Борци, гребци, бармани, сервитьори, кадри на ДС, комсомолски перекендета...

 

Уточнението е съществено, защото нашенската олигархия е съвсем различна от представителите на тази обществена прослойка в бившите страни на източния блок. Да направя следващите разсъждения ме провокира интервю с новобогаташ, оборудван с футболен отбор, който се чудеше що е това олигархия и как в България такава няма, най-малкото не можели той и „колегите му” да си обяснят значението на тайнствената думичка. Не била характерна за таквиз хора.
Христо МАРКОВ
Етимологията на думата съвсем не е сложна, дори за нейните представители. Идва от старогръцки, където ОЛИГОС означава „малък, дребен, ситен”, а в Русия като олигарх се разбира член на такава форма на управление, при която властта е съсредоточена в ръцете на малка група от обществото, забогатяла по незаконен, тъмен или съмнителен път. Или казано с други думи - привилегията и властта им се основава на притежаването на богатство, т.е. това е особена форма на плутокрация. Разбира се, плутокрацията вирее само в общества, където политиката се е сляла с бизнес, неясен и непрозрачен за обществените интереси. Та за типична олигархия се заговори в Русия от началото на 90-те години на миналия век, когато една чаша водка, изпита с Елцин, можеше да стане повод да получите завод, мина или петролен кладенец. Такива бяха времената в необятните руско-съветски измерения.
А всъщност става дума за доста по-старо и научно обяснение на явлението. Негов откривател и тълкувател е един полугерманец – полуиталианец на име Роберто Михелс/1876 – 1936/, който дълги години е професор по социология в Базел и Перуджа. Този Михелс е твърде любопитна политическа персона. Започва като социалдемократ по убеждения, после приема идеите на радикалния синдикализъм и накрая логично завършва като фанатичен привърженик на фашизма. В книгите си „Политическите партии” и „Теория на елита” разработва в подробности така наречения „Железен закон на олигархията”, според който олигархия може да възникне само в общества, изповядващи принципите на фашизма или социализма. Любопитно нали? Май и затова не бе популярен... Все пак, преминал през социализма и фашизма, Роберто Михелс вижда само и единствено в тях темел за олигархично управление, което за него не е обезателно негативно.
Толкова за научните обяснения, относно олигархията и корените и`. Оттук започват отликите. На първо място, нашенските богаташи се различават от руските по образователния ценз, защото в Русия няма нито един цървул без образование. Дори „бедния” Александър Мамут със състояние от 3 млрд. долара, дори бащата на финансовите пирамиди Мавроди е доктор на икономическите науки. Михаил Ходорковски също е с научно звание по икономика и с огромен размах. Той поиска да строи частен нефтопровод от Русия към Китай, но си въобрази, че може да го направи без да пита властта, а Елцин вече бе сменен с Путин и Ходорковски се отзова в затвора в Чита на 6 000 км. от Москва. Сега този руски олигарх пише от затвора статии за списанието „ЛевьІй поворот”/Левият завой/ и в тях се кълне, че е социалист, а враговете му Путин и компания били диви капиталисти. Направо „поворот”.
Ами я сега да се вгледаме от кои университети дойдоха родните олигарси? Бивши магураджии, борци, боксьори, гребци, фелдшери, шофьори,келнери, бармани, милиционери, сервитьори, кадри на ДС, бръмчалки от Попа, дейци на Указ 56, епизодични актьори, старшини от войската – това е родния истаблишмънт, родния бизнес-елит и поетично наречени „национално-отговорен капитал”. Разнасящи вино, ракия и свински пържоли някои от тях се сдобиха с дипломи от многобройните свободни университети. Особено модерно бе преди време да се учи задочно икономика в Свищов – град, родил много гиганти на макрорамката. Познавам един такъв, който без да стъпи в дунавския град се сдоби с диплома за специалист по „финанси и кредит”. От Илия Павлов /лека му пръст/ научихме, че във ВИФ имало и специалност журналистика. После на мода дойдоха Бургаския и Благоевградския свободни университети. Ами няма как да става сравнение с руските олигарси, нали?
Друга съществена разлика между българските и руските олигарси е странната форма на скатавка при нашите. Докато за руснаците е въпрос на чест да обявят размера на капитала си, българските им колеги са царе на офшорки, подставени лица, прокуристи и т.н. По този начин потайни финансови зони като остров Ман, кантона Цуг или Каймановите острови придобиха в България почти митично звучение и стана въпрос на престиж да не плащаш данъци на страната, в която развиваш „бизнес”. Родните олигарси по примера на средиземноморската традиция винаги имат под ръка подставени лица или адвокати за всичко. В италианската мафия gabbellotto означава момче, което брани имотите на боса срещу заплащане, т.е. същото като нашенските лица на втори план или подставени защитници. Често gabbellotto го отстрелват, вместо боса.
Третата „разница” е една на пръв поглед странична причина. Руските богаташи правят всичко възможно да се разграничат от комунизма, да напомнят за лагерите, терора, Сталин и Брежнев. Даже бившите комсомолци като Ходорковски клеймят времената преди „перестройката” и търсят в родословните си дървета далечни родственици с дворянски произход , едър помещик или поне знатен белогвардеец. В България е точно обратното – нашите бизнесмени се гордеят със селския си произход, недоучилите родители или полуграмотни партийни секретари. Тук е гордост да си наследник на комунистическата номенклатура, да осъществяващ на практика блянът на партизаните да станат капиталисти. На тях и обслужващите ги интелектуалци много им е удобна теорията за „края на историята”, защото така може да си представят, че на родна почва историята я градят те – бившите слуги и комсомолски перекендета. Дори в Румъния от тази година задължителен предмет в средното училище е „История на комунизма”, докато у нас се учат два часа за тоталитаризма, който, неизвестно защо и по какви умозаключения започвал през 1949 год.!? Логиката е простичка – миналото да си остане между нас, това си е нашенска, домашна работа, истината не е важна, важно е какво правим и преживяваме ние. Ама, че предците ни са избили истинския елит на България след 1944 год. – няма значение, това си е наша тайна. Това си е нашето скривалище, убежище.
И тук идва последното, пак етимологично и психологично обяснение що е то български „национално-отговорен капитал”. Едно от значенията на мафия е „убежище, скривалище”, другото е cosa nostra или „наша работа, общо дело”. Май няма нужда от повече обяснения, нали?

От къде идва мафията? Кой я насочва и покровителства и кой лобира за нейните интереси?
И коя е мафията на мафиите?
И за по кратко, ще отговоря само на последния си въпрос:
Мафията на мафиите е Юдейското сатанинско масонство, съществуващо и 'приватизиращо' света, в продължение на хиляди години! Тази свърх мафия контролира всички мафии и притежава целия световен капитал, а от неколко века напълно контролира и: 'науката', 'културата', политиката и партиите, революционерите и революциите, бунтовете и причините за бунтовете! Контролира даже и националистките партии и движения, понеже и национализма, както и почти всичко в нашия свят, е тяхно изобретение.
От къде на къде ли? От Френската революция, та до ден днешен!
С каква цел? С цел всички граждани в една тяхна масонска държава, да се считат (когато на тях им е изгодно) една нация! Тоест, цигани, българи, турци, евреи, уж са една нация, но само, когато е в техен интерес. Иначе всички малцинстава се подтикват и всичко се прави за фактическо унищожение на всяка нация, народ и вяра!
Да, и вярата, защото със всяка вяра се гаврят и всяка вяра е доведена до положение на безпомощност. Но да сте чули или прочели в медиите, да се гаврят със еврейската вяра? Поне аз не съм. Но това съвсем не значи, че Те уважават еврейската си вяра. Не. Те я ползват само за консолидиране и държане в подчинение на едноплеменниците се, а всъщност, тяхната вяра е в абсолютното зло - в Луцифер, както те предпочитат да го наричат, или в Сатана, както е по-известен 'князът на света'!