПЧ, който носеше Борето Дамянов, а за основни оратори бяха определени бай Илия Минев и отец Амбарев. Водещият на митинга Александър Каракачанов отказа категорично на бай Илия да говори, защото „не бил писан в списъка на ораторите”, отец Амбарев се скара на стълбите на църквата с Румен Воденичаров и се разминахме с местен оратор.Намеси се и Чавдар Кюранов и окончателно "екстремистката група от Пловдив" бе отсвирена. А, спомням си, че с жена ми и 4 годишния ми син бяхме в колата на младия асистент от Университета Иван Русков. Носехме голям плакат с надпис "Реабилитация на Трифон Кунев" /още си го пазя с подписа на Петър Слабаков/. След края на митинга намерихме още една пловдивска група, състояща се от писателите Здравко Попов, Данчо Велчев и Жоро Слона.  

   След “дворцовия преврат” в Пловдив имаше няколко дни затишие, за да се стигне до спонтанен митинг на ученици пред дома на Народната армия на 20 ноември.Децата искаха промяна в учебното съдържание, изхвърляне на комсомолските организации от училищата и смяна на директорите. Основните протестиращи бяха от Музикалното училище, Сценични кадри,  Английската гимназия и „Лиляна Димитрова”. Милиционерите не бяха получили още инструкции какво да правят и обикаляха около децата, групата им наброяваше повече от  двеста униформи. Един даскал от съседната гимназия „Лиляна Димитрова” реши да вземе нещата в ръцете си и направи забележка на протестиращите, че пушат. Не си спомням дали не го биха или просто го освиркаха.

 На следващия ден, 21.11.1989 год., Отечественият фронт бе свикал митинг на Централния площад под надслов “За промени в БКП.Подкрепа на др. Петър Младенов!”, който се превърна в най-парадоксалния политически автогол на пловдивската БКП.Същата вечер имахме заседание на първия КС на “Екогласност” в дома на Георги Башиянов в ж.к „Тракия”, което отложихме и заедно с покойния Здравко Кацаров тръгнахме към площада.Бяхме изненадани от огромния брой хора и присъствието на доста лица, познати от неформалните прояви на 3.11. и 18.11. в София. Митингът бе открит от оф-активиста Рад Пачев, който извади куп листи и започна да срича “за промяната”. Тутакси се чуха оглушителни освирквания и викове.Шефът на БКП Панталей Пачов избута оратора и се опита да успокои тълпата, но недоволството бе изпуснато.С отец Амбарев и Борис Дамянов се изкачихме на трибуната, Амбарев директно се насочи към микрофоните и те бяха изключени.По-късно бе обграден Партийния дом с възгласи “Микрофоните” и “Дайте ни думата”.Разрешиха ни да говорим и митинга продължи цели три часа.Говориха всички, които пожелаха, а с отец Амбарев за първи път поставихме въпроса, че в Пловдив неявно функционират неформални организации, които трябва да обединят усилията си срещу БКП. Оформиха се групи от привърженици на НДЗПЧ, „Подкрепа” и „Екогласност” около пощата, разменяха се телефони и адреси. Уговаряха се срещи за „организиране”.  Около тях сновяха пловдивски представители на ДС и любопитно наблюдаваха ставащото. Някои разпознаха Христозов, други Максим Радев, трети някой си Новаков.

   На другия ден 22 Ноември 1989 год. се оформи на среща в ресторант „Москва” нещо като инициативен комитет на неформалните организации в Пловдив в състав: НДЗПЧ – Димитър Амбарев, Борис Дамянов, Борислав Чапъров; КТ”Подкрепа” – Румен Русев, Стамен Кривошиев,Дико Бочев; НС”Екогласност” – Георги Башиянов, Здравко Кацаров,Павел Чемишанов, Емил Пенев,; КСДИ”Трифон Кунев”/по-късно ЗМС”Н.Петков”/ - Христо Марков, Константин Каменов,Тодор Петров, Валери Стоилов; учениците /по-късно НУС “Солидарност”/ – Иван Жабов, Иван Дерекьовлиев, Наталия Тодорова; студентите/по-късно НСД/ – Тончо Христов,Росен Рачев, Велко Стоянов. За клуб “Демокрация” този неформален кръг бе “екстремистки” и “аморфен” по думите на Велислава Дърева.Все пак, успяхме да проведем няколко митинга без организация и подготовка, както и първата масова проява на всички организации в Пловдив на 10.12.1989 год. На 23.12.проведохме втори митинг на независимите сдружения, който нарекохме “коледен” и обявихме за първи път пред пловдивчани, че ще участваме в избори.На този митинг се поиска и провеждането на кръгла маса  в гр.Пловдив. За първи път пуснахме и кутия за волни пожертвования, впечатление направи с изключителния си ораторски талант Теодор Димитров, който бе представен като представител на група за „възстановяване на ДП”. В Пловдив гостуваше Николай Колев – Босия с ореола на дисидент, а Огнян Сапарев прочете „декларация за демонтиране на тоталитарната система”.

   Форум „Шести септември”  

     Реалното учредяване на първото антикомунистическо движение в гр. Пловдив стана на 25.12.1989 год./на връх Коледа!/ в една пицария срещу  подлеза на „Понеделник пазара”/сега още е някакво заведение/ и бе наречено “Форум шести септември” с девиз ”Съединението прави силата” и цели:правово гражданско общество,политически плурализъм и многопартийна система, правова държава и пазарна икономика, равнопоставеност на всички форми на собственост,  нова конституция, деполитизиране на армия и полиция,реабилитация на незаконно репресираните,автономия на учебните заведения, свобода на словото и печата,равноправие на атеисти и вярващи, отнемане базата на БКП, отнемане на ръководната роля на БКП в управлението на страната, разделение на властите. Учредители на Форума бяха следните организации:

 НДЗПЧ,НФТ”Подкрепа”,ЗМС”Н.Петков”,НС”Екогласност”,НСД,НУС”Солидарност” и ХРП.Повечето от организациите се представляваха от техни активисти, защото до тази дата в Пловдив учредителни събрания с избор на ръководства бяха провели само: НФТ”Подкрепа” в края на ноември, НС”Екогласност” – на 02.12.1989 год. и ЗМС”Н.Петков” – на 22.12.1989 год. В града съществуваше и Клуб за подкрепа на гласността и преустройството /за Пловдив - Клуб “Демокрация”/, но той не подписа учредителния акт, поради следната причина:

   Към края на заседанието се отвори вратата на пицарията и влязоха представителите на Клуба: Велислава Дърева,Огнян Сапарев, Васил Къдринов и Красимир Куманов.Водещ бе отец Амбарев и проведе с току-що влезлите следния диалог/на много висок глас/:”Тук сме се събрали да учредим антикомунистически блок и да съборим комунистите от власт.Ще работим на територията на Южна България.”/Амбара си беше малко грандоман и бе решил, че на Пловдив се полага по право да ръководи дейността на територията на цяла Южна България. Дори предложи организацията да се нарича „Форум Шести септември – Източна Румелия”, но го съпикясахме./ След „посрещането” прочете програмната декларация на Форума. Оттук нататък предавам думите на участниците в „спора”, както са отразени в протокола от Венци Бъчваров.  Велислава Дърева реагира остро:”Току-така ние не можем да тръгнем срещу идеите на нашите родители.Те са се борили за тях.Пък и идеята на промените е съвсем друга. Клучът в София подкрепя юлската концепция на партията”. Амбарев:”Какви идеи? Ква юлска концепция?!Тук има политически затворници, на които комунистите съсипаха живота.Целта ни е да съборим БКП от власт.” В.Дърева:”Аз не мога да приема този тон. Напускам това сборище." Д.Амбарев/към О. Сапарев/: ”Ти, братовчед, какво ще кажеш?” Огнян Сапарев:”Може да си ми братовчед, но с бабички с пистолет на задника няма да свалиш комунизма.Трябват реформи, а не бабички от твойто дружество.Ние сме надпартиен клуб.” Д. Амбарев/към всички/:”Чухте за какво става дума.Хората не искат да свалят комунизма – да им пожелаем Весели Коледни празници.Айде напуснете, ако обичате.” С огромно умиление си спомням тези романтични времена, но безспорното е, че с грешки и скандали създадохме стройна организация, която вече диктуваше политическите процеси в града.
Между другото, тук е мястото на отворя няколко думи за така наречения провдивски Клуб "Демокрация". Това бяха хора около редакцията на в-к "Комсомолска искра", братя Сапареви и бившето дружество на полит-просвета "Георги Кирков". Приемаха се като част от софийския "Клуб за гласност и преустройство", демонстрираха близостта си с Желев, Симеонов, Вагенщайн и Кюранов. Болшинството от тях бяха си членове на БКП, активисти на ДКМС, а както се оказа по-късно - активни доносници. За тях ние, от "Форума" бяхме "екстремисти, пещерни антикомунисти, дегенерати, лумпени, криминали и озлобени старчета/визираха николапетковистите/". Опитаха се да направят няколко шествия с лозунги за "социализъм с човешко лице", "да на преустройството, не на живковизма", "да подкрепим др. Младенов", но събраха не повече от десетина души и започнаха да търсят контакт с низвергнатите от тях неформали, но е друга история...
 

   На 26.12.1989 год. бе проведено и второто събрание на “Форум Шести септември”, на което се избра и първото ръководство в състав /по реда на подписалите/: Борис Дамянов/НДЗПЧ/, Румен Русев/Подкрепа/, Владимир Николов/ХРП/, Пламен Джонов/НДАМ/, Емил Тонев/НСД”Отец П.Хилендарски”/,Иван Жабов/НУС”Солидарност”/, Христо Марков /ЗМС”Никола Петков”/ и Георги Башиянов /НС”Екогласност”/. Димитър Баталов от Клуба на репресираните не подписа протокола. Ръководството трябваше да се осъществява на ротационен принцип: всеки месец една от организациите трябваше на поеме делата на Форума. За първи председател се избра Борис Даменов, защото отчето Амбарев каза, че той трябва да организира опозицията в цяла Източна Румелия.

   Първото заседание на ръководството на Форума се състоя на 27.12.1989 год. в Клуба на дейците на културата “Кристал”, където представителите на ХРП в лицето на Коцето Аджаров, Елисавета Миленова и Павел Шопов се опитаха да противопоставят пловдивските организации на тези в София с идеята си “да се обявим за национално движение и да поемем ръководството в цялата страна”, както се изрази Миленова. На 29.12.председателят на тази партия Константин Аджаров по БНТ обяви диспут от името на Форума на А. Луканов и П. Младенов, защото “в Пловдив има и друга опозиционна организация, освен СДС”.Ръководството на Форума по това време бе поверено, съгласно подписания учредителен протокол на НДЗПЧ и след проявата на Аджаров, останалите организации се обърнахме с официално писмо към дружеството за общо събрание. Там се  предизвика грандиозен скандал на 30.12. между Константин Аджаров и отец Амбарев, който фактически сложи край на тази организация. Събранието бе в някаква заличка над кръчмата „Кристал” и скандалът накара посетителите да надничат любопитно какво се случва. От дистанцията на годините си мисля, че тези акции на ръководството на ХРП бяха инспирирани от службите на ДС – не случайно по-късно и двамата християнрепубликанци станаха депутати от БСП. След формалната ни раздяла с хората на Аджаров се събрахме в кръчмата „Кристал” да полеем раздялата и да обмислим следващото формирование на опозицията. А на другия ден беше Нова година, но кой да мисли за празници... „Форумът” изигра своята роля откъм радикализиране на опозицията в Пловдив, но бе повече формирование за противопоставяне на столичани.

 Независими демократични сили /НДС-Пловдив/

  На 16.01.1990 год. се учредиха Независими демократични сили – наследник на “Форум 6 септември”.Умишлено търсехме по-различен модус от СДС, защото в Пловдив имаше организации, които в СДС не бяха приети в КС, а тук имаха определена тежест – ЗМС”Н.Петков”, НУС”Солидарност”,”Зелени Балкани” и т.н. В учредителния документ на НДС изрично бе записано, че могат да членуват “всички организации, които се борят за отстраняване на БКП от власт и имат структури на територията на Пловдивски окръг.”Подписите си за учредяване на НСД сложиха: 1.НДЗПЧ – Димитър Амбарев и Борис Дамянов; 2.НФТ”Подкрепа” – Стамен Кривошиев и Борислав Чапъров; 3.ЗМС”Н. Петков” – Христо Марков и Тончо Христов; 4.НС”Екогласност” – Георги Башиянов и Здравко Кацаров; 5.НУС”Солидарност” – Иван Жабов и Иван Дерекьовлиев; 6.КР - Димитър Баталов и Йордан Чукански; 7. Клуб “Демокрация” – Васил Къдринов и Красимир Куманов; 8.БРСДП/о/- Ненчо Ненчев и Ненчо Йовков; 9.ДП – Илия Кожухаров и Венцислав Бъчваров; 10.”Зелени Балкани” – Христо Николов и Стефан Божилов; 11.НСД – Емил Тонев и Пламен Джонов.Представители на БЗНС”Н. Петков” не дойдоха на събранието, а на ХРП беше определен статут на наблюдател, защото  отказаха да се съобразяват с общите решения и пред угрозата от нов скандал предпочетохме да бъдат „наблюдатели”..

   Създаването на НСД бе инспирирано от две събития: обявената обща стачка от “Подкрепа” и отправената покана за учредяване на Регионална кръгла маса.Веднага се оформиха и две групи в НСД. Едната – “Подкрепа”, НДЗПЧ,ЗМС”Н.Петков”, НУС”Солидарност” и НСД –  бе за започване на кръглата маса само, ако  бъдат предоставени помещения, хартия за вестник, радиовреме, а другата група от останалите организации считаше, че тези неща ще се договорят на “кръглата маса”. БЗНС”Н. Петков” пък бяха категорично против започването на преговори. Исканията на “Подкрепа” в обявената стачка бяха също за започване на преговори при предоставяне на опозицията нормални условия за работа. Митингите станаха ежедневни – три пъти се организираха шествия до редакцията на в.”Глас” и изгарянето му, направиха се живи вериги около Партийния дом, около РТВЦ…

   Основната ни битка бе за присъствие в регионалните медии. Първоначалното ни искане бе да се отдели една страница от в.”Глас”, която да се списва от нас и да се публикуват материали на неформалните организации, а в радиото и телевизията да има специално отделено време. Ръководството на вестника, Пантелей Пачов, Юлия Лачева и Димитър Бакалов категорично отхвърлиха искането за страница в областния вестник, орган на БКП, но обещаха да помислят „да се задели хартия от „Глас”, за да си създадем наш вестник. Радиото и телевизията се оправдаха, че искането ни е невъзможно, защото те били подчинени на централите си в София. В отговор няколко пъти окупирахме сградата на пловдивската телевизия с искане за директно включване, но ни отращаха, че „сега ще ни запишат, а после ще се излъчи репортаж”. Лъжеха ни, разбира се. Шествията до редакцията на в. „Глас”, където го изгаряхме ритуално ставаха почти всяка зимна вечер. Техен инициатор бе Веско Сариев. Накрая другарите клекнаха и ни отпуснаха хартия да си създадем наш вестник. Така се роди в-к „Свобода” – първият извънстоличен опозиционен седмичник с тираж от 25 000 броя, който се продаваше „от ръка” за няколко часа по улиците на града. През 1991 год. стана ежедневник, но некоректни журналисти, подпомогнати от Любо Пъпката и Стефан Софиянски от централата на СДС го бастисаха окончателно. Доста пари се източиха от „Свобода”. С част от тях стартира и в. „Марица”. Но тогава никой не мислеше за „дреболийте”.

   По това време основният стимул за протестите бе обявената национална стачка от „Подкрепа”, която още носеще абревиатурата НФТ/национална федерация на труда/. Особено драматично стана един студен следобяд когато решихме да окупираме с жива верига Партийният дом на БКП. Случайно или не, същия ден имали насрочена областна конференция другарите, които обсъждали преименуването си. Живата верига продължи няколко часа и комунистите се оказаха затворени в покоите си, независимо от студа протестиращите се увеличаваха и на другия ден получихме покана за участие на Регионалната кръгла маса. 

  Регионална кръгла маса в Пловдив

    На 18.01.1990 год. в Дома на техниката се проведе подготвително заседание на Регионалната кръгла маса. За първи път, ние, неформалите, се видяхме с комунистическите ръководители на Пловдив. Заседанието бе знаменателно. От страна на БКП като водачи се появиха Панталей Пачов, Юлия Лачева и Кузма Кузмов, от БЗНС/казионен/ - Георги Божков, Мариян Стоянов и Минко Тодоров, от Отечествения фронт – Петя Шопова. И още други казионни организации.

    В опозицията дълго спорихме кой да бъде говорител на НДС на първото заседание. Решихме, че най-подходящ е Илия Кожухаров  - избран за шеф на ДП на събрание, проведено на 06.01.1990 год. Делегацията на НДС бе в следния състав: НДЗПЧ – Отец Димитър Амбарев, Борис Дамянов, Божидар Чапъров; ЗМС”Н.Петков” –Христо Марков, Тончо Христов, Константин Каменов; НФТ”Подкрепа” – Стамен Кривошиев, Румен Русев, Ангел Ангелов; ДП – Илия Кожухаров, Венцислав Бъчваров, Иво Калчев; Клуб”Демокрация” – Славян Сапарев, Васил Къдринов, Евгени Филипов; НС“Екогласност” – Георги Башиянов, Здравко Кацаров, Георги Карагеоргиев; НУС”Солидарност” – Иван Жабов, Иван Дерекьовлиев, Наталия Тодорова; ХРП-Константин Аджаров,Елисавета Миленова, Владимир Николов; ”Зелени Балкани”- Христо Николов, Павел Чемишанов.

   Заседанието започна с представянето на всяка организация и участниците в нея:”Аз съм Пантелей  Пачов.Секретар на БКП.Завършил съм… Как да се обръщаме един към друг на “другарю” или на “господин”?”; “Аз съм Илия Кожухаров, Председател на ДП.Предлагам да се използват и двете обръщения.”; ”Казвам се Георги Божков – народен представител.Председател съм на БЗНС в Пловдив.”; ”Аз съм Димитър Амбарев – Командор на НДЗПЧ за Южна България. Зад мен стоят половин милион членове на дружеството, включително мюсюлмани. И Вие от тази омразна партия трябва да ни приемете за партньор и съперник.”; ”Казвам се Борис Дамянов – НДПЗЧ-Пловдив, 12 години политически затворник. Искам още в началото да поставя въпроса за сграда на независимите сдружения.Ние вече сме сериозна организация и имаме нужда да упражняваме нормално политическата си дейност. В противен случай ще продължаваме да се събираме под звездното пловдивско небе, но ще направим тежък живота на БКП в Пловдив.Не ме прекъсвайте г-н Пачов, защото твърде дълго сме мълчали. Дойде време да плащате и Вие.” Илия Кожухаров: ”Аз ще помоля все пак да се спазва добрия тон и да се изчаква реда за даване на думата.” Стамен Кривошиев: ”Не може да се спазва добър тон при положение, че управляващите почти месец се правят на глухи за нашите искания, за това, че синдиката провежда ефективна стачка.” П. Пачов: ”Г-н Кривошиев, аз ще Ви помоля да призовете членовете си да прекратят стачката, защото виждате, че имаме желание за диалог и проблемите ще се решат.” Ст. Кривошиев:”Стачката е национална и не може да се спре от Пловдив.” Христо Марков: ”Казионното БЗНС има достатъчно помещения в Пловдив и ние настояваме да получим от тях.” Д. Амбарев:”Точно така, защото те са си комунистическа партия, а героите от БЗНС”Н. Петков” са мъченици.” Юл. Лачева:”Другарю Амбарев, моля да се държите по-сдържано, даже Вашата майка ми е била учителка.” Д.Амбарев: ”Може да Ви е била учителка, но на нищо добро не Ви е научила щом сте комунистка. И не се обръщайте към мен с другарю.”

   Такива бяха диалозите на това първо заседание, което приключи с уговорката да се проведе още едно подготвително заседание на Кръглата маса.

   След пет дни почти същия състав се събрахме отново на „второ подготвително заседание” и то започна с декларация на ЗМС”Н.Петков” – “Ние на предходното заседание отправихме искане към БЗНС да ни бъдат предоставени помещения. Не бе направено нищо, а срешнахме пренебрежително отношение. Това, което става тук е залъгване на НДС и на ЗМС”Н. Петков”.Ето защо, ние напускане заседанията на Кръглата маса до удовлетворяване на исканията ни.” Станахме и докато излизахме думата взе отец Амбарев: ”Ние от НДЗПЧ подкрепяме декларацията на Христо Марков и също напускаме и искаме оставката на Илия Кожухаров, защото е колаборационист.” Напуснаха също НФТ”Подкрепа” и НУС”Солидарност”. П. Пачов:”Г-н Кожухаров, какво става тук? Така ли трябва да започваме? Вашите хора отново се проявяват като екстремисти. Давам двадесет минути почивка.” В почивката Илия Кожухаров обвини отец Амбарев, че “първо действа, а после мисли”, че действията на “младежите от ЗМС и НУС са фриволности преди официалното откриване на Регионалната кръгла маса.” Въпреки убежденията четирите организации не се върнахме на заседанието. Резултатът бе, че на другия ден ни се обади Димитър Бакалов от общината и НДС получиха сграда на ул.”Райко Даскалов” №44. Първата победа бе постигната!

   След седмица се откри първото официално заседание на Регионалната кръгла маса в Пловдивския панаир. Междувременно Илия Кожухаров бе сменен като съпредседател и на негово място избрахме Славян Сапарев от клуб “Демокрация.”

   Според правилата на кръглата маса всяка политическа организация, която има повече от 150 члена имаше право на трима постоянни представители и двама консултанти без право на глас. Ето и състава на официалната делегация на Независимите демократични сили на Регионалната кръгла маса за първото заседание: НС”Екогласност” – Ж.Жеков,Г. Башиянов,З. Кацаров,К. Маджаров и Хр. Николов; НДЗПЧ – Д. Амбарев, Б. Дамянов, Б. Чапъров, К. Щерев и Н. Амбарева.; Клуб “Демокрация” – С. Сапарев, В. Къдринов, О. Сапарев, К. Куманов и В. Тодорова; НФТ”Подкрепа” – С. Кривошиев, Р. Русев, Г. Баджев, Е. Манев и Д. Бочев; ЗМС “Н. Петков” – Х. Марков, Т. Христов, Г. Бунов, И. Тосев и Е. Пенкова.; БСДП – Н. Ненчев, Б. Бойчев, М. Велчева, П. Донев и С. Вълев.; ДП – И. Кожухаров, В. Бъчваров, И. Калчев, Т. Димитров и С. Апостолов.; НУС”Солидарност” – И. Жабов, И. Дерекьовлиев, П. Дервишев,Й. Иванов и Н. Тодорова; ХРП – К. Аджаров, Е. Миленова, В. Николов, Г. Гугов и С. Павлов.Впоследствие тези хора се меняха, други нови организации се включиха, но в протоколите от първите три заседания на Регионалната кръгла маса са записани тези участници от всяка организация на опозицията.

   В делегацията на управляващите бяха включени: БКП – Панталей Пачов, Димитър Бакалов, Юлия Лачева, Иванка Уливерова,Благой Катанов,Георги Чакъров,Христо Христов; ДКМС – Жан Виденов,Симеон Боговски, З. Василев; БЗНС – Георги Божков, Мариан Стоянов, Минко Тодоров,Малина Томова.;ОФ – П. Шопова, Профсъюзите, два или три пъти идваха и представители на активните борци, но напуснаха, защото не изтърпяха антикомунистическите ни изявления.

   През месец март се включиха и БЗНС – Н. Петков – Трифон Мирчев, Петко Учкунов, Петко Толев,Гено Генов, Илия Василев; Клуб на репресираните – Димитър Баталов, Йордан Чукански, Стефан Стамов, Л. Дългърски и Християн-демократическата партия – Георги Гугов, Христо Аджаров,Павел Шопов.

   Всички заседания се записваха на магнетофонни ленти и се водеха стенографски протоколи. Имаше дори определен секретарият от управляващи и опозиция. В началото на всяко заседание подписвахме протоколите от предишното – въобще, модерна работа, но когато след години потърсихме тези протоколи и записите се оказа, че предоставените на БКП са отишли директно в тогавашната милиция, а групата на опозицията била само от хора на клуб „Демокрация”, които ги загубили. Или също предали, където трябва.

   По-късно доста се спореше за ролята на Регионалната кръгла маса, но безспорното е, че с нея влязохме в действителния политически живот на града и региона. Учехме се на политика и организация. Решенията на РКМ бяха задължителни за местните и държавните органи и опозицията използваше това максимално. Докато в София се занимаваха с “национални проблеми” ние започнахме още в самото начало работа по бъдещите избори. Благодарение на близките контакти на Славян Сапарев с Петя Шопова – тогава шеф на ОФ – успяхме да получим списъците и адресите на всички секционни комисии в гр. Пловдив и областта. По-късно се оказа, че само в този регион е имало представители на опозицията във всички избирателни комисии. За дейността на РКМ е показателен и факта, че след резултатите от изборите за ВНС, съпредседателят от страна на БКП Д. Бакалов бе екстрено отстранен от всички изборни длъжности с мотивировката, че е “допуснал твърде много волности на СДС”.

            КС на СДС в Пловдив

    Междувременно,  НДС имаха различна структура от КС на СДС в София и това дразнеше някои от столичните дейци. При посещение на Ж. Желев, П. Симеонов и П. Берон през февруари в Пловдив бяхме посъветвани да направим огледална структура на СДС, но удариха на камък, защото организации като РДП,ОХДЦ,КЗРПДЦ,ДГИ и НСДП в Пловдив просто липсваха по това време, а други като ЗМС, НУС и „Зелени Балкани” имаха значителен обществен престиж. Тогава бе и първият ми скандал с П.Берон и П. Симеонов, когато Берон се обърна към нас с думите: „Предупреждавам Ви да не се държите така към ръководителите от София!” Все пак, в началото на март 1990 год., се наложи да изберем ръководство на СДС,  с оглед предстоящите избори. Първото заседание се състоя на 05.03.1990 год. в клуба на ОФ на бул.”Шести септември” срещу кино „Кочо Честименски”, сега „Фламинго”/доскоро там беше  представителство на “Форд” и хранителен магазин/. Заседанието започна късния следобяд и приключи след полунощ. Вече бяха се оформили различни лагери и на първия тур почти всяка организация, за да опипа почвата,  издигна кандидат за председател: БЗНС-Н.Петков издигна Методи Ковачев/син на земеделския поет Йордан Ковачев/, БСДП – Григор Шишков, ДП и ХДП – Венци Бъчваров, КД – Славян Сапарев, ЗМС и НДПЗЧ – Христо Марков, НФТ”Подкрепа”-Румен Русев. Получиха се следните резултати: М.Ковачев – 4 гласа, Гр. Шишков – 2 гл., В. Бъчваров – 3 гл., Хр. Марков – 2 гл., Сл.Сапарев – 2 гл., Р. Русев – 1 гл.  

   Последваха бесни скандали и боя по едно време висеше на косъм. Емануил Манев от лекарската секция на „Подкрепа”  обвини Р. Русев, че се е самопредложил, а на всичко отгоре нямал и висше образование. Николапетковистите поискаха наблюдателят Джовани Димитров немедлено да напусне заседанието, защото бил провокатор, а в началото на заседанието Иван Амбарев/брат на отец Амбарев/ поиска да приемем новорегистрираната Демократ-конституционната партия. Срещу него скочиха социалдемократите и земеделците с аргумента, че СДС бил републиканска организация, а амбаревата партия била явно монархическа. 

След дълги спорове и отводи останаха само трима кандидати и  се проведе втори тур пак без победител: М.Ковачев получи 6 гласа, В. Бъчваров – 5 гласа и Сл. Сапарев – 3 гл. ”Пратеникът” от София Георги Спасов се видя в чудо, защото всяка от големите партии -БЗНС-Н. Петков, БСДП и ДП - държаха на всяка цена председателят да е техен. Развихри се шумен скандал и събранието бе отложено. На другия ден пристигна от София и Петко Симеонов по покана на Клуб “Демокрация”. Дали под негов натиск или не, но на 6.03.1990 год. в същия клуб страстите бяха успокоени и партиите оттеглиха своите кандидати. Избра се ръководство с председател Славян Сапарев/КД/, заместник-председатели – В. Бъчваров/ДП/, П.Толев/БЗНС-НП/ и Гр. Шишков/БСДП/, секретар стана Стоян Стоянов/БЗНС-НП/, а говорител – П. Стоянов/КД/, - да, това е бъдещият ни президент, който бе неформалният юридически гуру на клуба по това време, но имаше и симпатия към  репресираните, поради биографични причини. Бай Стефан, баща му бе един от асеновградските легионери. 

Бяха разпределени и други ресори: Евгени Филипов и Стоян Томов станаха секретари на Кръглата маса; за секретари по масовите прояви/митинги, хепънинги, срещи с избирателите/ бяха избрани – Ненчо Йовков, Христо Марков и Георги Бунов; координатори за изборите  в Пловдив станаха – Здравко Кацаров, Стамен Кривошиев и Борислав Чапъров, а за Пловдивски окръг – Гено Генов, Илия Василев и Емануил Манев.За главен редактор на седмичника в.”Свобода” бе избран Здравко Атанасов, а първия брой излезе на 14.03.1990 год. с 25 000 тираж.

   Предстояха избори и успоредно със заседанията и митингите градяхме и структури. Появиха се и първите раздори в организациите. Демократическата партия и НДЗПЧ се разцепиха. Илия Кожухаров, Венцислав Бъчваров, Спас Гърневски, Божко Щерев създадоха ДП – Пловдив, а Иво Калчев и Златка Русева останаха в ДП на Борис Кюркчиев и Ст. Савов. Дълго време в КС заседаваха и двете организации, същото бе и с НДПЗЧ. 

Избори за 7 Велико Народно събрание  

   Дойде време да се определят кандидатите за първите свободни избори след 1944 год. Пловдивският КС остро се противопостави на опитите от София да ни диктуват кандидатите, но все пак не можа да се пребори докрай. За определяне на кандидатите се проведоха дузина заседания на КС. Крайният срок за регистрация бе 10 май. Последното заседание се проведе на 03 май и за София заминаха следните предложения: 94 изб. район – Георги Игнатов/безп./; 95 ИР – Симеон Манев /БЗНС-НП/; 96 ИР – Здравко  Савов/ЗП/; 97 ИР – Тодор Ташев/БСДП/; 98 ИР – Андрей Андреев/РДП/ или Илия Кожухаров/ДП-Пловдив/; 99 ИР – Христо Марков/ЗМС-НП/ или Тончо Михов/БЗНС-НП/; 100 ИР – Лазар Дългърски/КР/ или Стефан Стамов/БЗНС-НП/; 101 ИР – Кольо Мутафов/БЗНС-НП/; 102 ИР – Манол Журналов/безп./ или кандидат на НФТ”Подкрепа”; 103 ИР – Николай Близнаков/КД/; 104 ИР – Стойчо Донев/безп./ или Георги Аврамов /Екогласност/ и 105 ИР – Жеко Жеков/Екогласност/. Пропорционалната листа бе подредена в Пловдив по следния начин: 1.Славян Сапарев/КД/, 2.Димитър Баталов/КР/, 3.Трифон Мирчев/БЗНС-НП, 4.Петър  Корнажев/БСДП/, 5.Петко Учкунов/БЗНС-НП/, 6.Григор Шишков/БСДП/, 7.Емануил Манев/ФНСД/, 8.Евдокия Пенкова/ЗМС-НП/ 9.Гарабед Томасян/НФТ”Подкрепа”/, 10.Петър Стойчев/ДП/, 11.Илия Кожухаров/ДП/, 12.Константин Тодоров/БЗНС-НП/, 13.Петко Толев/БЗНС-НП/, 14.Христо Николов/ЗБ/, 15.Здравко Кацаров/Екогл./, 16.Златка Русева/ДП/, 17.Стоян Стоянов/БЗНС-НП/.

   На 08.05.1990 год. заедно със Славян Сапарев,Андрей Андреев, Григор Шишков,Златка Русева,Стоян Стоянов и Павел Шопов бяхме извикани в София за да получим окончателния вариант на пловдивските кандидати. Пред “Раковска” 134 “заседаваше” малък митинг от представители на провинциалните СДС. На последния етаж заседаваше КС и привикваше кандидатите по окръзи. Най-големите недоволства бяха от БЗНС-НП и БСДП, които искаха в национален мащаб 50% от кандидатите да бъдат техни. Така или иначе към 2 часа през нощта мина и нашия ред и листата се прекрои. За водач на пропорционалната листа бе посочен Петко Симеонов, като предложение на БСДП на четвърто място бе вписан известния столичен адвокат Петър Корнажев,  а Зелената партия от квотата на експертите посочи като свой кандидат икономиста Иван Костов, включен на пето място. В Хисарски район бе одобрена Блага Димитрова, а в Карловско – Брезовски Снежана Ботушарова – също от квотата на ЗП. За да успокоим страстите на николапетковистите оттеглихме кандидатите на ЗМС-НП, но те бяха издигнати пак от Димитър Баталов/КР/. Изненадващо при нас дойде и Александър Каракачанов, с който се познавахме от подписката “Рила и Места” и ме убеди да не оттеглям кандидатите на ЗМС-Н. Петков, защото според него “това щяло да даде повод на земеделците да упражняват натиск и на други места в страната”. Баталов прибави и Георги Бунов с аргумента, че баща му е прекарал дълги години в комунистическите лагери и е логично сина му да бъде кандидат, за да има и млади представители на николапетковистите. Криво-ляво на 09.05. нашата делегация донесе листите в Пловдив, където ни очакваше КС. Отново избухна скандал и представителите на БЗНС-Н.Петков обявиха, че няма да участват при такова подреждане. Имаха претенции към кандидатурата на М. Журналов, искаха и водач на пропорционалната листа, където настояваха да бъде поставен бай Трифон Мирчев и за Хисарски район с аргумента, че е “селски” и се полага на тях. Мен и Георги Бунов уж ни “преглъщаха”, но със забележката, че за младите имало още много време . За капак на всичко секретаря на СДС Стоян Стоянов, също николапетковист, изчезна с оригиналните документи от София и предложенията. Оставаха по-малко от два часа до регистрацията. Стоянов след дълго търсене бе открит у дома си по пижама. Легнал да почине човека след скандалите в София. Положението бе спасено от тези, които имахме формуляри от КС в София. Сетнешните приказки, че били търсени хора из коридорите с паспорти са пълни измислици, защото по тогава действащия закон можеше да се регистрира само кандидат, който има предложение от централното ръководство на коалицията, т.е. от Националния координационен съвет. По една случайност Еленко Божков в София, който се занимаваше с процедурата по издигането на кандидатите, ни даде попълнени бланки на всички кандидати, които бяха одобрени от КС, независимо от подреждането. Както той се изрази “за всеки случай, ако някой се откаже”. Подробно ни обясни, че имало много случаи в страната, когато одобрени кандидати в последния момент се отказвали и трябвало да се реагира веднага, особено за мажоритарните райони. За пример ни посочи писателя Иван Радоев, който току-що се отказал да се кандидатира,поради здравословни проблеми. Така в Пловдив на 8-мо място в пропорционалната листа бе регистриран Григор Шишков, на 9-то Венцислав Бъчваров, на 10-то – Евдокия Пенкова, в 102 район – Манол Журналов, в 99 – Христо Марков, в 101 – Георги Бунов, в 100 – Лазар Дългърски, а в 104 ИР писахме  Стойчо Донев от Перущица, вместо софиянеца Георги Аврамов /Екогласност/. Между другото, в книгата си със спомени тогавашният шеф на Централния изборен щаб Петко Симеонов съвсем точно разказва историята, цитирайки протоколите в София.

   Предизборната кампания бе открита на 12 май с малък митинг в 99 район пред Летния театър. Всеки се оправяше от мажоритарните райони сам, защото на помощ от София не разчитахме. Повод за това стана един разговор с Петко Симеонов като водач на пропорционалната ни листа. На въпрос от Манол Журналов защо мажоритарните кандидати са все още без предизборни плакати П. Симеонов буквално отговори следното: “ В КС в София решихме да се борим за добро представителство на пропорционалната

Денят 10 юни 1990 год. ще остане паметен  за историята на Пловдив, защото на него за първи път от 45 год. в града БКП/БСП/ получиха най-звучния шамар. Резултатите в Пловдив бяха просто зашеметяващи – СДС получи 211 000 гласа срещу 65 300 за БСП при избирателна активност 96.34 %. В мажоритарните райони резултатът бе 10 на 0 за СДС като само Ж. Жеков, Ст.Донев и Л. Дългърски отидоха на балотаж, който убедително спечелиха след седмица. Градските райони бяха спечелени още от първия тур. Във в.”Демокрация”, бр.98 от 13.10.1990 год. първите седем народни представители некомунисти след половин век бяха от пловдивските мажоритарни райони. Имаше и рекорди в тези избори. В 101 избирателен район/кв.”Столипиново”/ Георги Бунов разби Петър Петров/БСП/ с 78.34%, което се оказа и най-убедителната победа въобще в изборите за ВНС. В този район имаше и четири секции, в които резултатът бе на нула гласа в наша полза. Още в 23.00 часа на 10.юни. председателят на избирателната комисия в този район Иво Калчев бе написал протокола за избора на кандидата на СДС. За шеф на изборния щаб в 101 „цигански” район от София специално пристигна бъдещият зам.-военен министър на Ал. Сталийски Никола Даскалов, който не спря да обикаля махалата. В 103 избирателен район /ж.к. „Тракия”/ Николай Близнаков спечели с 67.12%. В 99 избирателен район/4 и 5 кметство/ Христо Марков победи с 64.60% кандидата на БСП доц. Богдан Кръстев, представителя на АСП Илиян Шотлеков, на ХРП Константин Аджаров и на БЗНС Малина Томова. В 102 избирателен район Манол Журналов надви с 63.10% проф.Славчо Панделиев/БСП/, Велислава Дърева/АСО/ и Огнян Сапарев/АСП/. Епичната битка в 96 ИР/Кючук Париж/ бе спечелена убедително от Иван Костов с 56.24% срещу Анжел Вагенщайн/БСП/, така Иван освободи място в пропорционалната листа на В. Бъчваров, от която СДС вкара осем представители. В 97 ИР/Прослав и Коматево/ проф. Тодор Ташев с 55.12% победи представителя на БСП Константин Гьошев. Тук като независим в началото бе регистриран и Стефан Цанев, но той се отказа още преди началото на кампанията. Много тежка бе битката на Андрей Андреев в 98 ИР срещу ректора на Пловдивския университет Никола Балабанов, която Андрей спечели с 52.00%. На втория тур убедителни победи спечелиха в 100 ИР Лазар Дългърски срещу Янко Мусурлиев, Жеко Жеков в 105 ИР и Стойчо Донев в 104 ИР. В 105 ИР бяха регистрирани бъдещия кмет Николай Сомлев като кандидат на АСП и Александър Долев като кандидат на  Движение за “Търновска конституция”. В Асеновградски избирателен район Георги Игнатов в тежка битка победи Борис Димовски.

   В пропорционалната листа, която тогава бе за територията на гр. Пловдив и областта победата на СДС бе с 54 към 37 %. Разпределението на 15 – те  мандати бе 8 на 7 в наша полза. 

            Каквото и да се говори сега за тези времена не може да се отрече, че в Пловдив СДС направи забележителна победа над един агресивен и добре организиран противник – не случайно водач на листата на БСП бе Александър Лилов. Идеалистите спечелихме с много ентусиазъм и работа, спечелихме само с един седмичник с 25 000 тираж, срещу всекидневника “Глас” със 100 000. В града бяхме покрили абсолютно всички секции с дублажи на  наблюдателите. В доклада на “Инфас” след изборите се казва: “СДС в Пловдив бе направил американска тип кампания “от врата на врата” и то с учудващ професионализъм на мажоритарните си кандидати, с добра организация в изборния ден и впечатляваща визуална реклама, използвайки сравнително скромни финансови средства. В Пловдив нямаше нито един сериозен сигнал за изборни манипулации.”

            И нещо любопитно – хора като Спас Гърневски тогава никой не познаваше/те си пишеха още стихотворенията за БКП и Альоша/, по-късно усетиха келепира и се залепиха за СДС, за да го унищожат накрая и да се прехвърлят другаде.

            Предстояха борбите във ВНС и протестите срещу Луканов, победите и загубите, стачката на 39-те и роенето в СДС, но  1989 и 1990 год. ще останат в историята на Пловдив със зашеметяващата победа на демократичните сили в изборите за Седмото Велико народно събрание, извоювана от ентусиасти и чисти в помислите си хора.

 




Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. angeligdb - малка добавка
08.12 18:02
За Протокола: на първия митинг в София на 18 ноември 1989 г. от Пловдив имаше още една кола, в която аз, Ангел Грънчаров, бях с Лъчезар Филипов, тогава мой студент от ПУ; кои обаче бяха другите двама не помня, те бяха приятели на Лъчезар. (Е, сигурно е имало и още коли, но не сме се познавали на митинга.)
цитирай
2. angeligdb - Още една добавка
08.12 18:21
На това, което Христо определя като "Реалното учредяване на първото антикомунистическо движение в гр. Пловдив стана на 25.12.1989 год. /на връх Коледа!/ в една пицария срещу подлеза на „Понеделник пазара”/сега още е някакво заведение/ и бе наречено “Форум шести септември"...", присъства и моя скромна милост. Нямам спомен кой ме заведе, но някой ме заведе, бях там, слушах дебатите, дори се включих, ако някой има спомен, да потвърди. Аз вече бях от учредителите на клуб ДЕМОКРАЦИЯ, но още от учредяването му и от първите му сбирки се сблъсках с групата Дърева-братя Сапареви. Спомням си, че някакъв си адвокат писа документи на Клуба, това беше Петър Стоянов. Добавям някои нещица, които съм видял с очите си. Нямам претенции за "заслуги". Въпреки че от 1987 г. бях създал ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ, който развиваше активна дейност, често пишех и перестроечни статии във в-к ИСКРА. Както и да е, спомням си също, че на един от първите митинги се изказвах, качен на едно бетонно кошче за боклук на високото пред Централна поща откъм Тримонциум, но тям се убедих, че не умея да кряскам и да говоря по митингарски. На откриването на "кръглата маса" в Пловдив стане нещо интересно, което съм описал в книгата си СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ.
цитирай
3. angeligdb - Продължение и край на втората добавка:
08.12 18:22
Там в самото начало Георги Башиянов заяви, че масата не може да започне работата си докато "едно лице" не напусне залата, понеже било представлявало "нелегитимна организация". Оказа се, че има предвид моя скромна милост. Освен това същото лице било "подставено", щото Философският дискусионен клуб от ПУ бил под шапката на ДКМС. Каза, че ако комунистите искат това лице (Грънчаров) в състава на своята делегация, да си го приемат, да седне при тях. Панталей Пачов (който ме е запомнил от една среща със студентите в ПУ, когато аз се обърнах към него с „Господин Пачов”; всички още се другаросваха!), водеше срещата и се уплаши много когато чу такава една възможност, именно толкова лош човек като Грънчаров да седне при тях! Те, комунистите и казионните решително протестираха срещу такава една евентуалност. Като и двете страни на кръглата маса заявиха, че не искат туй странно лице, тогава аз дръпнах едно кратко патетично слово, пожелах успех на работата на кръглата маса и си тръгнах. Интересно ми е някой от присъстващите там има ли спомен за това събитие или то е изскочило от паметта на всички? От моята памет обаче не можа да изскочи понеже се случи на мен самия.
цитирай
4. angeligdb - Добавка 3
08.12 18:32
Факт, който не мога да отрека е, че в ония първи романтични дни на борба срещу комунистите бях известно време от групичката около Константин Аджаров, той беше веднъж дошъл в нашия Дискусионен клуб в ПУ и ме вербува, така да се каже. Понеже се обяви, че е "първата антикомунистическа партия" (а пък и думата "Християн" - от ХРП - мен специално силно ме съблазни!), аз даже и "влязох" в партията му, Миленова също си я спомням; нямах добро впечатление от тях още тогава, усещах някакви потайни помисли у тях, което ме накара да ги зарежа. А и те изглежда се убедиха, че моя милост не е "от нашите". Толкова с моето тогавашно "християн-републиканство" :-)
цитирай
5. schumpov - Тъй като нося трите имена на дядо си, ...
09.12 21:51
Тъй като нося трите имена на дядо си, убит и ограбен от комунистите на 11 септември "44 без съд и присъда, реших да се запиша в клуба на репресираните. Разказах им за мотивацията си. Изгледаха ме с недоверие и неприязън, бяха стари Никола Петковисти. По-късно се записах в кварталния клуб на СДС. Първото ми разочорование от СДС дойде , когато се отказаха от картата с черепите обозначаващи местата на комунистическите концлагери. След това в СДС се набъкаха разни интересчий, които го оглавиха и съсипаха. Господин Марков, присъствал съм на мероприятия , организирани от Вас в Стария град, благодарен съм Ви за това ,което правите и още повече за това , което пишете. Бъдете жив и здрав.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 5730593
Постинги: 899
Коментари: 6036
Гласове: 9274
Архив
Календар
«  Декември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031