Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
07.02.2009 14:40 -
Скребатно - селото на Праматарски и ... Манчо
Осиково – селото на Праматарски и...Манчо
Размер на шрифта: A+ / нормален / A-
Христо МАРКОВ
В медиите се опитаха да обяснят някак си тази постъпка, но се стигна до епидермални анализи и, както обикновено, до грешни изводи от полиция, местна власт или психолози. И да не искам да го призная, някакво обяснение се крие в трилогията на така наречения „скандален писател” Христо Стоянов, който след издаването на книгата си „Скритият живот на една помакиня” бе погнат от хора с изтънчен литературен вкус, полиция и накрая от прокуратурата. Обвиниха го в разпространение на порнографска литература, а никой не видя подтекста в книгите му, защото след това написа още две по същата тематика. В „помашката” трилогия на Стоянов наистина има много секс, убийства, жестокост и насилие, но книгите всъщност разказваха за последствията от едно затворено общество, каквото е това на българо-мохамеданите.
Не знам дали сте ходили по селата в община Гърмен. Аз съм имал тази възможносност и първото, което се набива в очи е изключителната затвореност у хората в планинските селца. Там наистина се живее в застиналост, всичко е на принципа „да си остане между нас”, в рамките на селото или общността остават клюки и истини, сватби и престъпления. Направи ли ви впечатление, че дори след тази ужасна трагедия малцина се осмелиха от двете села Осеново и Скребатно да говорят за личността на убиеца? И преди всичко това бяха хора от властта – кметове, секретари, полиция или бивши учители. Всички бяха единодушни, че Манчо е тероризирал многократно родители, жена и деца. Пребил баща си, отрязъл пръст на съсед, включвал се непрекъснато в селски битки, но някак си всичко останало покрито, защото едва ли не било селска тайна. Дори предния ден съпругата му предупредила, че заплашва с убийство нея и децата, но, видите ли, никой дори полицията не вярвала да стигне чак дотам. Отново комплекса на бягство от реалността, комплекса на затвореното общество, на общата тайна. Досега журналисти и анализатори се радваха и снимаха един през друг застиналостта на битието в село Рибново, което е в същата община Гърмен. Що помашки сватби изгледахме оттам, но никой не подхвърли, че тази капсулованост на общността води и до странични явления като зловеща търпимост, например. Защото, ако този полу-човек от село Скребатно бе обуздан след побоищата си можеше да не се стигне до зловещата трагедия. Досега това Скребатно бе известно като селото на Александър Праматарски, а сега и като родно място на дете-убиеца Манчо. И забелязахте ли след касапницата в Осеново къде се крие той? В родното Скребатно. Пак там, където е общността, където се е почувствал относително сигурен след издевателството.
Някъде се подметнаха и политически аргументи, но ако погледнете резултатите от последните местни избори ще се убедите, че в община Гърмен трудно може да се говори за плурализъм, защото от 15 съветника в общината 11 са от ДПС, тоест затвореността се проявява още веднъж и като монополизъм на една партия. А там, където ДПС са пълновластни господари е традиция обществените дела да са покрити, тайни, скрити. Днес в парламента Емел Етем Тошкова отговаряше на питане за пътя между Осеново и Рибново, за който били дадени от бюджета 7 милиона лева. Тези пари, каза депутатът Евгени Чачев, надхвърлят с десетки пъти реалната план-сметка. И този разход ще мине в графата потайност и скритост, защото във века на Интернет и тоталните комуникации има все още затворени общества, за които откритостта е грях и на нея имат право само избрани. Така за двойното убийство говореха преди всичко кметовете на общината и на двете села, т.е. – местните управомощени.
А трябва да се замислим, че в модерната психология има понятие като физиология на затворените общества, типично такова е общността на българо-мохамеданите в община Гърмен. Освен положителните белези в тях обаче се срещат и по-често явления като насилие над жените, психиатрични отклонения, изкривен патернализъм, религиозни крайности, детско насилие. Искаме или не искаме, но тези общества са част от нас и са български граждани с равни права и задължения.
За такива неща пишеше и Христо Стоянов, който изглежда в случая трагично прав. В книгите му също става дума за дете-убийство, а първата част от трилогията за българо-мохамеданите започва така: „Брат ми каза, че рано или късно ще ми тегли ножа. А тогава беше на шест години.”
Литературните фантазии понякога се превръщат в зловеща действителност. За съжаление.
PlovdivMedia - Осиково – селото на Праматарски и...Манчо
Не, че не е имало двойни убийства в държавата ни, но този път става дума, че двете дечица са убити от собствения им баща. Досега дете-убийствата бяха извършвани от майките – кое захвърлено в контейнер, кое в тоалетна, кое удушено. Доколкото можах да направя справка, за първи път баща извършва такова щудовищно престъпление. Човешката психика трудно асимилира станалото, още повече, че същия Манчо пали къщата си и реално желае да отнеме живота още на пет души, включително и на съпругата си.Христо МАРКОВ
В медиите се опитаха да обяснят някак си тази постъпка, но се стигна до епидермални анализи и, както обикновено, до грешни изводи от полиция, местна власт или психолози. И да не искам да го призная, някакво обяснение се крие в трилогията на така наречения „скандален писател” Христо Стоянов, който след издаването на книгата си „Скритият живот на една помакиня” бе погнат от хора с изтънчен литературен вкус, полиция и накрая от прокуратурата. Обвиниха го в разпространение на порнографска литература, а никой не видя подтекста в книгите му, защото след това написа още две по същата тематика. В „помашката” трилогия на Стоянов наистина има много секс, убийства, жестокост и насилие, но книгите всъщност разказваха за последствията от едно затворено общество, каквото е това на българо-мохамеданите.
Не знам дали сте ходили по селата в община Гърмен. Аз съм имал тази възможносност и първото, което се набива в очи е изключителната затвореност у хората в планинските селца. Там наистина се живее в застиналост, всичко е на принципа „да си остане между нас”, в рамките на селото или общността остават клюки и истини, сватби и престъпления. Направи ли ви впечатление, че дори след тази ужасна трагедия малцина се осмелиха от двете села Осеново и Скребатно да говорят за личността на убиеца? И преди всичко това бяха хора от властта – кметове, секретари, полиция или бивши учители. Всички бяха единодушни, че Манчо е тероризирал многократно родители, жена и деца. Пребил баща си, отрязъл пръст на съсед, включвал се непрекъснато в селски битки, но някак си всичко останало покрито, защото едва ли не било селска тайна. Дори предния ден съпругата му предупредила, че заплашва с убийство нея и децата, но, видите ли, никой дори полицията не вярвала да стигне чак дотам. Отново комплекса на бягство от реалността, комплекса на затвореното общество, на общата тайна. Досега журналисти и анализатори се радваха и снимаха един през друг застиналостта на битието в село Рибново, което е в същата община Гърмен. Що помашки сватби изгледахме оттам, но никой не подхвърли, че тази капсулованост на общността води и до странични явления като зловеща търпимост, например. Защото, ако този полу-човек от село Скребатно бе обуздан след побоищата си можеше да не се стигне до зловещата трагедия. Досега това Скребатно бе известно като селото на Александър Праматарски, а сега и като родно място на дете-убиеца Манчо. И забелязахте ли след касапницата в Осеново къде се крие той? В родното Скребатно. Пак там, където е общността, където се е почувствал относително сигурен след издевателството.
Някъде се подметнаха и политически аргументи, но ако погледнете резултатите от последните местни избори ще се убедите, че в община Гърмен трудно може да се говори за плурализъм, защото от 15 съветника в общината 11 са от ДПС, тоест затвореността се проявява още веднъж и като монополизъм на една партия. А там, където ДПС са пълновластни господари е традиция обществените дела да са покрити, тайни, скрити. Днес в парламента Емел Етем Тошкова отговаряше на питане за пътя между Осеново и Рибново, за който били дадени от бюджета 7 милиона лева. Тези пари, каза депутатът Евгени Чачев, надхвърлят с десетки пъти реалната план-сметка. И този разход ще мине в графата потайност и скритост, защото във века на Интернет и тоталните комуникации има все още затворени общества, за които откритостта е грях и на нея имат право само избрани. Така за двойното убийство говореха преди всичко кметовете на общината и на двете села, т.е. – местните управомощени.
А трябва да се замислим, че в модерната психология има понятие като физиология на затворените общества, типично такова е общността на българо-мохамеданите в община Гърмен. Освен положителните белези в тях обаче се срещат и по-често явления като насилие над жените, психиатрични отклонения, изкривен патернализъм, религиозни крайности, детско насилие. Искаме или не искаме, но тези общества са част от нас и са български граждани с равни права и задължения.
За такива неща пишеше и Христо Стоянов, който изглежда в случая трагично прав. В книгите му също става дума за дете-убийство, а първата част от трилогията за българо-мохамеданите започва така: „Брат ми каза, че рано или късно ще ми тегли ножа. А тогава беше на шест години.”
Литературните фантазии понякога се превръщат в зловеща действителност. За съжаление.
Серия пета. Банички с боза.
Серия десета. Едно на нула за мен.
Серия единадесета. Бакалия за слухове.
Серия десета. Едно на нула за мен.
Серия единадесета. Бакалия за слухове.
Следващ постинг
Предишен постинг
Моите поздравления за таз статия!!!Някъде/вече не помня къде/,във връзка с гореизложеното зададох въпрос"А къде бяха сега вайкащите се пред предишния му тормоз над близки и явната му неконтролируема агресия?"Защо са подминавани с мълчание многобройните симптоми и сигнали?Кому е било удобно това?Чий морал го подкрепи?
цитирай
2.
анонимен -
tapanar
10.05.2009 16:04
10.05.2009 16:04
male tozi e napalno lud no ne psixi4eski a fizi4eski a ximi4eski e napalno normalen no da obie sobstvenite si deca tova ne e bashta a jivotno dano pokne v zatvora dokato umre .
цитирайТърсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов