Според изследване, публикувано в списанието „Нюросайкобиолоджи”, съществуват пет вида ревност: депресивна, параноидална, маниакална, страх от развод и хипертрофирана.

Ревността не минава безследно за човешкия организъм. Ревнивците обикновено страдат от силни болки в стомаха, главоболие, проблеми с червата. Освен това те понякога получават пристъпи на тревога и умопомрачение.

Когато ревността се превръща в патология, тя придобива биохимична основа, която се изучава в университета в Пиза. „При поява на натрапчиво състояние, свързано със страха да бъдеш измамен, при хората се наблюдава спад на серотонина в организма, а това вещество представлява невротрансмитер на усещането за щастие”, казва авторката на изследването, невропсихиатърът Донатела Мараци.

Според лекарите, по скалата на стреса при мъжете силната ревност, например, при изневяра от страна на съпругата, се класифицира като тежък удар.

По сила пристъпите на ревност са подобни на стреса. В кръвта се изхвърля адреналин и хормонът вазопресин, който увеличава притока на кръв към мускулите в момента на ревност. Освен това както мъжете, така и жените често усещат тежест в гърдите, „спиране на сърцето” и дори изпадат в състояние на пълно „вцепенение”. Ревността не може да се избегне. В момент на силна ревност настъпва шок, и организмът е принуден да се намеси, като по този начин се активират противошоковите механизми и съвсем други комбинации от хормони.

Всичко това нанася сериозна вреда на имунната система, и човек може дори да стане жертва на най-различни болести като например екземата, съобщава www.portalus.ru.

Мъжете, които надебеляват бързо, дори не подозират, че са станали жертви на стреса заради ревността си, тъй като продължителното притеснение оказва негативно влияние върху дейността на мозъчния център, който контролира апетита.

Често ревността е отражение на въпроса за вътрешното равновесие и начина на реагиране на човека на външни дразнители. Интересно е, че самите ревнивци много често изневеряват на партньорите си. Психолозите наричат това поведение „проективна ревност”. Същността на тази ревност се състои в това, че ревнивецът не вижда собствените си недостатъци, но забелязва недостатъците на другите. „Така се държат донжуановците, които съдят за другите по себе си и се страхуват от изневярата, защото самите те изневеряват”, подчертава психотерапевтът, специалист по въпросите на брака, Джана Скелото.

 

В по-леките форми на ревност няма нищо лошо, но ако се пресече тази граница, ситуацията може да излезе извън контрол. Тогава ревнивият човек става жертва на силни, разрушителни емоции и трябва да се обърне към психотерапевт. На въпроса откъде се появява ревността, учените отговарят по следния начин: заради страха да не изгубиш любимия си.

Ревността се отличава от завистта, която възниква заради желанието да се сдобиеш с някакви черти, които притежава друг човек, за да привлечеш вниманието на любимия човек.
 www.psy.su

...в прекия и приносен смисъл...
Почти всички семейни (лични) драми, завълшили със смърт, са резултат на ревност...
А милионите раздели, настъпили в резултот на ревност, незавършила със смърт, са довели, както потърпевшите, така и причинителите до остър стрес, нарушил посоката на досегашния им живот до изродливи форми...

Завиждам на хората, които нямат емоция в живота си...