Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 11:51 - Агентът Гоце - пътуващият ловец
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1731 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 23.09.2009 20:52


Първанов – президент или пътуващ ловец?

image

PlovdivMedia - Първанов – президент или пътуващ ловец?

Странен човек имаме за президент вече втори мандат. Тръгнал от пернишкото село Сирищник, минал през апарата на Държавна сигурност и националистическите структури на ОКЗНИ, после врекъл се на БСП и организирал митинги в защита на Милошевич и срещу НАТО, подкрепен от Иван Костов за шеф на БСП и по-късно със странни пируети на опонентите избран за президент с гръмовни обещания за „социален възход”.

Христо МАРКОВ

Като „пръв държавен ръководител” зализа перчем и се обяви за автентичен социалист и пазител на етническия мир. Един анализатор, преди години, нарече този път „стремление за скъсване с пейзанизма” и усилие да наподоби „селски централен нападател”, т.е. да стане любимец на старите моми и бледите юноши в ограничения и стеснен хоризонт на малкия, сепаративен, консервативен и утилитарен свят на селкопа.
Раздвижи ли се държавата от протести срещу тройната коалиция, нейният баща се изпарява на поредния международен воаяж или забягва по якорудските чукари на лов. Из Пирин спокойно отиде да ловува, когато изгоряха девет български граждани край Червен бряг, ангажирайки цялата местна ловна дружинка. Снимки с трофеите му още стоят в сайта на президентството.
Още по-любопитни са международните похождения на Георги Първанов. По правило са безсмислени и по екзотични дестинации, в които обикновено върши партийна
работа и се раждат напълно абсурдни идеи за „партньорство на международното поле”. Водят се разширени делегации, които задължително включват главния журналист на републиката Тошо Тошев и неколцина безнесмени, употребили средства за кампанията на президента. Един път самолетът се повреди, та се наложи цялата делегация топтан да се завърне и не успя да прелети отвъд Атлантика. Тогава уж Тошев предавал новината от борда на авариралия самолет.-
Малко по-късно Първанов „реализира” тази дестинация – посети с внушителна делегация Латинска Америка. В Аржентина нашия пръв ръководител се интересувал чии са пингвините на Антарктика и влезе в международния обмен, но в
България журналистите му спестиха гафа. Пак там, наред с колежката си г-жа Фернандес, говорил за партньорство в ... ядрената област и дори можело един ден да купуваме уран!? От Аржентина? Експерт в областта определи предположението като съвършена глупост. Но свърши и партийна работа Първанов. Договарял подкрепата на Аржентина за Ирина Бокова, която щяла да бъде издигната от него за генерален секретар на ЮНЕСКО. В размяна България щяла да подкрепи Аржентина в спора с Великобритания за Фолклендските острови! В ЕС за това изявление избухна скандал, а в България му го спестиха на г-на Първанов.
След това цялата делегация на българския президент посетила Мексико, където също щели да подкрепят Ирина Бокова, а в замяна Първанов да стане гарант на мексиканците за ... бизнес със страните на ЕС. Толкова бил разпален президента ни, че се наложило неговия колега Фелипе Калдерон да охлади мераците му. Напомнил му, че мексиканецът Карлос Слим е от най-богатите хора на планетата и въобще не се нуждае от застъпничеството на балгарите. Важно е да се върши партийна
работа за подкрепа на др. Бокова.
Не мина много време и Първанов замина с внушителна делегация за Узбекистан. В навечерието на шамара от ЕС със спирането на парите по ФАР. Дума не обели за резила на управляващите, но не забравил нашия президент да си изпрати солидно количество ловно оръжие с дипломатическата поща. Поискал домакините да му организират екзотичен лов на козел-архар – един от най-защитените видове в Червената книга. Узбеките, като гостоприемен народ, оградили в националния им резерват едно животно и нашия ловец пушнал застрашения вид безжалостно. Не се разбра откъде изтече информация за подвизите на Първанов, но международни екологични организации вдигнаха шум до Бога и поискаха наказание по техните стандарти. В
България информацията бе крита известно време, но след като се раздуха, от администрацията на Първанов млъкнаха като партизани на разпит. Над дведесет наши природозащитни организации поискаха трупа на застрашеното животно да бъде върнат на Узбекистан незабавно. Няма информация какво е станало, защото президента замина на ново посещение в Азия.
На 18 и 19 декември , докато тук протестират разнородни обществени прослойки, Първанов беше на официално посещение в Туркменистан. Скъп гост на тамошния президент Гурбангули Бердимухамедов – верен последовател на постсъветския диктатор и самодържец Сапармурат Ниязов, по-известен като Туркменбаши, т.е. „баща на всички туркменистанци”. Най-важният ангажимент на българския първенец беше полагането на венец пред мавзолея на Туркменбаши в компанията на Гурбангули Бердимухамедов. После имаше тостове и лов, разбира се.
Ще е любопитно на читателите да припомним някои от декретите на Туркменбаши, които са в сила и досега. Та бащата на тюркменския народ през 22 – годишното си управление управлява с декрети, като: през 2001 г. забранява операта и балета, защото били „ненужни за местната култура”; през 2004 г. забранява на младите мъже да носят дълги коси и бради; същата година, март месец, уволнява 15 000 лекари, сестри, акушерки и санитари и ги заменя с ... редовни войници; през април 2003 г. в специално изявление съветва младите да дъвчат кокали, за да запазят зъбите си бели и да не си слагат златни коронки; 2004 г. е забранено на новинарите в единствената тюркменска телевизия да си слагат грим. По-късно Тюркменбаши се развихря – през февруари 2005 г. затваря всички провинциални болници, за да ходят болните само в столицата Ашхабад; затворени са всички библиотеки, защото „обикновените тюркменци не четат”; с декрет са забранени автомобилните радиокасетофони и имитирането на пеене на обществени места, за да се предпази местната култура от „негативни влияния”. В Ашхабад е построен огромен мавзолей на комунистическия ръководител и му е издигната гигантска статуя от злато, която се върти 24 часа, за да може и от отвъдното Тюркменбаши да наставлява народа си. Негов наместник на земята е Гурбангули Бердимухамедов. На такова вълнуващо „международно” посещение води президента ни поредната делегация от журналисти, бизнесмени и обикновени социалисти. Файдата, ще е разбира се, нулева.
Във време, когато
България се нуждае крещящо от международно лобиране, от подкрепа и защита пред комисиите на ЕС, един български политик обикаля дестинации като Узбекистан и Тюркменистан, за да погърми на воля и подхвърли между два тоста нещо за „добрите международни отношения”. Нито на Младенов, нито на Желев, нито на Стоянов медиите осигуряваха толкова безгрижен комфорт – вече втори мандат президента ни се позволява волности, за които другаде ще бъде незабавно бламиран или подложен на безжалостен натиск. Уви, „сериозната журналистика” се вози с президентските чартъри, но какво да се прави – само такива останаха да приемат сериозно държавния ни глава Първанов.


Тагове:   ловец,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9564323
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930