Есента на партийните уикенди

Средата на есента е хубав сезон, но не за бонзите на многобройните партии. По това време започват безкрайните форуми, конгреси, конференции и дългите, протяжни заседания, в които се сменят позиции и ръководители, а понякога, особено земеделците, задължително се бият. Тази събота и неделя има цели три такива – на БСП, СДС и ВМРО. Оределите редици ще се забавляват с драми, апаратни игри и високопарни речи с обещания за ... власт, разбира се. В обозримото бъдеще, за да не се спихнат съвсем активистите.

Христо МАРКОВ


За щастие имам двама съседи, които са делегати на висшите форуми на лютите врагове БСП и СДС. Информират ме хората за вътрешните клюки, задкулисните балтии, които се готвят, и съответната пловдивска проекция в партиите си. Познатият ви червен ветеран Д.Т. потегли за София още в петък вечерта, за да се подготви подобаващо за битката „Станишев и другите” или по-точно „гейове и антигейове”. Питам го защо тръгва толкова рано, с надеждата да науча пикантна клюка, а той съвсем простодушно ми доверява: „А, тръгвам още в петък, защото, ако остана тук, жената ще ме кара в събота да тупам килимите и да правя туршия. На „Позитано” имаме запазена вечеря в ресторанта с намаление от петък до неделя. Ще бистрим политиката с другари от страната”. Забелязвам, че се е „спретнал” с новия си костюм от местните избори и го подкачам за червеното знаме, което развяваше на Бузлуджа. „Знамето е в чантата. Ще го извадя на конгреса, защото в София сме непопулярни и може да стане беля”. Настоявам да науча за кого ще гласуват редовите пловдивски делегати. Тук Д.Т. е категоричен - „За който каже Гочето /Георги Гергов/, защото той издържа партията. Не искаме и да чуваме акъл от Шукариту /Захари Георгиев/ и първомаеца /Петър Мутафчиев/. С тях се сгромолясахме на изборите. Гочето ни помага и той ще каже”. За педерастката тема в БСП отказва да говори, защото „ставаме за кашмер на фашистите”, но компетентно разяснява, че битката за червен шеф ще се води между лобитата на Станишев, Дончева, Пирински, Червеняков и Янаки. Делегатите очаквали Сергей да подаде оставка и да отвори по устав възможност за лидерска битка, но в крайна сметка ще дадат гласа си за „който каже Гочето”. Премята сив шлифер тип „ДС от 70-те”, слага мека шапка, известна като „бомбе”, и чевръсто поема към автогара „Юг” да хване рейса, преди да се сети благоверната му за килимите и туршията.
Леля Богдана живее в Кършияка, но е писана за делегат на конференцията на СДС от община Стамболийски, понеже там структурата се била спихнала и не намерили местен делегат. Тя пък си има друг проблем. Мартин Димитров и компания насрочили 19-та конференция на сините в зала „Максима” на Университета за архитектура, а в същата зала омразният им Костов учредил ДСБ преди години. „Нарочно е направено това. Легнахме съвсем на ДСБ”, ядно констатира седесарката и премята с жест синкав шал „тип Мара Мисса от парламентарния си период”. Синята ветеранка има ясна позиция за форума: „Да се маха тоя сектант Мартин Димитров, който ни тропоса на изборите тук Димо Гяуров, та го докарахме да се събира цялата организация в кварталното кафене!”. Щяла да подкрепя Иван Сотиров или Любен Петров, защото били „стари седесари”, но трябвало да гласуват дата за вътрешния избор и тогава... „Щели да видят те”. Неясно завършва леля Богдана и поема към гарата. „На влака пътувам с намаление”, тъжно констатира незавидното си финансово състояние представителката на дясната партия.
Изоставен от съкварталците, политически активисти, разгръщам оставената ми от стария социалист проектодекларация на Изпълнителния им съвет и замръзвам. Влъхвите на Станишев в БСП са написали черно на бяло, че „не успяхме да се разграничим от корупцията в собствените си редици” /!!?/ и завършват с потенциалните си партньори: „леви, патриотични и екологични формации, както и национално отговорни десни партии”. /??!/ То направо да ги ожалиш от БСП, щом са стигнали дотам, то може след време и съкварталците да се съберат под общото знаме?... Ще е синьо-червено, май. В края на декларацията се предлага: „БСП да създаде единен фронт срещу авторитаризма”. И направо се втрещяваш, защото от 40-те год. на миналия век те все създават „единни фронтове”. Най-често със земеделците, които скоро не са се трепали на поредния си конгрес.
На националния си форум пък ВМРО са изчистили нещата максимално. Там битката ще е между партийния апарат /Каракачанов/ и редовите членове /Атанасов/. Няма да има декларации и идеологически спорове.
От СДС не са ми оставили проектодокумент и ми доскучава в кафенето, но зървам известния квартален гербаджия Наско Шматарока, който рано-рано се е „затоплил” с обедната водка и го подкачам няма ли ГЕРБ да правят конгрес да отчетат крупния успех на изборите. „К’ъв конгрес бе, човек?! Защо да ходим в тоя студ до София? При нас к’вото каже Бойко – това е. Така се управлява”, категоричен е Шматарока и ме застрелва с констатацията: „Даже Берлускони дойде на крака при Бойко, ние какво ще правим при голямото началство, нали сме на власт?!”. Иначе брои на стотинки 1,80 лв. за втората водка, ама е щастлив, че са на власт.
Това е положението – уикендите ни вече се превърнаха в партийни баталии и клюки. От този пейзаж липсват ГЕРБ, ДСБ и „Атака”, където ролята на национални форуми играят съответно Бойко, Костов и Волен.

Поздравления!

На младите им е все тая!
Право казват хората всичките са от един дол дренки! Хвани единия, блъсни го в другия...

Разсмя ме Христо. Благодаря ти!

това е грубата ни реалност. БГ има отчаяна нужда от едно свободно формирование - па дори и без желание за власт и т.н. Сериозно се замислям дали не може да се случи...

Нали издигнахме блогар за кандидат кмет на София.

и дано имаме упорита търпимост да продължим! А иначе - наистина Илия Троянов е велик автор!

Свободата, както се казваше в една реклама е в салама. Който държи салама той е свободен. Понякога резва по парченце на "илотите" и те мислят, че са свободни, но скоро разбират, че всичко е една илюзия. Сигурно сме народ на илюзиите.