Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2018 16:21 - Джулая е ! Забравената свобода.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2883 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
image

Джулая e ! Забравената свобода.

         Тази година не мога да отида, по обясними причини ще се лиша от най-светлия празник на свободата, защото още на 17-18 години погълнах от истинската свобода, а в края на 70-те години и началото на 80-те год. на 20 век можеше да се усети само там, на брега на морето, до Камен бряг, на Джулая. Само там! И никъде другаде.

           Далеч от символа Камен бряг, морето, изгрева и великия глас на оня неизбежен, гениален пияница Дейвид Байрон, ще си остана в Пловдив със светлите спомени. Не знам дали е добре, но е жестоко да те откъснат от очарованието на младостта. Принудително.

         Всъщност за втори път се случва. Преди години пак останахме в Пловдив. Повярвахме на масираната реклама, където културния куул – оператор Веска Сариева /Васа Железнова/, че заедно с куул-депутатката от Герб Вили Шопова  щели да направят „вечерен Джулай”. С плазми да се гледа финала на Европейското първенство /Испания-Италия/ по футбол, с неповторимата майна Личо Стоунса и Кен Хенсли. Не знам организаторките, патронките и идеоложките Вили Шопова и Веса Сариева    дали са спали по тревите на Джалая, дали са се напивали и изтрезнявали на брега на морето, дали са се чукали в изгревната, душна нощ, но би трябвало да поназнайват, че Джулая може да е само на 30 юни срещу 1 юли, само на Камен бряг и то с гласа на гордия Дейвид Байрон/песента е писана специално за него/. Така започна този български празник, така е и сега в оригинала – всичко останало е ерзац. На подобно омърсолване не бях присъствал, разочарованието бе вселенско, унизително.

           И тази вечер ще забият „Аз бях там в една юлска утрин. Търсех любов….” – планетарния хит на David Byron, Ken Hensley,  Mick Box, Paul Newton, Ian Clarke, който докарваше Цанко Солджъра, Гецата от Подуяне, Красен Шугата, Шелека, Черкеза, Наската от Кършияка,  Валя Бурията, Наташа Черната, Тюри Лалето, Аня Баджака, Цена Лехата и още много личности в края на 70-те и началото на 80-те до екстаз, защото никой не можеше да ги ебава, тъй като бяха възпитани от хард рока…  

И пееше гениалният пияница David Bayron планетарния хит „Juli Morning”. И светът беше наш на скалите, и морето тихо се поклащаше в ранната утрин, и от него се раждаше слънцето. Едни тръскаха гриви, други правеха любов, трети сменяха батерии на касетофоните/само това имаше/, четвърти отскачаха до магазина за водка „Средец” и бира, някои просто реанимираха, но у всички свободата и мечтите идваха със слънцето в юлското утро.
        Така бе на брега преди повече от 30 години. След като си отиде от земната суета David Bayron го сменихме с John Lowton, който вече дойде в Каварна да извиси глас в юлската зора.

         Не съм съвсем сигурен, но друг такъв празник за посрещане на утрото в света май няма. Впрочем – сигурен съм. Няма! Нарекохме си го простичко „Джулая”. Никой не знае кога се роди. Има тежки спорове между хипарите, но е някъде в средата на 70-те години. Аз бях за първи път през 1979год. Истинският „Джулая” бе само и единствено на Камен бряг – пуст и девствен тогава. В нови времена се измести в Каварна, на варненския южен плаж, на скалите във Варвара, до бургаското пристанище... Но истинската си остана на Камен бряг, там, някъде в края на комунизма.
        Като скъсах с казармата през 1983 год. забрах тайфата и пак на скалите с утрото и Юрая, благосклонните гаджета, водка „Средец”, много бира и рибена чорба-люта, с много девесил. Е, някои си носеха и трева, други лидол, а трети морфин - все за подсилване на изживяването. Но никой не пропускаше секса на морския бряг – то си беше като ритуал, въпреки че понякога се объркваха партньорите и партньорките. Райко Йотов - Лудия казваше, че който не е правил секс на брега на 1 юли е скопец, а Диди Кобилата  от Тетевен се кълнеше, че на Джулая дори спи с отворени крака. Май бе истина...

         Великият, големият бой стана 1984 год. и след него нещо се прекърши, май. Бях втори курс студент и рано поехме към Камен бряг. На 30 юни заварихме там огромна тълпа . Все стари кримки. Хубавото време ги бе подмамило да подранят. Купонът бе започнал. И ние разставихме сергията за веселба… Както винаги имаше и милиция. Някъде след полунощ, значи в малките часове на 1 юли пак си пуснахме Байрон и се впуснахме в нежен блус, когато някой от милиционерите скочи и изключи касетофона, защото „сме прекалили и будили хората”. Така и не се разбра впоследствие дали беше пиян или просто бе просто идиот. На сцената тогава се появи Румен Шелека /той със сигурност бе пиян/ с бутилка „Плиска” и без колебание я разби в главата на милиционера.  И се започна. Никой не гледаше къде и кой удря, нито с какво и колко. Изглежда властта се поуплаши от по-големия ни брой и стреля няколко пъти във въздуха. Кютекът спря без видим победител, но осъмнахме в някакво районно във Варна и трябваше да платим сериозна глоба. Шелека, Райко и още някой  ги съдиха и отнесоха нещо условно, но за този грандиозен бой още се разказва по брега на морето.


        Протестът срещу комунизма  роди великото време на „Джулая”. Нашенският вариант на „Не правете война, а любов!”. На третото-четвъртото ходене вече се познавахме с ченгетата, които пращаха да ни охраняват, наричахме ги „Ушко” или „Куки”, идваха с жигулита с надпис „НМ”, но дори и те ставаха част от еуфорията на идващия ден и се правеха, че не виждат поведението, което не се съвместяваше със „социалистическия морал”. Понякога за разнообразие се сбивахме с униформите, на големи кръвопускания освен това, за което разказах, не помня.

         „Джулая” роди и велики копелета, и велико време и много свобода. Такива типове няма да срещнете из кулоарите на властта, а трябва. Онези бяха деца на брега и утрото. Как си представяте да посрещнат изгрева с водка, любов и бира Филип Димитров, Сергей Станишев, Мара Мисса-Капон или Гоце Първанов, да не говорим за Иван Костов или Симеон, кадет Рилски? Аз не мога и да си ги представя – те са деца на конформизма, а за такива едно време на Джулая нямаше място. Или ги биеха, или ги чукаха.


         Когато отидох за първи път на „Джулая” вече имаше легендарни хипари, станали емблема на самобитния празник – Гецата от Подуене/сега е борсов играч в Ню Йорк, но си идва понякога и поема към морето/, Льоката от Луковит/от малкото живи мутри след 1990г./, Ники и Дзурлата от Самоков/бяха добри спортисти и страхотни музиканти/, Красен Шугата от с. Торос /по известен като Красен Терориста, открадна самолет, а в демократични времена го обезглавиха на Витоша/, Валя Бурията /разпуска с шведски съпруг и мечтае да се върне на Джулая/, Райко Йотов-Лудия/неповторим биткаджия, музикант и авантюрист, прегръщал Фрида от АББА/, Петьо Левскаря/отиде си от свърхдоза на Герена/, Наташа Черната /труди се на правителствения фронт, държавен чиновник с визия/, Наската от Кършияка /забегна в Бразилия и се ожени за танцьорка/, Цанко Солджъра /сега кротко обгрижва богата италианка в Торино и гледа породистия и` кон/, Стенли Люлинеца/и него го отнесе некачествен хероин/, Тюри Лалето/щастлива майка на четири деца/, Ицо Черкеза /лежи в затвора за международни далавери/, Румен Шелека /сега е строител на живота нов и чест посетител на арестите/ и колко, колко още!?... Все хора-легенди от Джулая. Млади, красиви и свободни. Бяха си извоювали мястото на почитани ветерани-бунтари още 20-25 годишни. Бяха личности, с които никой не можеше да се ебава или да унижава, защото хард рока ги възпита. Млади, романтични, красиви и свободни! Едни други момчета - David Byron, Ken Hensley,  Mick Box, Paul Newton, Ian Clarke – бяха създали своеобразна култура на свободата в една изтерзана, комунистическа страна…
       Ако не сте там, на Камен бряг, пуснете си Uriah Heep и се потопете в красотата на младостта и любовта:

Първи юли е и няма по-хубав текст от:


Аз бях там в една юлска утрин.
Търсех любов.
Със сила идваше заранта на новия ден и прекрасното слънце.
С песента на първите пойни птици, аз си тръгнах към къщи.
Бурята и нощта се отдръпнаха зад мен.
Останах на пътя самотен.
С деня дойде просветлението. Ще потърся Тебе.
Търсих любовта на най-странните места.
Всеки камък неведнъж преобръщах.
Опитвах. Докоснах хиляди лица.
Но нито едно от тях не почувства огъня,
Който гори в моето сърце,
В моето съзнание, в моята душа.

 
И се насладете:

http://vbox7.com/play:5263dee3





Гласувай:
3


Вълнообразно


1. morskipesni - Страхотно! Ето и моя превод, от книгата "Морски 1001 дни и нощ"
01.07.2018 14:57
Юлска утрин


На този бряг съм в юлска утрин,
да следвам неуморно любовта..
Зората над морето ще изплува,
руменина ще разкраси света !

С песните на ранобудни птици
вървях в безкраен нощен път.
Зад мен са вихрите и тъмнините,
вдишвам ароматен морски дъх !

Разпалва искрениците лазура –
омайнице, до теб да се пробудя!


Преследвах я, обиколих земята,
и преобърнах древни камънаци !
Търсих огъня на обичта в сърцата
сред хиляди усмивки непознати...

Юлска утрин по вълните стъпва,
посрещам първи изгрев на брега !
Небесен взор сред синева изкъпан –
огрян от розова, невиждана зора !

Любов живителна – невероятна,
подай ръка, да следвам красотата...
цитирай
2. toross - Е, твоят е превод на поет !
01.07.2018 17:30
Страхотен е. Много ми хареса! Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541937
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031