Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Архив
Постинг
17.01.2019 15:42 - Паметникът на американските летци и липсата на самоуважение
Автор: worldissue Категория: Политика   
Прочетен: 2599 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.01.2019 15:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

На 10 януари се навършиха 75 години от най-кръвопролитната бомбардировка на София, извършена от американската авиация. В този ден загиват 750 и са ранени 710 души (предимно цивилни граждани), 1784 съюзнически бомби са хвърлени по 3300 сгради (близо 3200 от тях частни постройки). Общата статистика на бомбардировките от 1943-44г. е още по-ужасяваща – американската и британска авиация хвърлят около 50 хил. бомби, които убиват над 1130 и раняват над 1100 жители на столицата. Разрушени са 12 567 сгради, повредени са практически всички значими здания, унищожени са 50% от трамвайния парк, ЖП комуникациите и електрическата мрежа, тежки щети са нанесени на канализацията и водоснабдяването.

Такава е в общи черти сухата статистика на кратката война между България – тогава съюзник на нацистка Германия – и антихитлеристката коалиция начело със САЩ и Британия. Приведох тези цифри не случайно, тъй като е добре да се запомнят от тези, които ще прочетат текста до края.

Този епизод от историята, имайки предвид трагичността му и броя на жертвите, естествено няма как да бъде пренебрегван или пропускан. Всъщност и самите американци се постараха това събитие да не се забравя, затова пред щатското посолство в София стои паметник на… американските летци, бомбардирали столицата.  

Да, от 2010г. насам пред посолството на САЩ стои паметник, който отдава чест на бомбардировачите, но не скърби по бомбардираните (при положение, че почти всички жертви на въздушните атаки са мирни жители). При това върху гранита (докаран специално от Върмонт) е издялан доста интересен текст: „На всички американци, служели в България по време на Втората световна война; Те дадоха своето днес в името на нашето утре”. Нито дума за това, че тези американци са били летци и са бомбардирали града, в който стои паметника. Пък и как така тези американци са служели в България, при положение, че по онова време тя е била съюзник на Хитлер? И защо „в”, а не „над”?

image
Бившия посланик Уорлик на откриването на паметника на щатските летци в София през 2010г., придружен от тържествен военен оркестър от САЩ.
  

Речта на бившия щатски посланик Уорлик звучи още по-цинично и лицемерно: „Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че на тази церемония стоим рамо до рамо като съюзници. Нека укрепим нашите връзки и се опитваме да изграждаме заедно свят, достоен за високата цена, която те платиха”.

Е, явно за американците е важно военните им да получават признание, без значение какво, къде и кога са правели. Все пак нали тези летци са извършили велико дело – борели са се с Хитлер. Е, в конкретния случай не точно с него, а с един от временните съюзници на Хитлер, които първо дружаха с германците, после с СССР, а накрая със САЩ. Пък и накъде повече да укрепваме връзките си със САЩ, по-верен и изпълнителен другар от нас Вашингтон няма да намери (също както едно време бяхме най-верен другар на СССР преди той да рухне). Уорлик сгреши само в едно – ние не сме съюзници на САЩ, ние сме техни васали. Първо, защото Щатите никого не смятат за равен на себе си и са готови по всяко време да се откажат от всеки съюзник, ако това им е изгодно. Второ, съюзниците не се унижават сами, поставяйки подобни скандални паметници.

Освен всичко друго се получава доста противоречива ситуация. Излиза, че 120-те загинали по онова време щатски летци заслужават повече уважение и внимание от хилядите загинали и ранени от техните бомби български граждани. Храбрите американски военни били „платили висока цена” по думите на Уорлик, а за жертвите на бомбардировките какво да кажем? Тяхната цена по-незначителна ли е? Ах да, щях да забравя – нали американците са изключителна нация. Всеки техен представител е по-ценен и от хиляда туземци. Всъщност той струва много повече, а туземците не струват нищо (и ние в това число).

Това е все едно в Хирошима и Нагасаки да поставят почетни монументи на летците, хвърлили атомните бомби върху тези два японски града. И схемата е горе-долу същата – доблестните щатски летци атакуват един от съюзниците на Хитлер с когото са във война (и в този случай основните жертви са цивилни), в името на „светлото бъдеще”. Но явно дори на японците, колкото и да са зависими геополитически от Вашингтон, не им идва на ум да правят подобни нелепи реверанси.

Но да се върнем към паметника в София. Какво всъщност трябва да символизира той? За американците е ясно – те почитат военните си, без значение с кого са воювали (и кого са бомбардирали). Но българите? Когато застанат пред гранитната плоча, какви чувства трябва да изпитват? Благодарност пред янките, че са бомбардирали бабите и дядовците им? Може би срам, че сме били съюзници на Хитлер и англо-американските бомби са заслужени? Получава се някаква доста абсурдна ситуация с този паметник, който изглежда като провокация или по-скоро изплюване в лицето. Лицето на всички българи. Но съдейки по това, че въпросния монумент (добре, че поне американците са платили за него иначе щеше да си е същинска гавра) още си стои и не предизвиква никакво сериозно недоволство в обществото, явно родната общественост или приема паметника като назидание за съюза ни с нацистите, или просто няма против да ѝ плюят в лицето. Но нали плюнката е американска, това за някои дори е повод за гордост.

В същото време определена част от българите доста активно се опитва да се бори с паметниците от времето на социализма. Колко пъти цапаха и драскаха по паметника на Съветската армия в София, как искаха да го премахват. И как искаха навремето да бутнат Альоша в Пловдив. Съветските паметници им пречели да си строят „демокрацията”, а паметника на американските летци, бомбардирали бабите и дядовците им, е направо идеален и стои много уместно. За него не смеят и дума да проронят, че да не вземат да подразнят щатските господари. Като са такива борци за демокрация и справедливост нека първо да премахнат плочата в чест на щатските бомбардировачи, която си е истинска подигравка с българската памет, а после да доказват, че съветските паметници трябва да се съборят. Само че май смелостта им стига само да драскат анонимно по паметника на Съветската армия и да пишат русофобски простотии в интернет.           

В такова постмодернистко време живеем. Историята се изопачава, паметниците също. Дори очевидните факти се извращават и преобръщат наопаки в името на моментната политическа конюнктура. Интересно ми е обаче друго. Какво ще стане в бъдеще ако Щатите теоретично изгубят ролята си на глобален хегемон и бъдат заместени, примерно, от китайците? Какви паметници тогава ще бъдат издигнати насред София?                     




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: worldissue
Категория: Политика
Прочетен: 3214261
Постинги: 1118
Коментари: 1737
Гласове: 1754
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031