Да си отиде комунизма !!! :: "Завод за живота" като завод за боклука в Пловдив !?

Чомаковият завод за боклука – „завод за живота”

ХРИСТО МАРКОВ

Дали случката е вярна не се наемам да твърдя. Разказваха ми я хора, приближени до Чомаков в битността му на кмет. Те се кръстеха, че е истина, други не я потвърдиха, но както се казва няма дим без огън. Било топлото лято на 2003 год., пред руините на бившия стоманолеярен завод в Шишманци подредени в стройни редици са хората на Атанас Търев и Петър Станчев в официални костюми, до тях е кмета на града Иван Чомаков. Всички попиват потта от лицата си с кърпички, но са щастливи и доволни. Предстои започването на строителството на „завод за боклука”. От времето на соца на процедурата викат „първа копка”. Около „официалните лица” са строени цигани с каски, за да има автентичност на мероприятието. По задължение първата реч се държи от кмета Иван Чомаков, който изпада в лирично умиление от грандиозния проект и си спомня за ентусиазираните думи на „поета с ватенката” Пеньо Пенев :
„Родилните мъки
Ще бъдат големи,
Но после живота
Красив ще цъфти”.
След тази кметска рецитация циганите с каски се заобръщали насам-натам с блеснал поглед да се уверят дали някоя ромка не ражда в руините, та да получат заветните „кифтета” и топла бира след щастливото събитие, защото цял кмет им обещал, че „живота красив ще цъфти”, но Чомаков завършил още по-патетично - „Но заводът ще е толкоз хубав, хубав като нашата мечта!”. При тези думи Търев, Станчев, Колев и Запрянов вече не можели да сдържат бликналите сълзи на умиление и благодарност към достолепния кмет, който в тяхна чест е наизустил гръмовните стиша на поета-строител. Така се начва безкрайната одисея с пловдивския завод за битови отпадъци, който шест години акумулира огромни средства и предизвиква перманентни скандали.
Източникът ми твърди, че описаната случка е самата истина. Емоционалният заряд бил огромен, участниците с премрежен поглед виждали безкрайни парични потоци, а кметът гледал към трети мандат. Въобще – „Сладък живот” по Фелини предстоял.
Днес, след повече от петилетка, нещата не са помръднали особено, независимо, че ако трябваше Чомаков да си изпълни заканата няколко глави трябваше да се търкалят из купищата шамотни тухли, останали като наследство от бившия завод. Търев и Станчев се разделиха и взаимно не са спряли да се заплашват, дори със саморазправа. Изневиделица се появи маститата фигура на Николай/по кръщелно - Николайчо/ Гигов, известен с близостта си до управляващите, Локо-София, а по-преди с аферата „Опицвет”и някакви много скъпи хеликоптери. После Станчев привлече към неговия отбор Васил Божков. Броят на делата между двете страни нямат чет. Завод за боклука обаче няма. Останаха лирическите отклонения на бившия пловдивски кмет.
Не е лошо да си припомним историята на това крупно завоевание на администрацията чомакова. През лятото на 2003 год. се говори само за „предприятие с депо за третиране на битови отпадъци”. Така, с такъв предмет е обявена обществената поръчка. Договорът е подписан в най-големите жеги на 2003 год. от Иван Чомаков. Интересно е, че по това време няма никой от висшите администратори в общината – всички са в заслужен отдих по морета и планини. Забележете ! - говори се само за "предприятие с депо за третиране на битови отпадъци", не и за завод за преработка. Такава е и обявената обществена поръчка. С което на практика общината сама слага началото на тайните и загадките около бъдещия градеж. Въобще не се споменава по каква технология ще става всичко и какви лицензи ще се издават. Междувременно зевзеците по Главната кръщават кмета Чомакини, който подозрително често обядвал в "Джъмп" пържени картофки с биволско сиренце и после отнасял торбичка. Консорциумът се задължава да изгражда, а общината - да плаща. Изчислено е, че сумата ще е в порядъка на 30-37 млн. лева.Толкова много пари не може да се разминат без апетити да бъдат прилапани на бърза ръка.
Шеста година пловдивчани са свидетели на един и същ сюжет. Всяка зима, точно подир новогодишните празници, общинското ръководство заема характерна героическа поза и обявява на гражданството как „всеки момент”и до пролетта градът ще си има завод за преработка на отпадъци. Само трябва да се даде тука още някой и друг милион, за да се свършат едни довършителни работи. Местните медии винаги са щастливи да чуят това и с ръкопляскания и патос го обнародват по челните си страници, а целокупния електорат пловдивски чете, цъка с език и благославя Чомаков. Накрая заводът не тръгва, за да може театърът да се изиграе и на следващата година. Пълна мистификация е къде отиват щедро раздаваните от държавата пари. Реалните собственици не се появяват никъде, не дават изявления и не влизат в подробности. Ролята на говорител е отредена на адвокат Георги Колев, който вече е общински съветник от крайно лявото БЗНС, т.е. продължител на делото – чомаково.
Тази зима представлението беше поставено на 14 януари. Преди обяд кметът на Пловдив Славчо Атанасов от ВМРО, дясната му ръка и негов съпартиец Петко Атанасов, зам.-кмет по общинската собственост (който - виж ти случайност - беше дясна ръка и заместник по същото и на предишния кмет от СДС), и зам.-кметът по икономика Александър Константинов от БСП посетиха бъдещия завод. Там се „запознаха с актуалната обстановка”, а следобед бе направено изявление, че всичко е наред, парите се усвояват по план и през май пробно ще бъдат включени първите инсталации. Важното е да се дадат още пари, но е дребна подробност, че още през 2007 г. Агенцията за държавна и финансова инспекция разкри, че самото изграждане на завода в момента е незаконно и съответно всяко наливане на държавни пари в него е равносилно на престъпление. В цели 37 страници се съдържат заключения и констатации на нарушения, съпътстващи цялата одисея на бъдещия завод от самото му начало. Не се разбра каква му е съдбата на доклада – май Славчо Атанасов отказал да го получи, а Иван Чомаков нямал време, защото е на телевизионния фронт в съдружие с Георги Гергов.
В същото време един от съдружниците в „боклукчийския завод” Петър Станчев неколкократно изнесе потресаващи данни за корупция с имена и конкретика. За царския финансов министър Милен Велчев били отделени 200 000 лв., занесени му от Николайчо/както е по паспорт/ Гигов, а самият Иван Чомаков получил 2.5 млн. лв., които му разкешвали на части по два пъти в месеца. Мястото било ресторант „Джъмп” /на другия съдружник Търев/ и докато обядва кметът получавал пликчетата. Пак за пържените картофки става дума...На настоятелните сигнали на Станчев няма реакция от „съответните органи”. Приципът е „да мине време, да се забрави, хората имат къса памет”. В отчаянието си Петър Станчев назова директно и покровителят на бизнесмените Търев и Гигов – бившият висш служител на ДС Чавдар Чернев.
Днес станахме свидетели на поредната трагикомична постановка с адрес „завод за боклука” – адв. Георги Колев представи поредните наместници на Търев и Гигов, например Мишовски бил сменен с Гидиков или нещо такова, но реалните играчи за пореден път липсват, а самият Колев с юридическа „компетентност” разясни, че „вещната собственост е различна от корпоративната” – съждение, за което проф. Джеров твърди, че пише двойка на студентите си. За справка – „Вещно право” с автор проф. Александър Джеров, 1995 год. И още – завишаването на похарчените пари за „завода за боклука” било увеличено повече от двойно, т.е. от 18 млн. на близо 43 млн. лева и причината била ... световната криза. А между другото, наместниците на боклукчийте бяха категорични, че за разпределение на дивидент между Общината и Консорциума не може да става и дума, което ще рече – гледайте „Пълдинтур инвест” дали дава дивидент и тогава мислете за „Екологичен завод”. Преведено на друг език – общината подарява, а сметките са в интерес на частния съдружник.
Гледайки действията на настоящата общинска власт мога да прогнозирам със значителна степен на вероятност края на боклукчийската сага. На първо място общината няма да има и лев полза от „съдружието”, после – през май ще се направи „пробно пускане”, предназначено за бойковите бали и на трето място предстоят тежки проблеми за екологичната съобразност на „завода”.
В света има общо-взето два вида боклукчийски предприятия – първият е, в който се изгарят напълно всички отпадъци, а вторият, когато боклука се компостира, т.е. обработва разделно – като проекта в Шишманци. При него остават около 30% необработен боклук от биологично естество, който ще „зрее” в халета, докато стане на тор, а това е свързано с мръсотия, ужасяваща миризма и зарази. Нали разбирате неприятните реакции откъде ще дойдат?! Тълпи цигани на поточна линия ръчно ще отделят хартия, торбички, стъклария, пластмаси, а в края и` огромен магнит събира металните отпадъци и остават билогичните, които трябва да се превърнат на тор след известно време. Това е „модерната” технология на френската фирма „Тексем”, която все пак направила подобен завод, но не във Франция или Германия, а в братски Виетнам. Втората и` авантюра е в Пловдив по желанието на Чомаков и консорциума.
В крайна сметка нищо добро няма да се случи за пловдивчани. Още първоначалният замисъл на „завода за боклука” е да се източат максимално много пари и да се свърши максимално малко работа, да се подсигурят старините на актуалните управници, така да се каже и да има остатъчни средства за избори. Може би при пуска на „пробните изпитания” задължително трябва да се покани отново идейния вдъхновител на „проекта” Иван Чомаков. Да му се даде думата. И се обзалагам, че ще превключи пак на поетична вълна. Може би ще започне с незабравимото: „Ще строим Завод. Завод за живота.”

Нагоре