Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
24.03.2009 10:09 -
Ще имаме български нобелист, май...
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 1190 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2009 23:59
Прочетен: 1190 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 31.07.2009 23:59
Ще имаме български нобелист, май...
Христо МАРКОВ
Преди три-четири месеца се видяхме и между спомените за ученическите години в село Торос тя ме порази с въпроса защо държавата ни не прави полагащата се рекламна кампания за евентуалния наш кандидат за Нобелова награда за литература. Имал огромни шансове да бъде номиниран. А е време по географско-политически причини един от следващите нобелисти да е от балканските предели. Албанецът Исмаил Кадаре вече от десет години е в престижните номинации на комитета, но по никакъв начин не бивало да се пренебрегва ... българският писател Илия Троянов. Той е олицетворение на модерния културен космополитизъм, пишещ на немски за глобалните проблеми на вярата, природата, комунизма и исляма, бедността в Африка и Индия. Носител е на най-престижните литературни награди в Германия, по негов сценарий е най-гледания документален филм за 2008 г. на ZDF, разказващ за комунистическите зверства от времето на „развитото социалистическо общество”. И още десетки примери ми посочи красивата Детелина, която още си живееше със спомените от „онова време”, незагубила българския си корен и очарование.
Илия Троянов е роден в София през 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, а през 1999 г. се установява за пет години в Индия. Завършил е право и етнология. Не се задържа трайно никъде и живее години или понякога месеци в Найроби, Париж, Мумбай, Кейптаун, всяка година си идва за два-три месеца в България да опресни детските си спомени. Дори в емиграция му е спретнато дело от органите на комунистическата ДС, уж че младежа Троянов бил „терорист, който заплашвал устоите на народната република”.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература(2007). Книгите му са превеждани на всички европейски езици.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007), а през 1996 год. в Германия излиза шедьовъра „Светът е голям и спасение дебне отсвсякъде”, чието заглавие вече се е превърнало в идиоматичен израз. Книгата е преведена много по-късно в България, а по нея е направен едноименния филм, който печели симпатиите на зрителите на континента.
През 1976г. в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Комунизмът е отнел на Алекс щастието в детството, но не е успял да му отнеме топлината на дома и духа на почти мистичния спомен за преживяното в „онова” време. Ще допълня, че във филма главната роля се изпълнява от изумителния Мики Манойлович /Дядото на Алекс/, любимия актьор на балканския гений Емир Костурица, а ролята на Алекс е поверена на хърватина Карло Любек. Преживяването си струва, особено, ако се зачетеш в книгата. Това накратко са основните сюжетни линии на тази наистина изумителна книга за живота и света, където винаги може да се намери спасение във връщането към ценностите на битието от детството.
„Кучешки времена" е актуална книга за България и политическия живот през последните десетилетия. Написана е в традицията на немското антитоталитарно (антинацистко и антикомунистическо) мислене, което е формирало езика на германската демокрация. Подреждането на фактите е подчинено на определена авторова идея. Разобличена е властта на насилието и нейните маски. Книгата е посветена на жертвите на тоталитарния режим и новото демократично време - разказва за измъчваните до смърт в лагерите преди, за издъхналите поради липса на пари за лекарства днес...
По мотиви от „Кучешки времена” Троянов направи и документалния филм „Напред, но нека никога да не забравяме“, който в ZDF спечели наградата за гледаемост в Германия. Доби и огромна популярност в Интернет, обиколи множество фестивали по света и разказа за забравените борци срещу комунизма в България преди 1989 год., а сега превърнати в безпомощни възрастни хора от наследниците на тези, които са ги репресирали.
“По пътя на Ганг” пък е посочена от пресгрупата Конде Наст Пъбликейшънс за една от 86-те най-добри книги на всички времена в жанра пътепис.
“За мен пътуването е инструмент, вдъхновение и тема за писане... За мен най-важното не е да пътуваш в чужбина и да се върнеш обратно у дома, а да превърнеш онова, което е чуждо, в свой дом – като усещане и като език...”
Илия Троянов разказва за пътуването си по Ганг - от извора й през хаотичните градове по течението й – с разбиране и уважение към реката и нейните поклонници.
В последната си книга „Confluence“, Троянов в съовторство с индийския си колега Ранжит Хоскоте, се опитват да подчертаят, че неща, които считаме за собствени, за типично европейски и християнски, често ако се проследят в миналото - ще намерят извора си някъде другаде. Според авторите да се обръща много внимание върху разликите или да се твърди, както смятат фанатиците на хомогенния идентитет, че различията са непреодолими и вечни, е пълна лъжа и глупост. „Не знам дали е толкова важна нацията, колкото нивото на свобода и социална справедливост” казва космополитният Троянов, който не крие, че се чувства прекрасно в черния континант, в бордеите на Мумбай и в старите квартали на София.
Събеседничката ми Даниела е убедена, че подобни идеи са твърде модерни в изкуството на Запад, че силната документалистика за времето на комунизма и преосмислянето му, представят интимността на едно зловещо време, а както казва в едно интервю самия Троянов „в комунистическата диктатура няма интимност” – все аргументи, които съвсем скоро ще изстрелят българо-немския писател в номинациите за Нобелова награда. От мен бих добавил – ами какво е „Архипелаг Гулаг” на нобелиста Солженицин, ако не докуменалистика за чудовищния режим в съветските лагери?
Освен всичко друго Илия Троянов е от фанатичните привърженици на самоорганизацията в обществото и съпротивата срещу властта. Изкушавам се да го цитирам - „Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Държавата не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.”
А е знайно, че Нобеловият комитет винаги е предпочитал и автори, които освен литературните си достижения имат и остро чувство за справедливост, за съпротива срещу злото, независимо от от какъв характер е то - комунизъм, беднотия или глобалното затопляне, но дифинитивно са предпочитани освен за литературното си майсторство и обществените си позиции. Примерите сред носителите на Нобеловата награда за литература са много – Пастернак, Солженицин, Шоинка, Граас, О. Памук, Д. Лесинг.
Струва ми се, че в близките години България ще има своя достоен претендент за най-престижната литературна награда след Пенчо Славейков. Дано Илия Троянов успее.
PlovdivMedia - Ще имаме български нобелист, май...
Детелина Конова е от приятелите, които изчезнаха веднага след десети ноември, търсейки себе си извън границите на родината. Засели се в Германия и използва перфектния си немски да стане от водещите преводачи и участници в тамошния литературен живот.Христо МАРКОВ
Преди три-четири месеца се видяхме и между спомените за ученическите години в село Торос тя ме порази с въпроса защо държавата ни не прави полагащата се рекламна кампания за евентуалния наш кандидат за Нобелова награда за литература. Имал огромни шансове да бъде номиниран. А е време по географско-политически причини един от следващите нобелисти да е от балканските предели. Албанецът Исмаил Кадаре вече от десет години е в престижните номинации на комитета, но по никакъв начин не бивало да се пренебрегва ... българският писател Илия Троянов. Той е олицетворение на модерния културен космополитизъм, пишещ на немски за глобалните проблеми на вярата, природата, комунизма и исляма, бедността в Африка и Индия. Носител е на най-престижните литературни награди в Германия, по негов сценарий е най-гледания документален филм за 2008 г. на ZDF, разказващ за комунистическите зверства от времето на „развитото социалистическо общество”. И още десетки примери ми посочи красивата Детелина, която още си живееше със спомените от „онова време”, незагубила българския си корен и очарование.
Илия Троянов е роден в София през 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, а през 1999 г. се установява за пет години в Индия. Завършил е право и етнология. Не се задържа трайно никъде и живее години или понякога месеци в Найроби, Париж, Мумбай, Кейптаун, всяка година си идва за два-три месеца в България да опресни детските си спомени. Дори в емиграция му е спретнато дело от органите на комунистическата ДС, уж че младежа Троянов бил „терорист, който заплашвал устоите на народната република”.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература(2007). Книгите му са превеждани на всички европейски езици.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007), а през 1996 год. в Германия излиза шедьовъра „Светът е голям и спасение дебне отсвсякъде”, чието заглавие вече се е превърнало в идиоматичен израз. Книгата е преведена много по-късно в България, а по нея е направен едноименния филм, който печели симпатиите на зрителите на континента.
През 1976г. в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива. Комунизмът е отнел на Алекс щастието в детството, но не е успял да му отнеме топлината на дома и духа на почти мистичния спомен за преживяното в „онова” време. Ще допълня, че във филма главната роля се изпълнява от изумителния Мики Манойлович /Дядото на Алекс/, любимия актьор на балканския гений Емир Костурица, а ролята на Алекс е поверена на хърватина Карло Любек. Преживяването си струва, особено, ако се зачетеш в книгата. Това накратко са основните сюжетни линии на тази наистина изумителна книга за живота и света, където винаги може да се намери спасение във връщането към ценностите на битието от детството.
„Кучешки времена" е актуална книга за България и политическия живот през последните десетилетия. Написана е в традицията на немското антитоталитарно (антинацистко и антикомунистическо) мислене, което е формирало езика на германската демокрация. Подреждането на фактите е подчинено на определена авторова идея. Разобличена е властта на насилието и нейните маски. Книгата е посветена на жертвите на тоталитарния режим и новото демократично време - разказва за измъчваните до смърт в лагерите преди, за издъхналите поради липса на пари за лекарства днес...
По мотиви от „Кучешки времена” Троянов направи и документалния филм „Напред, но нека никога да не забравяме“, който в ZDF спечели наградата за гледаемост в Германия. Доби и огромна популярност в Интернет, обиколи множество фестивали по света и разказа за забравените борци срещу комунизма в България преди 1989 год., а сега превърнати в безпомощни възрастни хора от наследниците на тези, които са ги репресирали.
“По пътя на Ганг” пък е посочена от пресгрупата Конде Наст Пъбликейшънс за една от 86-те най-добри книги на всички времена в жанра пътепис.
“За мен пътуването е инструмент, вдъхновение и тема за писане... За мен най-важното не е да пътуваш в чужбина и да се върнеш обратно у дома, а да превърнеш онова, което е чуждо, в свой дом – като усещане и като език...”
Илия Троянов разказва за пътуването си по Ганг - от извора й през хаотичните градове по течението й – с разбиране и уважение към реката и нейните поклонници.
В последната си книга „Confluence“, Троянов в съовторство с индийския си колега Ранжит Хоскоте, се опитват да подчертаят, че неща, които считаме за собствени, за типично европейски и християнски, често ако се проследят в миналото - ще намерят извора си някъде другаде. Според авторите да се обръща много внимание върху разликите или да се твърди, както смятат фанатиците на хомогенния идентитет, че различията са непреодолими и вечни, е пълна лъжа и глупост. „Не знам дали е толкова важна нацията, колкото нивото на свобода и социална справедливост” казва космополитният Троянов, който не крие, че се чувства прекрасно в черния континант, в бордеите на Мумбай и в старите квартали на София.
Събеседничката ми Даниела е убедена, че подобни идеи са твърде модерни в изкуството на Запад, че силната документалистика за времето на комунизма и преосмислянето му, представят интимността на едно зловещо време, а както казва в едно интервю самия Троянов „в комунистическата диктатура няма интимност” – все аргументи, които съвсем скоро ще изстрелят българо-немския писател в номинациите за Нобелова награда. От мен бих добавил – ами какво е „Архипелаг Гулаг” на нобелиста Солженицин, ако не докуменалистика за чудовищния режим в съветските лагери?
Освен всичко друго Илия Троянов е от фанатичните привърженици на самоорганизацията в обществото и съпротивата срещу властта. Изкушавам се да го цитирам - „Въпросът е за гражданското общество, колкото повече то се организира, толкова повече властта се отдръпва. Българският народ още не е разбрал, че трябва да използва факта, че страната е в Европейския съюз. Днес властта не може да се държи така, както преди две години. Сега тя съзнава, че трябва да се съобразява с демократичните правила, както и с другите съюзници. Държавата не може да се държи така нахално както преди. Тези неща трябва да се използват. Има най-различи възможности – формални като Европейския съд в Страсбург, но и медийни, които българският гражданин може да използва, за да добива информация и да протестира пред европейското общество.”
А е знайно, че Нобеловият комитет винаги е предпочитал и автори, които освен литературните си достижения имат и остро чувство за справедливост, за съпротива срещу злото, независимо от от какъв характер е то - комунизъм, беднотия или глобалното затопляне, но дифинитивно са предпочитани освен за литературното си майсторство и обществените си позиции. Примерите сред носителите на Нобеловата награда за литература са много – Пастернак, Солженицин, Шоинка, Граас, О. Памук, Д. Лесинг.
Струва ми се, че в близките години България ще има своя достоен претендент за най-престижната литературна награда след Пенчо Славейков. Дано Илия Троянов успее.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов