Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.01.2009 18:43 - "Атака срещу разума" и романа "Пътят" на Маккарти
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 2149 Коментари: 0 Гласове:
0



Ал Гор атакува „разума” и търси спасение в романа „Пътят” на Маккарти

image


„The Assault On Reason”/Атака срещу разума/ е последната книга на бившия американски вице-президент Ал Гор, която предизвика ожесточени дискусии, но никой не отрече фундаменталното и` значение за бъдещето на света, за проблемите, които той сочи пред човечеството. Най-общо в нея Гор разсъждава върху въпроса „Как САЩ стигнаха до това положение?” или как стана така, че най-могъщата държава се оказа подвласна на кризи и стихии, които разпиляват смисъла.

Христо МАРКОВ


Авторът се опитва и го прави успешно да възкреси ренесансовия универсум, да манифестира ролята на разума в консуматорското общество. Не спестява критиките си към предишния президент Буш-младши и в края на книгата си го нарича лъжец, който е навредил съзнателно на света и е направил от САЩ най-уязвимата страна в света за терористични нападения.
Носителят на Нобелова награда за мир Гор се задълбава сериозно в последствията от глобалното затопляне, но пропуска да изясни защо САЩ все още не са подписали протокола от Киото за намаляване на емисиите от вредни газове. Нали все пак трябва човечеството да започне отнякъде, да оставим на децата си природата, която не е срещу тях, но да остане и такава , каквато ние я помним от детството си. На база изводите от повече от 900 научни изследвания Ал Гор прави своите тъжни предсказания за функционирането на американската демокрация и за ефективността на администрацията, която не проявявала „никакъв интерес към процесите”, протичащи в света, освен примитивното трупане на пари и влияние.
Специално внимание в книгата си Ал Гор отделя на медиите, особено електронните. „Затъпяват ни медиите, които ни занимават с такива като Бритни и Парис/Хилтън/” пише гневливо бившия вице-президент на най-могъщата държава. Той директно насочва към художествената литература с надеждата, че младите американци ще се върнат към четенето на такъв тип литература, която проповядва примирие с природата. И спасение от Божия гняв. За илюстрация се сочи един от значимите произведения на американската литература – издадения през 2006 год. роман „Пътят” на Кормак Маккарти/1933/, който се очакваше да върне нобеовата награда в САЩ през 2007 год. Тогава не стана, но вероятно ще бъде удостоен с наградата в близките години. Литературната критика в САЩ отличи романа с „Пулицър” през 2007 год.
В тази мрачна и възвисяваща книга се разказва за разрушението на цивилизацията, за края на синовете и дъщерите на човешкия род. На планетата всичко е унищожено от катастрофа. Пепел и пожари. Ту вали сняг, ту грее слънце. Практически липсва климат. Оцелелите човешки същества са деградирали. Останало им е само ожесточението за насилие и самоунищожение. На този фон смъртно болен баща води невръстния си син покрай магистралата само на юг, защото няма да издържат втора зима на студа. Бащата е стоик в живота, след като майката се е самоубила. Той учи момчето на фона на изчезващия свят, че са „добрите момчета”, но в ужаса не може да обясни защо има зло и защо другите са така лоши към тях. Носи пистолет с два кушума и обяснява по пътя на сина си как да се самоубие, ако попаднат в плен, все пак нали са „добрите момчета”. Останали самотни в унищожения свят. В крайна сметка бащата умира, но остава надеждата в пепелищата и вятъра, защото момчето бива намерено от семейство с две деца. Едното е момиче. Героите даже нямат имена, но предупреждението към разлигавеното човечество блика от всяка страница на този изключителен роман. Всъщност е трудно да се преразкаже. Опит за ползване на фабулата има във филма преведен като „Няма място за старите кучета”, но както винаги за предпочитане е литературния първообраз. Романът на Кормак Маккарти „Пътят” с неговия възвишен песимизъм е силата, която кара бившия вице-президент фанатично да воюва с обществото, медиите и бавното оскотяване – мисия, достойна за човешкия род.
Естествено стига и до откровението: „Телевизионният тридесетсекунден клип управлява САЩ”, визирайки пълния разгул в електронната реклама по време на политическите кампании. И въпреки всичко Ал Гор съзира надеждата в дискусионната култура на Интернет, която за него ще вдъхне нов живот на демокрацията, но преоткрита от младите в първичните истини за добро и зло. Така както прави момчето от романа на Маккарти.
По странен начин последната книга на Гор коренспондира с програмното интервю на Хенри Кисинджър във в.”Индипендънт” от 28 януари тази година. Там бившият държавен секретар и глобален политолог-анализатор се обръща към евентуалната промяна в световния ред, защото от времето на Кенеди американското общество не е било така заредено с очаквания за промяна в глобалната политика, а американската не е в състояние да ги оправдае. Кисинджър вижда една от възможностите в сътрудничеството между САЩ и Китай като бъдеща първостепенна световна сила. Само по такъв начин можело да се превърне „момента на криза в надежда”, но имало недоверие между двете супер-икономики, както и подчертано предпочитание на Китай за външно сътрудничество с по-близката Русия.
Книгата е отчаян опит на един политик, който е преминал през месомелачката на два мандата като вице-президент на САЩ от висотата на поста си да се противопостави на консуматорското общество, на тоталната „рекламна” инвация и на пълната незаинтересованост за щетите, които човечеството причинява на природата, с което практически подготвя методично своето самоунищожение. Дори и да е отчаян този опит си струва да се прочетат размислите на един определено мъдър и себеотдаен политик. Има и такива в политическата класа. Даже в САЩ.


Тагове:   атака,   Маккарти,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540996
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031