Пак наредени до Северна Корея, Куба и Узбекистан Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Пак наредени до Северна Корея, Куба и Узбекистан

През миналата година международната организация „Репортери без граници” оцени свободата на словото в България на крайно незавидното 59 място, т.е. след страни като Албания, Зимбабве и Руанда. Докладът е въз основа на анализите, направени за предходната 2007 г. През настоящата отново ще сме подложени на журналистически „мониторинг” за 2008 г.

Христо МАРКОВ

В предварително изтеклите информации от организацията се очертава през изборната 2009 г. страната ни да бъде поставена на последните места в компанията на Северна Корея, Куба и Узбекистан. В тези страни няма свободен достъп до Интернет. В Северна Корея има само един телевизионен канал, който излъчва половин ден документални филми за живота и делото на великия вожд Ким Ир Сен, а другата половина от денонощието- репортажи за живота на сина му Ким Чер Ир. Телевизията и вестниците в Куба пък са обсебени от пачангите, фестивалите в чест на революцията и здравословното състояние на Фидел. За Узбекистан и Тюркменистан вече сме писали – безумна цензура и тотален контрол на всичко, свързано със свободата на словото.
Привидно България се отличава от изброените примери със стотиците радиа и телевизии, множество вестници и пъстра медийна панорама от регионални такива. Да, ама ни поставят за трета поредна година в негативните класации. Уж има етичен кодекс, СЕМ и още куп контролни органи, но се оказва, че най-голямата ни грешка са именно безкрайните регулаторни правилници и условия.
В новия доклад на „Репортери без граници” е акцентирано, че сме единствената страна, в която за една година е убит човек на словото като Георги Стоев, независимо от спорната му обществена репутация. Същата година жестоко е пребит и обезобразен Огнян Стефанов – главен редактор на сайта „Фрог нюз”, разкрил безумията в действията на президента Първанов и спонсорите му; посочени са още няколко примера за побой и заплахи над журналисти. По изброените показатели сме само след Русия, където да убиеш или пребиеш журналист си е като да си купиш водка от супермаркета. Политковская и Литвиненко са само най-ярките жертви. На второ място е отбелязан примера с Красимир Гергов, който от шофьор на УБО израства до най-влиятелния рекламен бос, обвинен включително в даване на подкуп от почти половин милион лева. Да сте чели в някои от медиите за това? Анализаторите от международната организация припомнят думите на шефа на „Канал-3” Сашо Диков, че в България „има тотална цензура на рекламните отдели”.
Намесата на политици и цели партии в медийната регулация са следващия пунк , по който сме наредени до Северна Корея и Туркменистан. Посочен е „похода на Волен” в редакцията на „168 часа” и заплахите му към журналистите. Следващият драстичен пример са крупните покупки на няколко вестника и телевизии от страна на свързаните с ДПС Ирена Кръстева и сина и` Делян Пеевски, без да има санкция от структури като комисията по конкуренция, например. На сериозна критика е подложена и търпимостта на медийните шефове към бившите структури на комунистическите тайни служби. Отново ни е напомнено, че маса средства за информация са спестили коректните списъци с подлежащите на проверка журналисти пред комисията по досиетата. Скорошният пример с известната Нина Спасова ще бъде отбелязан задължително, бъдете сигурни в това. То, каква ли коректност да има след като шефа на един от големите вестници Тошо Тошев е виден представител на тези служби?
Специално внимание са ни обърнали за безпрецедентния медиен комфорт, който се осигурява на президента Първанов, премиера и някои видни олигарси. Като симптоматичен пример е посочено пътуването на Първанов в Узбекистан с внушителна група журналисти и пълното затъмнение, относно „подвизите” му с ловуването в забранени територии и отстрела на редкия козел-архар, но независимо от „куфарите-журналисти” света научи новината от полулегалния сайт Fergana.ru. Не са пропуснали да ни напомнят, че такива пътувания с делегации, както и „мероприятия” с томболи за журналисти си е скрита форма на корупция.
Едва ли някой може да обясни и защо бе крита почти седмица информацията, че на 27 декември сина на Емил Кюлев Александър е задържан в Сърбия за незаконно притежаване на наркотици. Ако бяха хванали някой циганин с марихуана или джебчийка с фалшиви евро още на другия ден щяхме да имаме обилна информация.
Не са пропуснати от „Репортери без граници” перманентните превъплащения на българските журналисти в пиари на държавни и общински служби като пряка възможност за корупция. Защото тук има някакво криво разбиране за характера на тази професия. В белите страни пиари са хора, които умеят да анализират процесите, най-често са шефове на екипи за прогностика, нещо като обществени и политически менажери, въобще анализатори от най-висок клас. Докато тук всеки податлив непрокопсаник може да се обяви за”PR”, ако има кой да му плаща.
Освен докладите на европейската комисия в първите месеци на годината ще чакаме с интерес и доклада на „Репортери без граници” за свободата на словото в България и се очертава в класацията им да сме след 60-то място. Пак добре, че няма да сме съвсем на последно.