2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Прочетен: 5407 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2010 22:44
http://www.youtube.com/watch?v=vLAXKmBRtPk
"Гоце Първанов – Сава Доган” – парадигмата на утилитарните политици в контекста на една смърт.
/Текстът по-долу открих в компютъра си при поредното прочистване на стари файлове. После съм го забравил или съм преценил, че няма смисъл да го правя достояние в публичното пространство. Сега, повече от година след написването му, ми се струва актуален в контекста на новото разравяне на зловещия случай с Ахмед Емин. Пускам го без никаква намеса./
“Шефът на кабинета на Ахмед Доган се е самоубил. Тялото е намерено в коридора на ТРЕТИЯ ПОДЗЕМЕН ЕТАЖ в сградата на ул. “Стар беловодски път” № 46 в квартал Бояна”. Това е в крайна сметка официалното съобщение на разследващите органи, относно смъртта на една от ключовите фигури в партията, която от 20 год. преход е била във властта в продължение на 16 години. Тази драма отключи за кратко сериозни анализи и премълчавани истини за ДПС, предизвика Доган към скандални откровения, но по стара наша традиция вече медиите забравиха и млъкнаха. Вече месеци наред се мълчи. Упорито и скандално. Дали щеше да е така, ако например Кондолиза Райс бе намерена мъртва в покоите на Джордж Буш или шефа на кабинета на Саркози се бе гръмнал в Елисейския дворец. Защото реципрочно в България случая е аналогичен. Етническата партия ДПС си е извоювала правото да съди и дава оценки без да има и елементарното задължение да дава отговори на избирателите си, па били те и етнически турци и български граждани. Ще се опитам да предложа собствения си анализ на този драматичен случай демитологизирал една постоянно управляваща партия в България.
На този адрес в Бояна са т. нар. “сараи” на мандатоносителя, които изпълняват ролята и на партиен офис, терен за гуляи и семинари и в крайна сметка жилище на самия Ахмед Доган. Там избира или му избират да посрещне смъртта Ахмед Емин. Намират тялото на третия подземен етаж, където имало басейни, турска и ориенталска баня. И тук нека си зададем въпроса какъв перверзен, изкривен мозък трябва да имаш, за да си построиш в собствения дом ТРИ ЕТАЖА ПОД ЗЕМЯТА, предназначени за забавления и разпускане Скриваш се десет метра под земята и разпускаш обвит в благоухания и минерални води. Психически непреодолимото желание да се потопиш в анонимността, в лукса на потайното. Спомних си някакъв репортаж преди 5–6 години, в който самият Доган се хвалеше, че тези сараи са построени по негова идея и вдъхновение, т. е. и подземните покои, баните и басейните. Бивш депутат на движението ми е разказвал, че Лидерът му преживявал само в тези покои, напускал ги в изключително неотложни случаи. “Ахмед е с много налудничава психика, той е мит на тайните служби” – завърши бившия депесар-активист. Страхът да не се разруши този социален мит го държи зад дуварите, но една смърт, може би, целеше и разрушаването на този етнико-консервативен демиург. Действията на официалните власти доказаха това съмнение – появи се някакво предсмъртно писмо с 48 /!!!/ часа закъснение, което на всичко отгоре започва с обръщение към...Доган, не към семейството. Първият полицай на републиката Павлин Димитров се кълнеше, че такова няма, после не можа да си спомни адреса на местопрестъплението и премълча, че цялото ръководство на ДПС вече е било в сараите, когато пристигнала полицията и многобройните камери не заснели нищо, кой пръв е намерил тялото, кой е констатирал смъртта, защо не са взети парафинови натривки? Въпроси , които валяха без отговор, докато не се появи интервю със самия Доган.
Този етнически оракул дава изявления само пред ”Труд” на агента Бор. И само на Валерия Велева. Вестникът е негово обслужващо издание. Средство за бягство от тайнствената сграда в Бояна.
В текста “мита” Доган съжалява, че Емин не се убил някъде другаде, ами точно го направил в сараите, в неговото лично пространство и изрича чудовищната констатация, че мъртвият бил “мъжка секретарка”, “внушаем и масон”. Господарят Доган се оказва, че разполага с копие от предсмъртното писмо на Ахмед Емин и дори прокуратурата нарече този факт “крайно смущаващ”, но вече се забрави. А вариантите са само два: или трупът на Емин е пребъркан веднага след смъртта или тефтерчето е пъхнато в дрехите му, когато е бил вече труп. Я ми посочете друг вариант, че не се сещам.
Първият, който се хвърли да защитава Доган и ДПС и отново извади “етническата карта” бе президента Гоце Първанов. Започнал политическата си кариера като краен националист в ОКЗНИ в Кърджали и нарекъл ДПС на митинг на 8.02.1994 год. “етнически монополист”, сега изрича сакралната фраза, че “ДПС трябва да е във властта, за да има мир”. Думи на един и същ човек, но с раздвоеното съзнание на “Георги и Гоце” или комплекса на недостригания калпак, на селяка, чието житейско верую е властта на всяка цена, дори чрез шантажа с етническия страх, което си е отвсякъде ярка демонстрация на болна или режисирана психика.
Всъщност сюжетът “Първанов/БСП/ – Доган/ДПС/” е един и същ, независимо от усилената им митологизация като еманация на политическото. И двамата, и партиите им са ярка демонстрация на утилитарната политика, в която полезното е и нравствено. Фактически това е модерната трактовка на марксизма, че нравствеността на политическите ходове могат да се изчислят и материализират дори – пари, имоти, сараи, яхти, прекомерна власт. Доган обича да говори като сценарист зад кулисите на собствената си представа за света, същото прави и президента Гоце, а и двамата често в крайна сметка са представители на УТИЛИТАРНОСТТА в обществения живот, губейки се в собствените си “парадигми” и забравяйки текущите реалии на хората около тях – при Доган – “Да изяде една супа” към чакащия го Емин, а при Първанов “На лов съм” след влаковата катастрофа, отнела живота на деветима.
От няколко седмици в.”Гласове” публикува досието на Ахмед Доган. Изключително четиво. Неповторимо. Целият живот на този персонаж се оказва един съзнателно създаван мит от ДС. Научаваме, че всъщност рожденото му име е Ахмед Исмаилов Ахмедов, че с готовност се предоставя за агент с имената Сергей, Ангелов и Сава, че пропада на кандидат-студентските изпити, че е вкаран в университета в Шумен от ДС, лично ангажиран е самият Начо Папазов, после прехвърлен в София пак от ДС, която му плаща квартирите и “режийни”, че топи само и единствено негови състуденти и приятели мюсюлмани, че прави комсомолска кариера с първата си жена Таня Желязкова под крилото на милицията, че изповяда с откровение “ДС е моето семейство”, а после дълго и грижливо му е създавана легендата на борец за права и свободи. Готов е да се ожени за жена, която му посочи водещия офицер. Стряскащо е, че доносничи и за собствената си сестра – всичко е подчинено на утилитарната политика, която изповядва от ранни години. Същата агентурна полифункционалност и потаен живот като на президента Гоце. Явният и неявният бит, грижата за “момчето от село”, плебеят да се превърне в буржоа след като заплати със съвестта си. Страховити неща – ДС го обгрижва и моделира поведението и битието на бъдещия етнически лидер.
Още в моделирането му ще открием типичния церебротоник, който може да е лидер само и единствено на капсулована социална общност. Той е склонен към усамотение и празно философстване или към форсирана сублимация в политиката и бизнеса, защото обича да създава някакви си негови парадигми и модели, но се губи в собствената си лична парадигма, забравяйки реалността и хората около себе си – отпраща Емин непосредствено преди самоубийството с думите „Да изяде една супа.” Страх от себе си, страх от хората – характерологична черта на утилитарните политици, за които „полезното е нравствено” – фактическата основа на марксизма. А Доган, ако изучава нещо задълбочено, то това е именно марксизма. Пречетете му досието, за да се убедите.
Преяждането с Русия...следствие от преяж...
Защо ли искат да фалират басейна Спартак...
Не се(не ги) жалиш...еиии.
Оно и търтеите бръмчат, ама не праяят мед.
05.03.2010 20:34
07.03.2010 10:30
Ицо, запитваш ли се за кого пишеш? Заради дебили като автора на коментара със заглавие"Стига бе.......", върховата еманация на мозъчната дейност на когото се изразява в сътворяването на думата "нааукомукообразно", ако разбира се тя не е плод на неговата неграмотност. Или заради "учените криминалисти", които са заболяли от странна кокоша слепота и не могат да видят, че дори в момент на умопомрачение никой не слиза в коридор в дълбоко мазе и там коленичил да се застреля и то със слабата ръка? Или за "дьонметата" като Данчо Ментата или Х. Бисеров, които заради кокълчетата от трапезата на Доган направиха рекордно тройно салдо в политиката? Или за серията президенти и премиери, които неуморно напъхваха Доган във властта? Да не говорим за няколкото стотици хиляди "електорални единици", които с овчо покорство гласуват за уж "своята етническа партия". Атрофирала е мисловната функция на нашето население. Но все пак, пиши, пък дано някой всепак и да се позамисли.
Бачо ти Кольо.
.
.
.но, Гоце сега ще направи партия може би...
Иначе - поздрави и пожелания за здраве !
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов