Да си отиде комунизма !!! :: ЕДНА НЕСПРАВЕДЛИВА ГАВРА СЪС СДС В ПЛОВДИВ !

Една несправедлива гавра с пловдивските седесари
Мислех си, че става дума за някаква зловеща грешка или поредната инсинуация на вътрешни врагове на Синята коалиция, но днес вече съм напълно разбит. Става дума за кандидатурата на редника-генерал, ексразузнавач, експосланик на Първанов и варненец Димо Гяуров като мажоритарен кандидат и водач на листата на Синята коалиция в гр. Пловдив. И понеже мястото по споразумение се пада на СДС упреците са към ръководството им. Защото да сложиш в Пловдив и направиш свое лице човек от Варна е проява на откровена дивотия или съзнателна провокация срещу собствената си политическа сила. Дори Тодор Живков отчиташе изключителния местен шовинизъм на майничките и ни пращаше комунистически лидери най-много от Горна Махала/Дража Вълчева/ , Асеновград/П. Пачов/ или Велинград /Кочо Гяуров/.
Сега не знам дали е виц или действителност, но близък до ръководството на сините в София твърдеше, че Мартин Димитров нещо се объркал и предположил, че Димо бил нещо роднина на оня комунистическия Гяуров и така щял да привлече гласовете на твърди комунисти и хората на изкуството, защото пък нали на оня Гяуров брат му бе незабравимия оперен бас. Едва впоследствие младия седесарски лидер разбрал, че неговия Гяуров няма нищо общо с оная фамилия Гяурови, но се бил вече обещал на варненеца. Поне така се мълви из кулоарите на „Раковска” 134. Може и да е майтап, но безспорният факт е, че в редиците на пловдивските сини не можаха да си намерят човек за водач на листата или не им позволиха по-скоро. Пак ще повторя – такава откровена политическа дивотия наистина няма обяснение. Нали местните сини направиха вътрешни избори, нали все пак разбитите редици декларираха, че „няма да позволят външна намеса в реденето на листите” ? Ама извинявайте сини другари, във всяка ваша местна организация има поне по един човек, който става за водач на листа на Синята коалиция. Във всяка. Че само допреди десетина години този град бе наричан от цяла България „Синята столица”. И си бе безспорен факт, доказан от резултатите в града. Че още в зората на демокрацията Пловдив бе единственият град в страната, чийто мажоритарни райони бяха спечелени от сините на първи тур в изборите за Седмо Велико народно събрание. По това време Димо Гяуров сигурно още не е бил член на любимата му по-късно и след това фалирала Републиканска партия ?
В последните 20 год. Пловдив е давал доверието си на много „чужденци” на местния характер и чешитлък, като се започне от левите Александър Лилов, Нора Ананиева, Ал. Паунов, Г. Ганев, Ат. Папаризов, М. Велчев, та се стигне до национални политици от десния спектър: Ив. Костов, Сн. Ботушарова, П. Симеонов, П. Корнажев, Г. Пинчев, Лъч. Иванов, но винаги те са били като допълнение към по-голяма група или пък са били лидери на своите партии. В случая „голяма група на Синята коалиция от Пловдив” няма да има, защото 12 000 гласа , получени на изборите за ЕП им отреждат едно място засега, а е повече от ясно, че Димо Гяуров няма да се пребори за мажоритарно място в града. И какво излиза – пловдивският депутат на сините ще е от ... Варна. Опитах се да намеря поне една причина да е предпочетен в Пловдив и не открих. На Милен Велчев поне жена му е от тук.
Впрегнах паметта си, но освен връзката по президентска линия не открих никаква заслуга на Димо Гяуров към Пловдив. Просто като депутат през 1997 год. на присъдружната Републиканска партия младия варненски адвокат е назначен за шеф на НРС от Петър Стоянов и произведен от редник в казармата в генерал от националното разузнаване. После стана съсед на президетския брат Емил Стоянов и шефа на „Софийски имоти” Тошко Добрев в кооперация на ул. „Константин Щъркелов" 5 в столицата. Разрази се скандал, заради съмнителната сделка и занижените цени, но в името на тайната служба се забрави. После пък се разрази нов скандал с някакви дарени от Мосад пари, но неизползвани по предназначение от НРС. И той се забрави. Варненските вестници по същото време раздухаха за назначението на 72-годишния Гяуров-баща за шеф на борда на Български морски флот. И така нататък.
За мен два факта са симптоматични за „десните” възгледи на Димо Гяуров. Първият е за мълчанието му по агентурното минало на настоящия президент Гоце. „Само началникът на Националната разузнавателна служба генералът от резерва Димо Гяуров е гледал досието с кодово име “Гоце” по времето на комисията “Бонев” през 1997 г. Гяуров представи картонче, на което пише агент „Гоце”, но не показа папката, нито какви документи има в нея.” – това заяви преди време Серафим Стойков, бивш директор на архива на МВР. Но има нещо ужасяващо в дейността на демократичния разузнавач, а именно това, че този деец от новите времена направи всичко възможно да не се разкрие убийството на писателя Георги Марков, да не се узнае истината за физическия убиец Франческо Гулино/ агент Пикадили/ и да не отвори нито веднъж дума за това ужасяващо престъпление на комунистическия режим през всичките пет години, докато оглавява НРС. И понеже трябва да съм стриктен, Ви соча конкретна библиография – стр. 710, 713, 773, 867, 868 и 873 в книгата „Убийте Скитник”/2005/ на Христо Христов, за която журналистът получи наградата „Ч. Храбър” за най-добро разследване. Прочетете тези страници, уважаеми читатели, ужасяващи са!!! Пък после ще се чудим за агентите в демократичната опозиция, тайните договорки с комунистите и прикриването на истината за миналото. Може би за такива „заслуги” Димо Гяуров бе засилен от президента Първанов, на който „държал досието в касата си” за посланик в Унгария?!
Както и да е, но аз не разбрах по какви висши седесарски причини варненския възпитаник е получил благословията да е фронтмен на демократите в Пловдив? Всъщност май има едно обяснение – от години града под тепетата отстъпва значително на красивата Варна във всяко едно отношение и може би пътят към просперитета да върви от изток на запад, от Варна към Пловдив и накрая в София. На следващите избори може и Митьо Пищова да ни изпратят в Пловдив, ако пътя на демокрацията се промени от север на юг.
Всъщност ми е тъжно за СДС, защото за него Пловдив ще си остане емблема на първите победни години, когато мажоритарни резултати от рода на 78%/СДС/ на 14 %/БСП/ в 101-и район, Източен, през 1990 год. бяха си постигани от местни хора, нищо че не са били директори на разузнавателни служби или посланици. А породата филибелия може да е лежерно бавна, понякога безразлична, но по своему горда, леко шовинистична и при всички случаи с нетърпимост към комунизма и диктатурата. То ще се види на изборите.

Нагоре