Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
22.12.2008 12:16 -
Станишев го удари по Сер ГЕЙСКИ
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 1898 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2009 23:10
Прочетен: 1898 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 31.07.2009 23:10
Станишев го удари съвсем по СерГЕЙСКИ
Христо МАРКОВ
Но в тая канонада от умопомрачителни „леви инициативи” Сергей Станишев удари всички в земята. Не му стигна съмнението, че е получил предложение за плътска съблазън от кърджалийски поп, че след това млади леви девойки го окосъзряха за удоволствия на плакат, ами в последно време украинския гражданин Дмитриевич мери ръст с класика Данаилов в клипове с ноар-стилистика. Даже не получил и пари за участието си в тях – така се отчел пред другарите на поредната конференция. Ама това филмче се върти в прайм-тайма по няколко пъти във всички ефирни телевизии, че и в някои кабеларки, а това струва маса пари, за които партията мълчи. Иначе само 15 000 лв. дали младите социалисти по поръчка на Кирил Добрев, който преди да стане депутат бе закопчан на границата с братска Сърбия с някаква колосална сума недекларирани пари, но човекът стана депутат от тройната коалиция и багажника с капиталите се забрави. Сега – бълха го ухапала.
Но да се върнем към това късно произведение на соцреализма. Не може да се отрече на създателите му въображение при търсенето на устойчиви комунистически митологеми. На първо място – очилцата и ехидната усмивка на главния герой, удивително приличащ на ранния Берия; на второ място дебелият човек, тичащ след трамвая, нахлупил шапка тип борсалино – отличителен белег на мафиотските босове; после идва самото „каране на влака”, което е осъществено от премиера с ЛЯВА ръка за ужас на професионалните ватмани и необуздана радост на педераските формации като „Джемини”, например, или на самия Евгени Минчев – светски лъв и бивш ватман; да не забравим и старчето с ръка на сърцето – бедно и нещастно, уведомява целокупния народ, че истинския комунист живее „само с мечтите”, то и една прегръдка с борсалиното му стига и накрая, разбира се, музикалните мотиви от незабравимия филм, в който Сергей върши чутовни подвизи и е „на всеки километър”. Погледнато през Фройд ноар-клипчето е израз на натрапчиво сексуално желание за пренасяне в ретро нагона за героичност и строенето на митове от собствените бълнувания с подчертано раздвоение в съзнанието. Да не забравяме, че обръщението на дъртия комунист „Сергей” акцентира точно на това раздвоение – ватманът носи същото гражданско име, а борсалиното е с такъв нелегален прякор от филма. Така и не разбираме към кой от двамата се обръща „мечтателят”. Абе, отвсякъде работа за белите престилки, включително и за автора Кирил Добрев, който от няколко дни упорито твърди, че искал да направи подарък на „председателя”. Ми, то можеше и по друг начин да му направи подаръка, но нейсе, млъкни сърце!
Да се върнем към същинската митология, която се стреми да ни внуши това капитално достижение на Кирчо Добрев. Пиар спецовете не обърнаха внимание на най-натрапчивата митологема в соцклипа и тя е на самия трамвай. Митологемата „празен трамвай” е създадена също в култов филм – „Черните ангели”. Помните ли сцената с бясно препускащия трамвай из капиталистическа София? Празното возило, управлявано от Йосиф Сърчаджиев бе обстрелвано и преследвано от фашисти, но преодоляваше препятствията, докато се сопна и убиха клетия ватман. Трябваше да ни се внуши, че бясната скорост на комунизма не спира пред куршумите, че препускащият трамвай е самата БКП, че героят комунист мисли за бедните и опразва возилото да не станат и те мърцина... Всъщност „Черните ангели” ни разказваше за „подвига” на бойните групи на БКП от 1942 год., извършили убийствата на маса достойни българи, а по-късно ги превърнаха с някакви борци за свобода и справедливост. В историята са познати като групите на Цола Драгойчева, Митка Гръбчева, Мико Папо, Леон Калаора и Гуджо – професионални убийци, произведени в „ангели”, пътуващи в мита-трамвай. И точно във възкресяването на този мит „Кирчо и ко” са допуснали най-големия си гаф – трамваят-мит в клипа им върви самотен в някаква гора, няколко пъти сменя посоката на движение и в крайна сметка потъва в нещо като мъгла. Бдителният софиянец знае, че по линията в Борисовата градина се движат мотриси с номера 14,19 и 2. Първите са с посока Дървеница, където е психиатрията, а №2 се движи към Орландовци – там са Централните гробища. На уважаемия зрител „Кирчо и ко” са оставили да гадае кой номер е избрала социалистическата партия. Добре, че са останали само трима в трамвая-мит.
Уважаван психоаналитик твърди, че всъщност по-трудна е демитологизацията. И като доказателство ще ви разкажа действителна история за ранна демитологизация на сериала за „километъра”. В началото на 70-те години се появиха сериите от втората поредица „На всеки километър” – вече за борбата на Сергей в мирни условия, на „тихия фронт”, така да се каже. Децата от махалата пресътворявахме битката в игрите си – с дървени автоматчета и прашки. Разпределението на ролите се извършваше внимателно със стремеж за достоверност. Тогава се появи серията „Хищникът” – бивш крупен земевладелец, станал след 1944 год. горянин и водещ неравна борба срещу ТКЗС. Той избива зловещо бая комунисти, гонят го с потери по селата, докато не се намесват другарите Сергей и Митко Бомбата и Хищникът престава да тормози строителите на текезесетата. До тая серия ролята на Сергей се изпълняваше в игрите от безспорния ни водач Румен Шелека, но след нея реши, че вече ще бъде Хищника. Гонехме го, преследвахме го, но Шелека бе по-бърз и по-силен от нас. Няколко пъти сменяхме изпълнителите на жадуваните роли на Сергей и Бомбата, но Шелека в крайна сметка ставаше неоткриваем или отнасяхме солидна порция бой. Постепенно с уважение започнахме да го наричаме „Хищника” – просто ни превъзхождаше като вълк агне. До оня прекрасен ден, когато „дружинната ръководителка”/имаше и такава/ не го изправи пред строените класове след физзарядка. Непобедимият герой в игрите Шелека трябваше да отговори на смразяващия въпрос защо той, първенеца във всички училищни състезания, винаги настоявал за ролята на Хищника, та даже така го и наричали съучениците му. Румен Шелека съвсем, ама съвсем чистосърдечно отговори: „Ами татко каза, че Хищника бил като дядо. Имал много земя и гори. Аз искам дядо пак да има много земя и гори”. Неговата демитологизация на Сергей бе така логична и зашеметяваща за класната, че трябваше баща му в „съвета” да обяснява как възпитава сина си и на какво прилича това. Май ни забраниха повече играта на „хищници и преследвачи” в училищния двор...
Историята е до дума достоверна. Много по-късно разбрах, че на това му викат болезнена демитологизация.
Та и за разрушаването на мита с трамвая–герой, който при това се управлява с ЛЯВА ръка в няколко посоки. Дали го разбират това родните комунисти или готвят поредната героическо-нежна роля на шефа си? Иди после убеждавай някого, че БСП нямали чувство за хумор.
PlovdivMedia - Станишев го удари съвсем по СерГЕЙСКИ
Наближаването на 47 конгрес на БСП изглежда докарва лидерите на тази партия до някакъв посткомунистически делириум. Вече писах тук за поредната ежегодишна сага с „километъра”, после се продължи с безкрайна канонада от общински, областни и районни събрания и конференции, където едни и същи мантри ни бяха представяни като „достижения на социализма”, а всъщност единственото интересно е, че в София най-много гласове за делегат е събрал Красимир Премянов, а в Пловдив синият бивш кмет Иван Чомаков е хвален повече от Захари Георгиев, даже някакво дружество на приятелките на старата градска песен го предложили за делегат.Христо МАРКОВ
Но в тая канонада от умопомрачителни „леви инициативи” Сергей Станишев удари всички в земята. Не му стигна съмнението, че е получил предложение за плътска съблазън от кърджалийски поп, че след това млади леви девойки го окосъзряха за удоволствия на плакат, ами в последно време украинския гражданин Дмитриевич мери ръст с класика Данаилов в клипове с ноар-стилистика. Даже не получил и пари за участието си в тях – така се отчел пред другарите на поредната конференция. Ама това филмче се върти в прайм-тайма по няколко пъти във всички ефирни телевизии, че и в някои кабеларки, а това струва маса пари, за които партията мълчи. Иначе само 15 000 лв. дали младите социалисти по поръчка на Кирил Добрев, който преди да стане депутат бе закопчан на границата с братска Сърбия с някаква колосална сума недекларирани пари, но човекът стана депутат от тройната коалиция и багажника с капиталите се забрави. Сега – бълха го ухапала.
Но да се върнем към това късно произведение на соцреализма. Не може да се отрече на създателите му въображение при търсенето на устойчиви комунистически митологеми. На първо място – очилцата и ехидната усмивка на главния герой, удивително приличащ на ранния Берия; на второ място дебелият човек, тичащ след трамвая, нахлупил шапка тип борсалино – отличителен белег на мафиотските босове; после идва самото „каране на влака”, което е осъществено от премиера с ЛЯВА ръка за ужас на професионалните ватмани и необуздана радост на педераските формации като „Джемини”, например, или на самия Евгени Минчев – светски лъв и бивш ватман; да не забравим и старчето с ръка на сърцето – бедно и нещастно, уведомява целокупния народ, че истинския комунист живее „само с мечтите”, то и една прегръдка с борсалиното му стига и накрая, разбира се, музикалните мотиви от незабравимия филм, в който Сергей върши чутовни подвизи и е „на всеки километър”. Погледнато през Фройд ноар-клипчето е израз на натрапчиво сексуално желание за пренасяне в ретро нагона за героичност и строенето на митове от собствените бълнувания с подчертано раздвоение в съзнанието. Да не забравяме, че обръщението на дъртия комунист „Сергей” акцентира точно на това раздвоение – ватманът носи същото гражданско име, а борсалиното е с такъв нелегален прякор от филма. Така и не разбираме към кой от двамата се обръща „мечтателят”. Абе, отвсякъде работа за белите престилки, включително и за автора Кирил Добрев, който от няколко дни упорито твърди, че искал да направи подарък на „председателя”. Ми, то можеше и по друг начин да му направи подаръка, но нейсе, млъкни сърце!
Да се върнем към същинската митология, която се стреми да ни внуши това капитално достижение на Кирчо Добрев. Пиар спецовете не обърнаха внимание на най-натрапчивата митологема в соцклипа и тя е на самия трамвай. Митологемата „празен трамвай” е създадена също в култов филм – „Черните ангели”. Помните ли сцената с бясно препускащия трамвай из капиталистическа София? Празното возило, управлявано от Йосиф Сърчаджиев бе обстрелвано и преследвано от фашисти, но преодоляваше препятствията, докато се сопна и убиха клетия ватман. Трябваше да ни се внуши, че бясната скорост на комунизма не спира пред куршумите, че препускащият трамвай е самата БКП, че героят комунист мисли за бедните и опразва возилото да не станат и те мърцина... Всъщност „Черните ангели” ни разказваше за „подвига” на бойните групи на БКП от 1942 год., извършили убийствата на маса достойни българи, а по-късно ги превърнаха с някакви борци за свобода и справедливост. В историята са познати като групите на Цола Драгойчева, Митка Гръбчева, Мико Папо, Леон Калаора и Гуджо – професионални убийци, произведени в „ангели”, пътуващи в мита-трамвай. И точно във възкресяването на този мит „Кирчо и ко” са допуснали най-големия си гаф – трамваят-мит в клипа им върви самотен в някаква гора, няколко пъти сменя посоката на движение и в крайна сметка потъва в нещо като мъгла. Бдителният софиянец знае, че по линията в Борисовата градина се движат мотриси с номера 14,19 и 2. Първите са с посока Дървеница, където е психиатрията, а №2 се движи към Орландовци – там са Централните гробища. На уважаемия зрител „Кирчо и ко” са оставили да гадае кой номер е избрала социалистическата партия. Добре, че са останали само трима в трамвая-мит.
Уважаван психоаналитик твърди, че всъщност по-трудна е демитологизацията. И като доказателство ще ви разкажа действителна история за ранна демитологизация на сериала за „километъра”. В началото на 70-те години се появиха сериите от втората поредица „На всеки километър” – вече за борбата на Сергей в мирни условия, на „тихия фронт”, така да се каже. Децата от махалата пресътворявахме битката в игрите си – с дървени автоматчета и прашки. Разпределението на ролите се извършваше внимателно със стремеж за достоверност. Тогава се появи серията „Хищникът” – бивш крупен земевладелец, станал след 1944 год. горянин и водещ неравна борба срещу ТКЗС. Той избива зловещо бая комунисти, гонят го с потери по селата, докато не се намесват другарите Сергей и Митко Бомбата и Хищникът престава да тормози строителите на текезесетата. До тая серия ролята на Сергей се изпълняваше в игрите от безспорния ни водач Румен Шелека, но след нея реши, че вече ще бъде Хищника. Гонехме го, преследвахме го, но Шелека бе по-бърз и по-силен от нас. Няколко пъти сменяхме изпълнителите на жадуваните роли на Сергей и Бомбата, но Шелека в крайна сметка ставаше неоткриваем или отнасяхме солидна порция бой. Постепенно с уважение започнахме да го наричаме „Хищника” – просто ни превъзхождаше като вълк агне. До оня прекрасен ден, когато „дружинната ръководителка”/имаше и такава/ не го изправи пред строените класове след физзарядка. Непобедимият герой в игрите Шелека трябваше да отговори на смразяващия въпрос защо той, първенеца във всички училищни състезания, винаги настоявал за ролята на Хищника, та даже така го и наричали съучениците му. Румен Шелека съвсем, ама съвсем чистосърдечно отговори: „Ами татко каза, че Хищника бил като дядо. Имал много земя и гори. Аз искам дядо пак да има много земя и гори”. Неговата демитологизация на Сергей бе така логична и зашеметяваща за класната, че трябваше баща му в „съвета” да обяснява как възпитава сина си и на какво прилича това. Май ни забраниха повече играта на „хищници и преследвачи” в училищния двор...
Историята е до дума достоверна. Много по-късно разбрах, че на това му викат болезнена демитологизация.
Та и за разрушаването на мита с трамвая–герой, който при това се управлява с ЛЯВА ръка в няколко посоки. Дали го разбират това родните комунисти или готвят поредната героическо-нежна роля на шефа си? Иди после убеждавай някого, че БСП нямали чувство за хумор.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
