Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2018 15:00 - 29 год. от първите движения срещу комунизма; Форум "Шести септември" в Пловдив ; СДС;
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 563 Коментари: 0 Гласове:
5

Последна промяна: 27.12.2018 15:31

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image

Форум Шести септември – Първото обединение в Пловдив след 10.11.1989 год.

Ще публикувам документи от богатия ми архив, относно създаването на опозицията в гр. Пловдив след 10.11.2013 г. Навършват се 29 год. откакто в България рухна един половинвековен тежък комунистически режим. За този четвърт век в страната се извървиха много партии и коалиции, ние също си извървяхме грешния път на съпротива – къде изпълнен със заблуди, къде величав и горд, понякога и много романтичен, наивен и светъл. Искаме или не, но опозицията в гр. Пловдив също си създаде своите документи, своите организации, своите съмнения и провокации. Лоши или добри, но бяхме много ентусиазирани и изпълнени с надежди, в онези времена, в които страха беше повече, ние  търсехме възможност за съпротива, търсехме истината и се опитвахме да формулираме някакви стройни искания и желания. В интерес на истината, тук в Пловдив, от дистанцията на годините се блазня да установя, че сме били доста по-прозорливи и мъдри от тези в София. Да, така е! Прочетете внимателно документите и ще се убедите.

Първото обединение на опозиционните сили в града се случи на връх Коледа 1989 г. До този момент бяхме провели няколко митинга на независимите сдружения, на които се изявяваха водачите на отделни партии и движения, често такива, които вече имаха национална известност и популярност като: Отец Димитър Амбарев, Николай Колев-Босия, Димитър Баталов и особено Илия Минев – всепризнат доайен на правозащитните организации и съпротивата срещу комунизма. Гледахме ги с възхита и преклонение, имахме и достатъчно ентусиазъм, за да попиваме всяка тяхна дума и да изпълняваме задачите, които ни поставяха. Чувствахме се участници в нещо голямо, усещахме, че се случва промяна и няма да има връщане назад, наивно и възторжено вярвахме на всички, появили се на сбирките и декларирали принадлежност към някоя организация или пък заявили своя антикомунизъм.

От бравурния ми ентусиазъм ме измъкна старият земеделец бай Трифон Мирчев. До този момент се бях изявявал по митингите от свое име, а след втория или третия декларирах съществуването на Клуба за свободни и демократични инициативи „Трифон Кунев”, продължение на Клуба на библиографа, който съществуваше от последните години на следването ни в Пловдивския университет. Бяхме неформален кръг студенти, преди всичко от немската група в специалността Българска филология, обединени от младите асистентки Ваня Зидарова и Жоржета Чалъкова. След завършването ни от него бяха останали в Пловдив Константин Каменов, Валери Стоилов, Ирина Ванчева, Димитър Петров, Николай Василев, Боянка от Кърджали, Николай Даскалов, Диана Николова, Панайот Панайотов и още неколцина. Някои вече се изявявахме като млади даскали, някои търсеха мястото си, а други просто попълваха редиците на безработните. След 10 ноември този кръг бързо се разрастна, около моята скромна персона се оформи постоянен  антураж от млади и ентусиазирани колеги. Първият повод стана подписката на „Екогласност” срещу проекта „Рила-Места”, още преди дворцовият преврат, който си спретнаха другарите. Разнасях листата с подписите като заговорник, убеждавах всеки познат, четях му декларацията и за три седмици успях да събера над 700 подписа, да ги снимам и на 3.11.1989 г. с Лъчезар Филипов и Емил Георгиев да ги внесем в създадената организация, помещаваща се в къщата на Александър Каракачанов в столицата. В Пловдив тези подписи ги събрах, преди всичко в Клуба на културните дейци „Кристал” и първите, които се подписаха бяха Добромир Тонев, Здравко Попов, Тодор Кръшков, Екатерина Костова, Антон Баев, Йордан Велчев, Валентин Георгиев, Нина Димовска, Николай Заяков, Панайот Добрев-Понко, Продан Димов, Ненчо Йовков, Красимир Димовски, Илия Заяков, Цветана Денкова, Веселин Сариев, Стойо Вартоломеев, /по реда на подписването/. В началото на подписката стоят имената на майка ми и баба ми, като баба е добавила отстрани ръкописно: „Бивша учителка, 83-годишна, в пълно съзнание.” С част от подписалите се събирахме в малкият ми апартамент на бул. „Дунав”№2 и слушахме емисиите на „Свободна Европа”. Руският ми ВЕФ бе настроен на тази станция и в 19 часа всяка вечер ставаше повод за безкрайни разговори, препирни и лозунги за бъдещето ни. Пресата, идваща от Русия, се четеше като хорър, а при това бе и безкрайно евтина. „Литературния газета”, „Оганьок”, „Известия”, станаха дежурните ни четива и въпрос на престиж да си ги набавил, да си ги прочел и да имаш отношение по тях.

После стана дворцовият преврат на 10.11. 1989 г. и животът се пренесе на улицата. Буквално. Най-хубавите моменти и досега в живота ми. Тази енергия не се забравя, тези морета от хора, които вярваха, вървяха и скандираха със светнали очи и безкрайни надежди.

Веднага се включих в организирането на местна почва на „Екогласност”, което ми донесе познанството с Георги Башиянов, Здравко Кацаров и Христо Николов. Направихме няколко опознавателни събрания, в които неразбориите бяха повече от очакваното, но все пак спретнахме учредително събрание в кино „Балкан”, на което дойдоха много хора. Салонът бе препълнен. Гости от София бяха Пирин Воденичаров и Георги Аврамов, които подразниха всички с менторския си тон и забележките, че сдружението не е политическо и в него могат да членуват всички. Реакцията на пловдивчани бе остра и недвусмислена. Категорично се обявихме, че не приемаме комунисти и гласувахме, че нашето сдружение ще се казва „Екоглас”, за да се различаваме от софиянци. Горчилката остана. Още тогава, на учредителното събрание значителна група напусна под претекст, че се създава антикомунистическа организация, а не мимикрия на казионните. Категорично отказах да вляза в избрания Управителен съвет, където се промъкнаха хора, дошли за първи път или пък познати на някои от досегашните активисти: Константин Маджаров, Венцислав Бъчваров, Петър Кошутански и т.н. За мен остана утешението, че след много скандали успях да се наложа да бъде избран за председател доцента от ПУ Жеко Жеков, който по-късно ми стана колега във Великото народно събрание и бе от най-съвестните депутати, независимо че подписа Конституцията. Жеко си остана умерен и толерантен човек, който отдава силите си най-вече на декларираната многократно експертност, а се оказа и чудесно подготвен по въпросите за връщането на земята и селското стопанство.

Някъде след учредителното събрание на „Екогласност” и митинга на 10.12.1989 г. дойде и срещата с бай Трифон Мирчев. Заведе ме у тях Евдокия Пенкова, потомствена никола-петковистка, учителка в гимназия „Лиляна Димитрова”, която ми го представи като един от безспорните авторитети в тези среди, отличаващ се с интелект и умереност, който настоявал на всяка цена да ме види и запознае с мен. Отидохме, беше ми крайно любопитно. Апартамент в „Кючук Париж”, кабинет, изпълнен с книги, много вестници и списания, сумрак и хладина. Посрещна ни висок, слаб мъж с усмихнати очи и определено властно държание и стил. Настанихме се срещу него и бай Трифон започна любезно разговора. Подробно се осведоми каква е роднинската ми връзка с Трифон Кунев, с когото се познавали добре, дори били нещо като колеги – и двамата юристи, изкушени от писаното слово. Бай Трифон отбеляза: „Е, той бе къде-къде по-известен и крупен като политическа фигура!”. Сетне продължи за промяната, която станала в България, представи накратко вижданията на земеделците и завърши, че трябва Клуба за сводни и демократични инициативи „Трифон Кунев” да стане младежка организация „Никола Петков”, за да има приемственост. Не го разбирах за какво говори, но старият земеделец бързо ме свали в реалността: „Земса бе бойният отряд на никола-петковистите преди 1945 г., най-гонената и преследвана организация, ние възстановяваме съюза, но сме все стари хора, нямаме младежи около нас. Вие трябва да станете нашата младежка секция.” Възпротивих се като му казах, че това е независим клуб от съмишленици, много от тях няма да приемат политическата ни ориентация, не съм подготвен и т.н, все такива неща. Пък и не познавах добре историята на младежите на БЗНС-Никола Петков. Знаех някои неща отгоре-отгоре, от дядо и баба бях научил за репресиите върху младежите земеделци, бях чувал за тормоза, на който са били подложени чичовците ми Георги и Николай Георгиеви, защото били привърженици на БЗНС-Никола Петков и толкова. Бай Трифон Мирчев говори дълго и каза, че му харесваме, да сме били внимателни кой и защо приемаме, кой говори и все такива. Разделихме се приятелски и той бе повече от убеден, че ще станем ЗМС-Никола Петков.

Още същата вечер събрах най-активните от клуба, както и новоприетите студенти от ВСИ, за да обсъдим предложението. Решение не взехме. Последва събиране в апартамента на Гено Генов на бул. „Васил Априлов”, където се бяха събрали само стари земеделци: Стамо Стамов, Илия Василев, Васил Чинин, Йордан Чукански, Петко Толев, Иван Шаламанов, Димитър Баталов, Лазар Дългърски, Вангел Горов, Петко Учкунов, Георги Даскалов и още доста от старите земеделци, на които не съм запомнил имената. От младежите бяхме поканени само аз и Васил Мелин. Възприеха ни като техни подчинени и веднага се обърнаха към мен да преименовам клуба, да станем ЗМС-Никола Петков и т.н. Измъкнах се, че още не сме провели събрание, че трябва да има съгласие от всички, но те си живееха в спомените отпреди 45 г. и не ми дадоха много възможност да се защитя. Мрънках, мрънках, но накрая някой от тях, мисля бе Вангел Горов завърши без да ме чуе: „Ще станете, ща станете, както си е било, така трябва да е и сега!”

Пак събрах активистите на клуба и след разгорещени дебати решихме, че ще е добре да ползваме опита и възможностите на БЗНС-Н. Петков и да се превърнем в ЗМС-Никола Петков като не се обявяваме за младежка секция на старата партия, а да си водим самостоятелен живот. Направихме и учредително събрание в младежкия дом „Сашо Димитров” и вече на коледния митинг на 23.12. говорих като представител на ЗМС-Никола Петков. До него събрания в Пловдив бяха провели, освен нас още НДЗПЧ, КТ „Подкрепа” и „Екогласност”. Това беше, останалите се представяха като активисти на отделни организации или техни последователи. На този митинг изникна идеята да направим обединение на всички антикомунистически организации в Пловдив. Инициатор бе отец Амбарев, който настояваше да не се превръщаме в подобие на СДС в София, а да поемем по самостоятелен път. За нас това бе добре дошло, защото ЗМС в централното СДС нямаше. Същото бе положението с учениците от НУС „Солидарност”, а и донякъде с НДЗПЧ, където Румен Воденичаров се представяше за негов началник, а пловдивската структура клонеше към Илия Минев и Стефан Вълков.

В „Кристал” проведохме опознавателна сбирка на 24.12., където Димитър Амбарев и Борис Дамянов предложиха да се наречем Форум „Шести септември” и всички се съгласихме, че наименованието е подходящо. Против бяха представителите на БЗНС-Никола Петков, защото не били взели мнението на тяхното ръководство. Възникнаха съмнения и относно присъствието на Християн-републиканската партия, но председателят и Константин Аджаров държа дълга и многословна реч, с която защити своите позиции като изрично подчерта, че тяхната партия ще се явява самостоятелно на изборите, но нямали нищо против да членуват в такава местна организация. Борислав Чапъров и още някои бяха определени да напишат учредителната декларация, а други натоварени да намерят подходящо място и поканят останалите в града организации.

И така на 25.12.1989 г. в пицария „Натали” до подлеза на понеделник пазара, в една студена нощ се събрахме представители на девет организации, представили се досега в опозиционния живот в града. Събранието бе водено от отец Амбарев, който в приповдигнат тон заяви, че поставяме началото на обединеното опозиционно движение в града и Южна България/това с „Южна България” не ни стана много ясно защо се подхвърли, вероятно и за тежест, но отчето обясни, че самият той е „командор на дружеството за Южна България, то и ние имаме правото да се наречем така/. Не мина и без дежурните разправии. Най-напред представителите на Клуба на репресираните поискаха да отложим събранието, да сме се опознаели, да се вземе съгласието на централните ни ръководства. Представителите на останалите партии възразиха и тогава Димитър Баталов, Йордан Чукански и Илия Василев обявиха, че те няма да подпишат протокола от името на репресираните. Бяха през цялото време на заседанието, но в крайна сметка отказаха да се включат след един куп условности и обещания.

Някъде към края на заседанието се отвори вратата и с трясък в пицарията нахлуха Огнян Сапарев, Велислава Дърева, Канстантин Кацаров, Евгени Филипов и Васил Къдринов с упрека, че те са представители на Клуба за преустройство и трябвало задължително да бъдат поканени. Отец Амбарев им обясни, че се прави обединение на пловдивски организации за борба с комунизма и всеки е свободен да членува, ако споделя програмната декларация. Велислава Дърева подхвърли, че в София се е създал СДС и трябва и в страната да има такова формирование по негово подобие, но бе бързо прекъсната от отец Амбарев, че Пловдив ще има друга структура за борба с комунизма. Последва остър диалог между него и Огнян Сапарев. В общи линии:

Отец Амбарев – Ти, братовчед, какво ще кажеш, ще се включите ли в нашето обединение?

Огнян Сапарев – Може да си ми братовчед, но с твоите бабички с пистолет на кръста няма да свалиш комунизма.  Събрали сте се тук без разрешение от София, това си е просто едно сборище.

Отец Амбарев – Така лииииии? Ти ще ми кажеш. Тази жена, която представих на митинга е една измъчена жена, видяла много злини от комунизма и милицията. Нашето дружество ще се занимава с проблемите на хората, ако се касае за битка с комунизма.

Огнян Сапарев – Престани братовчед с тези приказки, по този начин няма да стигнете доникъде. Да видим каква е учредителната Ви декларация и тогава може да вземем решение.

Отец Амбарев чете декларацията за учредяването на Форум „Шести септември”. Чете бавно и тържествено. Свършва и се обръща към представителите на Клуба: - Какво ще кажете?

Велислава Дърева – Тук се казва, че ще се борите за отстраняването на БКП от власт. Ние не можем да приемем този ултимативен тон, не може да декларираме, че сме против идеите, за които са се борили нашите родители.

Отец Амбарев – А, чухте ли ги, бе? Не можели да се борят срещу комунизма?! Че ние за това сме се събрали, за това се обединяваме. Само по този начин ще ги отстраним от властта и ще има възмездие.

Огнян Сапарев – Това е безобразие. Всичко, което става тук е такова. Как така ще се решават въпроси за властта, за управлението. Една група младежи ще събарят властта.

Отец Амбарев – Ама вие какво искате, бе? Битката с комунизма е жестока и кървава. Вие за това ли дойдохте? Да ни провокирате, да ни разваляте организацията и да искате незнайно какво!

Огнян Сапарев и Велислава Дърева – Ние напускаме това сборище! Не можем да позволим да ни се държи такъв тон. Това е скандално!

Отец Амбарев – Прав ви път. Никой не ви е канил, никой не ви иска и сега. Ако обичате – напуснете. Айде…

Групата на Клуба за преустройство се изниза от пицарията шумно. Размяната на реплики продължи, предимно между Сапарев, Дърева и отеца Амбарев. Колебливо излязоха и представителите на Клуба на репресираните, но останаха пред пицарията. След известно време ме повикаха и се опитаха да ме разубедят да не подписвам протокола, защото „още нищо не се знаело, трябвало да се съгласува, тук били непознати хора…” Отговорих, че аз ще подпиша протокола, защото с тези хора сме били по митингите от самото начало, че сме самостоятелна организация и разни такива все от тоя род.

 

                                                ПРОТОКОЛ

                         ЗА УЧРЕДЯВАНЕ „ФОРУМ 6-ти  СЕПТЕМВРИ” -

                                                       ПЛОВДИВ

Днес, 25.XII. 1989 год. – Рождество Христово – Коледа, ние от независимите демократични организации, действащи на територията на Южна България, а именно:

1.     Независимо дружество за защита правата на човека в България,

2.     Независима федерация на труда „Подкрепа”,

3.     Независимо сдружение „Екогласност”,

4.     Клуб на незаконно репресираните след 1945 г.,

5.     Християн-републиканска партия – крило за Южна България,

6.     Независимо дружество на академичната младеж,

7.     Студентско независимо дружество при ПУ „Отец П. Хилендарски”,

8.     Независим ученически съюз „Солидарност”

9.     Земеделски младежки съюз „Никола Петков”,

се събрахме обединени от девиза „СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА” И УЧРЕДИХМЕ „ФОРУМ ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ”.

            Обединени и съюзени, сплотени здраво в името на свещените принципи за  СВОБОДА, РАВЕНСТВО И БРАТСТВО „ФОРУМ ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ” ще се бори самоотвержено и неотклонно за:

-         правово гражданско общество,

-         политически плурализъм и многопартийна система,

-         правова държава и пазарна икономика,

-         равноправие и равнопоставеност във всички форми на собственост: частна , кооперативна и държавна,

-         ново трудово и социално законодателство, гарантиращо правото на трудещите си на независими профсъюзи, стачки и защита на социално слабите, проект за нова демократична Конституция на страната,

-         привеждане на националното законодателство в съответствие с всеобщата декларация за правата на човека и приетите документи по хелзинкския процес,

-         деполитизация на армията и милицията,

-         провеждане на свободни демократични избори за ново Народно събрание, в които да участват и гореизброените организации,

-         реабилитация на всички незаконно репресирани, включително и умишлено отнесените към криминалните, независимо по кой член, през периода на тоталитарната власт,

-         пълна автономия на учебните заведения, реално участие на студенти и ученици в тяхното самоуправление,

-         премахване на идеологическия монопол на образователната система и възпитанието на подрастващите,

-         самоуправление на научноизследователските институти и художественотворческите обединения,

-         правна и финансова независимост на средствата за масова информация и на издателствата,

-         пълна свобода на словото и печата, събранията и сдруженията,

-         конституционна гаранция за равноправие между атеисти и вярващи и нов демократичен закон за вероизповеданията,

-         закриване комитета по вероизповедания към Министерството на външните работи,

-         развитието на икономиката да бъде подчинено на нормите за опазване на природната среда,

-         нов подход към етническите и религиозните малцинства, съобразен с хартата за правата на човека,

-         отнемане на материалната база на Българската комунистическа партия, като незаконно придобитата и считаща се за народна собственост – същата да бъде предадена на държавата,

-         отнемане ръководната роля на Българската комунистическа партия в управлението на страната и държавата,

-         разделение на трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна,

Форум „Шести септември” е отворен за всички независими движения и политически групи, които са готови да се присъединят в усилията и борбата за осъществяване на горната платформа, като работят за това само с мирни средства и законни форми.

Приемането на нови участници във Форум „Шести септември” става само със съгласието на неговите учредители.

Форум „Шести септември” се оглавява от координационен съвет, съставен от трима представители на всяко сдружение, един от които задължително трябва да е председателят или секретаря на сдружението.

Координационният съвет взима решенията по важни въпроси с мнозинство две трети, а по текущите – с просто мнозинство.

Координационният съвет избира председател и секретар, които водят оперативната работа и говорител, който изразява официалното становище на съвета.

Координационният съвет извършва следните дейности: организира митинги, стачки, кръгли маси, общи листи за избори, поднася петиции, публикува декларации, създава смесени комисии за разработването на алтернативни документи и други, без да ограничава инициативите на отделните организации в тази област.

 

                                         УЧРЕДИТЕЛИ:

Независимо дружество за защита правата на човека в България:

Борис Дамянов, Борислав Чапъров

Независима Федерация на труда „Подкрепа”:

Румен Русев, Стамен Кривошиев, Борис Дамянов

Независимо сдружение „Екогласност”:

Георги Башиянов, Здравко Кацаров, Венцислав Бъчваров

Клуб на незаконно репресираните след 1945 г:

неподписали

Християн-републиканска партия – крило Южна България:

Константин Аджаров, Елисавета Миленова, Владимир Николов

Независимо дружество на академичната младеж:

Пламен Джонов, Роман Рачков,

Студентско независимо дружество при ПУ „Отец П. Хилендарски”:

Емил Тонев, Дмитрий Топалски

Земеделски младежки съюз „Никола Петков”:

Христо Марков

Независим ученически съюз „Солидарност”:

Иван Жабов, Иван Дерекьовлиев, Иван Петров

 

 

 

     


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                ПРОТОКОЛ № 1

            Днес, 26.XII. 1989 год. представители на всички организации от Форум „Шести септември” се събраха при следния дневен ред:

1.     Избор на ръководство на Форум „Шести септември”

2.     Решение за разпределение сумата от коледния митинг - 23.XII.

По текста от учредителния протокол „Приемането на нови участници във „Форум „Шести септември” става само със съгласието на неговите учредители” се разбира в смисъл „Със консенсус на участниците”.

Взе се решение временно да не се избират председател, секретар и говорител, а се избра ръководство от девет души, по един от всяка организация учредител, които на принципа на ротацията ръководят дейността на координационния съвет. Членовете на деветчленното ръководство избират на едномесечен мандат съответните длъжности.

1.     Независимо дружество за защита правата на човека в България:

Борис Дамянов

2.     Независима федерация на труда „Подкрепа”:

Румен Русев

3.     Клуб на незаконно репресираните след 1945 г:

Димитър Баталов-неподписал

4.     Християн-републиканска партия:

Владимир Николов

5.     Независимо дружество на академичната младеж:

Пламен Джонов

6.     Студентско независимо дружество при ПУ „Отец П. Хилендарски”:

Емил Тонев

7.     Независим ученически съюз „Солидарност”:

Иван Жабов

8.     Земеделски младежки съюз „Никола Петков”:

Христо Марков

9.     Сдружение „Екогласност”:

Георги Башиянов

 

Пловдив, 26.XII. 1989 г.                                                         

                                                            Съставил протокола: Б. Чапъров

 

 

 ПОСЛЕПИС СЛЕД 29 ГОДИНИ -

На 7. Декември 2018 г. се изпълниха 29 год. откакто създадохме СДС под тепетата. И понеже тези сега не знаят да им кажа – В Пловдив на 25 декември се създаде най –напред „Форум шести септември”, после на 16.януари 1990 год. се създадоха Независими демократични сили и с огромен натиск от София /преди всичко от Петър Берон и Петко Симеонов/ едва в началото на март 1990 год. създадохме тази коалиция СДС. Не бяхме много доволни, защото успяхме и без тази абревиатура да направим Кръгла маса в града, да създадем вестник, да има тук и други организации, които не бяха приети в столицата. Но това са факти, с които работят историците…

            Кривата традиция се запази /?!/ и тази година. Домакинята /Тони Симидчиева, ресторант „Одеон”/ се бе постарала да има соленки, сладки, ядки и вино, но разбрахме, че ще участваме в нещо като „дискусия” и за „модератор” в началото  бе дадена думата на политолога Димитър Аврамов – явно бяхме запланувани като говорещи участници, „модернирани” предварително…

 

Нямаше ги – Г. Башиянов, доц. Жеко Жеков, Емануил Манев, Георги  Бунов, Евдокия Пенкова,  Григор Шишков, Славян Сапарев, Красимир Куманов, Борислав Чапъров, Васил Къдринов, Стамен Кривошиев, Дико Бочев, Петър Станчев, Камен Хаджипетров, Иво Калчев, Илко Кожухаров,  Андрей Андреев, Лазар Дългърски, Емилия Николова, Димитър Пампулов, Тончо Михов, Адела Кац, Момчил Попсавов, Иван Тосев, Ненчо Йовков, Красимир Василев, Виолета Караиванова, Сабина Рогачева, Лазар Костов, Кузман Стоев, Иван Жабов, Иван Дерекьовлиев, Атанас Кръстев, Панчо Ришев, Тончо Христов, Вълко Стоянов, Роман Рачков, Константин Каменов, Марта Бонева, Златка Русева, Емил Георгиев, Веселин Чифчибашиев, Тодор Кръстев, Наталия Тодорова, Емил Тонев, Гечо Паздерката, д-р. Емил Георгиев, Николай Близнаков,  Наташа Тодорова, Жана Джугаланова, Йордан Ангелов, Владимир Николов, Митко Локомотивеца, Пламен Николов, Лука Обрейков,  Стоян Томов, Валери Стоилов, Нина Амбарева, Мариана Велчева, Евгени Филипов, Иван Искрев, Тошко Шотлеков, Христо Атанасов, Николай Бойчанов, Евгени Костенаров, Петър Юруков, Владимир Гошев, Емилия Недева, Стоян Кацарски, Вълко Гаджалов, Андрей Захариев,



 

 




Гласувай:
5
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 6493133
Постинги: 934
Коментари: 6131
Гласове: 9416
Архив
Календар
«  Януари, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031