10-ти ноември за българския спорт не е дошъл

В България има една особена каста, за която никакви промени не са настъпили, откакто сме в „демократичните времена”, участниците в нея възприемат началничеството като нещо, което им се полага по право, членовете й са абонирани за всякакви коктейли, тържества, предизборни кампании, награждавания, бизнес начинания, чалгии и „светски събития”, докато ефективността и международният престиж клони към нула.

Христо МАРКОВ

Става дума за кастата на спортните ръководители, основно представена в Държавната агенция за младежта и спорта /ДАМС/, Българския олимпийски комитет /БОК/ и Българския футболен съюз /БФС/, трите организации, които разпределят сериозни средства, представляват страната по света и някак си основната им дейност остава на втори план, да не кажем на трети. Последната седмица ни ощастливи с няколко спортно-административни събития, които освен скандали, предизвикаха и откровени комични ситуации. От години ДАМС е „златна кокошка” за всяко правителство. Да си припомним, че царските слуги, временно работещи като депутати на неговото Му величество в предишното Народно събрание, промениха законите, за да може техният човек Васил Иванов-Лучано да стане министър, без да има висше образование. После промениха още няколко държавнически решения да направят от агенцията министерство. Така България се сдоби с единствения спортен министър, поработвал като сладкар. Резултатът бе поредица от скандали, свързани с имоти и разпределение на средства. Като дойде на власт БСП и ДПС, набързо промениха пак закона и от министерството пак направиха агенция, та да може да сложат начело техния човек Весела Лечева – бивша стрелкиня и близка дружка по това време на президента Гоце Първанов. Скандалите продължиха около имоти, намеса в работата на федерациите и безкрайни тържества и награди. После гръмнаха мъжа й и основен спонсор на БСП Манол Велев, но Лечева продължи да си управлява спорта и имотите му, а оня ден направо призна в национална телевизия, че покушението над съпруга й е заради нейната високоотговорна работа като спортен шеф. Да се чуди човек тази жена спорт ли управлява или батарея, воюваща по ивицата Газа?... Че как иначе, когато спортните хора разбраха за поредния подвиг на Лечева и компания, изхитрили се да продадат зала „Универсиада” за малко повече от 9 млн. лв., според брокери на недвижими имоти тая цена е повече от три пъти по-малко, отколкото пазарната в тази част на столицата. За всеки случай ведомството за младеж и спорт продаде и емблематичния някога хотел „Златни пясъци”, бивша собственост на Спортния тотализатор.
Да не забравяме, че във ведомството на стрелкинята бе показно арестуван заместника й /заместник и в БФС/ Иван Леков, по-известен в спортните и футболни среди като Олиото, заради мазния му маниер да се грижи за интересите си. Царският човек Леков-Олиото като бивш футболен съдия събирал пари за проститутки, които да бъдат доставяни на международните съдии, гостуващи уж да ограмотяват родните рефери. Активистът на НДСВ и помощникът му Борислав Александров уреждали по поръчка мачове от първенството. Е, след съответното обаждане или „шарене” на пари.
Пак да се чуди човек какво управлява Лечева?!
Другата тежка организация е БОК, която оглави великата Стефка Костадинова след заиграването на Батето Славков с някакъв сръбски мошеник по уреждане на домакинството за олимпийски игри. Така останахме и без представител в МОК. Завчера се сътвори поредният българско-спортен цирк. За едно денонощие пристигна шефа на МОК Жак Рох, уж да почете 85-годишнината на Българския олимпийски комитет, което накара спортните журналисти да се подхилкват от нескопосната пиар акция, защото БОК е създадена на 30 март 1923 год., т.е. – годишнината се чества с една година закъснение. Май да се погъделичка самочувствието на Рох, който взе, че открито ни се подигра. Световният спортен началник заяви, че няма защо да се надяваме на зимна олимпиада, ами да организираме несъществуващите „младежки олимпийски игри”. После ни поля и с още един студен душ – „в обозримо бъдеще България няма да има представител в МОК, дори кандидатурата ви да се казва Стефка Костадинова”. И за капак Рох ни отряза за лицензиране на допинг лабораторията, което в прав текст означава още допинг скандали, наказания и плащане на огромни глоби. След това комично-трагично честване Костадинова открито започна да си поглежда часовника, обзета от нетърпение за часа на отлитането на шефа Рох от България.
Третата спортна организация, която бие всички рекорди по абсурд е футболният съюз с шеф легендарния капитан на отбора от незабравимото американско лято Борислав Михайлов. Боби не е лошо момче, но човекът е решил да управлява с колегите си от великия отбор, ама не е преценил, че там има напълно неподходящи хора. Като напълно неграмотния Емил Костадинов, който в „Шоуто на Слави” направи в два реда седем правописни грешки. Този умствен титан го изпратили на конференция, организирана от УЕФА, а той се скрил и не отишъл, защото нямало преводач лично прикрепен към него, а глухонеми не им трябвали на Платини и компания. Но в същото време май е единственият, успял да преметне Сашо Томов с пари, та ги изгонили от ЦСКА. За заместника на Боби Леков - Олиото вече стана дума и историите със съдии, проститутки и уредени мачове. Тази седмица на БФС предстои конгрес и деятелите направиха всичко възможно Михайлов да остане единственият кандидат за президент, щото можело да им се объркат спатиите. Служебно отрязали безобидния, според тях, Ивайло Дражев, който обаче им знае игричките и ги заплаши, че ще ги съди за далавери и комбинации. Президентът на Черноморец бе издигнат от „Асеновец”, ама се стигнало до намесата на оръженосеца на ББ Цветан Цветанов, който натиснал гербаджийския кмет на Асеновград и кандидатурата на Дражев увисна. Резултатът бе, че Сашо Диков обяви БФС за комунистическа организация, щом не допуска повече от един кандидат. Между другото, най-важният орган в БФС се нарича Изпълком, точно както се именуваха колективните ръководители, преди 1989 год. Като се добави и това, че за последните 20 год. БФС бие всички рекорди по убити президенти, нещата се доизясняват: Илия Павлов, Георги Илиев, Бай Миле, Димата Руснака, Александър Тасев, Николай Попов – все убити герои, изживявали се като футболни босове. Публична тайна е купуването на мачове, съдии и цели първенства. Когато СИК управляваше „Славия”, крайното класиране се знаеше месеци преди края на първенството и логично белият отбор стана шампион за първи път след 50 год. Момчетата, управляващи футбола, бяха големи състезатели, но се провалиха напълно като ръководители и това го е доказала дори световната практика. Нито Пеле, нито Марадона, нито Паоло Роси станаха успешни треньори, а Кройф и Бекенбауер са изключения, които потвърждават правилото. Да припомним ли провала на големия Стоичков като треньор?
Резултатите само в изминалата година говорят достатъчно за ефективността на великите спортисти като шефове: на Олимпиадата в Пекин отбелязахме най-слабото си представяне в последния половин век и за първи път наказаха целия национален отбор по щанги /мъже и жени/; ДАМС продава спортни имоти като за последно, а други се рушат все едно сме във война; Сърбия се подигра с футболните национали като ни вкара шест гола и изпусна още четири, за да не ни унижи напълно пред очите на президента от Сирищник.
То и спорта като държавата – коктейли, тържества, награди без стойност, изпълкоми, уредени срещи, арести, шоуто да продължава, а Сашо Диков все остава самотен воин...