„Е-е-й, каква жена, а ?!” Размер на шрифта: A+ /  нормален /  A-

PlovdivMedia - „Е-е-й, каква жена, а ?!”

Ако трябва да избираме евродепутатите според представителността и дрескота, Синята коалиция с Надежда Михайлова удари в земята колежките си, кандитатки за прохладните места в Брюксел. Още в късния вчерашен следобяд тя раздаваше усмивки и автографи на Централния площад в Пловдив, видимо освежена от втория си меден месец, „решена” в убити тонове на Фере, Гучи и Армани. Просто е на светлинни години пред колежките си Румяна Желева, Илияна Йотова, Меглена Кунева-Пръмова и Филиз Хюсменова.
Христо МАРКОВ
Приятел ми подхвърля в кафенето пред Концертна зала, където щеше да е предизборната среща на Синята коалиция с пловдивчани, чеевро-изборите били „женско дефиле”. Май е прав.
На площада срещу общината, в нещо като къщичка, от която раздават агитационни материали, Хубаното Наде е наобиколена от десния електорат. От едната страна й са последователите на седесара Караиванов и компания, а откъм ул. „Иван Вазов” са „хората на Спас Гърневски”, т.е. костовистите. Не бутат, а се разглеждат взаимно с любопитство, припомняйки си явно как до преди няколко години не бяха в една партия? Подмятат се честитки на именника за „Спасовден”. В седесарски лагер блести с грижливо зализан перчем Краси Патишанов, който съвсем загрижен подхвърля: „Абе, тези да не са избрали именния ден на Гърневски умишлено...”, но се задава темето на Данчо Бакалов и СДСлидерът на община „Родопи” се отказва да демонстрира съмненията си.
След задоволения журналистически интерес към Надето Михайлова, репортерите пренасочват нежните си погледи към очакваната посока за появата на Командира. Жоро Плетнев авторитетно коментира „Откъм Стария град ще дойде, сигурно е бил при художника?!”/за Анастас Константинов става дума/.
Вездесъщата леля Богдана, гушнала плакат на коалицията, опонира авторитетно: „А, не! Анастас е човек на Царя вече. Ваньо/Костов/ при такива не

PlovdivMedia - „Е-е-й, каква жена, а ?!”

ходи!”.
Ще ми се пак да и припомня как хората на Бойко е сръгаха в ребрата напролет, когато се беше мушнала на герберско сборище, но „млъкни сърце”.
В концертна зала организацията е „на шест”. Първите четири реда са „запазени” за активисти. Там са и новите коалицианни партньори от партията на Анастасия Мозер. Старите политически затворници бай Гено Генов и Илия Василев не обгрижват с любов дъщерята на земеделския лидер, но се отбелязва присъствие сред ентусиастите. То вече знае ли някой при дейците на многобройните БЗНС-та кой в кое е...
„Паркирам се” на втория етаж, където ме чака нова изненада. Сопотненецът бай Здравко Гълъбаря е и на това „мероприятие” и го подкачам демонстративно да не се е отказал от ГЕРБ – нали развяваше тяхното знаме преди седмица. Ама дава ли се стария демократ – „Ицо, важното е да сме тук. Дали е ГЕРБ, дали сините – все тая”. Оказва се, че компанията му от митинга на бойковата партия е сега на тема „Костов и Надето”. Звучи ми като увод в любовен роман, но достолепно по стълбичките се изкачват сините кандидати. С вдигнати два пръста.
Настъпва лек конфуз, защото едните викат „СДС-СДС!”, а по-многочислената група е твърдо с „ДСБ-ДСБ!” на уста. Около мен пробват да уравновесят страстите със „Си-ня-та ко-а-ли-ци-я”, но не се получава. Откъм средата на залата намират за най-подходящо – „Единство, единство”. И Мартин Димитров, и Иван Костов се усмихват на призива за единство. Веят се тъмно и светло сини знамена.
В мига на еуфория и обещания за синя победа се разнася тревожната новина, че ЦИК не е регистрирала коалицията за парламентарните избори. Пак заради юридическите баталии в СДС, забъркани от Юруков, Радонов и Гацев.
„Ганковото кафене” до мен подхваща тази тема. Бай Здравко от Сопот живописно тегли една „дълга и напоителна”, съседът му от Карлово също.
Тягосната новина дава отражение и върху ораторите. Нерегистрираният шеф на автентичното СДС Мартин Димитров забравя за икономическата си компетентност и го подкарва към бъдещето правителство: „След изборите Синята коалиция и ГЕРБ ще направим общо правителство... Ще потърсим сметка на Тройната коалиция... Още отсега призовавам всички десни да излезем с общи кандидати в мажоритарните райони... В България се извършва покушение срещу демокрацията.”
Иван Костов е посрещнат с по-звучни аплаузи.Той припомня европриоритетите: „Драстични мерки срещу корупцията, ускорено разследване на всички злоупотреби и осъдителни присъди за виновните; да не се допуска с пари на българския данъкоплатец да се замества еврофинансиране; Ще разширим гаранциите за защита на правата на малките инвеститори. Ще положим специални усилия за гарантиране на парите на гражданите в пенсионните фондове, сходни с гаранциите на влоговете в банките.”
Привържениците на бившия премиер вече го виждат като следващ такъв и изпадат в екстаз: „Костов, Костов, ДСБ, ДСБ...”
В интерес на истината еуфорията е неподправена и искрена, забравени са клиповете на „Нова зора” и юридическите проблеми в ЦИК. Зад мен се чува плахото: „Ами защо не отворихте досиетата, когато бяхте на власт?”, но леля Богдана отвръща отново компетентно: „Сега ще избираме евродепутати бе! Провокатор.”
Надето Михайлова влиза в темата за ЕС „Най-голямата фракция е ЕНП, но не тази на Мария Капон... Фокусиране на публичните инвестиции за пътища, общинска инфраструктура, околна среда и пестене на енергия. Антикризисните бюджети на следващото управление няма да продължават самоцелната политика на излишъци на всяка цена. В критиките на Европейската комисия ясно се откроява липсата на политическа воля в управляващите за разкъсване на олигархично-корупционните обръчи и отвоюване на държавата от криминалната престъпност.”
Карловският авер на бате Здравко не се вслушва в мъдрите й слова, а с блеснал поглед заключава: „Е-е-й, каква жена, а ?!” и получава вдъхновен отговор: „Мани, мани страшна работа...”
На нейния фон Светослав Малинов е скучен и сух. Да не говорим за коалиционните партньори Нихризов и стария приятел Захари Райков, играещ ролята на шеф на радикалдемократите, юридически заместващи цялото СДС в коалицията. За тях няма кой да скандира.
До мен пак подхващат темата за решението на ЦИК и дългата ръка на Бисеров и компания. За „европейските приоритети” не остава нито време, нито интерес.