Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. sparotok
8. planinitenabulgaria
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. tili
14. dalida
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
30.04.2009 22:03 -
Де го Бенковски днес !
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 4442 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.08.2009 11:59
Прочетен: 4442 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 20.08.2009 11:59
Де го Бенковски днес!
Христо МАРКОВ
Някак си встрани ще останат участниците, поуките и реалния спомен за онова време на все още неотговорените въпроси, които зададоха летописци и народопсихолози като се почне от Захари Стоянов, та се стигне до Иван Хаджийски. То, само и тези две имена стигат за осмислянето на най-величавата ни епопея, която бележи контурите на една нова балканска нация. Защото троянчанина в знаменитата си студия „Психология на Априлското въстание” развенчава митовете за „присъщия революционен плам на угнетеното и онеправдано население”. Защото „непосилните данъци” са били толкова, колкото и по време на Второто царство, а натуралния „десятък” успешно се е спестявал, мит е и прословутия произвол на турската администрация, защото в Копривщица, Панагюрище, Тетевен или Клисура турчин на кон не е влизал и кадъна не е раждала. И се питаме тогава какво е накарало хора като Станьо Врабевски от Тетевен – милионер, завършил Роберт колеж, владеещ пет езика, да стане председател на революционния комитет и организира Арабаконашкия обир. Или тежкия търговец Цанко Дюстабанов да поведе чета от 400 души срещу империята.А пловдивския делегат Христо Търнев да остави дюкяна на чаршията и поеме пътя към Оборище. Да не говорим за дядо Стойчо Дамянов от с. Дудене/Черничево/ с неговите 11 деца.
Априлското въстание преди 133 години е демонстрация, взрив на националния идеал и величава защита на Рода. Иван Хаджийски разрушава общоизвестните митове за въстанието и търси причините именно там – в нарушения баланс за защита на предците и наследниците. В преселените след Кримската война 200 000 черкези, които се препитават от грабежи и обири/между-другото черкезите са предци на сегашните чеченци/ , в незадоволения индивидуализъм на новата интелигенция сред българите, не на последно място и в грабителството на част от българските чорбаджии, както и във вече новите отношения, наложени от манифактурата, наемния капитал, представляван от калфи, чираци и майстори, с една дума – късния залез на турското затворено, феодално стопанство. Българите са искали да бъдат европейци още тогава. Нещо е станало в душите и мирогледа им. Беднотията пък е въставала, защото не е имала земя и се е надявала с успеха на въстанието да се оземли, което и става след две години, т.е. след 1878 година И се чудя защо народопсихолога Иван Хаджийски не се изучава в училище, наред със „Записките...” на Захари. Всъщност не съм убеден дали и те се изучават.
В историята не всяко недоволство ражда въстание, бунт. С оръжие тогава тръгват срещу империята само в Пловдивска и Пазарджишка кааза. Какво е станало тук? И защо само тук? Нали във Враца и Търново апостоли са Стамболов и Заимов? Защо Европа чува шишането от Картопрак, а не от Русе, например? Отговорът е в магнетичната фигура на Георги Бенковски, в чието лице въстанието си намира своя майстор и пак класика Хаджийски е най-точен: „Роден революционер и стратег, гений, който, ако бе се родил не в малка България, а другаде и в съответното време, сигурно щеше да бъде една от най-ярките звезди в световната история.” Копривщенецът Гаврил Хлътев, който в Персия се е занимавал дори със събиране на афион/хашиш/ попада на подходящото място и понеже е изпреварил духовно съотечествениците си размества вековните пластове в характера на цяла нация. Спомнете си удивлението на сподвижника му Захари Стоянов: „И досега се чудя този прост абаджия откъде ги изучи тез тънки работи”, дори с външния си вид Бенковски въплащава чистата расова квинтесенция и се справя със свъх-задачата да създаде вяра в успеха. Дали въобще е бил възможен успех е отделна работа, ключовата дума в случая е вяра. Дори насилствено обединява антиномните същности на въстанниците, преодолява тревогите им от „недостригания калпак” – учебникарски е примера със запалените къщи по стремската долина. Защото е била чудна пролет, земята е миришела на оран, а в такова време уседналия българин мисли за реколтата, за полската работа, за добитъка, за сеене и копане. Затова и планът на Дякона е бил въстание да се дига през зимата, когато няма работа по нивята. Бенковски, за който дори биографите му признават, че в мирно време не биха искали да си имат работа с него, се справя с най-тежката задача – да наруши битието, да направи в българина онази велика промяна от поданника на султана същи европеец. С много театралност, без оръжие, без стройна организация, без връзка с останалите апостоли Хлътев-Бенковски се превръща в гениален народопсихолог „на терен”, защото успехите му не са в хилавите сражения, където участва, а в промяната у сънародниците му от Мечка, Поибрене или Карабунар. В националното себедоказване и европейското самочувствие, което е донесъл този авантюрист и буйна глава из тукашните земи.
Чудо е, че от повече от 100 присъствали на Оборище има само един предател, чудо е, че вековното „моят дом е моята крепост” е забравено по време на панагюрската буна и напълно необяснимо чудо е доверяването на консервативните тракийски селяни към един практически непознат човек, който ги води не към добър гечинмек и печалби, а към смъртта или Диарбекир.
В сборник на БАН отпреди 50 години има снимка на въстанници от село Церово, правена през 1900 г. Вгледайте се внимателно в нея, за да откриете самочувствието на модерния българин. Само за 14 години тези хора са захвърлили абичките и потурите и погледите им изразяват достойнство, увереност и самочувствие, вече облечени в европейски дрехи. Петимата бунтовници са демонстрация на социалния микромодел на променената народопсихология от времето на Априлското въстание, поведенческия модел на Бенковски за задоволяване на индивидуализма. Съвършени представители на етнотипа, избуял и осъзнал се във въстанническото време преди 133 години. Великото българско време.
PlovdivMedia - Де го Бенковски днес!
За всяка нация има исторически отрязък, които осмисля съществуването и`, а участниците в него са представителните образци на етнотипа. За нас, българите, това е врeмето на Априлското въстание, чиято 133-та годишнина ще честваме на 1 чай в Панагюрище. Официално ще има речи и заря, „възстановка” на първата пушка, хляб и сол за гостите, военен оркестър ще изсвири химна и куп маршове.Христо МАРКОВ
Някак си встрани ще останат участниците, поуките и реалния спомен за онова време на все още неотговорените въпроси, които зададоха летописци и народопсихолози като се почне от Захари Стоянов, та се стигне до Иван Хаджийски. То, само и тези две имена стигат за осмислянето на най-величавата ни епопея, която бележи контурите на една нова балканска нация. Защото троянчанина в знаменитата си студия „Психология на Априлското въстание” развенчава митовете за „присъщия революционен плам на угнетеното и онеправдано население”. Защото „непосилните данъци” са били толкова, колкото и по време на Второто царство, а натуралния „десятък” успешно се е спестявал, мит е и прословутия произвол на турската администрация, защото в Копривщица, Панагюрище, Тетевен или Клисура турчин на кон не е влизал и кадъна не е раждала. И се питаме тогава какво е накарало хора като Станьо Врабевски от Тетевен – милионер, завършил Роберт колеж, владеещ пет езика, да стане председател на революционния комитет и организира Арабаконашкия обир. Или тежкия търговец Цанко Дюстабанов да поведе чета от 400 души срещу империята.А пловдивския делегат Христо Търнев да остави дюкяна на чаршията и поеме пътя към Оборище. Да не говорим за дядо Стойчо Дамянов от с. Дудене/Черничево/ с неговите 11 деца.
Априлското въстание преди 133 години е демонстрация, взрив на националния идеал и величава защита на Рода. Иван Хаджийски разрушава общоизвестните митове за въстанието и търси причините именно там – в нарушения баланс за защита на предците и наследниците. В преселените след Кримската война 200 000 черкези, които се препитават от грабежи и обири/между-другото черкезите са предци на сегашните чеченци/ , в незадоволения индивидуализъм на новата интелигенция сред българите, не на последно място и в грабителството на част от българските чорбаджии, както и във вече новите отношения, наложени от манифактурата, наемния капитал, представляван от калфи, чираци и майстори, с една дума – късния залез на турското затворено, феодално стопанство. Българите са искали да бъдат европейци още тогава. Нещо е станало в душите и мирогледа им. Беднотията пък е въставала, защото не е имала земя и се е надявала с успеха на въстанието да се оземли, което и става след две години, т.е. след 1878 година И се чудя защо народопсихолога Иван Хаджийски не се изучава в училище, наред със „Записките...” на Захари. Всъщност не съм убеден дали и те се изучават.
В историята не всяко недоволство ражда въстание, бунт. С оръжие тогава тръгват срещу империята само в Пловдивска и Пазарджишка кааза. Какво е станало тук? И защо само тук? Нали във Враца и Търново апостоли са Стамболов и Заимов? Защо Европа чува шишането от Картопрак, а не от Русе, например? Отговорът е в магнетичната фигура на Георги Бенковски, в чието лице въстанието си намира своя майстор и пак класика Хаджийски е най-точен: „Роден революционер и стратег, гений, който, ако бе се родил не в малка България, а другаде и в съответното време, сигурно щеше да бъде една от най-ярките звезди в световната история.” Копривщенецът Гаврил Хлътев, който в Персия се е занимавал дори със събиране на афион/хашиш/ попада на подходящото място и понеже е изпреварил духовно съотечествениците си размества вековните пластове в характера на цяла нация. Спомнете си удивлението на сподвижника му Захари Стоянов: „И досега се чудя този прост абаджия откъде ги изучи тез тънки работи”, дори с външния си вид Бенковски въплащава чистата расова квинтесенция и се справя със свъх-задачата да създаде вяра в успеха. Дали въобще е бил възможен успех е отделна работа, ключовата дума в случая е вяра. Дори насилствено обединява антиномните същности на въстанниците, преодолява тревогите им от „недостригания калпак” – учебникарски е примера със запалените къщи по стремската долина. Защото е била чудна пролет, земята е миришела на оран, а в такова време уседналия българин мисли за реколтата, за полската работа, за добитъка, за сеене и копане. Затова и планът на Дякона е бил въстание да се дига през зимата, когато няма работа по нивята. Бенковски, за който дори биографите му признават, че в мирно време не биха искали да си имат работа с него, се справя с най-тежката задача – да наруши битието, да направи в българина онази велика промяна от поданника на султана същи европеец. С много театралност, без оръжие, без стройна организация, без връзка с останалите апостоли Хлътев-Бенковски се превръща в гениален народопсихолог „на терен”, защото успехите му не са в хилавите сражения, където участва, а в промяната у сънародниците му от Мечка, Поибрене или Карабунар. В националното себедоказване и европейското самочувствие, което е донесъл този авантюрист и буйна глава из тукашните земи.
Чудо е, че от повече от 100 присъствали на Оборище има само един предател, чудо е, че вековното „моят дом е моята крепост” е забравено по време на панагюрската буна и напълно необяснимо чудо е доверяването на консервативните тракийски селяни към един практически непознат човек, който ги води не към добър гечинмек и печалби, а към смъртта или Диарбекир.
В сборник на БАН отпреди 50 години има снимка на въстанници от село Церово, правена през 1900 г. Вгледайте се внимателно в нея, за да откриете самочувствието на модерния българин. Само за 14 години тези хора са захвърлили абичките и потурите и погледите им изразяват достойнство, увереност и самочувствие, вече облечени в европейски дрехи. Петимата бунтовници са демонстрация на социалния микромодел на променената народопсихология от времето на Априлското въстание, поведенческия модел на Бенковски за задоволяване на индивидуализма. Съвършени представители на етнотипа, избуял и осъзнал се във въстанническото време преди 133 години. Великото българско време.
APPEL AU SAUVETAGE DU PANTHEON DE LA LIB...
"БЕЗ БАТАК НЯМАШЕ ДА ИМА СВОБОДНА Б...
Част I - Как се създава и изгражда една ...
"БЕЗ БАТАК НЯМАШЕ ДА ИМА СВОБОДНА Б...
Част I - Как се създава и изгражда една ...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. Григор Симов - един антикомунист
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов
