Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2009 17:31 - Бягство от демокрация ...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 4990 Коментари: 15 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Бягство от демокрация

Вече двадесет години политическата ни класа прави всичко възможно, за да предопредели в своя полза, доколкото е възможно, изборните резултати. А това може да стане само по един-единствен начин – чрез твърдите пропорционални листи, в които избирателят няма никаква възможност да избере своя политически любимец, а единственото, в което има избор е предпочитаната партия или коалиция. А тези листи се редят от партийните началници, които задължително са водачи /често дори в позволените от закона две листи/ и да не изпаднат евентуално от политическия ВИП – народното представителство. За сведение в целия Европейски съюз ние, българите, сме единствените, които избираме народните си представители с твърди пропорционални листи, а в Европа правим компания на Албания и Турция. Нито европейските комисии, нито подписките от хиляди избиратели са в състояние да променят твърдоглавието на депутатите, които да променят избирателния закон и дадат поне малка възможност за персонализация в избора.
Всеки път, сценарият е един и същ. Година-две преди изборите се подготвят съответните текстове за промяна в изборното законодателство и се обещават грандиозни промени „в съзвучие с волята на избирателите”, а тя е повече от императивна – над 80% желаят преминаване към мажоритарни избори. Създават се комисии, правят се помпозни семинари, режисира се противопоставяне между управляващи и опозиция, докато в един прекрасен миг „установяват”, че няма време да се направят дълго мислените промени и правим избори, както вече двадесет години. Шефовете на партии пишат листите, в които никой не може да направи персоналния си избор и ни предлагат абсолютно режисиран избор, в който предварително са заложили на водещите места тези, които ще слушат не желанието на избирателите, а волята на съответния шеф, който го е вписал в заветната листа. Или си е платил. За независими народни представители в тази безумна система не може и да става дума – още един парадокс – за две десетилетия сме единствената страна, в която избирането на независим депутат е невъзможно.
Сценарият тази година се повтори едно към едно. Още в предишния мандат на Парламента бе приет на първо четене модерен избирателен кодекс, предложен от Новото време, който повтаряше избирателната система в Германия с равно количество на мажоритарни и пропорционални депутати. За четири години родните ни законотворци не намериха време да го довършат, а съдадоха нови комисии и „работни групи”, които се уфлянкваха, докато настъпи заветното „няма време и физическа възможност” и „времето ни притиска”, което звучи като популярното „снегът пак ни изненада”.
В книгата си „Сравнителни избирателни системи” Робърт Нюланд определя като „примитивни” избирателни системи, тези, при които гласоподавателят не може да направи избор за отделен кандидат. Случаят с българската избирателна система е точно такъв. Гражданите гласуват под диктата на спуснатите от партийните централи твърди (блокирани) листи. В най-добрия случай гласоподавателят разпознава единствено водача на листата в избирателния район, а тези, които следват след него по правило остават анонимни. Не са редки и случаите, при които избирателите гласуват за ”номер еди кой си”. Друг е въпросът какви са критериите, по които партиите подреждат кандидатите в листите си. Въпреки всички декларации и афиширани добри намерения критериите за подбора на депутати могат да се сведат до следните: престиж от предишни мандати; подкрепа на партийната линия по основните държавни и обществени проблеми като програма и като реализация; активност в партийната работа на място; способност за привличане на нови избиратели; връзки с представените в района групи по интереси и на последно място по значимост са личните качества. При пропорционалната система депутатът е обвързан преди всичко с партийната програма и партийния интерес. От следването и защитата на партийния интерес зависи политическото му бъдеще. Отношенията между депутата и избирателите се опосредстват от партийната централа и оценката за работата му се дава от нея, а не от електората. При това положение е ясен отговорът на въпроса защо избирателите не отиват да гласуват. На тях им е ясно, че нищо няма да бъде променено с или без техния глас. За пореден път в парламента ще се намърдат до болка познатите послушни партийци, чиято цел е обслужването и добруването на партията, която ги е издигнала (все пак те трябва да си уредят сметките с нея, а не с избирателите), а не решаването на проблемите и защитата на интересите на тези, които всъщност са ги избрали.
В момента ни се подготвя леко видоизменен вариант на стария избирателен закон и отново се прави всичко възможно да се ограничи въобще правото на избор на българите, които за пореден път в мнозинството си ще откажат да се разходят до урните. Ако в избора за евро-парламент все пак има преференция за предпочитаните депутати и са склонни да я намалят от 15 на 10%, то в по-важните избори за национален парламент преференция няма да съществува, за да се бетонират партийните шефове, защото могат да настъпят непредвидени размествания. Например недоволството на седесарите срещу Иван Костов може да се изрази в резултата, ако лидерът на ДСБ в една преференциална листа не бъде предпочетен, независимо че е водач, а повече преференциални гласове съберат поставеният на десето място стар седесар Сашо Йорданов или популярният Яни Янев. Ами ако БСП сложи за водач в Пловдив Георги Гертгов, но ако има персонални предпочитания социалистите в града изберат поставения на седмо място Илия Баташки?! Или в листата на Атака водачът Волен Сидеров не бъде предпочетен пред третия Павел Шопов, например?! Дори този риск управляващите няма да си позволят, защото на всяка цена трябва да се бетонират познатите ни до болка лица. Може да се окаже при нормална преференциална бариера, че Красимир Премянов е по-предпочитан от Сергей Станишев или Нина Чилова е по-достойна от Милен Велчев. Да не говорим, че в изборите за евро-парламент депутатите се осмелиха да свалят прага на преференцията само до 10% и за пореден път не се съобразиха с препоръките на евро-комисията прагът да е в общоприетите в ЕС норми от 5 до 7%, защото практиката сочи, че по-голям праг не действа. А в много избирателни системи с префернциално гласуване въобще няма праг– просто в отделната листа, който спечели най-много предпочитания/преференции/ той се класира за парламента или общинския съвет. Това са така наречените свободни или раздвижени листи.
Дано депутатите поне се напънат и премахнат някои откровени недоразумения в избирателните ни закони. Като мъртвите души в списъците, заради които отчитаме рекордно ниска активност и предполагат широка възможност за манипулация. На миналите избори в едно родопско село, в което реално живеят 15 –ина души се оказа, че гласували 497, т.е. всички емигранти в Европа и Турция се върнали и пуснали гласа си. Тези „мъртви души” се появяват само по избори и въпреки че далаверата е известна на всички нищо не може да се стори, защото има списъци с ЕГН, подписи и пуснати бюлетини в урните. Как секционната комисия ги е „осигурила” не е трудно да се досетим. Повече от задължително е премахването на ЕГН–та на избирателите в предварително оповестяваните списъци, а да се вписват след като е пуснат съответния вот. Между другото, „изборният туризъм” ще намалее поне с 70%, ако избранниците ни решат изборите да се проведат в работен ден, например вторник или сряда. Така е в САЩ на президентските избори. Но, доколкото съм информиран, няма такова желание сред политиците ни. Поради дългото изчакване и нежеланието, преди всичко на БСП, да се направят някои промени в Конституцията ще съкратят вероятно същинската предизборна кампания на три седмици, което не е толкова лошо, но пък от друга страна това си е чиста формализация и облагодетелства големите партии, които са в състояние за кратко време да акумулират сериозни средства за предизборни дандании. В страни с изградена демокрация като Англия тя е само десетина дни, но там избират представителите си мажоритарно и имат възможността да контролират работата на съответния сенатор в продължение на целия му мандат. Ако не им хареса го сменят на следващите избори. Спорно е и отпадането на деня за размисъл, въпреки че истински мислещия гражданин едва ли се влияе от него и съпровождащите „деня” концерти, маанета или чалга – концерти със засилено присъствие на партийни активисти.
Всъщност, каквото и да приемат депутатите ни за пореден път се отнема основното право на гражданите да избират персонално и свободно. Партийният диктат си остава в сила, защото си останахме с контролирана демокрация от най-примитивен тип. Хората в белите страни отдавна са предпочели персонализацията в политиката, електронното гласуване или гласуване по пощата, модерни модификации на избирателните системи/Германия, Италия, Унгария или Дания/, регулярните референдуми по обществено-значими въпроси или приемането или не на международните договори като Лисабонския например. Уви, в България се предпочитат практиките на бившите съветски републики или Албания.
Основният упрек към мажоритарната избирателна система е, че по този начин ще се увеличи купуването на места и гласове или създаването на пожизнени депутати в определени райони. Също така утвърждавала дву-партийния модел във властта, в който според мен, няма нищо лошо – например САЩ или Обединеното кралство, въпреки че и там има независими депутати или такива от по-малки формирования като либералите. За купуването на гласове и места нещата стоят съвсем простичко и е въпрос на сметки и елементарна логика. Нима при твърдите пропорционални листи няма пазарлъци? Напротив има и то много, но се водят само с началниците, които пишат листите, т.е. много по-лесно и евтино е да се купят 2-5 или 7 партийни началници, отколкото 240, колкото са местата в парламента, защото няма икономическа структура в страната, която да „спазари” не 240, а дори 120 места, ако изборите са персонални, защото рискът е твърде голям – просто може „твоят” човек да не е мажоритално избираем и „инвестицията” става прекалено рискова. Да не говорим, че при вторият тур на изборите в съответния едномандатен район може всичко да се случи и вложените в „правилния” кандидат пари просто изгарят. Да не говорим, че мажоритарно избраният кандидат е отговорен преди всичко към гражданите, които са му дали мандата, отколкото към партийния бос и между интересите на хората и тези на партията ще предпочете в 90% интересите на избирателите.
Досега след 1989 год. само веднъж избирахме депутати в мажоритарни райони и вследствие на тях във Великото народно събрание от различните партии попаднаха личности, които оставиха трайна следа в новата ни история, независимо от цвета им. След това се намесиха политическите централи и нещата си влязоха в познатия контролиран сценарии на прехода. Така си върви и досега и няма никакви, ама никакви изгледи нещо да се промени.



Гласувай:
0



1. maistora - Съгласен съм с всичко което пишете.
21.03.2009 19:04
Единствено не съм убеден, че при чисти мажоритарни избори, ще има сигурна положително промяна.
цитирай
2. borsi - Докато са живи политиците ни, де...
21.03.2009 19:46
Докато са живи политиците ни, демокрация не може да има!
Добро бясно псе няма! А те са точно такива!
цитирай
3. toross - Благодаря Ви
21.03.2009 20:03
, но ако не се опитваме нещо да променим... Вече и аз не знам какво иде... Тия си стоят и няма никакви изгледи за промяна, нали? Дано има повече хора като вас. Може някога да станем и нормална страна или поне добрите хора да се намерим...
цитирай
4. maistora - Toross
21.03.2009 21:05
Хората като нас са много!!! Просто не сме организирани.
цитирай
5. toross - Ще дойде ли това време
21.03.2009 21:09
да им кажем - "айде стига, другари и господа"... Щастлив миг ще е , нали? Но трябва да преодолем себе си... Ако го направим - тежко и горко им...
цитирай
6. maistora - Времето настъпва сега!
21.03.2009 23:08
Започна процеса.
цитирай
7. borsi - re: maistora
21.03.2009 23:37
По-скоро липсват ни към 1000 АК 47 с достатъчно количество бронебойни патрони (с черен връх са) 100-200 РПГ 7 и няколко танка (може и старички)

;)
цитирай
8. toross - re borsi
22.03.2009 12:41
Не бях едно време привърженик на насилието, но в последните години все повече се убеждавам, че държавата ни се нуждае отчаяно от революция - така че съм съгласен с теб!
цитирай
9. gnushev - Мисля, че много сбъркахме, че се ...
22.03.2009 20:27
Мисля, че много сбъркахме, че се доверихме преди години на политиците и решихме , че комунизма ще си отиде с добро.
От комунист власт и от свиня мас се взима само с нож!
цитирай
10. toross - За съжаление е така - комунистите ...
22.03.2009 22:07
За съжаление е така - комунистите оцеляха поради прекалената ни търпеливост и чувство за нормалност дори у тях, а всъщност се оказа, че са си режисирали целия преход. Няма комунизъм да си е отишъл с добро. Така е безспорно.
цитирай
11. анонимен - Поредната басня "Всички са маскари"
23.03.2009 12:10
Такива постове са само от полза за сега управляващите. Тяхната теза е, че сегашното управление "няма алтернатива". Според мен има алтернатива и точка ПЪРВА е новите управляващи да не КРАДАТ!!! В този смисъл не мисля, че ББ е някакво решение. По-скоро поредния кьорфишек. Аз лично съм за сините. Въпреки резервите ми. Другата посока е Азия.
цитирай
12. анонимен - Аче сините не крадоха ли като чер...
23.03.2009 16:23
Аче сините не крадоха ли като червените?
цитирай
13. gothic - анонимен, сини ли те управляват ...
24.03.2009 18:13
анонимен, сини ли те управляват сега?
цитирай
14. анонимен - ah ah ah
25.03.2009 00:30
vsichko e hubavo koeto kazvate no i az sam na mnenie che ni trjbva revuluzia. naroda trjbva da se digne. za jalost vseki se e skril i chaka drugij da napravi ne6to. nadjvam se da sam jiv i da vidj kak balgaria zafti.
цитирай
15. buket - Нека го направим по-велико
26.03.2009 17:09
Без "тежко и горко им".
Бъдещето се нуждае от всеки.
А никой не знае откъде ще искочи заека...в случая мечката може би.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9542166
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031