Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.04.2015 13:24 - Дзен
Автор: evrazol Категория: Лични дневници   
Прочетен: 11697 Коментари: 5 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Дедо обичаше да седи под крушата до кладенеца и с една ръждива чекийка да изрязва гнилото от падналите круши, за да изяде здравата част. Дзифтар ли беше, намъчен от немотията прагматик ли, или философ, който знаеше, че добре узлелия плод сам пада и като се натърти, неминуимо и ще загние - не знам. Гнилата част събираше в една кофа, да прави ракия.
Трябва да съм бил десетина годишен. В книгата "Харка, синът на вожда" намерих едно описание как се прави лък. И чертеж имаше даже. Една седмица го майсторих тоя лък и стрелите. Някакъв Дзен трябва да ме е напъвал, въпреки, че тогава не съм знаел нищо за Дзен. И все още не знам, ама така трябва да е било. Не виждам никаква друга причина. Лъкът и стрелите станаха почти като истински. Само остриетата свих от ламарина, та си изпотроших пръстите. Ама когато човек го напъне Дзен, не обръща вниматие толкова на парче кожа и малко кръв. Дойде време да изпитам оръжието.
Двора ни беше с кирпичена ограда, а портата от едни дебели 4-5 сантиметра талпи. Остарели и напукани, като  порта на древна крепост. Там си нарисувах мишена. Точно под пощенската кутия от ръждиво тенеке.
Опъвъм лъка ... Пра-ас! - право в десетката. Получи се, бе! Стрелата се заби толкова здраво, че едвам я извадих. И остана една голя-ама дупка. Поглеждам през рамо да видя какво ще каже дедо. Той си седи и реже круши с чекийката. - Ни-и-що!!!
Втора стрела, трета ... Голяма стрелба падна. По едно време от портата се отчупи треска. Помъчих се да я сложа на мястото и, да замаскирам някак белята и вече си представях колко ще се ядоса дедо като види.
В тоя момент, без да се обръща и без да спира да реже крушите, дедо рече:
- Сине, аз вече съм много стар, та трябва да ти кажа нещо. То сега ще ти изглежда като глупост, щото си мъничък. А и нема да го запомниш... Ама когато порастеш, ако ти потребва - ще се сетиш. Щото аз нема да съм жив тогава, та да ти го кажа.
Закова ми вниманието. Той го умееше това. Захвърлих лъка, явно не му пукаше за белята дето направих, и примъкнах едно трикрако столче до него:
- Кажи, дедо.
- Никоги, тато, да не се кълнеш у две неща: - че нема да се разведеш и че нема да влезнеш в затвора. Щото тия работи не зависат само от тебе.

Сетих се за тези му думи след трийсе години. Нито съм щял да се развеждам, нито е имало опасност да вляза в затвора, ама ей така, внезапно се сетих. Трябва да е дошло времето, което е имал предвид дедо. - Да разбера, че не бива да се кълнеш в неща, дето не зависят само от тебе, ами и от некой друг. И спомена изплува в съзнатието ми - ясен, като да е било вчера.

Защо го разказвам ли?
Чудя се. Чудя се, аз като родител, успях ли да оставя в съзнанието на децата си такова послание, което да ги пресрещне по житейския им път чак след трийсе години???
Не знам... Не е сташно, че не знам, толкова други неща не знам, но и това не е страшно... И какъв е смисълът на живота не знам, но знам какъв е смисълът да си го живял.
- Да оставиш такова послание на децата си, което някога, неочаквано и внезапно да ги срещне насред пътя им и да им помогне да преодолеят поне едно колебание. Такъв е смисълът.
Дзен, та дрънка!



Тагове:   тъг,


Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. blackpredator - Хех,
11.04.2015 14:03
а дядовия Дзен ми казваше:
"Гледай да не викаш неволята, а тя да вика теб"
Това и казвам на децата си
Пушеше по 3-4 кутии яваш на ден и много приличаше на твоя
цитирай
2. vestavestalka - Много ми хареса! Поздрав!
11.04.2015 18:56
Много ми хареса! Поздрав!
цитирай
3. sestra - Баща ми ми е казвал нещо подобно:
11.04.2015 19:19
в болница и затвор всеки може да влезе. Много след това разбрах, че на 20 години е бил разкарван по лагерите Куциян и Богданов дол, където мъкнал камъни по 50-тина кила задето като възпитаник на Американския колеж в Самоков, вече закрит по това време, поел през гръцката граница към цивилизацията, която го била възпитала. Друг път освен през горите нямало и така...
цитирай
4. tomich - Ми, те затуй са старите хора...
11.04.2015 21:31
да ни предават безценната мъдрост на житейския си опит. Казват, че имало разрив между поколенията. Може би, но той не е предизвикан от дядовите мъдрости, а най-вероятно от липсата им и "убедеността" у младото поколение, че "Морето е до колене"...
Хубав пост.Поздрав!
цитирай
5. krivoshapkova - Благодаря!
13.04.2015 21:30
Хубаво е!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: evrazol
Категория: Политика
Прочетен: 1969859
Постинги: 375
Коментари: 65516
Гласове: 19464
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031