Да си отиде комунизма !!! :: Станишев и километъра

Айде, че почва километъра!

В началото на несвършилия преход бе изречена знаменитата глупост от един шеф - "Телевизията върви след победителите", и всички управляващи положиха неимоверни усилия да претворят това "съображение" в дела.

Христо МАРКОВ

В крайна сметка се оказа, че само в нашата страна националната /уж/ телевизия върви след победителите, вместо да върви с данъкоплатците, които плащат заплатите на трудещите се в тази същата телевизия. През тези почти две десетилетия на непрестанен преход видяхме какво ли не - ФД да говори по няколко пъти за "тази страна", Димитър Попов да призовава "Не купувайте!", Жан хоро да играе в деня за национален траур, Костов да се крие зад фикус, Бат Петьо да гони Богомил Бонев. Ама при Сергей Дмитриевич Станишев телевизията стана чудо невиждано. По негово време нещата в това средство за осведомяване се превърна в нещо средно между репортаж от ТКЗС и предаване за партизанските спомени на баща му как са громени фашистите от непобедимия отряд "Чавдар".
Досега в БНТ, по няколко пъти на ден, от различни ракурси се излъчваха Сергей, Царят и Доган, добавяше се за цвят Бат Бойко и за авторитет президента с партизанско име Гоце. На другия ден в обратен ред се повтаряха същите герои. Понякога в публицистиката коментираха подвизите им "дежурните интелектуалци" - Божидар Димитров, Андрей Райчев, Вежди Рашидов, Антон Дончев и Иван Гранитски. Дава се телевизионно време и на синдикалистите Желязко и Тренчев, които да ни обяснят, че, аха вдигат целокупния пролетариат на протест за социална справедливост, ама пролетариат зад тях няма и си стои мирно. Иначе казано, другарите от Позитано знаят как да изпуснат парата от социалното напрежение.
От няколко дни националната ни телевизия предприе новаторски поход с оглед на предстоящите избори и увековечаване дейността, делата и името на Сергей. Всеки ден около 14.30 по пладне уважаемият зрител има възможността да се наслади на безкрайните приключения на героя от съпротивата - Другаря Сергей. Става дума за култовия сериал от края на 60-те години, озаглавен оптимистично "На всеки километър", който трябва да ни докаже, че партизанското движение е движение всенародно и на него дължим щастието си в последвалите десетилетия. Майор Никола Деянов, или Сергей на екрана, се превъплъщава от младия Стефан Данаилов - сега изпълняващ длъжността министър на културата и пишещ думата "сбогом" със „З” в началото. Тези дни бях свидетел как бабите и дядовците в квартала, около икиндия, се подканяха към къщи с думите: "Айде, че почва километъра!". След това, бързо за възрастта си, се отправяха към тв приемниците и тутакси забравяха за пенсии и лекарства, а очакват да съпреживеят борбите на БКП с несъществуващите фашисти и подлия Велински. Това ще продължи още доста дълго, защото сериите са до 32.
Драги зрителю, ако си направиш труда да се разровиш в близката история на БНТ, ще установиш, че откакто Сергей Дмитриевич е премиер, ВСЯКА ГОДИНА са излъчвани сериите "На всеки километър". Всяка година! В продължение на три години скромните данъкоплатци, които издържат националната телевизия трябва да се възторгват от "подвизите" на БКП, която, според историците от тия времена, си е била чисто терористична организация. След приключването на това гледане същите серии се повтарят и по сателитния канал на същата национална телевизия. Целта е нашите сънародници, пръснати по цял свят, да не забравят за славното време, в което главен герой е бащата на премиера, който много държал да го наричат Дмитрий Яковлевич. Това последното е съветски вариант на Димитър Яков Станишев - най-малкият партизанин в чутовния отряд "Чавдар", където се подвизавал самият Янко - Тодор Живков.
Вчера мой съсед, запознат с партизанската история, съвсем сериозно и задълбочено ме убеждаваше, че името на главния герой в сериала "Сергей" е включено в сценария като подарък на другаря Дмитрий Яковлевич, на който преди това се родил син със същото име. Да го преведа на човешки език - през 1966 год. на шефа на АОНСУ и секретар на ЦК на БКП се ражда отроче от мъжки пол и е кръстено Сергей, а по това време се пише сценария на сериала, който трябва да излезе по случай 25 год. от 9.09. Наблюдаващ по идеологическите въпроси бил другарят Яковлевич и в негова чест сценаристите решили да кръстят главния герой със същото име. Още повече, че отрочето от мъжки пол вече било записано като съветски гражданин в родния град Херсон. Това се говорело в кварталния партиен клуб, ама било самата истина. Още през 1969 год., когато се появил сериалът, тази история била обсъждана на политическата учебна година. Замръзнах. Не можех да реагирам и признавам си - нямах аргументи.
Драги зрителю, шеф на тази телевизия, която ти издържаш, е другарката Уляна Пръмова, снаха на другаря Иван Райчинов Пръмов, известен сред колегите си от ЦК, че най-чевръсто е подсигурил синовете си с огромни апартаменти, извън всякакви правила и норми. Единият от тях - Климент, получава жилище на ул. "Бисер" от 140 кв. м през 1979 год., когато никой в социалистическата ни родина не може да притежава жилище по-голямо от 120 кв. м. За мъжа на шефката на телевизията става дума, де. По нейно желание се излъчва безкрайния сериал за Сергей и компания.
В понеделник за компенсация драгият зрител беше треснат от нова поредица, този път в близначето на БНТ - сателитния канал – оня, дето го гледа нашата диаспора из света. Там тръгва нов героичен сериал - "Синята лампа". Той разказва за чутовните подвизи на милиционерите пак от времето на Станишев - баща, когато автомобилите на МВР бяха "Жигулита" и задължително със синя лампа на покрива. И той е от 20-30 серии. Така ще има забавления за възрастния електорат чак до изборите, ако спечели Сергей Дмитриевич, ще ги повторят сериалите и догодина... Шеф на БНТ ще е, разбира се, пак снахата на Иван Райчинов Пръмов.
Ако има учреждение в България, където фелациото на управляващите е на почит - това безспорно е издържаната от нас Национална телевизия и добре, че има ненационални телевизии...

Нагоре