Постинг
14.06.2007 08:33 -
Театрите са мъртви, казва режисьорът Антони Райжеков пред в. "Монитор"
Театрите са мъртви Тенденцията е да се насърчава свободната култура - безплатният обмен на знания и ресурси между хората, смята режисьорът Антони Райжеков ЕЛЕНА КРЪСТЕВА
Визитка Името на Антони Райжеков нашумя в края на този сезон покрай моноспектакъла "Крап" на Наум Шопов. Големият актьор за трети път посегна към пиесата на Самюел Бекет и покани за режисьор именно Райжеков. Младокът е завършил актьорско майсторство при проф. Енчо Халачев, предстои му да се дипломира и в специалност режисура. Освен с театър, се занимава професионално с музика и информационни технологии. Сред реализираните му проекти са аудиовизуалният триптих Mediabox и спектакълът Night Songs - авторски преразказ по пиесата "Нощта пее своите песни" на норвежкия драматург Йон Фосе. Постановката се играеше в клуб "Хамбара".
- Антони, каква е разликата между това да направиш спектакъл в клуб "Хамбара" и в Народния театър?
- В "Хамбара" дистанцията между актьорите и публиката е 15 сантиметра. Усещаш как хората дишат, как те гледат. Не можеш да си позволиш и грам фалш. Опитвахме се да пресъздадем абсолютно откровение. В камерната зала на Народния също няма дистанция. Г-н Шопов е абсолютно безусловно грабващ, мощен. Като говорим за сцена - в съвременния театър тя е условно понятие. От много години театър се прави извън театъра. Както казва Питър Брук - за да се прави театър е необходимо да има зрител и актьор. Аз лично предпочитам да работя в неконвенционална среда. В екипа, който се събира да прави независим проект, като че ли кипи повече живот, отколкото в официалните институции, каквито са театрите. За съжаление, имам чувството, че в момента театрите в България са мъртви.
- Защо? Нали салоните са пълни с публика?
- Това е добре, че има публика. Но си мисля, че за младите хора е по-трудно да работят в театрите. Това е проблемът. Директорите на театри и културните институции трябва да ни гласуват доверие, да дадат възможност на младите хора.
- Ти постави пиесата на Маргарит Минков "Камината" с театър "Провокация". Публиката плащаше билетите след края на представлението. Какво показа този експеримент?
- Билетите бяха около два лева и между 50-60 процента от хората си ги купуваха след представлението. Някои го гледаха много пъти. Веднъж дойдоха двама клошари. Беше зима, студено. Опитаха се да ги изгонят, в първия момент аз не можах да взема решение. Но си зададох въпроса, че след като този спектакъл е свободен проект и е отворен към хората, то тези клошари не са по-различни от нас. Пуснаха ги. Няма да забравя жената как отиде пред огледалото, извади едно гребенче, среса се... И двамата гледаха много внимателно.
Освен режисьор, аз бях и сред авторите на музиката на "Камината". Заедно с Венцислав Диков я създадохме специално за този спектакъл и тя е свободна за сваляне. Музиката на Night Songs също е свободна за сваляне.
- С актрисата Весела Казакова създадохте фондация "Отворени проекти", каква е целта й?
- Идеята е да се насърчава свободната култура - обменът на знания и на ресурси между хората. Едно произведение свободно да бъде миксирано без да се иска разрешение от автора. В тази тенденция идеята стои малко пред автора.
- Композираш, играеш, режисираш - как носиш толкова много дини?
- С музика се занимавам от 5-годишен, имам доста награди, свързани с електронната музика. За хубаво или лошо, се радвам на по-голям успех навън. С театъра също съм обвързан силно от малък. Не знам кое е жената, кое любовницата между двете. Вярно е, че дините са много. Но театърът ми позволява да съчетавам нещата.
Най-много ме забавлява трето нещо, в което нямам коректива на времето и традицията - проектът Mediabox. Това е аудиовизуален триптих. Човек гледа една картина със слушалки на главата, има един лазер и когато погледнеш отделни обекти, ги активираш и започва да свири музика. Седем души направихме този проект и взехме наградата на Computer Space за 2006 г. Сега работим над друга инсталация Dancebox - хората да правят музика като танцуват. Тук се съчетават движението, което поражда музика и музиката, която поражда движение.
- Има ли допирни точки между компютърните ти занимания и режисурата?
- Да. Човек трябва да има алгоритъм и за двете преди да започне да ги прави. В "Крап" решението беше, че човек се променя с годините и затова избрахме различни гласове. Отправната точка е, че когато се посветиш на една идея и я превърнеш в религия, започваш да губиш собствената си самоличност. Същото е и в компютрите, човек трябва да има алгоритъм за конкретно нещо. Всички тези неща ме пазят едно от друго. Ако се занимавах само с театър, може би щях да залитна в твърде конвенционални и занаятчийски форми. Музиката ми помага да си мечтая за театър. Всичко е някакъв вид мечтане, а то няма форма. Дали ще бъде театър, компютър, музика, това са изразни средства, нищо повече.
Това се казва ромска музика,мисли и идеи...
Славчо щял да казва на прокуратурата за ...
Кралят се казва Юсин Болт
Славчо щял да казва на прокуратурата за ...
Кралят се казва Юсин Болт
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 3151
Блогрол
1. вестник "Монитор"
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)
2. Георги Неделчев и светът около него :)
3. Нещата от живота през погледа на класика Красимир Крумов
4. списание "Тема"
5. Вестникът на Иван Бакалов
6. "Сълза и смях" онлайн
7. Иконопис от Мария
8. Православни икони
9. Радио Тангра Мега Рок
10. Блогът на Светослав Кокалов - сценограф и ректор
11. Felicity
12. Пак аз, но на друго място :-)