Барак или Джон - май, пак ще изтеглим късата клечка Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Барак или Джон - май, пак ще изтеглим късата клечка

На всеки четири години първият вторник на ноември е белязан от гигантското шоу "Избори за президент на САЩ". От началото на 20 век това мега-зрелище до голяма степен определя и световната политика или поне тенденциите в нея. Естествено, така ще е и сега.
Христо МАРКОВ
За целта едноплановите американци са улеснили докрай ориентацията - борят се само представителите на две мега-партии: републиканци и демократи. Рядко се появяват и екзотики като независими, но такива като Рос Перо са изключения, които потвърждават правилото.
Ако спечели чернокожият кандидат-президент Барак Хюсеин Обама, което и по-вероятно, за пореден път България ще се окаже с изтеглена къса клечка в хазарта на световната политика. Има отново и недотам далновидни политолози, които с лека ръка ни "успокояват", че резултатите от тези избори няма да се отразят на винаги нескопосната ни политика. Напротив, ще се отразят, именно защото в голямата политика винаги сме се отличавали с нескопосност. Последното десетилетие се радвахме на относителна благоразположеност към нас от страна на САЩ - най-вече, заради военното ни присъствие в Ирак и Афганистан. Присъствие определяно като "пушечно месо". Оказва се, че най-бедната държава в ЕС поддържа непомерен за възможностите на бюджета си военен контингент зад граница. Последните години България и Полша станаха най-верния съюзник на САЩ в нейните военни интервенции, за което получават привилегията на две години да гостуват за 30 минути в Овалния кабинет, където преди десетилетие Моника Люински въртеше свирки на Бил Клинтън.
Да, но Обама обеща, че ако спечели изборите в рамките на 16 месеца ще изтегли военния контигент на САЩ от Ирак. Нашият генерален щаб и президента Гоце не са споменали и дума какво става в такъв случай с нашите войничета - нищо чудно да си останем в Ирак и след оттеглянето на съюзниците ни. Да не се окаже, че сме единствените европейци, които воюват в Ирак. Историята ни помни умопомрачителния 8 септември 1944 год., когато България е във война едновременно с Германия, САЩ и СССР.
От гледна точка на политиката на САЩ в Ирак за нас е по-добре да спечели ветеранът от войната във Виетнам - така в следващите две години президента или премиера ще могат да се порадват на още 30 минути сгледа в Овалния кабинет.
По сходен начин стои и въпросът с Афганистан. Барак Обама вече обяви, че ще настоява за приключване на войната с талибаните и въдворяване на траен мир в ислямската страна. Да, но в същото време призна, че САЩ в условията на финансова криза нямат десет милиарда месечно за такава интервенция. С една дума, САЩ ще потърсят солидарна финансова помощ от ЕС, както и такава в жива сила от НАТО. България, като виновен и лоялен член и на двете структури, отново ще се изсили, за да умилостивим тези, които ни гонят заради корупцията и мутрите.
На енергийния сектор евентуалната победа на Обама съвсем ще ни навре в тъмата. Сигурен в победата си, той вече направи първия си външнополитически гаф, след като заяви, че Русия трябва да бъде изритана от Г-8, а "братушките" не прощават такова ястребско поведение, най-малко, защото в момента са значително по-спокойни от САЩ, заради несметните си залежи на петрол и природен газ. Правителството на Станишев ни направи 100% енергийно зависими от Русия и при евентуална победа на чернокожия сенатор пак ще се окажем "разкрачени" между геополитическите интереси на световните атове. Парадоксално, но републиканците през последните 8 години поддържаха с Русия доста по-добри отношения, отколкото администрацията на демократите. Буш-младши бе доста по-сговорчив с Путин, отколкото Клинтън преди това. Та и на енергийното поле ще загубим, ако спечели Обама.
В същото време на политическата сцена в САЩ стават непознати досега колизии. Кандидатът на консервативаторите Джон Маккейн успя да събере за кампанията си "едва" $ 84 милиона, докато щабът на Обама официално обяви умопомрачителните $ 660 милиона, само през октомври за рекламна кампания демократите ще изхарчат повече от $ 100 милиона - коментаторите вече нарекоха този дисбаланс в медиите "служебна победа" на чернокожия кандидат. На последния президентски сблъсък между Буш и Кери, двамата общо не успяха да изхарчат, колкото сега има на разположение Барак Обама. В условията на тоталната финансова криза харченето на толкова пари има две обяснения. Първото е, че Обама се финансира от неидентифицирани "дарители" и това частично се доказа от ЦРУ, което вече обяви нелегални дарения за него от Пакистан, Нигерия и Кения, даже някакъв българин, Стамен от София, доказал обичта си към Обама със $ 170. А уж дарения в кампанията за американски президент могат да правят само щатски граждани. Първият баща на Обама е кениец и може да се обяснят даренията от тази африканска държава. Вторият му баща обаче е от Индонезия и тук възникват сериозни съмнения за този приток на долари откъм ислямските Пакистан и Нигерия. Като добавим и второто му име Хюсеин нещата май стават реални.
Второто обяснение с този паричен разгул в кампанията на Обама всъщност е познат от двубоя през 1960 год. между Никсън и Кенеди. Най-оспорваната и най-противоречивата досега. Месец преди изборите американците залагат на улегналия Никсън, докато не се намесва ... мафията. Вече излязоха достатъчно документи за решителната роля на мафиотските кланове Дженовезе, Кастело и Лучано в президентската битка в полза на младия Джон Кенеди. На 8 ноември 1960 год. се оказва, че щатите Тексас и Илинойс са се "обърнали" за Кенеди буквално в последните дни, а разликата в контролирания от мафията Чикаго е умопомрачителна в полза на Кенеди. Следват редица дела, в които се доказват фалшификации и дори изчезнали документи, но в крайна сметка сенатската комисия оставя Кенеди за президент. Познато нали? Не са малко и анализаторите, които сочат причините за смъртта на младия президент в неизпълнени ангажименти към мафията: Кенеди се проваля в опита си да върне Куба и е унижен от Кастро след краха си при операцията в Залива на прасетата, която е целяла връщането на островната държава в ареала на мафията. Да не говорим за издигането на Берлинската стена и отстъпките му пред СССР. Младият и амбициозен Кенеди се проваля във външнополитическите си действия и му е отмъстено. Сега като основна слабост на Обама политолозите сочат липсата на опит, та той е едва от един мандат член на Сената и няма никакви запомнящи се прояви. Аналогична е предпрезидентската съдба на Кенеди.
В същото време, Маккейн е определян като последния универсалист в американската политика - по подобие на Айзенхауер и великия Рейгън, който единодушно е определян за знаковата личност на 80-ге години. Между другото, Роналд Рейгън е единственият американски президент, който след края на втория си мандат и независимо от възрастта се оттегля с рейтинг от 80% доверие - нещо нечувано за САЩ. Маккейн нееднократно е определян като естествения наследник на Рейгън, но явно в обществото на републиканците има нещо вече променено.
Още по-парадоксално е обстоятелството, че в условията на финансова криза американците предпочитат да им увеличат данъците /Обама/, отколкото тяхното намаляване за семействата от средната класа, което предлага ветеранът от Виетнам.
И накрая нещо за личностните пристрастия, които не са маловажни в американската политика. За Барак Обама България е позната само на картата, докато малко хора знаят, че Джон Маккейн прекара в страната ни повече от месец пез 1996 год. По това време той бе шеф на Републиканския институт, който финансира предварителните избори за президент в СДС между Желю Желев и Петър Стоянов. По този повод посети България със семейството си и по думите му остана с великолепни впечатления от страната ни. Убеден съм, че консерваторът не е забравил това. За съжаление в СДС вече не са останали хора, които помнят достолепния кандидат и посещението му.
Но ... всички агенции сочат преднина повече от 7 пункта в полза на Барак Хюсейн Обама, които му осигуряват много повече от нужните 270 гласа в избирателната колегия, дори води убедително в спорните Флорида и Колумбия, т.е. няма да се повтори парадоксът от 2000 год., когато Ал Гор загуби изборите, независимо, че получи повече гласове от Буш, но в избирателната колегия делегатите от Флорида обърнаха резултата.
Много малка част от щаба на републиканците се надяват на "ефекта Брадли" и консервативна Америка да избере Джон Маккейн. Тогава тъмнокожият кмет на Лос Анджелис води убедително в надпреварата, но в крайна сметка губи изненадващо, защото цвета на кожата му е накарал избирателите да поизлъжат в предварителните проучвания. Аз лично се надявам на този "ефект Брадли" да заработи за втори път, най-малкото защото Маккейн е пообиколил България и има най-чаровната кандидатка за място в Белия дом - неотразимата Сара Пейлин. Дано късата клечка не е в български ръце. Развъзката е във вторник, но Шоуто ще продължи...