Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.12.2017 23:11 - «Бог има Свои избрани хора на земята». Архимандрит Гавриил (Ургебадзе)
Автор: grigorsimov Категория: Политика   
Прочетен: 1953 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Архимандрит Гавриил (Годердзи Василевич Ургебадзе) се родил на 26 август 1929 г. в Тбилиси; кръстен бил като малък. В онова време в Грузия господствал комунистически режим, преследвали за вярата, закривали и разрушавали храмовете, изселвали и убивали невинни хора.

 

Годердзи бил около две годишен, когато при неизвестни обстоятелства убили баща му Василий Ургебадзе. След което членовете на семейството започнали да наричат Годерзи, в чест баща му, – Васико.

 

imageДетето чувствително се отличавало от своите връстници: той избягвал шумните игри и предпочитал самотата и безмълвието... На училище Васико тръгнал шест годишен, бързо се научил да чете, да пише и смята, а с добрия си нрав заслужил всеобщата любов. Името на Господа Иисуса Христа бъдещият старец (старец, значи монах – духовен отец) чул за първ път, когато бил на седем години. Тогава той събрал пари и купил Евангелие, което започнал да чете ежедневно. А пред сън дълго се молел в своята стая.

 

Монахиня Пелагия, негова връсница и съседка, си спомняше: «Един летен ден моят дядо си дойде у нас и силно каза: „Слава Господу Христу, Той Си има Свои избрани хора на земята! Аз се прибирах по стария път и когато наближих разрушения Храм на свети Георги, изведнъж видях Годердзи, сина на Васико, да изнася от храма големите съборени камъни. Беше силна жега, а той беше така зает с работата, че известно време не ме забелязваше, а и аз също, като видях това зрелище, не можех да произнеса и дума, а когато ме забеляза, се зарадва и ме извика: ‘Ела тука дедо Муха, ако можеш да изнесеш този камък“. (‘Муха’ означава – Дъб, така го наричали, заради голямата му физическа сила). Аз много се старах, но не можах да го помърдна от мястото му. А Васико дойде, каза: ‘Во имя Христа!’, повдигна го и го занесе при другите подредени извън храма, камъни. Нашето семейство бяхме вярващи, но поради гоненията от безбожните власти престанахме да посещаваме църквата и да спазваме постите. А дедо Муха от този ден, отново започна да води християнски начин на живот».

 

По време на Втората световна война, идваха хора при Васико, които дълго не са получавали вести от своите близки на фронта, и го питаха за техните съдби. И той, 12-годишен, точно отговаряше на всички въпроси, и добавяше: «Ходете на църква, не се отричайте от Христа и не си погубвайте духовния живот!» И думите на малкия Васико не отиваха напразно, народът постепенно започна да се възвръща към вярата и църковния живот. При това, момчето винаги избягваше хорските благодарности и понякога, за самоунижение сядаше в купчината боклук и силно викаше: «Не забравяй, Васико, че си боклук, и не бъди с високо мнение за себе си».

 

Първото сериозно изпитание предстояло на бъдещия отец Гавриил в 12 годишната му възраст. Майка му, макар да не отричала Бога, но забранявала на сина си да живее църковен живот, и го упреквала: «Ти не си ли човек? Защо измъчваш себе си? Живей обикновено, като всички. Ако искаш, бъди си вярващ, но не така, че да се посвещаваш изцяло на религията». И веднъж, като чула от сина си поредното възражение, разгневана, хвърлила Светото му Евангелие в боклука. Васико веднага взел Свещенната книга, притиснал я към гърдите си и горко заплакал, и в полунощ, заедно с книгата напуснал дома си.

 

Васико се скитал по манастирите, често се местел от един в друг, понеже, по постановление на правителството, на манастирите забранявали да приютяват за дълго, непълнолетни. А майка му неуморно търсела сина си и в края на краищата го намерила и го придумала да се върне в къщи, като обещала повече да не се противи на избора му, макар впоследствие, от време на време пак да призовавала юношата към «нормален» живот.

 

1949 година Васико го извикали в армията. Военната служба той отслужил в Батуми, в погранично поделение. И въпреки строгия режим, той спазвал постите и тайно ходел на църква.

 

Като се завърнал у дома, Васико още повече се потопил в духовния живот. В двор им, той си построил малко жилище, където се подвизавал в самота, а на богослужения ходел в Сионския Катедрален храм. Скоро младият Васико привлякъл вниманието на Светейшия Патриарх на цяла Грузия, Мелхиседек III. По негово благословение Васико започнал да работи като страж, а после да служи певец в Сионския храм. Януари 1955 г. го ръкоположили за дякон, а на 23 февруари, в Кутаиския манастир Моцамет, той бил подстриган за монашество с името Гавриил. След три дни в Свето-Петропавловския Катедрален храм Кутател-Гаенатски, епископ Гавриил го възвел в сан йеромонах. По благословение на Мелхиседек III, отец Гавриил служил в началото, в Сион, а от 1960 г. – в манастира Бетани. В края на 1962 г. властите на Грузия закрили Бетани, и старецът се върнал в Тбилиси, където в дворчето си, сам построил малка църква. Съветските власти нееднократно разрушавали този храм, но отец Гавриил пак и пак го възстановявал. Тази църква е запазена и до сега.

 

1965 година, на първомайската манифестация пред Съвета на министрите, младият йеромонах изгорил огромния портрет на Ленин. На разярената тълпа той смело пояснил: «Направих го, защото не трябва да се боготвори човек. Там, на мястото на портрета на Ленин, трябва да е Разпятието Христово». Цяла тълпа побеснели комунисти безжалостно пребили отец Гавриил. В града била обявена тревога първа степен и подвижникът бил спасен от смърт благодарение на намесата на 8-ми полк. Полумъртвия отец Гавриил с множество счупвания по цялото тяло го откарали в изолатора на КГБ, и го обвинили по член, предвиждащ безусловен разстрел. От подвижника искали, да «признае», че го е извършил по поръчение на Църквата, и в замяна на такова «признание» обещали да му запазят живота. Но продължителните мъчения не сломили духа на отеца Гавриил, и на поредния разпит той нарекъл Ленин «звяр», за което пак бил пребит. Историята със запаления портрет на вожда-безбожник се разпространила в чуждата преса, и това изменило предрешената от Кремъл съдба на преподобно-изповедника: вместо разстрела, го превели в психиатрична болница.

 

Отец Гавриил не го лишили от свещения сан, но му забранили да служи. На богослуженията той се молел в храма, заедно с паството и се причастявал като мирянин. Него често го привиквали в КГБ, и тези посещения обикновено се превръщали в побои...

 

1971 година, по благословение на Патриарха Ефрем II и митрополита Илия (сега Грузински Патриарх) отец Гавриил бил назначен за настоятел на женския манастир в Самтавро и на семинарията. Килията му била в манастирската кула, но той все повече време започнал да прекарва в малка дървена “къщичка“, ползвана преди за кокошкарник. Там подвижникът не можел даже да стои прав, а зимно време, без отопление, премръзвал силно.

 

Не е възможно да се опише, как се молел старецът на Господа и на Пресвета Богородица, за родната Грузия. Той живееше с бедите и радостите на идващите при него хора, мнозина спасяваше от падение в бездната на безбожието, или от грех и отчаяние, и ги напътстваше по истинния път.

 

Веднъж Грузия посетил настоятелят на Ксиропотамския Атонски манастир Йосиф с братията. Те посетили също и Самтавро и получили благословение от отца Гавриила. При срещата им, старецът строго казал на отец Йосиф: «Как си посмял да помислиш, че Богородица е оставила Грузия?! Ние съществуваме благодарение на молитвите и благодатта Й, а ти не виждаш това и омаловажаваш заслугите Й!» Като чул това, атонският гост се ужасил, преклонил колене и помолил за прошка. Отец Гавриил го прегърнал и го поканил на трапезата. Както се изяснило после, преди посещението в Самтавро гръцките отци посетили и Светицховели. Тежката политическа и икономическа ситуация и духовното запустение в току що освободилата се от атеистическия режим Грузия, станали причина, уважаемият архимандрит да допусне мисълта, че Пресвета Богородица е напуснала Грузия. Прощавайки се, възхитените отци предложили на стареца Гавриил да се пресели в Атон, на което той отговорил: «Аз съм в своя Атон, и няма да заменя моята Грузия за Атон».

 

В последните години от живоа си отец Гавриил боледувал от воднянка. А към това се добаволо и счупване на крак, и в резултат, той година и половина се оказал прикован към постелята. Ден преди смъртта си, подвижникът казал: «Дойде моят ред да си отида от този свят. От 12-годишен следвам Тебе Господи. Готов съм, прибери ме…» Отец Гавриил починал на 2 ноември 1995 година. Тялото му, според завещанието, погребали по древния монашески обичай, без ковчег, в груб саван, в двора на манастира Самтавро. Декември 2012 г. с решение на Светия Синод на Грузинската Православна Църква, старецът Гавриил (Ургебадзе) бил прославен със светците (за светец).

 

 

ДУХОВНИ НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕПОДОБНО-ИЗПОВЕДНИКА ГАВРИИЛ (УРГЕБАДЗЕ)

 

Привържениците на антихриста ще ходят разсъблечени, а Християните ще са облечени прилично. Според църковните канони жената не трябва да носи мъжко облекло. По облеклото на човека се вижда неговото духовно състояние.

 

+ + +

В последните времена не гледайте небето: може да се прелъстите от чудесата, които там ще се случват, – ще се излъжете и ще погинете.

 

+ + +

В последните времена привържениците на антихриста ще ходят на църква, ще се кръстят, ще проповядват евангелските заповеди. Но не вярвайте на този, който няма добри дела. Само по делата може да познаете истинския християни.

 

+ + +

Когато пред тебе ругаят твоята вяра и ти мълчиш – ти си по-лош от хулителя.

 

+ + +

Когато Иверската икона на Богородица се приготви да напуска
Атон, ще започне звън на камбаните, и църквите, видимо ще се поклонят, за да я изпрарят. Всичко това ще показват по телевизора. А борбата на светите пророци Енох и Илия с антихриста, ще передават по телевизора.

 

+ + +

В последниете времена хората ще ги спасява любовта, смирението и добротата. Добротата ще се открие на всички и ще им отвори вратата на рая, смирението ще ги въведе там, а любовта ще им покаже Бога.

 

Подготвила Ксения МИРОНОВА

 

http://3rm.info/publications/40896-u-boga-est-svoi-izbrannye-lyudi-na-zemle.html

 

Превод, Григор Симов /с малки съкращения/

 




Гласувай:
6



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: grigorsimov
Категория: Политика
Прочетен: 28315032
Постинги: 4287
Коментари: 7547
Гласове: 8239
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031