Що не си кажем истината за ГАЗА, преди да го пуснат

            Не става дума за ивицата ГАЗА, разбира се. Вече две седмици за пореден път ни правят на луди, преди всичко управляващите политици и за сетен път се удивлявам на вътрешната цензура, която властва в „средствата за информация”.  В хронологичен ред ще се опитам да изброя абсурдите, за които избягват да говорят, пишат или изричат „националните медии”.

             На първо място трябваше да ни резнат кранчето, за да разберем, че България и Словакия са единствените страни в Европа, които зависят 100% от доставките на руски газ. Следващата е Сърбия със 75%, но пък те имат резервни доставки от втечнен газ за половин година. И още нещо – в страните от ЕС около 40% от енергията се акумулира от природен газ, доставен от Русия, докато при нас този процент е 95. И още нещо. България е единствената страна, която от 1990 год. е затваряла методично всичките си находища за въглища, т.е. минните находища, а по времето на Симеон Рилски сме подписали безусловно директивите на ЕС за преминаването на икономиката на газ, който обаче се доставя от Русия. Иди после обяснявай, че Царя не обичал Русия и нямал връзки с КГБ? Аз вече не вярвам на тези приказки. Пък и тези дни неговият министър на външните работи Соломон Паси се изцепи в негов стил, че трябвало да се обърнем към ... НАТО, които като нищо ще ни спасят. Ама др. Паси, нали Украйна иска да става и тя член на този пакт, която пък се оказва с най-енергоемката икономика в Европа, защото разчита основно на въглищата от Домбас, където мразят от сърце Юшченко? Нещо в  пъзела не се връзва.

            Пак ще припомня, че бившата съветска страна Украйна е родна на нашия премиер Станишев! Нещо повече – той е неин гражданин до края на 90-те години! Та енергийния тайфун дойде навреме и дано разберем, че управниците ни нямат никаква, ама наистина никаква представа  за батака, в който са ни набутали с коренопреклоното отношение към Русия и Украйна. Тези дни една зрителка на телевизия СКАТ изплака „Ама защо правят така братушките?! Ами нали и украинците са ни славянски братя?...” Женицата бе искрено удивена, пък и въпросите са обясними за социалистическия пенсионер, ама и управниците ни да се оправдават със същата простовата наивност започна да ни идва нанагорно. В нито един вестник и в нито една телевизия не се припомни на човешки език каква е историята с газовите конфликти между „братските страни”, та се стигна дотам премиера Путин спокойно да покаже среден пръст на контрагентите си, а Юлия Тимошенко първо да се скрие, а после да изгони и експертите, пратени от европейската комиси, я уж да контролират тръбите за пренос.

            Ще се опитам да преразкажа тази поучителна история за газовите войни, защото утре, ако ни пуснат горивото нямаме никаква, ама никаква гаранция, че след два-три месеца пак няма руснаци и украинци да се надцакват с налягането и доставките.

            Още от 1990 год. Русия периодично прекъсва доставките на газ към Украйна, защото не плаща исканата сума и натрупва перманентно задължения, което пък води до отклоняване на газ по трасето. В началото на 2004 год. двете правителства достигат до споразумение за доставка на газ от централна Азия /преди всичко от Туркменистан/. Уж се разбират и за натрупания дълг от страна на Украйна към Русия, преди всичко с бартерна спогодба. В края на същата година Туркменистан вече настоява за увеличение на цената и вследствие на това се създава съвместното предприятие „РосУкрЕнерго”, което трябва да осигурява доставките на газ от азиатската страна до границата на Русия с Украйна. В средата на 2005 год. обаче възниква въпроса с изчезването на запасите от руски газ /над 8 млрд. куб. м/, които Украйна трябва да съхранява в свои хранилища. По същото време Газпром подписва договор за доставка на 30 млрд. куб. м. на цена от 65 долара за 1 000 куб. м. газ от Туркменистан, т.е. за цялата 2006 год. Русия е изкупила всички възможни обеми за доставка. Следват остри дискусии за цената и транзитните такси, в които Русия настоява за преминаването на нива от около 80 долара за 1 000 куб.м. до около 220 долара. В отговор Украйна започва съдебно разследване срещу „РосУкрЕнерго” като обвинява компанията, че накърнява интересите и`. След като украинското правителство отказва да плаща европейските цени за газа, Русия от 1 януари 2006 год. прекъсва подаването на газ за Украйна, а от там и за Европа. Следват дълги и тежки преговори, докато се възстановят нормалните доставки на синьо гориво.

            Същото се повтори и в началото на тази година, но се питаме не видяха ли още преди три години нашите управници, че отношенията в този бизнес са изключително политизирани и не отговарят на пазарните принципи и права на собственост, не им ли „светна”, че нещо, което се е случвало преди със сигурност ще се случи и в бъдеще, особено, ако става дума за посткомунистически държави. Поне да си осигурим резерви, да постигнем договорености за извънредни доставки или да изградим терминал за складиране на LNG – втечнен газ, който е с пъти по-лесен за транспортиране. Между другото, оказа се, че сме единствената страна, която няма изграден такъв терминал за LNG. По този начин „енергийния център на Балканите”, както Първанов и Станишев ни наричаха, е нарушил директива 67/2004 на ЕС за осигуряване на резерви в аналогични кризисни ситуации. Нищо, че имаме цяло министерство с гръмко название, оглавявано от крупната фитура на Емел Етем Тошкова, която дифинитивно млъква и изчезва от политическия небосклон, стане ли дума за наводнение, пожар или каквато и да е криза.

            Иначе Министерството на икономиката официално призна, че 152 – те фирми, които то наблюдава, от началото на газовия батак губят по около 10 млн. лева на ден и е малка, ама много малка вероятността да получат някакви компенсации. То откъде ли и да ги търсят след като лъсна и истината за основния ни доставчик „Овергаз”. Тази фирма, доставяща над 60% от газа в България, само формално се представлявала от Сашо Дончев, иначе си била руска и за капак, регистрирана в някаква офшорна зона, та и данъци не плаща в родните предели... Понякога е добре да има кризи, та да научаваме за неща, за които в спокойни времена не се говори, казва един приятел.

            Току-що съобщиха по националните медии, че скъпоценния газ тръгва по тръбите и за има-няма три дни ще е в България. Дано като се „достигне налягането” управниците не забравят за пореден път какво са говорили и  възстановят резервите, щото след месец-два Путин може пак да се ядоса, ако Юшченко или Тимошенко му гепят от „горивото” и врътне пак кранчето. Нищо, че и руснаци, и украинци, според зрителите на СКАТ, са „братушки”...