Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.12.2008 12:38 - Как БКП трепереше от СДС през 1990 год.
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2491 Коментари: 2 Гласове:
0

Последна промяна: 23.09.2009 21:09


  “Опозицийо, Опозицийо!?...” или как БКП в Пловдив трепереше от СДС  
 
image

 

PlovdivMedia - “Опозицийо, Опозицийо!?...” или как БКП в Пловдив трепереше от СДС

 

Ранната пролет на 1990 година. Митинги и шествия, стачки и окупации, искания за оставки и революции. Всеки ден става нещо “значително и историческо”. Незабравими, романтични, мили и велики времена!

Христо МАРКОВ

Като антикомунистическа опозиция имаме делегация на Регионалната кръгла маса. Там сме срещу първенците на Пловдив – Панталей Пачов, Димитър Бакалов, Юлия Лачева, Тодор Петков, Кузма Кузмов – олицетворяващи властта и партията, всявала страх допреди месеци. Току-що сме ги научили да се обръщат към нас с “Господине и Госпожа”, получили сме след дълги ултиматуми и протести хартия за вестник и сграда. Готвим се за избори след 45 години комунистическо властване.
За всяко заседание на кръглата маса си поставяме цели, които да извоюваме. Имаме си и тактика. В началото на заседанието някой от “лошите” – отец Димитър Амбарев, Борис Дамянов, Стамен Кривошиев, Христо Марков или Борислав Чапъров – прочита декларация срещу БКП, престъпната им политика и открива дебатите извън дневния ред с искане за нова сграда, повече хартия, телевизионно и радио-време. Понякога искахме да напусне човек от делегацията им, защото има куп прегрешения преди 1989 год. Провокираме скандал и се заплашва с незабавно напускане на преговорите и окупация на партийния дом. Или жива верига. Съпредседателите Славян Сапарев от опозицията и Димитър Бакалов от властта даваха почивка. След нея взима думата някой от “умерените” – Венцислав Бъчваров, Григор Шишков, Жеко Жеков, Христо Николов. Те “успокояват” скандала и намаляват исканията: “Видите ли, нашите хора са екстремистки настроени, не може да ги успокоим и ние, ще стане някоя беля, ще се пролее кръв... Айде, отказваме се от един час време по телевизията и радиото, но ще ни трябва нова сграда. Идват избори, опозицията се разраства с нови организации, трябва да успокоим по някакъв начин хората...” Често се получаваше, ако ли пък не – напускаме и организираме митинг, жива верига или ритуално подпалване официоза на окръжния комитет в-к “Глас” пред редакцията му. На другия ден, Димитър Бакалов изпращаше обикновено Георги Чакъров или Стоян Боговски да се договорим за следващото заседание, пък “видите ли, другаря Бакалов е намерил приемливо решение за сградата, нека се пазим от екцесии...” На следващия Координационен съвет отчитахме “победата” и люто се изпокарвахме за стаи в новата сграда, статии във вестника ни “Свобода” или ... за предстоящото заседание на Регионалната кръгла маса. Този сценарии се повтаряше в различни вариации месеци наред.
След такъв бурен и весел Координационен съвет сме с Павел Шопов до чешмичката пред новата сграда на СДС на ул. “Гаврил Генов” №2 /сега ул. “Доктор Вълкович”/. Неговата партия, Християн-демократически съюз, се е отделила от Християн-републиканската и отскоро е наблюдател в Координационния съвет. Избива ни на смях, след баталиите на заседанието, продължили с часове.
Павката е угрижен: “Абе, Ицо какво ще правим със земеделците? Те искат всичко да е тяхно. Ние нямаме една стая, а те настояват за три. Ами Венци Бъчваров? Ходи на тая кръгла маса да го черпят и да се гевези пред вестниците и по радиото всеки ден. Тия пък от Клуб “Демокрация” са си чисти комунисти. Ужас!”
Отговарям му спокойно: “Павка, още нищо не си видял. Ще се опулиш, ако се активира Стоян Стоянов. Днес беше спокоен, но иначе е природно бедствие. Ще ви обяви за дребна организацийка и хъшлаци. Може и ченгета да станете. Но това сме опозицията, по-добри и по-смели в момента няма. Колко хора каним да се включат активно, но един го е страх за
работата си, друг сеир гледа, трети ни уверява, че му е рано да се афишира, да минело време, защото... Това сме, добри, лоши, но сме силна опозиция!”
Павката ме поглежда с блеснал поглед: “Ей, да бе Ицо! Ей, опозицийо, опозицийо и онези червените треперят от нас, а?! Гледай, партийната им къща свети цялата. Сега заседават, умуват, правят планове за утрешното заседание на кръглата маса. Тълкуват закони, готвят се по дневния ред. А ще дойде светия отец Амбарев да им дръпне реч за престъпната политика на БКП, за репресираните, за възродителния процес и отиват на кино и сценарии и дневен ред! Те си мислят, че кроим някакви грандиозни планове, провокации, а ние три часа и кусур се караме за стаи, статии и телефони. Треперят от нас, треперят, опозицийо! Виж-виж само, какви терци сме...”
Членовете на Координационния съвет се изнизваха бавно по тясното коридорче и всеки си събираше хората. Бай Трифон Мирчев – достолепен шеф на БЗНС-Никола Петков, около осемдесетгодишен, френски възпитаник, адвокат – внимателно се придържа по стълбите, нахлупва мека филцова шапка, закопчава елегантен балтон и събира земеделците: “Защо давате на младите, дето не знаят какво е лагер и затвор да претендират за толкова помещения. Ние сме едно с Клуба на репресираните, но настояваме за отделни стаи. Къде ще отиде градското настоятелство? Залъгват ни с тази кръгла маса. Нямаме толкова
работа там. Е, може и да се мернем, но ще отидат Гено и Чукански. Ние с Илия отиваме да правим дружби по селата. Избори идат”.
До тях е застанал Георги Бунов – секретар на ЗМС-Никола Петков, още студент, от най-младите в съвета. Държи вечното си изтъркано куфарче и чака охраната за утрешния митинг, а тя се състои от ученици и случайни доброволци, които Бунов събира на инструктаж. Окрилен от наставленията на шефа си, бай Петко Толев от село Крумово доближава наперено към него:
- Слушай Жоре, едната от вашите стаи ще трябва да дадете на нас, БЗНС-то, на вас са ви много.
- Бай Петко, тая няма да стане. Кой каза, че ви се полага? На заседания идвате от дъжд на вятър, на кръглата маса сте отскоро. Тези неща се решават от Координационния съвет.
- Слушай сега, момче. Идват избори, а ние сме стари политици, репресирани. Трябва ни стая за градското настоятелство. Имате и две пишещи машини. Едната ще ни дадете.
- Ти луд ли си бе, бай Петко? Каква пишеща машина? Едната си я купихме с наши пари, а другата ни я дари бай Борис Дамянов от Пазарджик.
- Слушай какво ти говоря...
- Нито стая ще ви отстъпим, нито пишещата машина. За какво ви е още една стая? Събирате се да ядете сланина и лук и на втората минута се изпокарвате и избивате.
- Провокатоооооор! Язък дето баща ти е бил толкова време по затворите и лагерите. Няма да ми говориш така бе, пунгаш!
- Гледай си
работата, бай Петко. Тая няма да стане. Ей го Марков, той е председател – разправяй се с него. Аз имам работа за утрешния митинг...
- Чакай бе, момче...”
Бунов влиза в сградата за инструктаж, а бай Петко се включва към групата на земеделците и започва да сипе огън и жупел срещу “пунгаша”.
Близо до тях е Емануил Манев – лекар, представител на “Подкрепа” във ВМИ – леко прегърбен обикаля и агитира за подписка, защото в медицинското заведение “всичко е комунист до комунист”. Координатор е за изборите в някои селски общини и тревожно се присъединява към земеделците да им обясни, че “по селата никъде няма СДС, не са и чували за опозиция...” Бай Трифон Мирчев гордо му отвръща: “Организации на СДС няма, но навсякъде има дружби на БЗНС-Никола Петков, даже в Житница всички казионни минаха към нас”.
Докторът клати глава и продължава да разнася подписката. Никой не чете текста, а се подписва с въодушевление.
Адвокатът и представител на Клуб “Демокрация” Николай Палешников усамотено се почесва по брадата, незнайно защо гледа към небето, повдига смъкнатите панталони, тръгва към нас с Павката, вижда, че се хилим неудържимо и свърта в противоположна посока, но пък там се натъква на рехаво шествие. То се води от учителя подкрепаджия Георги Баджев, който е с дълъг до петите бял шлифер и още по-впечатляващ шал,
артистично заметнат, нахлупил е шапка тип “барета” и гледа много, много тъжно. Носи вечния си плакат: “Аз съм съкратен учител. Репресия в образованието. Помогнете!”. До него е синдикалния му колега Дико Бочев с друг плакат: “Незабавни промени в образованието. Декомунизация на директорите.” Баджев забелязва Палешников и му обяснява как е съкратен от директора-комунист, а видния пловдивски адвокат отвръща да води дело и нашироко разяснява къде в районния съд да подаде жалба. Съкратеният учител отчаяно и с пренебрежение го подминава. Спира до нас: “Тоя ми говори за съдебно дело. Ще минат години, те са майстори на това. Ще отлагат. Глупости. Аз трябва да бъда възстановен незабавно, защото са ми нарушени човешките права”. Павката го “заковава” окончателно: “Така е, ще водиш дело за незаконно уволнение по Кодекса на труда, иначе правете още утре окупация на училището”. Баджев се отчайва, вдига плаката и с викове “Мафия в образованието!” продължава със съмишлениците си към общината.
Последни от сградата излизат братовчедите Славян Сапарев и отец Амбарев, а диалога между тях не е спрял:
- Отче, не става така, действате с Борето първосигнално. Откъде-накъде ще искаме на кръглата маса да се занимаваме с делото на някаква жена. Там да не е съд?
- Славяне, слушай бе! Това дело е политическо и аз настоявам...
- Пък и да задължим полицията да те допусне до арсеналите им. Това е невъзможно. Ей, забравих, че утре трябва да съм в София за материали от Националната кръгла маса.
- Кому хуя ще търсиш в София? – побеснява отчето. Тук всичко ври и кипи. Ти знаеш ли какво е служба КОС, знаеш ли колко оръжие се раздава от комунистите?... Нашето дружество има решение да упражняваме контрол над тази служба. И не ми говори за съдебна власт, защото знаеш как ме осъдиха в монтиран процес по поръчка на Окръжния комитет. Славяне, още утре ще призова хората от митинга да направим жива верига около сградата на милицията.
- Стига прави глупости! – видимо ядосан е университетският преподавател. Ела утре на кръглата маса и постави този въпрос на шефа на дирекцията полковник Гъдев – той ще е там.
- Под достойнството ми е да разговарям с милиционери! Пак почваш с кръглата маса... – вбесява се опърничавия божи служител и повежда внушителна група симпатизанти към стълбите на бар “Каменица”.
Отстрани са Иво Калчев и Илия Кожухаров. Отново са на горещата за тях тема за Демократическата партия и дублета й Демократическа партия – Пловдив. И двете организации присъстват на заседанията на координационния съвет и всяко започва с декларация на едната да напусне другата, а не напуска нито една. Сега са на по-спокоен разговор, защото са “стара, разумна, буржоазна, дясна партия”. Около Иво Калчев пресвяткват очилата на Камен Хаджипетров, вее се русата грива на Златка Русева и лъщи куфарчето на адвоката Слави Апостолов. Музиковедът Кожухаров е обграден от бялата коса на Венци Бъчваров, мазничката физиономия на Андрей Захариев и черноока красавица, чието присъствие вдъхновява шефа на пловдивската организация:
- Многоуважаемий г-н Калчев, длъжен съм да ви заявя, че съгласно закона, ние първи сме регистрирали това име. Вие сте самозванци и аз следващия път с цялата сериозност ще поставя въпроса за спазването в КС на видими и безспорни принципи.
- Още по-многоуважаемий г-н Кожухаров, вие не сте юрист и трябва да обясня, че вашата регистрация е извършена по закона за нестопанските организации или ЗЛС, а ние сме регистрирани по закона за политическите партии. Т.е., ние сме партия, а вие сте сдружение, например като тези симпатични, млади хора от “Зелени Балкани”. Предоставям ви пълномощното ми, подписано от председателя г-н Борис Кюркчиев и секретаря Стефан Стоянов, пълномощници на Централното оперативно бюро на партията.
- Г-н Калчев, вие прекрасно знаете, че аз съм от тримата съпредседатели на партията, която проведе своето общо събрание, представителен форум...
- Вие г-н Кожухаров сте една фантомна организация, регионална структура – нищо повече.
- Това е безкрайно оскърбително! Отказвам да разговарям. Повече от
скандално е...”
Всеки се оттегля с групичката си и пренебрежително коментират “противниците”.
Делегация от синдиката “Подкрепа”, водена от лидера им Стамен Кривошиев, обгражда заместник-председателя на СДС Григор Шишков:
- Ако утре не се реши въпроса със самостоятелна сграда на синдиката, напускаме окончателно преговорите и окупираме тази на казионните профсъюзи! – размахва поредната декларация Стамен.
- Нали избрахме комисия по този въпрос? Защо не се срещнахте? – опонира социалдемократа.
- Ние сезираме и теб, защото Сапарев и Бъчваров се правят на ударени.
- Пак ви казвам, Бъчваров преговаряше с кмета и казионните профсъюзи!
- Значи нищо не искаш да направиш? Утре официално ще уведомя д-р Тренчев и действаме по нашия си начин. – завършва разговора и делегацията на “Подкрепа” с мрачни лица се оттегля.
Последен от сградата излиза секретарят Стоян Стоянов. Оглежда се с подозрение, пристъпва угрижен към представителя на “Екогласност”, филолога Здравко Кацаров и потайно му доверява:
- Здравко, трябва да се намерят сериозни хора за охрана. Пуснали сме учениците по цяла нощ в централата. Не ми вдъхват доверие – непрекъснато пият и пушат. Нощно време може и други работи да правят.
- Не си прав...
- Абе, разбери ме, бе, човек! Аз съм учител и не мога да търпя такива свободии. Ако разберат родителите им ще станем за резил. Мен ще обвинят. Не може да продължава повече. Утре да ги няма.
- Стояне, те са от създаването още на форум “Шести септември”. На всички митинги са с нас. Щом сте недоволни, защо земеделците не пазите сградата?
- Здравко, ти не ги разбираш нещата... – примирително тика разговора към край Стоян.
И двамата са толкова слаби и високи, че Павел Шопов подхвърля: “Виж ги. Приличат на допирателни и тутакси изревава: “Гледай, гледай, опозицийо какво шоу става!”.
На стълбите пред бар “Каменица” е застанал отец Димитър Амбарев и вече държи реч на импровизиран митинг. До него е фамозния бай Иван Карачомака. Започва, разбира се, отеца:
- Призовавам всички, утре, след митинга, поведени от мен, да окупираме сградата на дирекцията на милицията. Независимото дружество има решение да се осъществява граждански контрол върху служба КОС. Ще стоим там до победа. Аз съм командор на дружеството за цяла Южна
България и още сега предупреждавам да се пазите от внедрените провокатори в опозицията. Преди малко един твърдеше, че не може да осъществяваме контрол по раздаването на оръжие. На кръглата маса имало много по-важни въпроси. Тези неща ги говори на мен, политическия затворник. И тръгнал да прави опозиция... Борбата срещу тази омразна партия БКП се води с митинги, стачки, окупации, шествия и натиск, натиск всеки ден. Утре от 14 часа със Светото Евангелие и Светия Кръст ще поведа смелите хора към символа на Антихриста – комунистическата милиция. Нека дойде тогава този господин да ме спре!
- Златни ти уста, бе, Амбарев! Давай нататък, после и аз ще кажа... – разтопен е Карачомака.
- От тук призовавам и моите приятели от “Подкрепа”, ЗМС-а, Съюза на репресираните и учениците да ме последват. Други не ми трябват. Доказал съм качествата си на оратор и борец. И се пазете от провокатори. Дружеството ни разкри един – Румен Воденичаров. Опитва се да оглави той НДЗПЧ, да ни измести. Кой? Руменчо? Да измести такива като мен и Хасан Бялков?! Зад моя приятел Хасан Бялков стоят 300 000 помаци! Знаете ли каква сила е това? – отец Амбарев се оглежда за ефект.
- И ние сме зад вас! – вдъхновен е бай Иван.
- Ако трябва ще създадем шпиц-команди от борбени, млади антикомунисти! Комунистите дойдоха на Девети голи като овчарски тояги, а сега разполагат с парите на държавата. Само шпиц-команди! Да се разбие всичко – милиция, прокуратура, окръжен и градски комитет. Самочувствие, самочувствие ни трябва.
- Точно така, браво! Аз като бях адютант на Негово величество Борис Трети... – започва нова тема Карачомака.
- Пак започна с лакърдиите... Стига вече! – пресича го глас от тълпата.
- С такива гадни провокатори не разговарям. Утре взимам думата да разоблича ...
- Ти всеки ден взимаш думата по Главната...
Отец Амбарев е изморен и се оттегля, а бай Иван Карачомака влиза в лют спор с мнимите провокатори.
Пристига Иван Тосев и съобщава, че по телевизията излъчват репортаж от дебатите на Националната кръгла маса. Било интересно, защото се обсъжда забрана за съществуването на комунистическите организации по месторабота. Едни хукват към близкия ресторант “Москва” – само там има телевизор, а други тръгваме към къщи, въодушевени от перспективата за утрешния “голям и всенароден” митинг. Мили времена - ранната пролет преди 19 години.


Тагове:   Началото,


Гласувай:
0



1. анонимен - От тези, които ги изброяваш като ...
22.12.2008 12:46
От тези , които ги изброяваш като хора на СДС , колко ли ченгета има?
цитирай
2. toross - Странно
22.12.2008 12:57
Странно, но са само двама репресирани земеделци. Има и трима, които не са проверявани. Факт.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9544620
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031