Чудя се как да я подхвана тази дискусия какво е да си учител в масовото и не толкова масовото училище в днешно време. Защо младите хора не искат да станат или бъдат учители?
Да си учител е призвание. Дори бих го дефинирала като „назначение от Господ“. Не всеки става за учител и не всеки е учител, дори и да пребивава в някаква система за образование.
Но онова, което е в момента в българската система на образование, никога не е било преди. От учителя се иска всичко – да бъде преподавател на космическа висота, с всичките уйдурми на съвременните изисквания за техническа, социално-психологическа и тясно професионална квалификация, да е администратор на лични данни от всякакъв род и калибър и be sworn to secrecy, да е „agony aunt“ – всеки да му реве на рамото, бил той ученик, родител, а понякога и колеги, да е готов да си размести личната програма, за да замества отсъстващ учител, защото питомците не могат да губят часове и трябва да са обгрижени, да е 24/7 на разположение на всички, които могат да се „докопат“ до него/нея, за да зададат въпросите си по всички възможни канали за комуникация и немедленно (или във възможно най-кратки срокове) да получат отговор и удовлетворение на болките си. Сигурно има и още, но поне на първо четене се сещам за това.
Как да си учител, като последното, което се изисква от теб е „да се подготвиш“ за часовете си, да си отпочинал и свеж, за да се изправиш пред предизвикателствата в класната стая. Да не говорим за „нормата на оценките“ – и това не е било преди! По първи/втори чужд език да имаш 8 оценки на срок в графата ООП, по разширена и профилирана подготовка – поне една плюс на часовете, които имаш на срок, но не по –малко от три. Умът ти е разкъсан между това да си следиш програмата, учебното съдържание и мисълта и „бройкането“ на ученици (присъстващи) и броя на оценките им.
Да не забравяме, че трябва да си свръхчовек и да изтърпяваш всички „лиготии“, провокации и апатичност на учениците си, като непрекъснато трябва да ги мотивираш, но без да има казваш истината в лицето за поведението и постиженията им, защото най-често то се възприема като „обида“ или накърняване на личното достойнство. Особено при афектирано-остро взаимодействие, най-вече провокирано от страна на ученика.
Та кой млад човек би искал да дойде и остане в училище?
Не на последно място, отвъд общото (негативно) отношение към учителя, е и неговото заплащане. За парите, които получаваме, и за които се твърди, че са „малко“ над средната заплата за страната, ние сме превърнати в роби на обществото с непосилните изисквания към нас „да създаваме“ хора – знаещи, можещи, отговорни, попълвайки (всички) семейни и обществени липси, изпълнявайки всички задължения по организацията на учебния процес – да си на време в час, да си уплътняваш часа (каквото и да значи това), да си написал и внесъл емнайсе брой оценки на всеки ученик във всеки клас, да си дежурил, да си си предал отчети и протоколи, да си определил и съгласувал дати за писмени изпитвания, да имаш часове за консултации и приемно време за родители, да изпълняваш всички административно спуснати и изискуеми задължения по документооборота, база данни и т.н.
Лично аз не знам толкова регулирана професия като нашата, предполагам, че по закон има и други, но при нас пресата е тотална и няма измъкване, няма мърдане. Ако изпълнявам(е) даже не всичко, само 70-80 % от изискуемото от нас, ние реално нямам време за нищо друго освен да сме „учители“. Което моето семейство много добре знае, както и семействата на мнозинството от колегите. Прегръщаш професията, но забравяш за семейство или семейството ти толкова те обича, че поема почти всичките ти функции. Както казва мъжа ми: „Щастлив съм, че жените на синовете ни не са учителки!“
Римските пътища в България и съвремените...
Если мужики плачут это уже совсем преде...
Да си учител е призвание. Дори бих го дефинирала като „назначение от Господ“.
Не всеки става за учител и не всеки е учител, дори и да пребивава в някаква система за образование.
17.11.2022 11:38
Подстрекавам сърцето си
всеки ден
сверявам го сутрин по слънцето
да бие
да върви
да не изостава
настройвам го с камертона на дъжда
да помни и тупа с ритъма верен на капките
туп-туп
туп-туп
да извади стрелите
да вирне стрелките
подстрекавам сърцето си всеки ден
да е будно и точно
да измерва пулса на времето
да не забравя
да не спира
подстрекавам сърцето си
дръж се, боецо,
придружавай ме по площадите на дните и нощите
бъди с мен в липсите и разстоянията
в тъгата радостта и
мълчанието
...
Но чуе ли стъпките
побърква се пулсът му
обърква се ритъма
и почва да бърза
и почва да тича
и всичко забравя
спира да си прилича
и става на птиче
* на Свобода
Приятен ден ти желая!
превежда се- няма майтап, без майтап/ на бг език..
сигурно,на 55 ви пенсионират ,или по рано ?))
трябва, да се мисли и за здравето...бъдте здрава..
2. СЕГА
3. mediapool
4. Културният вестник
5. Капитал
6. TimesOnline
7. The Guardian
8. The Economist
9. EUObserver
10. Вени Г
11. Нели Огнянова
12. Радан К.
13. netinfo
14. scienceblogs
15. afera.bg
16. www.howjsay.com
17. rum
18. euractiv.com
19. zemianazaem
20. apocryph
21. lib
22. ez
23. dr.tonyfilipov@
24. worldwidewords
25. slova.org.ru
26. novinar.net
27. azcheta
28. 5 T
29. Изворите
30. Harmer