Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08 12:49 - ВЛАДИМИР ГОШЕВ - ЕДНА НЕВЕРОЯТНА СЪДБА
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1141 Коментари: 1 Гласове:
5

Последна промяна: 30.08 15:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image
                                           Горянинът Владо Гошев днес.

                                       Последният жив горянин в България.


         

Владимир Гошев  - една невероятна съдба! На 27 август 2018 год. се навършват 50 години от задържането му и разкриването на третата горянска чета в Пловдивско.

            Ще ви разкажа за една невероятна съдба, за комунистическото време и за унищожаването на даденото ни от Бога право на щастие. Но, за да стане  ще започна по-отдалеч.

            С Владимир Гошев и брат му Петър ме запозна Евдокия Пенкова – политически приятел и наследничка на славна земеделска фамилия. Бяхме кандидати за депутати в Седмото Велико народно събрание през 1990 год. Някъде през ранната пролет Евдокия ме отведе в село Куклен, за да ме запознае с „едни от най-чистите николапетковисти”.   Владо бе по-млад, усмихнат, с весели пламъчета в очите, припрян и забързан, а брат му Петър /Да се свети паметта му!/ бе сериозен, с тежък поглед, по-висок и някак си задълбочен, говореше бавно и мереше казаното. Направи ми впечатление, че и двамата са сухи, слаби и с много тъга в зениците. По-късно разбрах, че и те са символ на непокорството и вярата в идеята на зелените земеделци – бащата убит веднага след 9.09., Петър лежал два пъти по затворите, а Владо съвсем млад обвинен, че създава „горянска чета” и е засилен в Старозагорския затвор. Слушах и просто не ми се вярваше, че тези двама мъже съвсем млади са преживяли своята Голгота – страшна, мъчителна и ужасно трудна! Благодарен съм на съдбата, че оттогава станахме близки приятели с Владо Гошев – винаги съм разчитал на него да е до мен, когато живота ми стовари поредното изпитание, но и винаги с готовност ми е разказвал за преживяното от него, то звучи понякога страшно и абсурдно.

Заедно отидохме да ме запознаят с ветерана на земеделското движение Петър Димитров попИванов, който всички наричаха Бай Тушо. Още щом ме представиха получих от него една плесница зад врата с думите: „Защо до сега не си се обадил, бе!? Само чувам за теб, а за бай ти Тушо не се сещаш, а?!.. Ей, момче, с  вуйчо ти Трифон Кунев лежахме в затвора, аз бях най-младия в Сливенския затвор. Бяхме трима в килия: бай Трифон, Кръстю Пастухов и аз. По-късно вкараха един криминален, който уби Пастухов. Само аз останах, но покрай бай Трифон научих и чух много! Ей, какъв човек беше той, ей!!”. Влязохме в обикновена селска къща, но от стените ни гледаха: Никола Петков, Гемето, разбира се огромен портрет на Трифон Кунев и пълен набор от всички броеве на зеленото „Земеделско Знаме” с великите „Ситни-дребни, като камилчета”. Бай Тушо го засилват в затвора като участник във Втората Асеновградска конспирация, а втори път е в Старозагорския затвор като участник от групата горяни на Владимир Гошев. Всъщност Бай Тушо е истинският учител и възпитател на младите в борбата с комунистите, бе запазил добрината и усмивката си и все си го теглеше към идеите на николапетковистите! Светла да ти е паметта Бай Тушо – редки са хората като теб! Всеки разговор завършваше с Трифон Кунев и рубриката му „Ситни-дребни, като камилчита”. Не съм срещал и досега човек като него – наивен и добър даже до безразсъдство! Всъщност още тук, в Куклен, през 1990 год. бях попаднал в компанията на тези калени в битката с комунизма люде – стоикът Бай Тушо и братята Петър и Владимир Гошеви. После заседнахме на тежка раздумка.

Миналия месец бях в Лос Анджелис, в Холивуд, благодарение на историята за Пусти Никола. Поканиха ни 30-те, които бяхме разказали най-запомнящите се истории и искаха да представим още по три разказа и ги „презентираме” пред американските ни колеги. Избрах,  да разкажа за живота на Владимир Гошев. Започнах. Обичайното жужене и суетня. По едно време усещам, че залата е подозрително тиха и разбирам, че съм предизвикал интерес. Завършвам. Следват въпроси. Става един от домакините и ме пита сериозно:„Г-н Марков,  искам да ви попитам това, което чухме документална истина ли е или плод на Вашата фантазия?”. Преводачката ме гледа с любопитство. Отговарям: „Когато следващия път ме поканите ще взема с мен  Владимир Гошев, за да ви разкаже самия герой историята на неговия живот!”. Оживен шум, става един от домакините:„Това е толкова впечатляващо! Вие, българите, не умеете да експлоатирате историята си.  Чувал съм отделни неща от емигранти, но действителния разказ е наистина зашеметителен!”. В отговор не пропускам да отбележа, че в България управляват пак същите комунисти в лицето на Герб, че кмет на Пловдив е Мамин Тотю, който забрани да се строи музей на комунизма, че депутат от управляващата партия е певеца на комунизма Спас Гърневски Лимбосания – славословил съветския войник, Альоша и поред всички партийни ръководители, сега противник на това да се създаде място за памет… В залата настъпва още по-силно жужене, тук-там има хора, които кимат с разбиране. По-късно разбирам, че почти всички са от бивши комунистически страни.

Нека ви разкажа и на вас, драги ми читатели невероятната история на Владимир Гошев от Куклен. Той се ражда през 1947 год. Семейството са преселници - гърци, т.нар. „вулгарофони”, които гърците не успяват да пречупят и те ползват спогодбата и масово се изселват в пловдивското село. Всички от тях стават убедени антикомунисти! Всички, до един! Например самият Бай Тушо бе раждан в гръцкото село Долно Тодораки, така пише в протокола от делото му: „Петър Димитров Попиванов /Тушо/ - 30 год., родом от с. Д. Тодораки, Кукушко, живущ в с. Куклен, Хлебар. Осъжда се на 10 год. строг тъмничен затвор.”  Разбира се, десетте години затвор не го пречупват и току-що излезнал той се впуска отново в борбата. И няма как да е – учители са му Никола Петков и Трифон Кунев. Владо има по-голям брат Петър, роден на 16 юли 1943 год. и природена сестра Теофана Аргирова Таралова , родена на 3.12. 1952 год. Баща им Георги Гошев веднага след Девети септември влиза остро в битка с комунистическата власт. Той е един от ръководителите на най-голямата организация в страната срещу БКП т. нар. „Първа и Втора асеновградски конспирации”. Ненавършил и 30 год. той се включва в тях като привърженик на „Звено”, привлича и своя първи братовчед  Милан Гошев - бивш кмет на Асеновград. В тази огромна горянска чета се включват не само земеделци, но и легионери, анархисти, привърженици на „Звено”, белогвардейци, безпартийни. Писал съм за нея подробно по разказа на Стефан Вълков. Наричат я „Национал-християнски кръст”. Още в началото на 1947 год. организацията им се разраства, напразно чакат помощ от Западните сили за въоръжение. До края непрекъснато ги лъжат, че всеки момент ще пристигне оръжие от Англия, но очевидно, че това е било провокирано от ДС. Излизат в гората с намерение да дадат сериозен отпор. С цел конспирация се разделят на две части. Едната, в която е и Георги Гошев започва да копае землянки в землището на с. Добралък, лагерът на втората група се устройва около с. Тополово /над селото, на около 18 км. от Асеновград/. Няколко пъти влизат в сражение с полицията и печелят. Из пловдивско се разчува за силната горянска чета.  Съставът им  бързо се разраства и надхвърля 500 души. Но ДС влиза в дирите им, намират и предатели.

      Горяните се отправят към границата, стигат до с. Райково, Смолянско и изпращат съгледвачи да проверят как се охранява границата. И тук идва изненадата. Цялата граница се оказва блокирана от три реда охранители. В първата редица са обикновени хора и трудоваци, втората са гъсто разположени редовни войници от смолянските поделения, а най-отзад са тежко въоръжени вътрешни войски, т.е. хора на ДС. Горяните преценяват, че ако влязат в бой ще погубят най-напред абсолютно невинни младежи и решават да се върнат при ятаци и се подготвят за нов щурм към границата. Георги Гошев с още няколко приятели се отделя и поемат към с. Добралък, където имат най-здравата яташка група. Установяват се до селото, но не случват на куриер. Гошев изпраща бележка до свои съмишленици, но тя попада първо у кмета на селото, а оттам в милицията. От Асеновград е вдигната още войска. Започва яростна престрелка. Горяните се укриват в една сая/плевня/ до Добралък. Първата проверка на милицията не дава резултат – горяните са се заровили навътре в сеното и не ги откриват. Започват да стрелят напосоки в сеното и един автоматичен откос прерязва Георги Гошев през кръста. Години по-късно един от участвалите милиционери разказва: „Той изскочи, и започна да вие от болка, отвсякъде течеше кръв. Мяташе се като заклан петел.”.  Откаран е в Пловдивската окръжна болница, където след един ден е доубит без да дойде в съзнание. Следват двата съдебни процеса на асеновградските конспиратори.  Паметта на Георги Гошев не е пощадена и въпреки, че отдавна е покойник го осъждат на смърт чрез обесване с още 14 ръководители на горяните. Тогава е осъден и Бай Тушо на 10 години строг тъмничен затвор.

В Куклен остава сама майката Мария с две невръстни деца – на една и четири години. Започва тяхната ужасяваща Голгота. Опитват се само да оцелеят, да има с какво да се прехранват, защото всичко им е отнето. Ето какво разказва Владо Гошев: „С нас се занимаваше баба, една изключително чиста и оправна македонка. Бяхме шест деца – сираци. Един ден бяхме подивели от глад – ние с брат ми и братовчедите. Обикаляме около нея и плачем. Тя ни поведе към общината. Влезе да потърси някаква храна. Изгониха я. Тя седи пред общината и плаче: „Що ке ги правим тези де`ца ?... Шест гърла са това, що ке ги правим…” . В един момент тя казва, че ще ни нахрани и си свали кърпата от главата. Жените тогава носеха такива бели кърпи. Разкъса кърпата на малки парченца и сложи във всяко по една щипка захар. Зави парченцето като бонбон и ни го сложи в устата, ние смучем и сме щастливи.”

Съвсем млади братята тръгват по пътя на баща си. Като войник Петър прави опит за бягство през границата и е заловен. Следва затвор в Стара Загора. Владимир е приобщен през 1960 год.  още ненавършил 14 год. Тогава група младежи от с. Куклен дават тържествено клетва, че ще служат вярно на опозиционния БЗНС и ще се борят с комунизма. Това са годините, когато всички деца си играят на конспирации, на тайни, на вярност, но при нашия герой тази клетва остава свята през целия му живот. Младите от селото са привлечени от Владо и другарите му - четат земеделска литература, ограничават контактите си само с верни момчета, строят землянки и дори … събират оръжие за бъдещата нелегална борба. /В досието на Владо и досега се пазят снимки от „въоръжението” на групата – счупена карабина, два негодни револвера, няколко шашки взрив, амонит, клин и военни дрехи./.  Някъде в средата на 60-те години се свързват с Иван Георгиев Керемедчиев. Той е художник в Кинефикация – Пловдив, вече е преминал през смъртна присъда, заменена с 20 год. затвор, но не спира с опитите да катурне комунизма. Роден в с. Приселци, Бургаско на 3. май 1931 год. и рано започва жестока битка с комунизма – веднъж е осъден на смърт, после присъдата е заменена с 20 год. затвор. Започва работа в Пловдив като художник и веднага търси съмишленици. Сега, когато четете този текст, сигурно името му не ви е известно, а трябва. Задължително трябва, защото от това, което прочетох в досието на Владо, у мен се изгради впечатлението, че Иван Керемедчиев е един от гигантите на николапетковистите в битката им с комунизма.  От снимката ме гледа красив, висок, едър мъжага с волева брадичка и остър поглед.  Този човек доживя 1989 год., помня го от първите митинги, два или три пъти говори на тях и призоваваше за разправа с комунистите, иначе „пак ще търпим това, което ни се случи.” Бе вече възрастен, остана си в Пловдив и умря в квартирата си сам и забравен от всички. А е бил истински непримирим към властта, Човек от голям мащаб! Не му е трудно да привлече в своята група братята николапетковисти Петър и Владимир Гошеви. Около тях скоро се събира група от смели момчета, които се опитват да спазват конспирация, но и към тях е прикрепен предател - Агент „Йордан”.  Този тип „Йордан” се занимава да следи и донася абсолютно всичко за „контрареволюционната група на Керемедчиев”. Има случаи, когато донася по два пъти на ден за особено „опасните престъпници”. И тук пак ще отворя една голяма скоба, за да ви разкажа за досието на Владо Гошев.

        Старият приятел веднъж ми каза: „Не ми се занимава с мръсотията около мен, аз знам колко хора ни предаваха, знам колко комунисти се навъртаха около нас, но щом на теб ти е интересно ще ти дам едно пълномощно, иди и разгледай каква е била съдбата ни.” Пълномощно, Нотариус и заминах за онази зловеща сграда на „Врабча” 1. Седнах и зачаках. Момичето се позабави. По едно време идва и носи четири – пет папки с думите – „Изчакайте, има още!”. След малко се връща с още толкова и ги стовари пред мен с думите: „Ама какъв е бил този човек!!?”. Отговорих – „Антикомунист!” – и се зачетох. Да, драги приятели – досието на Владимир Георгиев Гошев е повече от 2 000 страници!  Четох много дълго, снимах по-важните неща/изръсих се един куп пари/ и като излизах от комисията всеки път ме болеше глава. Бързах да си хвана рейса за Пловдив и не можех да осмисля прочетеното. Станах върл привърженик всеки да отиде и поиска досието на родители, братовчеди, баба и дядо. Ще научите потресаващи неща. Струва си, защото в тези прашасали страници има една друга история, която ние не сме учили в училище! Представям си какво ще има в досието на брат му, на баща му или на Иван Керемедчиев!

Ударната група се оформя в състав – Иван Керемедчиев, Бай Тушо, братята Петър и Владимир Гошеви и Константин Симеонов. Те са най-активни и напред с просветителската работа /събиране на литература, четене на книги и фейлетоните на Трифон Кунев/, активно се занимават с устройване на землянки и събиране на оръжие. Около тях се навъртат и:   Димитър Ив. Димитров-Грудев - „Дядо Мраз”, Кирил Чолаков, Янко Гюзлев, Георги Попиванов, Димитър Козлов, Йордан Вършилов, Серафим Атанасов, Мирчо Димитров, Тодор Джуджански, Тодор Певичаров, Тодор Портев, Иван Щътов. Непрекъснато поддържат връзка с ветераните на БЗНС-Н. Петков от пловдивско: Димитър Сираков, Стефан Стамов, Вангел Горов, Атанас Арабаджийски, Иван Клявков, Иван Шаламанов /дядо на бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов/, Васил Чинин.  Толкова много конспиратори не могат да се разминат без предател. Още повече, че почти всички са под наблюдение от Държавна сигурност. И бързо го намират в лицето на агент „ЙОРДАН”. Това е мръсника, който разбива завинаги живота на най-добрите си приятели, вкарва ги в затвора и ги белязва с клеймото на народни врагове. И тук ще наруша правилата и закона да не се обявяват агентите, но бях толкова поразен от дейността на този тип, че няма как да не го съобщя. Този тип агент „ЙОРДАН”  е Георги Ботев Кабаков от с. Горна Махала, Карловско.Регистриран е като специален агент на 26.10.1967 год. от оперативен работник на ДС-Пловдив Симеонов. Работи по това време в „Ален мак” – Пловдив като шофьор.  Още същия ден дава подробно сведение за групата на Керемедчиев, Бай Тушо и братята Гошеви. Този тип е жив и здрав и досега. Дори след гласуването на закона за обезщетение на репресираните е разпитвал как да си вземе парите от държавата, защото и той … бил репресиран. Не знам как Владо търпи тази низост и досега. Веднъж го питах не му ли се ще да отмъсти. Той отвърна: „Не ми се занимава. Мръсникът е свършил каквото са искали от него. Бог ще го съди!”. Аз не бих могъл да съм толкова благороден.

 В първия си донос Кабаков/Йордан пише за тях: „От няколко месеца активно организират нелегална организация в Пловдивски, Пазарджишки и Старозагорски окръзи”. Нали се сещате какво означава този донос на агента от 26.10.1967 год.!? Групова агентурна разработка /ГАР/ „Мекерета” е одобрена лично от ген. лейтенант Мирчо Спасов. Подписал е разработката със зелено мастило. Тя се отчита по линия на БЗО /бивши земеделски организации/ с окраска „нелегална организация”. Отделно са образувани агентурни разработки „Болния” – на Иван Керемедчиев; „Мекере” – на Кирил Чолаков; „Дърводелеца” – на Владимир Гошев; разработката „Шило” е отдавна и се води на Димитър Сираков, който освен тази си дейност е писал писма до ООН, Гърция, Австрия, Кръстю Зарев, пише и специално изложение до Париж, че се нарушават правата на земеделците в България. Тук трябва да отбележа, че всичките му писма са на брилянтен френски език/Сираков завършва във Франция и е работил като журналист при престоя си там./.  Почти никой не се разминава с отделна агентурна разработка. По това време братята Гошеви са на квартира в Пловдив, на ул. „Борислав” и през цялото време там е монтирано мероприятие М – 15 /подслушване/. Така че милицията е знаела всяка стъпка на конспираторите, всеки техен разговор, знаят дори гаджетата, с които се срещат.  Това е свършил агента „Йордан” – Кабаков. Помия на Злото! 

                Прекалено интересно е да се четат документите на ДС по случая, сега виждаме една игра на котка и мишка, която е била със страшен залог – живота на конспираторите. Нито по-малко, нито повече! Всъщност пак верен на стила си трябва да оповестя гадовете, оперативните работници, които създават разработките на нашите герои. На първо място това са: полковник Георги Неделчев Мараджийски от ДС-Пловдив, този тип очевидно е имал заслуги към комунистическата власт, защото е отчайващо прост и неграмотен, но явно другарите са му се отблагодарили. Той докладва лично на Мирчо Спасов за групата контрареволюционни елементи и се създава ГАР „Мекерета”. Този полуграмотен тип предизвиква усмивки с действията си. При една от разработките е прихванато писмо на Димитър Сираков до Париж. Дадено е на полк. Мараджийски и той умно заключава, че това е някакъв таен шифър на конспираторите, при това много опасен и го изпраща за разшифроване до София. Колко ли са се хилели другарите, защото писмото си е просто на чист френски език, но дивия селянин  Мараджийски трудно чете на български, камо ли на френски. Резолюциите му по агентурните разработки са такива – обикновено от една дума – „затвор”, „да се улови”, „да се фане”, „гад”, „сволоч”, „да се изпрати на…”, „да се докладва на…”. През цялото време на разработката за него следения Янко Гюзлев /братовчед на Гошеви/  е „Гюзелев”.

            Още милиционери, които ровят в „нелегалната организация” са : полк. Здравков, подполковник Манолов, ОР Георги Полизанов, майор Иван Вълев Танев, подполковник Енчо Митев Захариев. Накрая обвинителния акт се пише от зам. окръжния прокурор Ст. Ставрев, който отговаря лично за ДС – Пловдив. Цялата 1968 год. тези зловещи типове се занимават с групата от Куклен. Следят буквално всяка тяхна стъпка. Няма дом или квартира да не са я оборудвали с М - 15, т.е.  устройства за подслушване.

            Някои от сведенията са доста любопитни. На 4 Юни 1967 год.  в дома на Бай Тушо се събрали ветерани николапетковисти и млади момчета като следва – Атанас Арабаджийски, Вангел Горов, Иван Нихтиянов, Васил Даскалов, а от Велинград пристигнали Стойко Юнаков и съпругата му Доста. Поводът бил предстояща сватба /на дъщерята на Бай Тушо/, но целият ресурс на ДС-Пловдив следи сбирката, докладва и пише, че са част от организацията на четиримата кукленски младежи.

          Друг случай.

            Агентите „Хари”, „Яни”, „Йордан”,  „Септемвриец” съобщават, че почти всички известни николапетковисти от Пловдив са се събрали на панихида на Дечо Чифчийски, който бил вратар на футболния отбор на „Марица”, по-късно работил в „Агрия”, а сега поддържали връзка с американското разузнаване и Гемето, ръководител им бил някакъв художник, който е „много опасен” /Иван Керемедчиев/ и около него също се събирали „крайни контрареволюционери” /братята Гошеви и Константин Симеонов/.

             На 7 Януари 1968 год. Владо посещава Иван Керемедчиев, а в друго сведение агент „Хари” съобщава същата информация, но добавя, че „групата има намерение да открадне оръжие от Музея на революционното движение в Пловдив”, а майката на братята Гошеви Мария казала, че „ще дойде време синовете ми да отмъстят за убийството на баща им”. По това време Владо заминава войник, разбира се е трудовак в Лъки, но ДС продължава активното следене на „опасния престъпник”. Агент „Йордан” - Георги Кабаков също е монтиран до него. И тук се появява една светла личност в живота на Владимир Гошев. Колкото и странно да е той е ЗКПЧ на поделението им в гр. Лъки, казва се лейтенант Иванов /само това е съхранено/.  Запазено е писмо от него до Владо, в което пише, че около „редник Гошев се въртят предатели, да внимава, защото е най-добрия работник в бригадата”. Всячески защитава Владо пред началниците и трудовака Гошев успява да приключи с казармата относително спокойно. Дори агент „Хари” описва на 1. 12. 1967 год. как са си говорили с Владо какво ще правят като се уволнят. Примката обаче започва да се стяга около заговорниците. На 30.12.1967 год. пак агент „Хари” има разговор с Владо Гошев, а веднага в акцията се включва и нещатен служител на КДС от Куклен. Досието е запазило само фамилията му – Арнаудов, по–късно става партиен секретар в селото. Цялата операция се ръководи от полк. Георги Мараджийски от ДС – Пловдив и  му помага майор Иван Танев, който пряко работи с агент „Йордан” – Георги Кабаков. Тези изроди дори отбелязват, че Владимир Гошев на 8.04.1968 год. запознава агент „Йордан” с приятелката си., т.е. има му доверие.

            Съмнението у Владо Гошев очевидно го е загризало и по отношение на  „приятеля” Георги Кабаков – агент „Йордан”, защото на 2.02. 1968 год. при тяхна среща на гара „Филипово” Владо му казва, че се съмнява, че  е агент на ДС. Кабаков–„Йордан” обаче реагира като изпитан воин на ДС – първо се смее на обвиненията, а после се прави на обиден.

            На 8 юни 1968 год.  цялата група заговорници са в с. Славовица за честване паметта на Ал. Стамболийски. ДС души след тях, още повече, че вече има разкрита голяма конспирация. Тук са всички ветерани на БЗНС-Н. Петков – Атанас Арабаджийски, Вангел Горов, Бай Тушо, Стефан Стамов, Иван Шаламанов, Димитър Сираков, Иван Керемедчиев, братята Гошеви, Константин Симеонов и още много други. Агент „Септемвриец” пише за това събиране в с. Славовица на 8 юни  1968 год.: „Бяха се събрали привърженици на Никола Петков от цялата страна…Всички злостни и опасни врагове на БКП.”

            Ченгетата от ДС решават да действат. На 27 август 1968 год. от работа е задържан Владо Гошев, а след това са прибрани и останалите четирима. Следствието е дълго и мъчително, но не успяват да изтръгнат нищо повече от арестуваните, освен това, което вече знаят. Нищо не им е спестено – бой, глад, заплахи, лишаване от връзка с външния свят.     

         Към Владимир Гошев е прикрепен следователя от КДС подполковник Енчо Тонев Митев.  Четиримата обвиняеми разбират още в началото, че са следени непрекъснато, подслушвани и предавани и няма смисъл да отричат дейността си. Отчаян опит да им подобри положението прави основният обвиняем Иван Керемедчиев, който  в съдебната зала казва: „Моля за снизхождение към тези млади хора! Те са изключително добри младежи, в никакъв случай не са хулигани!”… Напусто – в отношението на ДС и БКП няма милост.

         

 

               На 7, 8 и 9 октомври 1968 год. се гледа делото на ГАР „Мекерета” – Иван Керемедчиев, Петър Попиванов – Тушо, Владимир Гошев, Петър Гошев и Константин Симеонов. На самото дело има множество свидетели. Някои от показанията им наистина будят и смях, но говорят достатъчно за методите на милицията. Цитирам буквално показанията на Тодор Певичаров: „Ще говоря, ако не ме биете, заплашвате и няма да стане зле за семейството ми. С ушите си чух как ме заплашвате. Ако и вас ви заградят двама човека и вие ще изпушите, защото има много фукарии. Това го научих от следователите и трябваше да подпиша. Такъв разговор с обвиняемите не е съществувал. Властта е в ръцете на милицията, всичко е в тях – затова подписах. Преди ми казаха, че ако не подпиша ме чакат две години затвор.” /Съдията няколко пъти предупреждава залата да не се смеят при разпита на свидетеля./ Свидетелят Тодор Портев: „Беше ме страх. Студена пот ме изби като ме арестуваха.” . Свидетелят Димитър Кузмов Калоферов: „Навсякъде за контрареволюционни организации говорят. Говорят за „Национал християнски кръст”, за николапетковисти, за бандити, за хулигани. Толкова ли много ги има в България?!”. Тук съдията му отнема думата.

            На делото са извикани и вещи лица да дадат заключение за годността на намереното и укрито от петимата оръжие. Ето и заключението им: „Карабината не е годна, без магазин. Намерените пистолети и те не са годни, трябва дълъг ремонт, който подсъдимите не могат да извършат. Двете гранати, амонита и взрива са годни.” Тук се налага да внеса едно уточнение. Братята Гошеви са се оборудвали и са укрили специални военни дрехи като излезнат в гората. Скрили са ги под дюшека на  леглото на малката им сестра Теофана. Когато правят обиск у тях тя още спи в леглото и не става от него, докато си тръгнат полицаите. Така едно от веществените доказателства не е намерено.

      Напразно адвокатът на Владо Наню Нанев се опитва да смекчи неговата съдба с думите: „Нека уважаемите другари съдии да бъдат снизходителни към Владимир Гошев, защото той е най-млад от групата, не е съден и една прекалено строга присъда ще разбие младия му живот.”. Вбесен прокурора Ставрев отговаря на адвоката: „Категорично възразявам това да се взима под внимание! Гошев е млад, но от събраните доказателства е видно, че той е най-злостния враг, най-активния, той е организатора на групата всъщност! Дори ми се струва, че трябва да отчетем утежняващи вината му обстоятелства!”.

            На 9 октомври 1968 год. Пловдивският окръжен съд с председател Богдан Груев и членове Никола Пирянков и Й. Трайков и при обвинението на прокурора Стоян Царев постановява следните присъди: Иван Керемедчиев – 9 години строг тъмничен затвор; Петър Попиванов-Тушо - 6 години и шест месеца строг тъмничен затвор; Владимир Гошев – 5 год. строг тъмничен затвор, Петър  Гошев – 5 год. строг тъмничен затвор и Константин Симеонов 4 години и 6 месеца. Завинаги са изселени от Пловдив – Иван Шаламанов, Стефан Стамов, Иван Клявков и още други земеделци. Делото е обжалвано, но Върховния съд оставя в сила Присъда № 160 по НОХД № 182/68 на Пловдивския окръжен съд.

            Двамата братя са изпратени в затвора в Стара Загора, където с Бай Тушо попадат на изпитани ветерани от борбата: Петър Пасков, Георги Заркин, Марий Иванов/Александър Иванов-Сашо/, Димитър Пенчев, Алфред Фосколо, Петър Бояджиев, Едуард Генов…

           Още в началото Владимир Гошев заявява на администрацията на затвора: „Милост от вас не искам.” При опита им да го уредят на по-лека работа, може би с цел в бъдеще да го вербуват.

            Тук ми ще се да направя малко отклонение, с което да отдам заслуженото на двама души. На първо място това е майката на братя Гошеви Мария Сгурова Таралова. Представяте ли си каква е съдбата на тази героична жена!?? Мъжът и е убит като горянин съвсем млад и я оставя вдовица с деца на една и четири години. Животът и е непоносим, но тя удържа мизерията и злобата на обществото. Следва присъда на големия и син Петър за бягство през границата. Намира сили и за да не кукува сама се жени втори път и ражда дъщеря Теофана Таралова.  Следва втора присъда на двамата братя – този път по чл. 108 за създаване на горянска чета. Малкият Владимир е едва 21 годишен. И двамата са събрани в Старозагорския затвор. Отново следват чакания за свиждане, сълзи и мъки. По това време вторият им баща е агитиран в Куклен да се включи в помощ на комунистите и той достойно им отговаря: „Какво искате от мен?! И двамата ми сина ги вкарахте в затвора. Не им дадохте възможност да учат…Затрихте едно семейство и искате помощ от мен??! Малката сестра също е закърмена с маята на антикомунизма. Ето как въпреки репресиите и гоненията, когато в едно семейство съществува морала и достойнството, комунистите и Голямото Зло са безсилни пред Духа на истинските българи!

            Втората личност, на която искам да се спра е петият подсъдим Константин Симеонов. Неговите родители са членове на БКП, но когато се опитват да го пречупят той отговаря: „Никога няма да застана до комунистите и вашата партия. За нищо на света. Аз си имам свои разбирания и съм с приятелите.”. Изтърпява си стоически присъдата, заболява тежко,  накрая ослепява, но не успяват да го пречупят и умира достойно с убежденията си от младостта.

            Как да не се възхитиш на такива личности!? Сякаш не са българи, сякаш са от друго измерение… Може би трябва да се спомене само – ДУХ, МОРАЛ, ВЯРНОСТ И УБЕЖДЕНИЯ.

            В края на престоя в затвора отново е направен опит за „приобщаване” на Владо Гошев. Ето писмото на началника на затвора подполковник Георгиев до МВР- Пловдив: „Сведение за задържания Владимир Георгиев Петров Гошев от с. Куклен, Пловдивски окръг. Същият бе задържан от органите на МВР в Софийския затвор на 27.08.1968 год. и в изпълнение на присъда по нохд 182 / 68 на Пловдивски окръжен съд, по чл. 108, ал. I, от НК и е приведен да изтърпи наказанието си в Старозагорския затвор. По време на престоя си в затвора се прояви като добър и съвестен затворник.  В края на присъдата му бе предложено да бъде помилван с 3 месеца /3.03.1971 год./ На предложението същия категорично отказа на управата на затвора. Отказът му показва, че идейно-възпитателната работа с Владимир Гошев не е дала никакви резултати. Той си е останал непоправим противник на мероприятията на народната власт. След освобождаването му на 15.05.1971 год. трябва да продължи работата с него на МВР-Пловдив и да бъде следен от органите като непоправим враг на БКП и народната власт.” – 25.05.1971 год., Стара Загора, Началник на затвора – подполковник Георгиев. Следва подпис. Има и продължение на „общуването” като ДС се грижи за Гошев след излизането от затвора. Следва писмо на началника от 3 юли 1971 год. Ето го и него: „До МВР-Пловдив, Отдел ДС – Контрареволюционни елементи – Бивши земеделски организации”. Предложение относно Владимир Георгиев Петров Гошев от с. Куклен.  Предлагам ви да бъде следен за контрареволюционна дейност и враг на БКП от агенти, както следва: 1. Агент „Йордан”,2. Агент „Септемвриец”, 3. Агент „Виолета”, 4. Агент „Хари”, 5. Агент „Братовчеда” , 6. Агент „Поета”, 7. Агент „Майстора”, 8. Агент „Шофьора”, 9.Агент „Мариана”, 10. Агент Добрин”, 11. Агент „Секретаря”, 12. Агент „Симеон” – ДОП и ДОН по „Дърводелеца” /Владимир Гошев/ да продължи по линия на Бивши Земеделски Организации/БЗО/. Подполковник Георгиев. Следва подпис.”

            След излизането си от затвора Владо е дълго без работа, въпреки че и в затвора, и в казармата е сред най-добрите работници. Овладява тайната на дървото до съвършенство. Намират се хора, които му помагат и той започва работа във възстановяващия  се Стар град в Пловдив. Почти цялата дървения, почти всичко, което трябва да се реставрира минава през ръцете му. Както цял живот прави се налага с работата си, с прецизната си работа. Създава семейство и деца, налага се като един от първите жители в Куклен, не отстъпва от убежденията на младостта. Владо продължава да работи и сега, собственик е на успешна фирма за дърводелски услуги и реставрация. Има няколко работници комунисти, дори. Няма църква в Пловдивско да не е реставрирана от него, нито стара къща, майсторлъкът му признават архитекти и специалисти. Разбира се, още през 1976 год. е възстановено Дело за оперативно наблюдение „Дърводелеца”  № 16022 към Института за паметници на културата, отдел „трудова младеж”. Регистрирано  е на 13.12.1976 год. по линия на Шесто управление към категория „Лица, осъждани за контрареволюционна дейност” от оперативния работник Георги Полизанов.

            Е, кажете ми, има ли по–невероятна съдба от тази на Владо!? Но в крайна сметка той победи в името на Иван Керемедчиев, Бай Тушо, Константин Симеонов и брат си Петър  всички доносници, офицери и ченгета, победи БКП с труд, майсторлък и вяра в каузата си. Той ще остави следа на хиляди места в България, а комунизма беляза страната само разрушение и мъка!




Гласувай:
5
0


Вълнообразно


1. nedovolen - Покъртителен разказ за едни от и...
04.09 09:27
Покъртителен разказ за едни от истинските от Съпротивата!
Вероятно се познавате с д-р Тончо Михов, хирург, пенсионер вече, живеещ в Брестовица. За кратко, областен управител на Пловдив. Баща му, бай Васил /Господ да го прости/, също е бил горянин от родното му с. Странско, тогава Чирпанско.
Може да го попитате за най-младия репресиран от неговото село в началото на 70-те г.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6284977
Постинги: 924
Коментари: 6121
Гласове: 9374
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930