2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Дедо обичаше да седи под крушата до кладенеца и с една ръждива чекийка да изрязва гнилото от падналите круши, за да изяде здравата част. Дзифтар ли беше, намъчен от немотията прагматик ли, или философ, който знаеше, че добре узлелия плод сам пада и като се натърти, неминуимо и ще загние - не знам. Гнилата част събираше в една кофа, да прави ракия.
Трябва да съм бил десетина годишен. В книгата "Харка, синът на вожда" намерих едно описание как се прави лък. И чертеж имаше даже. Една седмица го майсторих тоя лък и стрелите. Някакъв Дзен трябва да ме е напъвал, въпреки, че тогава не съм знаел нищо за Дзен. И все още не знам, ама така трябва да е било. Не виждам никаква друга причина. Лъкът и стрелите станаха почти като истински. Само остриетата свих от ламарина, та си изпотроших пръстите. Ама когато човек го напъне Дзен, не обръща вниматие толкова на парче кожа и малко кръв. Дойде време да изпитам оръжието.
Двора ни беше с кирпичена ограда, а портата от едни дебели 4-5 сантиметра талпи. Остарели и напукани, като порта на древна крепост. Там си нарисувах мишена. Точно под пощенската кутия от ръждиво тенеке.
Опъвъм лъка ... Пра-ас! - право в десетката. Получи се, бе! Стрелата се заби толкова здраво, че едвам я извадих. И остана една голя-ама дупка. Поглеждам през рамо да видя какво ще каже дедо. Той си седи и реже круши с чекийката. - Ни-и-що!!!
Втора стрела, трета ... Голяма стрелба падна. По едно време от портата се отчупи треска. Помъчих се да я сложа на мястото и, да замаскирам някак белята и вече си представях колко ще се ядоса дедо като види.
В тоя момент, без да се обръща и без да спира да реже крушите, дедо рече:
- Сине, аз вече съм много стар, та трябва да ти кажа нещо. То сега ще ти изглежда като глупост, щото си мъничък. А и нема да го запомниш... Ама когато порастеш, ако ти потребва - ще се сетиш. Щото аз нема да съм жив тогава, та да ти го кажа.
Закова ми вниманието. Той го умееше това. Захвърлих лъка, явно не му пукаше за белята дето направих, и примъкнах едно трикрако столче до него:
- Кажи, дедо.
- Никоги, тато, да не се кълнеш у две неща: - че нема да се разведеш и че нема да влезнеш в затвора. Щото тия работи не зависат само от тебе.
Сетих се за тези му думи след трийсе години. Нито съм щял да се развеждам, нито е имало опасност да вляза в затвора, ама ей така, внезапно се сетих. Трябва да е дошло времето, което е имал предвид дедо. - Да разбера, че не бива да се кълнеш в неща, дето не зависят само от тебе, ами и от некой друг. И спомена изплува в съзнатието ми - ясен, като да е било вчера.
Защо го разказвам ли?
Чудя се. Чудя се, аз като родител, успях ли да оставя в съзнанието на децата си такова послание, което да ги пресрещне по житейския им път чак след трийсе години???
Не знам... Не е сташно, че не знам, толкова други неща не знам, но и това не е страшно... И какъв е смисълът на живота не знам, но знам какъв е смисълът да си го живял.
- Да оставиш такова послание на децата си, което някога, неочаквано и внезапно да ги срещне насред пътя им и да им помогне да преодолеят поне едно колебание. Такъв е смисълът.
Дзен, та дрънка!
"Вы мне гады за Севостополь еще от...
Ако....или поука от пълноводните реки !
"Гледай да не викаш неволята, а тя да вика теб"
Това и казвам на децата си
Пушеше по 3-4 кутии яваш на ден и много приличаше на твоя
Хубав пост.Поздрав!
2. Пътят
3. @
4. Бялото пространство на безкрая
5. zoorry
6. maymi
7. mamkamu
8. svoboda
9. ivoberov
10. templar
11. anlov
12. begetron426
13. gmihov
14. ignatkan
15. sylviastefanova
16. novitejivotni
17. crisis