2010 год. – Надеждата за ...?!

          Мога да продължа още дълго, но гърмят пиратки и светят бенгалски огньове,  обикалят по улиците притеснени хора, снегът е добър спомен, изкуствено се възхваляват някакви добрини като „българската Коледа” , а в същото време  ни залива  агресивна чалга, абе ... нашенска тържественост с всичките му атрибути на опсростачването и посткомунизма. А може би и затова ни е толкова уютно скъпа и близка? Просто си е нашенска, родна и домашна.

         В празничното време нека си пожелаем взаимно  смиреност, домашен покой и нежност, но и да не забравяме, че ПОСЛЕДНОТО ЧОВЕШКО ПРАВО Е ПРАВОТО НА БУНТ !!!

         Все се надявам българите да го проумеят това последно човешко право! Ако го бяхме  осъзнали навреме нямаше да сме на това жаловидно дередже – държавата, управниците и институцийте да ни изнудват и все да издевателстват върху нас.

         През 2010 год. се надявам да напиша в Блога някои от съкровенните текстове, които ми се въртят в главата от години. И в тях да разкажа за невероятно интересните хора, които срещнах, за спомените, предадени ми от близки и роднини  за съхранение, да споделя с блогърите за преживяното и наученото... Ей за такива простички неща се сещам.

Иначе стискам вярата в душата си за здраве в семейството и радост в очите на децата ми – така, както го прави всеки от нас!

         Надеждата?!? Страхотна дума. Нека продължи и утре, и след това, и докато обитаваме грешната земя. Надеждата ...

         И накрая – всеки от четящите тези редове да приеме  от мен скромничкото –  Бог да е с него, да има след години спомена за 2010 като  здрава, щастлива и мирна!