Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.05 18:32 - Инсулт - Паяжината живот... Май пак оцелях..
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1758 Коментари: 7 Гласове:
12

Последна промяна: 17.05 18:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

image


Инсулт - Паяжината Живот… Май пак оцелях…

            Този път се разминах почти като в тънка мъгла. Беше ужасно, страшно и много, ама много неприятно.

            ИНСУЛТ ! Това ме споходи на 20 срещу 21 април ! Той идва неизбежно и изненадващо като голяма любов.

Сега прехвърлям по хиляди пъти в главата си греховете, които съм сторил.  Ами – много са. Няма непростими, но са много… Според традицията съм се изповядал, уж е достато, но не би…Явно някой ни наблюдава Отгоре и раздава живот, но защо никога не наказва Злото, Лошото, Отвратителното. Никога??!

Трагедията с всеки човек не е срамна и винаги съм си мислел, че е въпрос на избор да я споделиш – всеки ще мине по този път. Или не е така?! Като гледам реакциите в социалните мрежи, че дори на някои уж „приятели” днес се удивявам как е възможно да сме се променили толкова – дори в трагедията, от която никой няма да избяга, да търсим негативното, жълтичкото, гадничкото, съмнението… Сякаш всеки притежава един потаен сардонистически смях над другия, независимо колко е близо или далеч от теб.  Индивидуалната философия на всеки българин е станала – „Нали не се случва с мен. Така му се пада!” А когато дойде, когато ни налети, нали сме по правило сами и безпомощни?! И разбирам философията на възрастните – „Да идва изневиделица, да не се залежавам и да не се мъча…” Тя сякаш сега е най-актуална. Живеем в България... Социалните жестове са отдавна забравени и несъществуващи. Страшно е, че сме загубили елементарното съчувствие, човещината, християнското смирение…

На 20 април станах, хапнах надве-натри малко спагети, пих си хапчетата за кръвно, сложих си инсулина и почувствах необяснима слабост и лек световъртеж. От мен започна да тече студена пот и за секунди бях вир-вода. Станах да търся лекарства, когато загубих ориентация и с главата напред разбих витрината в хола. Паднах, а върху мен се посипаха стъкла. Колко време съм лежал нямам представа. Студената пот продължаваше да се лее, а ужасното бе, че съзнавах състоянието си, но нямах никакви сили да сторя нещо. По едно време чувах телефона, че звъни, но нито го виждах, нито можех да отговоря. Някои от приятелите се сетили да се обадят на  Румен Леонидов и той пуснал тревожен сигнал чрез … Фейсбук. Това ме спаси! Не Бърза помощ, не друго – приятеля и Фейсбук. Веднага се отзовали старите дружки. На първо място Евгени Костенаров, който дойде в къщи. Не съм бил съвсем адекватен. Бърза помощ. Окръжна болница – Пловдив. Спешно отделение. Скенер. Количка. Неподвижен съм, работят върху мен – игли, системи,  хапчета. Докато лежа в отделението за час-два умират три жени. На съседни легла. Близките им и сестрите се движат като в края на дълъг работен ден. Всеки на мое място очаква и такава съдба… И се надява да е по-далечна. Не е приятно.

А само последната седмица колко ми се струпа на главата… Загубих един от най-добрите си приятели – хронистът на Ямбол, журналиста и прекрасен разказвач Борислав Ненов. Вероятно е решил сам да си тръгне и да ни остави…; Пловдивският районен съд постанови да платя 4 000 лв., защото съм нарекъл една проститутка … проститутка; финансовото ми дередже се срина драстично и започнах да правя сметки за оцеляване. Шамаросват ме и със сметка за парно – 2 000 лв.?! Сякаш нямаше изход от този живот и сериозно обмислях и аз варианта самоубийство. При него се подготвяш, настройваш се психически за срещата с отвъдния свят, избираш мястото и времето, а най-жестокото е изневиделица да се стовариш на пода и да не можеш да направиш нищо, дори да се самоубиеш.

На всичко отгоре „десният” сайт „Фактор”, на който сътруднича от година отказва да публикува каквото и да е щом има и една дума против Герб или негодника Спас Гърневски. Недоумявам и съм омерзен при думите: „Зависим от Спас Гърневски…”/Гл. редактор/. Значи сайтът е собственост на комунистическия негодник Гърневски!!? За пореден път „комунистическото дясно” жъне победа… И така ще бъде, докато все попадаме на низши, жалки душици. Съдба – българска, така ще бъде во веки веков и си спомням мотото от блога ми „Последното човешко право е правото на Бунт!”.

Даже в това състояние мислиш да не се изложиш, да не създадеш неудобство на околните –  как изглеждаш, с какво си облечен и дали въобще си облечен, да не си забравил нещо включено и още куп такива глупости. Изневиделица повръщам всичко на пода – спагети и сирене. Още едно неудобство – трябва да се изчисти!!? В къщи са само котетата и кученцето. Кой ще изчисти??! Кученцето се доближава и започва да ближе спагетите…

Евгени е с мен в коридора на болницата, по-притеснен е от всеки друг.  Съм неподвижен в леглото, сестрите си вършат работата със спринцовки в ръце, разнася се мирис на формалин или така ми се струва, карат ме с инвалидна количка по коридора и се светвам, че съм неподвижен… Пациентите ме гледат със съжаление и разбиране, любопитно им е. Стигаме до 12 етаж и успявам да прочета  „Неврология”, вкарват ме в бяла стая с две заети легла – третото е за мен, а четвъртото е празно. С помощта на Евгени се стоварвам някак си на високо легло. Убива, но е далеч по–комфортно от количката. Пак ме нападат сестри с игли и системи. Апаратът за кръвно е като залепен за ръката ми. Стойностите му са ми познати – 200 /120. Казвам, че от ученик е такова, още от спортното училище – щанги през 70-те год. Ах, колко ги обичах, пустите железа! Сестрата повдига очи в недоумение. Красива е. И лекарката, която идва и тя е красива. Заглеждам се в краката и`, докато ми дупчат вените. Добър, сексапилен екземпляр и се сещам, че  все пак е лекар и съм в нейните ръце…

Заспал съм и нощта изкарвам неподвижен като камък. Сутринта към 5 часа се размърдват и други братя по съдба. Нападнати сме от сестри с игли и лекарства. Първият човек, който ми се обажда е адвокатката ми, която съм ползвал по едно дело. Съобщава ми, че трябва да и дам 500 лв. Отговарям, че няма как да се завтека и да и отнеса парите, защото медицината не е достигнала такова ниво. Приключваме разговора. Не знам дали ме е разбрала. Мислех да продължа с примера на нейна приятелка, която ми искаше по 30 лв. за свиждане, защото толкова и струвал частния урок, ако дойдела. Тогава имах пари и плащах: свиждане = 30 лв. Във Военна болница-Пловдив. В същата стая, където бях настанен бе се преселил в отвъдното геният Йордан Йовков. Не открих данни да е плащал за свиждане… Очевидно съм с бонус-живот. Идват двамата ми сина Никола и Радослав, а аз нямам представа как са разбрали. Поисках да ми донасят книгата „Пътища на православния ритуал” на проф. Мария Шнитер, в която бяхме влюбени всички студенти – филолози през 1984 год. Сега тръгвам по пътищата на православната традиция. Един вид – да се подготвя, да не съм съвсем несведующ… Децата /вече големи мъже/ се хилят снизходително.

Прекъсва ме с посещение стария приятел, а сега журналист Радко Паунов. Толкова съм му благодарен – носи топлина. И тук е мястото да спомена всички, които ми помогнаха да оцелея, защото дори едно обаждане в тази безнадеждна ситуация ми вдъхваше вяра в доброто. На първо място това са децата ми Никола и Радослав, които са още до мен, после Евгени Костенаров, който от Петрич се отзова в Пловдив да ми подаде ръка и разбира се талантливият човек и приятел Румен Леонидов, който се сети да бие тъпана в мрежата, последният жив горянин Владимир Гошев от Куклен,  който дори дългите години затвор не го е пречупил, Президентът Петър Стоянов – вечен пловдивчанин, вечен приятел, с голямо сърце, незабравящ красивите сини дни,  Сашо Йорданов – останал и той преди всичко Човек, скъпият стар приятел от Хасково Тодор Кръшков – запазил трагичната съдба на карловеца, съпругата на скоро отишлия си Борислав Ненов Ласка – да се чуди откъде е намерила сили от Ямбол да се сети за мен, политика и актьор, но преди всичко приятел Любо Гешев от Смолян, писателят Христо Стоянов, който винаги остава приглушено меланхоличен, верните до смърт приятели:  Неделчо, Иво Илиев от Шотландия, Иван и Ангел Станеви, Борето Скочев, Оги, Ани, Веси Кумчева – най-красивата протестираща срещу Орешарски и Пеевски, Пламен Асенов, Христо Латинов, Иван Бутовски, Николай Колев- Босия, Чавдар Костадинов………..

Ей, приятели, всяко ваше обаждане е било глътка живот за мен ! Благодаря ви! Ако имате нужда някога от мен не забравяйте, че няма да се замисля за вас да препаша самоубийствения колан! Аз вече няма какво да печеля или губя в този живот – ще е чест да ви върна поне малко от човещината!!! Винаги ще съм зад вас, ама винаги, защото няма да забравя доброто!

На леглото ми присядат д-р Гиритлиев и д-р Пеева, полуусмихнато ми съобщават: „Няма защо да се  лъжем. Получил си тежък инсулт в малкия мозък. Тежко е състоянието ти. В 90% от случаите се повтаря, трябва да се пазиш. Спасила те е здравата ти физика. Остава ти рехабилитация с цел да станеш и да можеш да ходиш, засега и в къщи ще си на легло. Предлагаме ти рехабилитация в Стамболийски, трябват ти проходилка, инвалидна количка, тоалетен стол… Телефонът в кабинета все звъни. Твои приятели се интересуват от състоянието ти. Богат си на приятели…” Продължават още дълго. Млади, готини, красиви души…

Децата ме откарват в къщи. Хей, живот, здравей, здравей… !?!?!?!?

 





Гласувай:
13
1


Вълнообразно


1. zaw12929 - Бъдете жив, здрав, позитивен, к...
18.05 06:55
Бъдете жив, здрав, позитивен, както винаги!
Разпознаване на мозъчен инсулт c помощта на 4 стъпки:

Помолете човека да се засмее (няма да успее!)
Помолете човека да повтори точно едно цяло, не сложно, изречение, например: Шарените листата на дървото Шумят.
Помолете човека да вдигне едновременно и двете си ръце (няма да успее изобщо, или с явно затруднение)
Помолете човека да си изплези езика (Ако езика е изкривен, като че ли "обръщащ се" от едната страна на другата, това е сигурен признак).
Ако човек има проблем с едно от тези действие, обадете се незабавно на бърза помощ и опишете случилото се и симптомите.
цитирай
2. nedovolen - Покъртителна, осъзната история. ...
18.05 07:14
Покъртителна, осъзната история. Състрадателност от мен.
Господ да прости приятеля Ви Борката. В постинга за него бях коментирал как може да бъде открит. К. ми бе изтрит, без значение.

За мен човек се разболява от това, което е ял, пил, говорил и мислил. Последните са по-важни. Не промени ли това, най големите хапчета и на балкана билките няма да помогнат. Здравето не е в аптеката, а в това под шапката.
Всяко зло за добро. Мога да обоснова всяка своя думичка, но кратко.
Хвала на приятелите Ви.
Моля се на Господ да ми прости и разреши за Вас:
В София има феномен -
Иванка Младенова, изправя и слединсултни състояния. Лесно се открива в нета. При затруднение, в следващ коментар ще й дам координати.
Успех!
Здраве и късмет!
Амин!
цитирай
3. nedovolen - 2
18.05 07:25
Зав е писал, благодаря. Да добавя: ”китайски начин за първа помощ при мозъчен инсулт”, в лентичката за търсене. Ще се изненадате.

За феномена Иванка Младенова т. 0898 733 698
цитирай
4. vencivaleri1951 - Човече!!!
18.05 14:41
Ти имаш талант, а и смелостта да напишеш всичко това
Никога не съм бил съгласен с теб когато пишеш за политика, но
имаш цялата ми емпатия днес...и утре...
Оздравявай!
цитирай
5. radostinalassa - Това, което прочетох е смайващо
18.05 21:35
Нима толкова много време само съм си губила времето в блог.бг ? Надявам се, че не е така при другите читатели.
цитирай
6. chavdar01 - СТИСКАМ ТИ ПАЛЦИ ДА СЕ ОПРАВИШ!
21.05 17:24
НЯМА ДА СЕ ДАВАШ!!!
цитирай
7. chavdar01 - КОГАТО ВСИЧКО ЛОШО ОТМИНЕ,ДАНО ДА СЕ ВИДИМ НА ПО БИРА.
21.05 17:36
Николай Колев- Босия, Чавдар Костадинов………..
Ей, приятели, всяко ваше обаждане е било глътка живот за мен ! Благодаря ви! Ако имате нужда някога от мен не забравяйте, че няма да се замисля за вас да препаша самоубийствения колан! Аз вече няма какво да печеля или губя в този живот – ще е чест да ви върна поне малко от човещината!!! Винаги ще съм зад вас, ама винаги, защото няма да забравя доброто!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6285074
Постинги: 924
Коментари: 6121
Гласове: 9374
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930