Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10.2009 11:36 - Антикомунизмът в литературата взе Нобелова награда !
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 1856 Коментари: 3 Гласове:
8



  Изненадващата носителка на нобеловата награда за литература

image

 

PlovdivMedia - Изненадващата носителка на нобеловата награда за литература

Нобеловият комитет за литература отново изненада с тазгодишната награда. Особено учудени бяха родните културтрегери, които за пореден път доказаха, че са далеч, ама много далеч от модерната съвременна литература. Покрай тях премина световната тенденция през последните години за преосмисляне на зловещото наследство на комунизма и неговите жертви. За него в
България просто е забранено да се говори, защото тук още властват в литературата угодниците на комунистическия режим, певците на „априлската линия” и дежурните слагачи.

Христо МАРКОВ


Наградата тази година бе връчена на германско-румънската писателка Херта Мюлер, чиято основна тема в творчеството е насилието и унищожаването на индивидуалността от комунистическата система, най-вече в условията на режима на Николае Чаушеску. Мюлер е родена в немскоезичната част на Банат, Румъния, през 1953 год. Майка й е депортирана в концлагер в СССР за пет години, което оставя незаличим спомен в съзнанието на детето. По-късно Мюлер завършва литература в Тимишоара, издава първата си книга „Низини” през 1982 г., която е цензурирана от властите заради безпощадния разказ за дейността на тайните служби в Румъния. След време емигрира в Германия, където продължава с основната си тема – страховитото наследство от комунизма. Получава множество литературни награди, а Германия я номинира за Нобелова награда още през 1999 г. Тази година решението е еднозначно – Херта Мюлер е безспорният носител на Нобеловата награда за литература, заради: „по неповторим начин умее да извлича в повестите и романите си от паметта изтезания и потисничество, унижения и безчовечност, престъпления, останали безнаказани до днес”.
Преди време в "Рlovdivmedia" прогнозирах, че ако
България се сдобие един ден с нобелов лауреат, то той ще е Илия Троянов – бившето българче, преживяло комунистическия ужас на принудителната емиграция, автор и сценарист на филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” – включен в тазгодишните „Оскар”-и. Та, той пръв оня ден публикува във в. „Шпигел” коментар за наградата на неговата добра приятелка Херта Мюлер, в който се казва: „Тя е автор на литература за родната земя, която на немски се нарича Heimatliteratur и се създава най-често в емиграция, защото разказва за останалите у дома, за комунистическата родината и размишлява за диктатурата на насилието и нямото мълчание на жертвите”. Казано е лапидарно и изящно от един българин, който пише на немски за комунизма, Африка, Индия и Азия и се опитва да противопостави погледа си срещу премълчаването и носталгията, които властват в Източна Европа след 1989 г. и се стремят да представят една от най-страшните епохи на унижение и погубване на личността като неизбежна и регулирана нормалност. И най-безцеремонно да напише в „Шпигел” – „елементарната позиция за историята вече преобладава и на Запад, където се видя, че съвършено безкритично възприемат избора на един комунистически апаратчик като Ирина Бокова за генерален директор на ЮНЕСКО”.
Та думата ми бе за нобелистката Херта Мюлер и българската връзка с нея чрез Илия Троянов – също автор, доволно безцеремонно игнориран от родните литературни ибрикчии, които още си живеят във времето на Тато и Людмила. За това ми твърдение ще припомня един пример от последните години. Някой внуши на родните прокопсани издатели, че всеки момент, ама всеки един миг Нобеловата награда ще получи израелският автор Амос Оз и се започна едно бясно превеждане, направо надпревара, да му се издават на български дори и второстепенни творби. Подобно на скучния нобелист Орхан Памук книгите на Оз бяха представяни за „велика литература в традициите на руската класика”, умуваха над тях и горещо ни ги препоръчваха влъхви на късния соцреализъм. Трябваше да вземе Нобела още през 2007 г., после следващата, но за 2009 год. наградата бе осигурена. Да, ама шведската академия не е като норвежката, която награди Обама за мир и удостои с престижното отличие Херта Мюлер и сега внимание, български „интелектуалци”! Тазгодишната нобелистка Мюлер не е превеждана на български въобще, ама съвсем нищо от нея не е видяло бял свят на родния ни език. Просто дамата пише за едни времена на бесен комунизъм, в които родните литературни корифеи се чувстваха от уютно по-уютно. В тях имаше контрактации за ненаписани стиша и много, ама наистина много „фестивали” на собственото им нескопосно творчество.
Ако се разровите, драги читатели, ще откриете, че единствената страна, в която не е превеждана Херта Мюлер, е
България. Единствената. Пък после нека някой ми обяснява, че не сме тежка комунистическа провинция!?



Гласувай:
8



1. анонимен - Наистина
17.10.2009 13:02
е показателен фактът, че няма нито едно преведено нейно произведение!
Поздравления!
цитирай
2. krotalka - Признавам си честно,
17.10.2009 18:18
даже и не знаех името на този българо-немски писател, Илия Троянов. Вчера, след като прочетах тази статия в Пловдивмедия, влезох в Гугъл и открих пет негови книгииздадени на български. Сега е ред да се запозная поне с една от тях чието заглавие ме заинтригува.
цитирай
3. toross - Да Таня,
17.10.2009 22:12
Троянов наистина е изключително интересен автор , а някои то книгите му са наистина присъда над българския комунизъм...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9540400
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031