Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.09 12:23 - ПАНЕ БИЧЕВ - " Всичко за България! До последния комунист."
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2016 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 26.09 12:35

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

image

Пане Бичев – „Всичко за България! До последния комунист.”

            Той е незаслужено забравен български полицай и детектив. Името му е известно на малцина, а  за живота му се знае много малко. Абсолютно незаслужено. Дядо ми го боготвореше, може би, защото са земляци и са се познавали твърде добре. Животът му е обвит в мистерии и недомлъвки. За неговото откритие Никола Гешев се знае сравнително доста с изключение на смъртта му, написани са книги за него, но за Пане Бичев не се знае нищо. Дано успея да запълня малко от празните квадратчета от живота и кариерата на този удивителен човек!

            Ражда се като Спас Иванов Бичев на 5. Октомври 1885 год. в Ихтиман. Както е традицията в този край, шопите го прекръщават на „Пане” /няма нищо общо с всеизвестния негодник Спас Гърневски/. Пане пристига в София да търси работа в началото на 1910 год. Получил е добро за времето си образование, справя се с три езика. Изглежда острият му ум прави впечатление и той е назначен като секретар на току-що сформираната „Обществена безопасност”. Тази полицейска структура е организирана на основа на приетия през 1907 год. Закон за столичната полиция. На този отдел е възложено да се бори с политическите престъпления и организираната престъпност. Отделът се състои само от инспектор, пристави и агенти. Скоро става ясно, че само с този щат не ще се постигнат успехи с комунисти, анархисти и техните чети, които обикалят страната и извършват ежедневни престъпления. Само след два-три месеца Пане Бичев е повишен като първи помощник на шефа на „Обществена безопасност”, т. е. – първи пристав. По време на Балканската и Между-съюзническата война заема тази длъжност, а по време на Първата световна война е началник на  Полската тайна полиция в Македония и полицейската секция в Македония при Щаба на Действащата армия. От това време е и близкото му приятелство с Ванчо /Иван/ Михайлов.

След края на Първата световна война се прибира в София и е назначен за главен инспектор на „Обществена безопасност”. Като такъв работи до пенсионирането си  на 8.02.1932 год. На тържественото му изпращане по случай 20 години стаж в „Обществена безопасност” присъства почти цялото правителство на „Народния блок” и тогава Пане Бичев произнася своята прощална реч, от която на другия ден вестниците цитират две фрази. Първата е: „Винаги съм се стремял да  наблюдавам, да слушам, да мълча и да работя много.”, а втората е известната: „Давал съм всичко за България, до неутрализирането и на последния комунист!”.

            Всъщност тържеството е организирано от граждански комитет с председател генерал Велизар Лазаров. По това време излиза и книгата с автор знаменитият полицай „Надвечерието на атентата – Велики четвъртък 1925 год.” с подзаглавие “Разкриване нелегалните апарати на комунистите”. Понеже е пословичен със скромността си не се подписва с името си, а на корицата е отбелязано „Бивш полицай”. Отпечатана е в девет брошури. В нея прави впечатление как полицията внимателно разбива комунистическия заговор.  И колко милостиво се отнася със зверовете. Например на 23 и 24 април 1925 год. е заловен и арестуван Тодор Павлов. Представя се под друго име и полицията е на път да го пусне, но влиза Пане Бичев и веднага го разпознава като един от организаторите на атентата. Вика Ферещанов. Бъдещият регент и комунистически гуру се напикава и започва да пее. Осъден е на 12 години, но скоро го освобождават предсрочно, може би заради това, че продължава да „пее”. Именно в книгата си Бичев разкрива, че комунистическия тероризъм и атентата е финансиран от Москва.

            След 20 год. вярна служба в полицията Пане Бичев се оттегля, за да отдъхнат терористите от БКП и БЗНС, т. нар „ЕДИНЕН ФРОНТ”, но горчиво се лъжат. Бичев регистрира частна фирма , която е наречена „Детектив” и продължава, това, което умее най-добре. Скоро получава признание от всички европейски служби. На небосклона изгряват звездите на други способни полицаи като Петър Амзел и Никола Гешев. Всъщност Гешев е доведен в полицията от Пане Бичев.

            Пане Бичев е красавец, фин и тих, но изключително ефективен като враг на комунистите и всякакъв вид терористи. Легендите разказват, че и майка му е била прочута красавица в Ихтиманския край. С богатия си професионален опит Бичев разкрива атентаторите в Градското казино, в театър „Одеон” и анархистичната група „Червени братя”. Работата му е изключително ефективна и срещу политическите престъпления, и срещу големите криминални афери. Това прави впечатление на полицейските служби, дори в САЩ.

             След пенсионирането си, Пане Бичев регистрира първата частна фирма в тази деликатна сфера с наименованието „Детектив”, а в предмета и на дейност е записано  - „информация, издирвания, анкети и наблюдения”.  Пристига писмо от САЩ на 29.08.1928 год. до вътрешния министър със запитване за адреса и подробни данни за детективското бюро на Бичев, за да го включат в списъка на частните детективи за целия свят. Такова признание не получава никой друг български полицай.

На юбилея му журналистите го питат какво е скътал за черни дни и той с горчива усмивка им отговаря: „Куп ордени, ленти, грамоти и  отличия, много, много неплатени дългове… Ето печалбата ми, ако не сметнете окончателно разстроеното ми здраве, което кърпя от ден за ден само с непоколебимата ми воля, която единствено ми е помагала в тежката служба, която носех с чест и достойнство.”

Дори след пенсионирането си през 1932г. П. Бичев остава дълги години в услуга на Главната дирекция на полицията. В потвърждение на това е открития лист в сила до 31.12.1944г, подписан от директора на полицията полк. Сава Куцаров, който му е давал право да посещава цяла България и след полицейския час и да носи пистолет "Броунинг" - 7.65.

След 9 септември 1944 г. и идването на новата власт документалната книга, съдържаща автентичния разказ и спомени на Пане Бичев "Надвечерието на атентата"" безследно изчезва.  Иззета е от всички библиотеки, дори в антикварните книжарници не се появява. Притежават я малцина. Имам този скъпоценен екземпляр като спомен за дядо. На нея има надпис с калиграфски почерк: „На земляка и млад приятел Манол с уважение  и пожелания за дълга кариера”. Подпис: Пане, 16.01. 1931 год., София. Тази книга е преиздадена чак през 2006 год.  Макар и трудно можете да я намерите, за да възкресите за себе си спомените за един суперполицай, който е служил само на България. При това той е уникален разказвач.

През ноември 1944г. Пане Бичев е арестуван в квартирата на своя баджанак на ул. "Раковски" в София и "изчезва безследно". Никога не се чува нищо за великият полицай Пане Бичев. Точно по това време в България се завръщат емигрантите  от Москва, участници в „черния април 1925 год.”. Точно с тях се е занимавал Бичев, когато им разкрива цялата терористична мрежа. Дори и предположения няма за съдбата на великия ихтиманец. Безспорно за мен е, че е убит и то вероятно от пристигналите от Москва атентатори. Въобще, комунисти и земеделци има за какво да му отмъщават.

За Пане Бичев старите софиянци и до днес разказват легенди за неговите методи. Нека споменем някои от тях.

В ихтиманското село на баща му се появил крадец. Викат от София Бичев и той нарежда на кмета да изведе всички мъже на мегдана, заедно с жените. Пане се изправя пред тях и казва: „Бива ли за такива дреболии да ме безпокоите?! Ами крадеца е сред вас и го виждате – на каскета му има оса.”. В този момент един циганин махва с ръка да прогони осата. Крадецът е заловен.

Като контраразузнавач в „Обществена безопасност” се отличава с изключително търпение при търсенето на улики.. Група анархисти убиват банкер във Варна и опразват банката. Пане заминава за Варна. Десетина дни от него няма вест и кост. Отписват го. След две седмици получават телеграма от Горна Оряховица: „Пратете камионетка”. При пристигането си във Варна Пане Бичев иска да затворят банката и два дни с лупа претърсва всеки сантиметър от нея. Намира стар билет за влака от Горна Оряховица. Заминава за северняшкото градче. Настанява се в единствения шантан в града и разпитва подробно момичетата там. Какво е питал и какво узнал не се знае, но на втория ден им казва да пуснат слух в града, че на тази и тази дата ще им гостуват момичета от Румъния, невиждани красавици. Същата вечер вика местната полиция в шантана и вечерта залавя тримата анархисти от обира във Варна. Хората решили с парите от обира да празнуват с шантонерките от Румъния.

За него висока оценка дава и Соня /Цола Драгойчева/ в спомените си. Ето какво пише тя: „Този агент – ще признае тя - работеше толкова умело и с такъв талант, щото ние не подозирахме нищо, докато не бъдем изненадани и заловени. Не ни остана и секунда време да измъкнем револверите...“

Има сблъсък Пане Бичев и с героя от с. Торос анархиста Никола Бангиев /Пусти Никола/, който се разказва и до днес в селото. Пусти Никола обикаля столицата с новата си любов Тинка от Ямбол и търсят подходящо място за ексове. Правят сериозен удар в бижутерен магазин и изчезват. Появява се Бичев и казва на собственика да му опише последните клиенти.  Спира се на елегантен мъж и жена. Тя с чадърче на шнур. Обикаля хотелите и открива двойката. Оказва се старият му познат Пусти Никола. Бил без работа и дошъл да търси такава в столицата. След няколко шамара Бичев им прибира откраднатото и ги праща в с. Торос. Скоро следва нов обир, на друго бижутерско ателие. После още един. В столицата вече се говори за „Диамантения крал”. Пане иска от полицията да върне всички скитащи по родните им места. Скоро е обран секретар на чуждо посолство, а след него касиерът на келнерското сдружение. Той описва крадецът така: „Елегантен, красив мъж с бомбе, вдигната яка.”. Това е достатъчно за Пане. Разпространява светкавично снимка на Пусти Никола и Тинка. Прави справка в Торос и установява, че двамата влюбени са изчезнали от селото преди десетина дни. Обикаля по магазините за оръжие, антиквариати и бижутерии, докато един продавач познава двойката.  Скоро засича Пусти Никола и Тинка на бул. „Мария Луиза” и го погва. Престрелката продължава дълго , към два часа. Накрая Пане Бичев влиза в юмручна схватка с анархистите и следва арест.

Пане прави и първите нововъведения в полицията. Той за първи път ползва следово куче в работата си, прави дълги прослушвания на разпитите на задържаните, записани на магнетофон. /Парите са отпуснати за нововъведението от Атанас Буров./.

Пане Бичев е вербувал бившия офицер от военното разузнаване Кузинчев за негово „ухо” при комунистите. Той става един от топ-агентите на полицията. Проваля ръководствата на БКП в Пловдив и Бургас, но много приказва на пияна глава по софийските кръчми. Една случайност дава повод на БКП да се усъмни в него и вземат решение да го ликвидират. Но той е бивш кочански войвода, близък с левицата във ВМРО и не е лесно да бъде разстрелян. Скоро на ул. „Париж” в София е застрелян софийския градски прокурор Йоаким Димчев, след два-три дни на същата улица е застрелян и самият Кузинчев. И при двата случая на мястото на екзекуцията е подхвърлена мека филцова шапка. Стига се до разисквания в Народното събрание. Вестник „Утро” е категоричен, че такава комбинация е по силите само на Пане Бичев.

Бичев е голям майстор на провокацията. Още в началото на работата си открива, че комунистите имат склонност да „пеят” , когато са заловени от полицията. Той дава най-точното определение на лумпен-пролетарият в книгата си: „Лумпен-пролетарият е неук, алчен, нахален, склонен е да се огъва пред по-силния, самохвалко,страхлив,  трябва му много малко и започва да се прегъва.” Това наблюдение е въз основа преди всичко  на работата му по разкриването на атентата от 1925 год.                    Ето най-характерния пример.

И до днес историците-комунисти представят Марко Фридман за смел герой. Той е член на Военната организация на БКП, от интелигентно семейство, богат, със склонност за героизиране. Арестуван е с левите земеделци  Петрини и Косовски, които веднага са ликвидирани. Полицията не само оставя Фридман жив, но заради неговата безопасност го прехвърля в Централния затвор. Той е така наречения „защитен свидетел”. Разхожда се с цигара в уста, дори при произнасянето на присъдата се държи „спокойно и с достойнство”. Да ви напомня нещо стила на Пане Бичев??? Сред задържаните тогава плъзва слух, че има влиятелна група от заможни евреи, които са подготвили огромна сума в пари и злато за откупуване на живота му. Странно е дори задържането му. Той е в дома на Адела Николова. Били са с Косовски и Петрини, въоръжени до зъби с пистолети и бомби, на четвъртия етаж. Гората е съвсем наблизо и при съпротива не би било чудно бягството им. Петрини и Косовски оказват съпротива стрелят и хвърлят няколко бомби, Фридман не оказва никаква съпротива. Петрини и Косовски са ликвидирани веднага от полицията.  Фридман е заловен. Очевидно е, че още тогава започва да пее. В книгата си самият Пане Бичев е категоричен: „Той (Фридман, б. а.) бе организирал финансите. Предаде и банкерите (включително Анжело Куюмджийски, който въобще не е подозирал какво замислят левите сили.). Фридман издава и скривалищата на Коста Янков и Иван Минков (домовете на Асен Агов, Иван Миланов, Христо Конжейков и Георги Коев, б.а.), които само той знаеше“. Братът на Коста Янков Георги Янков е съвсем категоричен: „Марко Фридман издаде  всички конспиративни скривалища“. А за характера на „героя” Фридман свидетелства Асен Павлов: „Беше надменен, правеше лошо впечатление, особено със своето самохвалство, споменаваше постоянно  аз, аз, aз...“.

 Коста Янков и Иван Минков напускат квартирата на съмнителния Евгени Леже (най-малодушния арестант след  атентата) още на 17 или 18 април и се разделят в градинката край паметника на Левски. Никой от тях не буди съмнение – елегантни, с бради, те спокойно минават пред полицейските патрули. И двамата се отправят към тясната близка уличка „Искър“, където почти всяка схлупена къщурка е убежище на комунисти.
Коста Янков се връща от друго сигурно убежище – жилището на Асен Агов, защото там е само Ваня Агова с две невръстни деца. На другия ден Бичев обикаля квартала със следово куче и разкрива квартирите, в които са присъствали терористите. Започва методичното арестуване на терористите.

Комунистическите историци по-късно старателно укриват активното участие на бъдещият главорез и съдист Лев Главинчев. Той се огъва веднага и започва да „пее”, дори си го признава по време на следствието през 1951 год., но другарите го реабилитират и той става високопоставена комунистическа номенклатура.

В книгата си „Гражданската война в България” Пане Бичев пише за тези жестоки времена:Тайната полиция започва ежедневно разкрития, които ставаха все по-сериозни, удивихме се колко голяма конспирация са създали тези жестоки хора. Често изпадах в отчаяние, сякаш бях останал сам и верен другар ми бе моето куче, то сякаш се озлобяваше на комунисти и земеделци.”

С много търпение и вещина той разкрива убийството на младото момиче, което е имало неблагоразумието да стане годеница на комуниста Пеню. Самият Пеню подхвърля на Николай Петрини и Димитър Грънчаров, че годеницата му знае от него за атентата. Земеделецът Грънчаров /който има присъда за рушветчийство/ издава присъдата „Смърт”. Това е съобщено на съквартирантите от съседната на Пеню стая – Масларев, Ицко и Нено. Те примамват Пеню на излет на Витоша. Близо до Владая Масларски казва: „Ето едно хубаво място“ – това е паролата на екзекутора Ицко и той, нарочно изостанал, стреля три пъти в главата на годеника. Изгарят всички документи и книжа от джобовете на Пеню и трупът е хвърлен в дълбока пещера.

На другия ден бият телеграма до Борисовград, че Пеню чака Цветанка /годеницата/ със свещеник за венчавката. Тя веднага взема влака и в два след обяд е на гара София. Тримата казват, че Пеню я чака на романтично място до Боянския водопад заедно със свещеник. Местността се нарича Герганица. Цветанка възкликва: „Боже, каква красота!“ и се озърта за Пеню. Ицко се приближава: „Цветанке, Пеню те чака на друго място – далече. Заръча колкото се може по-бързо да те пратим при него. Там ще ви е сватбата – на небето“ и стреля в гърдите на момичето, след което захвърлят трупа в пропастта. За Пане Бичев е лесно да свърже двете убийства с дейността на „Единния фронт” и обикаля два дни по лобните места с куче от полицията и отива на погребението на Цветанка . Там арестува участниците.

Многократно Бичев споменава, че се е учил от друг голям български полицай – Пано Чуклев.От него е наследил омразата към комунистите и земеделците от така наречения „Единен фронт”. Дълго търсих специалния брой на списание „Полицай” от 1931 год., който е посветен на Пане Бичев, но никъде не го открих. Унищожен е дори в секретните фондове на библиотеките. Очевидно много страх е имало от него, дори след смъртта му и много срамни тайни за комунистите.

В Ихтиман и досега се разказва случаят, в който е унищожена цялата партийна организация през 1928 год. в града. Братовчед на Пане Бичев му се оплаква, че двамата му сина са станали комунисти, не пипват работа в къщи и се занимават само с агитация.  Идва в София и моли братовчед си да го отърве от тази напаст. Бичев му отговаря: „Ще заколиш един коч, ще направиш един хубав курбан, ще извадиш от доброто вино и ракия и ще кажеш на синовете да поканят всички свои другари, защото и ти си решил да ставаш комунист. Ще се държиш дотогава добре с тях, помагай им с пари, ни ги гълчи. Останалото е моя работа.”. Скоро получава обаждане от Ихтиман за уречената сбирка.  Този ден синовете са събрали всички ихтимански комунисти, разливат нашироко вино и ракия, курбанът ври и погачите се печат. В кулминацията на веселбата вратата се отваря и се показва страховития полицай с вярното куче. Организацията на БКП в Ихтиман е ликвидирана за дълго време. Пане Бичев казва на радостния баща: „Най-обичат комунистите парите, за които не са работили!”

На Московското съвещание/конференция/ на БКП през 1925 год. Димитър Златарев изнася данни за резултатите от атентата в черквата: 
“Жертвите са 240. Деца 2 – 3, жени 8, двама – трима от лявата опозиция. Всички останали са сговористи.” Пане Бичев има информация какво се е случило там и свиква съвещание на полицията където казва/според написаното във вестниците/: „Нашите действия трябва да са бързи и безкомпромисни. Да прекъснем революционния процес сред комунисти и земеделци, да ги изхвърлим зад борда на парламентарния живот. Коминтерна и неговите агенти нямат място в България. Те са напаст.”

В същото време именно на Московската конференция БКП дава нова висока оценка на Пане Бичев. Петър Абаджиев изнася информация пред ЦК на БКП и казва: “Първа задача се даде да бъдат убити началника на  Обществената безопасност Начев и двамата негови помощници. Ние тогава още нямахме група и първо ми предадоха др. Васко. Др. Минков искаше да бъдат убити всичките изведнъж, но това не можеше да стане, с което после се съгласи и той. В началото на декември един другар ми каза, че докато не унищожим Пане Бичев, ние не можем да направим нищо, понеже той е най-опитният полицай, знае всичко за нас и винаги ни е по следите.” Интересна е и оценката на известния анархист, съветски шпионин и столичен градоначалник по време на Стамболийски Антон Прудкин. Ето какво пише той: “Както вече споменах, освен официалните власти, и варненски граждани видяха в какъв жалък вид и с риск на живота си пристигна моята сестра Настя със сина си Иван. Това не попречи на полиция Пане Бичев, този знаменит шантажист, впоследствие да твърди и разпространява мерзки слухове, че сестра ми пристигнала от Съветска Русия с милиони рубли, дадени й от Москва за пропаганда на болшевизма в България. Същият Пане Бичев твърдеше, че от тия милиони съм взел за лични потребности, като съм купил автомобил от братя Рунтеви. Така нашите “гениални” полицаи изопачават не само фактите, но и съчиняват такива легенди, от които честните хора не могат да не се възмущават. Докога българското общество ще бъде подвеждано от такива гениални шантажисти като Пане Бичев и нему подобни бездарни полицайчета, бивши кръчмари и сводници?!” .

Подобна оценка е давана и от Цола Драгойчева, Вълко Червенков, Васил Коларов, Йордан Панов. В тях се сипят хули срещу Бичев, но никой никога не отрича големият му професионализъм и невероятната му информираност.

Не е лошо да прочетем кратки откъсчета от книгата на Пане Бичев и Протокол № 22 от Московската конференция на БКП от 15 август 1925 год.

Пане Бичев описва делата на БКП: „Според показанията на заловените Коста Петров и Жеко Киров, на 13 септември с. г. четата влиза в с. Турски Алагюн, задигат оръжието, находящо се в общината, като взимат от нещастното население 100 000 лева контрибуция.

На 17 септември четата напада трудовашката група в местността “Падалото” - в момента, когато групата е била вече готова да отиде на работа. Тук бива убит капитан Багрянов по най-отвратителен и зверски начин. Ранен и заловен, Багрянов бива докаран при Т. Грудов, който дава заповед на разбойниците Коста Петров и Атанас Премянов да го бият с прикладите. С пронизано рамо, пробита глава, облян в кърви, Багрянов изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите. Под страх на разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания, изтръгнати от разкъсаните гърди на умирающия, не трогват главорезите. И още не издъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и най-коравото сърце. Ръцете и краката на Багрянова биват отрязани и закачени по дърветата, а червата извадени и разхвърляни по продължение на лагерната ограда.

      Тук садизмът взема най-голямо проявление, като надминава и най-кръвожадния звяр. И нека се знае че Багрянов цели 3 години устояваше на фронта своя дълг и трябваше да бъде убит по най-зверски начин в своята Родина и то от ръцете на едни озверели разбойници.

      На 18 септември четата влиза в село Кърк харман, където Атанас Премянов отрязва главата на селянина Георги Багрев и то всред селския площад, тъй както касапите ежедневно режат главите на безпомощните агнета. От това село четата взима 40 000 лева контрибуция все в името на революцията.

       На 26 септември четата влиза в село Мехмед Кьой, като взима контрибуция от 25 000 лева, а от село Урум Кьой се вземат 18 000 лева.
На 27 септември четата влиза в село Дюлгерлии тежко раняват кмета и след маса безчестия взима 42 000 лева контрибуция.
      На 2 октомври четата влиза в село Сазлъ Кьой където най-вулгарният разбойник Хасан Хаджиолу отрязва главата на българина Желю Добринов, като взимат и 48 000 лева контрибуция.
      През октомври четата влиза в село Черан Кьой, убива невинния свещеник и взема 100 000 лева обезщетение. В с. Коджа Бук четата убива кмета, помощника, един полицай и един войник, които са биле случайно в селото. В с. Дингизово, Атанас Прямянов отрязва главите на един селянин и един митнически стражар, поради това, че същите лица са молили четата да не налага контрибуция на селото, поради това че е бедно.
      На края на октомври четата влиза в село Ялагюн и взима 61 000 лева обезщетение, а от село Скеф 40 000 лева. Събраната сума от контрибуция се изпраща в Бургаския окръжен комитет, а последният я препраща в Централния комитет за революционни нужди и пр., и пр.
       Тук е мястото да се отбележи, че проявената ловкост, такт и умение след задържанието на разбойниците Коста Петров и Жеко Киров, което доведе полицията до залавянето на Никола Желязков е не само един ценен актив за нея, но е и актив с грамадни заслуги към обществото, защото иначе, ако те бяха успели да се свържат с Централния комитет всеки може да си представи какви страхотии щеше да преживее София, като се има пред вид тяхното минало и потресающите зверства, които са извършили, когато са били в четата на Г. Янчев и Т. Грудов.
      Наскоро след залавянето на Никола Желязков органите на властта попаднаха на квартирата на ул. “Русалка” № 3, дето се заловиха Иван Ц. Колев, втората връзка на Военния център и терориста Асен Христов Павлов.
       Същата вечер при престрелката на ъгъла на улица “Сан Стефано” и “Оборище” падна убит Яко Доросиев, член на Военния център и заведующ терористическата дейност при Центъра, а Марко Фридман, след като стреля и убива случайно намиращия се на местопроизшествието подпоручик Ковачев, успява, макар и ранен в двата крака да избяга по улица “Кракра” и се укрива при Иван Перчемлиев, който го завежда на квартира у Адела Николова, дето, след атентата в Катедралата, биде заловен.

  При обиска в квартирата на улица “Русалка”  № 3 се намериха един часовник (будилник), пригоден за адска машина, разни проявители и в скривалището на една маса разни книжа и няколко екземпляра от оперативен план в 3-а Революционна област.”

Протокол № 22 на Московското съвещание: „Когато бях в печатницата на “Р[аботнически] в[естник]”, аз вмъкнах нещо в статиите, а друго пък изваждах. Там аз поместих нещо, което изказах моето мнение по тероризма.

       Др. К. Янков прокарваше директивите на Интернационала. Ние работехме за раб[отническо]-сел[ско] правителство, по-късно говорихме за народна власт като бяхме готови да дадем властта на земледелците, а ние ще бъдем в периферията, за да вземем оръжие и се организираме. За да смъкне Цанковия режим, трябваше да помогне царя, който беше вече недоволен от Цанков. Тогава са ставали и преговорите с Жеков.”

Светкавично действа Пане Бичев през 1925 год., макар че е назначен в деня на атентата за главен инспектор на „Обществена безопасност. Първата му работа е да залови служителя на църквата, който е позволил струпването на толкова взрив в кубето на „Св. Неделя” /Св. Крал/ и бързо стига до виновниците. Преките извършители на терористичния акт Марко Фридман, Петър Задгорски и Георги Коев са осъдени на смърт и присъдите са изпълнени публично. На 27 май 1925 год. е изпълнена последната публична екзекуция в Европа. На комунисти – терористи, които и днес са учители на всички световни терористи.

            Пане Бичев взема на работа при себе си още двама велики полицаи, които се превръщат в кошмар за всички леви елементи. Това са  Петър Амзел, роден във Велико Търново през 1895 г. Към цялото съзвездие от блестящи агенти се прибавя и запасният подпоручик Никола Гешев, който след като е бил доброволец в Балканската война и Първата световна война, намира своето препитание през 1924 година в Дирекция на полицията като "издирвач-надничар" с 80 лева дневна надница. През 1936 година Петър Амзел оглавява прочутото отделение "А" при Дирекция на полицията, което е специализирано за борба против комунизма и шпионажа от страна на Съветския съюз.
Подир него по стълбицата на йерархията се придвижва нагоре и Никола Гешев, като в същото време Пане Бичев е секретар на Вътрешното министерство, а след 1937 до 1941 година на неговото място работи отличният криминален служи Янаки Кисьов, който през 1944 година не е засегнат като всеки антикомунистически деятел, а през 1946 година е уволнен, без да бъде преследван.

            Малко хора знаят, че на тавана на църквата „Св. Неделя” се съхраняват костите на великия възрожденец Георги Раковски. По чудо те  няма да пострадат. Но това дава основание на процеса Пане Бичев да заяви: „Дори костите на Раковски не ги спряха. Тези хора не са българи, настоявам за най-строго наказание! Имената им са: Коста Янков, клисарят Задгорски, Асен Агов, Марко Фридман, Петър Абаджиев, Димитър Златарев, Никола Петров, Живко Динев, Адела Николова, Евгени Леже, Николай Петрини, Георги Коев,  Косовски, Димитър Грънчаров и още цял сонм от комунисти и земеделци. Ако не ги унищожим, утре ще запалят страната от четирите и краища.” Колко прав е бил Бичев, почти като пророк!?

            Между другото, Пане Бичев до края остава убеден, че Цар Борис е знаел за подготвения атентат и затова не е отишъл на опелото. Може би това е причината той да е противник на династията и да не я долюбва.

            Накрая ще спомена една лична история. Е, не съвсем лична, но Пане Бичев спасява дядо ми Манол Стоянов Джавезов от събитията след 9.09.1944 год. Потвърждение открих в досието на дядо, което се пази в Комисията по досиетата. Някъде към края на август 1944 год. вътрешният министър Александър Станишев назначава дядо за кмет на Годеч. Тогава е било така – кметовете са се назначавали.  Дядо току-що се е върнал от Гърция, където е бил в „окупационния корпус” като подпоручик. Минава през Ихтиман /той е от съседното село Живково/ и се обажда на Пане Бичев, с който се знае отколе. Сядат в кръчмата и дядо му се похвалил с новото назначение. Пане Бичев не е въодушевен и му казва: „Маноле, не ходи, в никакъв случай не ходи! Нека минат два-три месеца. Както е тръгнало руснаците ще доведат на власт комунистите и ще стане страшно. Ще си заминеш мърцина. Имаш две малки дъщери – мисли за тях. Не ходи сега.” Дядо наистина не заминава, но дамгата остава, както и 4.5 год. лагер в Белене. В досието му пише дословно: „Подържал връзки с активни фашисти като злостния враг на народната власт полицаят и негов земляк печално известният Пане Бичев.”

Но остава доброто, направено от може би най-великият полицай на Царство България Спас /Пане/ Иванов Бичев!

 

 




Гласувай:
6
1



1. 1997 - Преклонение пред полицаи и жандарми не е добър знак за демокрацията
26.09 12:34
В Атинската демокрация полицейските функции се изпълнявали от роби, защото за гражданите били недостойни.
Прахът му нека лежи в мир.
цитирай
2. schumpov - Поклонение на Бузлуджа и пред па...
26.09 17:43
Поклонение на Бузлуджа и пред паметници на комунисти - терористи нарочени за герои е направо подигравка с демокрацията. Милиционерите бяха робите на Партията. Най- успешният проект на комунистите е унищожаването на държавата България и те продължават да работят в тази посока.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6401718
Постинги: 930
Коментари: 6127
Гласове: 9403
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31