Симеон взима Бунарджика, търси се 100-годишна свидетелка!? Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - Симеон взима Бунарджика, търси се 100-годишна свидетелка!?

Бившият цар, бившият кадет Рилски, бившият републикански министър-председател и настоящ мултимилионер откъм имоти, дворци, гори и върхове, следвайки собствения си инстинкт и практика на съда, трябва спешно да предяви претенции за Бунарджика. Както е тръгнало, може да му го дадат, за да пази партията си в обятията на социалистите, т.е. НДСВ при БСП. По много изборна логика съдът насрочва заседанията си. Подозрително е някак си.
Христо МАРКОВ
Оня ден Пловдивският окръжен съд насрочи за 16 юни делото за двореца "Кричим", а на 15 май ще има оглед на имота, за да се установят подобренията по сградата. Между другото, в това дело кадет Рилски и сестра му съдят държавата, че не им върнала „двореца”, а и двамата си държат и ползват незаконно върнатите им 17 000 декара гори в най-хубавата част на Рила. В делото „Кричим” се стигна до пълния абсурд да се призове за свидетел 94-годишната Иванка Николова, която пребивавала в имота и там виждала малкия Симеончо да тичка по поляните, което според бабата било достатъчно основание, че полянките и постройките били негови во веки веков. Така, според Окръжния съд в Пловдив, личните спомени се превърнаха едва ли не в нотариален акт.
А историческите хроники говорят за една сериозна „пловдивска връзка”, която ми се ще да разкажа, та след това семейството на Рилски си поиска и част от града. Историческите факти са поучителни и дано някой се зачете в тях.
В края на 19 век Фердинанд и съпруга много обичали да гостуват в Пловдив, който, за разлика от София, бил европейски град. Пък и шеф на правителството Му бил Константин Стоилов – пловдивски първенец и авторитет в политическите среди. В резултат на тази „любов” към града ни князът поискал да придобие собствен имот тук. И тъй като той трябвало да отговаря на наполеоновските му амбиции, се спрял на хълма Бунарджик, откъдето щял да вижда целия град. Гръмко заявил, че ще направи там приемна за чудо и приказ, че „палатът” му щял да е забележителност за Пловдив, но за тази цел пловдивчани трябвало да му подарят в знак на благодарност целия хълм. Да, но ударил на камък, защото между 1895 и 1899 г. кмет е бил гордият българин Христо Г. Данов, който в прав текст заявил на Фердинанд, че „Тепетата на Пловдив не са за продан, камо ли за подарък, па било и на царска особа”. Това са отразили историческите хроники и вестниците от онова време. И още нещо. Височайшата особа се разгневил на кмета и му изпратил специални ревизори, които го разнищили от проверки. След дълъг административен тормоз, на Христо Данов били открити някакви дребни нарушения и Фердинанд го глобил с три заплати, но останал разочарован, защото кметът не получавал плата от общинския бюджет. По негово желание.
Ако си мислите, че дядото на Симеон Сакскобургготски се отказал от апетита си към Пловдив, горчиво се лъжете. Сгодният момент идва през 1907 г., когато чества 20 години на българския престол. Пак пожелава палат в Пловдив, защото „дворецът в София е преправян, доизкусуряван и не задоволява княжеската особа”. На 28 май министрите одобряват специален протокол, в който покрай всичко друго се разбира, че и пловдивчани стават "столичани": "Дворецът ще е в столицата на Южна България и затова МС намира за уместно да препоръча да бъде строен в конструктивно отношение по такъв начин, че да притежава монументален характер, който да е свидетел на бъдещите векове за културното състояние на България - както проектите, така и самото изработване на сградата да станат от българи, за да може да се даде на сградата един местен национален отпечатък. И като се използва още тази година гласуваният кредит, да се вземат всички необходими работи за целта". Това гласи официалният текст – можете да го откриете в държавния архив.
Само два дни по-късно Димитър Станчов, министър на външните дела и изповеданията в правителството на Петър Гудев, управляващ и Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, издава заповед N 416. Та в нея четем: "Назначавам комисия под мое председателство директора на постройките на железниците Ст. Сарафов, главния директор на пътищата, благоустройството и сградите Ст. Хр. Гешов, главния директор на експлоатацията на железниците и пристанищата Унтер Берг, оберщалмайстора на двореца барон Егнер Ешенбах, директора на гражданската санитарна служба д-р Русев, лейбмедика д-р Грецер, интенданта на цивилната листа М. Златаров, началника на архитектурното отделение при главна дирекция на пътищата, благоустройството и сградите Я. Мамарджиев и архитекта П. Койчев, която да дава правилно направление и решение на многобройните въпроси от голяма конструктивна, естетическа, хигиеническа и економическа важност, с които ще бъде съпроводено построяването на новия княжески дворец".
На 23 юни Д. Станчов издава нова заповед, N 519, с която сформира подкомисия от лейбмедика Грецер, интенданта Златаров и архитектите Койчев, Маричков и Кунев под прякото ръководство на началника на архитектурния отдел Я. Мамарджиев. Това са тримата най-известни за времето си архитекти. Койчев е "придворен" архитект, а любопитното е, че Маричков е дядо на днешния "щурец" Кирил Маричков.
Пловдив е под специалното внимание на двореца и строителството е задвижено веднага. Инженерите Т. Сахатчиев и А. Начев снимат мястото в югоизточната част на хълма Бунарджика. На 27 юни Фердинанд приема тримата архитекти, за да им каже изискванията си. Той иска дворецът да има главно здание, сграда за кухнята, пералня, жилище за градинаря, конюшня за 30 коня и гараж за 10 автомобила. В двора да има 2 църкви - католическа и православна. Неговият апартамент трябва е със спалня, баня и тоалетна, гардероб, библиотека, столова и малък салон за приеми. Същото разположение да имат апартаментите на престолонаследника Борис и брат му Кирил. За княгините Надежда и Евдокия замисълът е по-скромен - стая, спалня, баня и тоалетна, гардероби и стаи за почетни дами, за възпитателки и слугини. В дворцовия комплекс Фердинанд предвижда и два апартамента за височайши гости. След два дни той поръчва на архитектите да предвидят и гробница - в пловдивската католическа църква е погребана съпругата му Мария-Луиза и князът вероятно е мислел да я препогребе в новия дворец. И започва разчистване и замерване, където сега е Летния театър. Но този път се намесва един малко известен пловдивски кмет, Вълко Шопов, който подхваща тънка игра с двореца. Телеграфически известява Фердинанд, че „не са уредени с общината имуществените въпроси, относно собствеността на земята, а пловдивското гражданство е чувствително за тепето”. През 1908 г. Вълко Шопов е сменен от демократа Иван Кесяков, който заиграва с протестна подписка, щото „времената не са подходящи за строителство на големи палати и дворци”. За подаряване на Бунарджика на царската особа се иска решение на Пловдивския общински съвет, който все не успява да се събере в пълния си състав за „важното за коронованата особа действие”. Твърдоглави са били тези пловдивчани в отношението си към царя, който обиден обявява, че няма да посещава града, докато „не му окажат нужното внимание” и дарят част от територията си на Величеството. Да, ама пловдивските старейшини не щат...
През 1913 г. дядото на Симеон Рилски е отчаян от дебелоглавието и „селяндурщината” на пловдивчани и официално се отказва от намерението си да построи „с европейски блясък и корпулентност сграда” на Бунарджика и командирова същите архитекти да му строят дворец в... Солун. Военните действия са в наша полза и мегаломанията тика Фердинанд към други предели. После иде национална катастрофа и Пловдив, заедно със Солун, се отървава от Фердинандовите мераци за бални зали с блясък и лустро, подобаващи на „коронована особа”.
Разказаната история е поучителна за общинари, кметове, съветници и преди всичко съдии. Защото наглостта на наследника Фердинандов Симеон, кадет Рилски не е по-малка и нищо чудно след време „адвокатите” му да се присетят и за Бунарджика, като неосъществена мечта на „фамилията”. И да се появи някоя стогодишна „свидетелка”, която да „докаже”, че е виждала Цар Борис да разхожда за ръчичка Симеончо по Бунарджика, а Мария-Луиза да припка около тях с букетче пролетни цветя. Този „достоверен факт” може да се превърне в напълно убедителен аргумент за съда и пловдивчани като нищо ще се простим и с Бунарджика. И с Альоша, разбира се, който, като ордените на дядо си, ще го шътне на някой търг.