Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.03.2010 17:46 - Потресът!!! Норвегия, Фрида и река Вит...
Автор: toross Категория: Политика   
Прочетен: 18348 Коментари: 21 Гласове:
11

Последна промяна: 02.11.2011 14:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

image
Река Вит до Торос, май снимката изчерпва всичко в разказа...

       Фрида и Норвегия не струват  колкото Вита

/разказче за съдбата българска по комунистическо време, в едно село, до една река, с една компания/

            Райко   беше неповторим. В началото махленските клюкарки го  определиха като Лудия, защото  ги псуваше още преди да тръгне на училище. После установихме, че природата му е дала много. Имаше удивителната способност да помни, пее и свири всяка песен, която другарката Пачева тананикаше. Райко го галеше Бога откъм музикални способности, но беше от бедно семейство като всички в махалата. Пари за инструменти нямаше, а искахме поне една кухарка да си купим.  Райко на баба Цона се пристрасти  към барабаните, защото Румен Шелека каза, че трябвало слух, сила и бързи ръце.

            И така си течеше живота в село Торос до река Вит в края на 70-те години.Райко Йотов  някъде пети-шести клас просто реши да не ходи на училище, та се наложи да се намесва детска-педагогическа стая, родители и учителското тяло. Моментално ни се издигна в очите. Тогава забелязахме  и удивителния му талант да изчезва ненадейно, просто да се стопява, както и да произнася запомнящи се фрази. За такива слова ще стане дума накрая и тежкия им  философски смисъл. За тях пиша и това разказче. Иначе Райко Йотов – Лудия имаше  още куп други таланти – след години стана сензация в бокса и свободните боеве. В някой прекрасен ден ще разкажа и за тази му кариера. В средата на 70-те години аз поех страшния и славен път към София като бъдеща олимпийска надежда в щангите.  С купищата желязо и пот усетих и миризмата на „Кореком”,  черните тънки папироси, дънките Lee и дългосвирещите тави на 33 оборота. Миришеха особено – на хард рок/само това слушахме/ и на свобода. От ония времена за мен свободата има специфичната миризма на грамофонна плоча. Носех скъпоценните тави с рейса, който тръгваше от „Подуяне” и още на спирката ме чакаше Райко с махленската компания, за да чуем на полския грамофон в къщи „Пърпъл”, „Ролинг стоунс”, „Блек Сабат”, „Юрая”. После организирахме „терен”/сега му викат купон/ и гордо притискахме момичетата под звуците на последните парчета. Райко танцуваше рядко с Павлина. Паркираше се до музикалната уредба и попиваше солата на барабаните. После ги повтаряше по маси, столове, ламаринени тенекии или тенджери. Понякога блъскаше с озлобление, а Павлина ни се кълнеше, че „никога няма да стане гадже с такъв ненормалник, дето  перкулясъл по някакъв Пейс”.

            По това време  Райко окончателно си загуби българската фамилия Йотов и стана  Пейса, естествено побългарен вариант на великия Ян от оная страховита група „Deep Purple”. Даже веднъж Кънчо Бека каза, че Райко е единственият музикант в света, който може да повтори солата на Ян Пейс на най-обикновена ламаринена тенекия от сирене. Райко се възгордя, а Павлина констатира, че и Кънчо си е загубил разсъдъка.

            В ония времена от май до септември животът ни се местеше около брега на река Вит. Риба в изобилие, раци, млечната царевица се крадеше от текезесарските блокове, а имаше още ягоди, домати, краставици, пресен лук – те идваха естествено от парцелчетата за „частно ползване” на работническата класа.  Райко „озвучаваше”. Водата на Вита бе чиста, топла и мамещо галеща. Подмамени от комфортните условия гаджетата разрешаваха усамотение и волност. Романтиката се живееше с младежко изобилие, независимо от честите провали. Павлина се въртеше упорито около Райко, привлечена от тънкото му мускулесто тяло. Един горещ ден и` казах, че е леко пухкава,  Райко Пейса потвърди и добави, че не може да плува като „риба скабрица”  и на всичко отгоре е задръстена като дъщеря на учителка по руски. То си беше самата истина, де. Момичето се обиди, заплака, после отказа да изчисти рибата и заби към съседния вир дето компанията си падаше по Лили Иванова и Паша Христова, докато ние въртяхме в четвъртък ВЕФ-а да намерим обедната класация на ВВС.  Павлина не бе злопаметна и скоро се завърна в компанията срещу бутилка домашна ракия, която бе свила от запасите на татко си.

            Така  прекарвахме на речния бряг и във вировете докато дойдоха топлите северняшки вечери за войнишки изпращания. И досега се чудя защо им викаха изпращания, след като си бяха общоселски веселия, надхвърлящи сватби, кръщенки и други празници от църковния календар. Незабравими нощи на ракия, каси с бира и лимонада, курбан и кебапчета, дълги дъски за сядане, тостове, напивания и много, много жесток северняшки бой, често без причина. Докъм полунощ се извиваха хора за дъртите, а след това започваше веселието за компанията на новобранеца с магнетофони, грамофони и понякога местен ВИС /по комунистическо това означаваше „вокално-инструментален състав”/.  Та дойде войнишкото изпращане на другия неповторим герой Румен Шелека. Брат му Славчо бе футболист на „Спартак-Плевен” и див рокаджия. Покани за незабравимата вечер половината или целия състав на „Диана Експрес”, всъщност не си спомням дали Митко Щерев бе с тях, но барабаниста Цецо Банов бе от съседното село, Максим Горанов от Плевен и те домъкнаха останалите /Юксел Ахмедов, Живко Топалов/ да уважат брата на футболната звезда. Тогавашният им вокалист Васко Найденов трябваше да изпее няколко пъти вечния хит „Синева”, но Райко не стана да прегърне Павлина, да я целуне и да се понесе в нежен блус. Паркира се до Цецо Банов и барабаните му, запали цигара и се фиксира в чинелите.  

            Някъде след полунощ Цецо Банов заби някаква местна девойка и Райко произнесе фразата, която преобърна живота и на него, и на махалата. Изправи се загадъчно и попита Банов:

-        - Ще дадеш ли  да седна на барабаните?! – каза го не с молба, а с достойнството на дивака, който знае пътя. И солата на Ян Пейс.

И се отпочна. Оправда блестящо прякора си.  Не се разказва последвалото в изпълнение на Райко Йотов. Пренебрежителните погледи на музикантите се смениха с удивление, а накрая преминаха във възхита. Бяхме много горди и приехме похвалите сякаш бяха към нас. А самобитният изпълнител не спираше. В малките часове на нощта едва го откъснаха от барабаните, за да го провъзгласят за „готов член на състава”. Банов бе забил по сокаците с местното девойче, та Райко продължи с репертоара на „Диана Експрес”. Пасваше идеално.  Де да знаехме, какво ще последва!?...

На другия ден Пейса бе местната знаменитост. Тези, които  изпращаха Румен Шелека за казармата разказваха на останалите, те пък на други, въобще – бяхме много горди от таланта на Райко и без изключение решихме, че е постигнал тази виортуозност покрай бреговете на реката. Нямаше начин да не е там.

Изненадата дойде след няколко седмици. В началото на септември Максим Горанов и Живко паркираха червена „Шкода”  на площада и разпитаха къде живее „онова момче на барабаните”. То пък бе, естествено на реката. Поседнаха в сладкарницата и после Райко ни извести:

-         - Изчезвам  в Норвегия! – точно така каза „изчезвам”, това бе думата, за да оправдае живота, който си течеше до реката.

Помислихме, че е мръднал, но... В онова диво време се отварял парашута за българска група да весели скандинавската публика по някакъв договор, ама Цецо Банов забягнал с първата жена на Митко Щерев и останали без барабанист, харесали нашия Райко, той им знаел репертоара, бил страшно атрактивен и много, много музикален – абе направо щял да си пасне като адаптер в новата група.  Той ни огледа, усмихна се загадъчно и се качи в музикантската „Шкода”. Изчезна като Павлина в оня следобяд.

Пристигна след седмица-две и тържествено обяви, че на еди-кой си октомври летели за Осло. Това „летели” го бил научил в последния момент и  ни зашемети окончателно – никой от компанията край Вит не беше стъпвал на самолет, а Павлина предвидливо предупреди любимия си, че може да му стане лошо. Часове наред Пейса разказваше как го развеждали из София, вадили някакви документи, той подписвал и мълчал. Обещал, че няма да остава в Норвегия, че ще е патриотично настроен и ще е верен на социалистическия идеал, който култивирал в себе си по естествен път. После му „били” няколко печата и му казали, че „характеристиката не била благоприятна”, но щом гарантирали другарите от групата ще направят изключение. Паспортът на Райко обиколи компанията – не бяхме виждали такъв „кетап”, а там имаше печати, с които торошката знаменитост щеше да стъпи на далечния полуостров. Само след няколко дни. Е, загадъчно промълви, че „бая парса отишла”, но никой не обърна внимание.

Новината обиколи селото, което тогава се казваше Лазар Станево, съседните селца, че стигна дори до Тетевен, където Райко бе учил в някакъв дърводелски техникум, даже му оставаше още година, но Пейса мъдро завърши – „Ебал съм му майката на техникума.” Отново завидяхме на таланта му да произнася величави фрази.  И да изчезва. Организирахме прощална вечер в младежкия дом. Извъртяхме всички любими тави, а най-готиното гадже Невена лично покани Райко на няколко блуса. Усъмнихме се, че ще я вземе и нея да видят норвежците какво парче красота е родила българската майка юнашка. Павлина при гледката и съмненията  изпадна в бесен плач, та се наложи Райко да я уверява, че никаква Норвегия , никакво Осло и никаква Невена не може да я изтръгнат от сърцето му. Павлина дали повярва не знам, но за раздяла му подари часовника си. Имах едни 70 долара, купени по 2 и 50 и му ги дадох за „зор заман”, щото път е ... После изпихме много ракия и бира. Придружихме Райко до автобусната спирка в ранни зори. Като дойде превозното средство натоварихме сака с надпис „Табсо”   и запрегръщахме щастливеца, а той целуна рейса с думите:

-         - Абе, тука си е ебало майката, ама няма начин... – И това запомнихме за цял живот.

Един от нас заминаваше, може би завинаги. Румен Шелека са зачуди още тогава „Абе, това копеле защо целува рейса?” и Павлина изхлипа – „Няма да се върне никога.” Напускаше ни, за да весели някакви норвежци и обеща да ни пише писма, да ни изпрати снимки, да накупи всички тави на любимите групи и да ми ги изпрати на мен. Като негов най-добър приятел се почувствах особено поласкан и ревнах, а Райко ми се усмихна:

-       -   Ами  колко съм стоял у вас на грамофона, там се научих и станах Пейса, сега ще ти се отблагодарявам бе, Ицо. - стана ми приятно и гордо.

После потъна в туловището на автобуса. Майка му леля Янка изпищя на умряло, ние мълчахме злобно, а Павлина се свлече на пейката. На връщане майката на потенциалния емигрант разказа покъртителната история: „Нали знаеш, че нямаше да го пуснат – дядо му, баща му, него го оклепали. Продадохме къщата на дядо му на зелено. За този пуст паспорт отидоха всичките пари, рушвети, подаръци, ама като каза Норвегия, та Норвегия, дано е щастлив...” Като чух леля Янка  да  изповяда другата истина за „пътя към Норвегия” май пак се разревах.

Животът уж си тръгна постарому, но не съвсем. Разговорите не минаваха без темата Райко, Норвегия и другия свят. Другарката Гечева намери в складовете на училището карта на загадъчната страна, отпреди девети септември и фантазията ни се развихри. Кънчо предположи, че в океана Райко ще се отдаде на риболов с ръце, защото тук умеел като никой друг да бърка по подмолите и да вади кленчета, мрени и дори сомчета, но Невена го опроверга, че в онова море водата била много студена, подмолите много дълбоко и нямало никакви мрени и сомчета, а сьомга и някакви други риби, които щели да ги сервират на Райко, а той само да си свири и пее. Пъката завидя на Пейса, че отървал казармата, защото не можело да ходи войник, докато разнася славата на българската музика, но Шелека направо му се подигра: „Абе ти луд  ли си, бе? Райко за нищо на света няма повече да се прибере при тези скапаняци. Вече е поискал от норвежците да му дадат гражданство и може да се върне в България само  като чужд поданик. Ще дойде да ни види, да се разходи до реката и да направи един тегел до младежкия дом.”  Гошо предположи, че щом има толкова сьомга,  то със сигурност Райко прави консерви от специалитета и върти бизнес с тях из цяла Европа. Павлина бе убедена, че като вземе гражданство и  се напечели от консервите, като си купи къща с двор,  Райко ще я повика да се оженят и да заживеят щастливо, защото готините селски момчета не забравяли големите си любови, дори да отидат в Скандинавия. Аз бях убеден, че Райко ще ми изпрати най-новите тави на великите групи, нали му дадох за из път 70 долара.

Размечтани на приятелски гръб отидохме до „Мечина дупка” /един от любимите ни за къпане вирове/ и дружно се опитахме да изпеем  оная велика песен на Tom Jones Green Green Grass Of Home. Накрая пак имаше малко сълзи и мечти за белите скандинавски нощи.

Писмо от Райко получихме преди Коледа. Беше изпратено до мен и цялата тайфа ме придружи до пощата, където се разписвах няколко пъти, защото това си беше хабер чак от Норвегия. Пликът бе с много печати и марки. От него изпаднаха снимки и четири листа с разкривения почерк на Райко.  Въпреки протестите на Павлина зачетох на глас, та да не остане никой без информация. Приятелят ни пишеше как му станало лошо в самолета, но удържал напъните, кацнали в столицата, чакали на летището и ги настанили в хотела, където щели да свирят, пеят, живеят и поркат. Стаичките били малки и чисти, а  ресторанта супер и още първата вечер взели акъла на норвежците,  той станал любимец, ама трудно се оправял с английския. Те, норвежците, говорели някакъв неразбираем език, който научили още от викингите. Било студено иначе, нямало вирове като „Мечина дупка”, та щял да забрави да плува, но открил покрит басейн, където водата била топла и можело да се плува и в най-големите студове. Водката им била по-кофти от нашенската ракия, а мъжете пиели като за световно, но не държали като него. Жените, ах, жените им били неземни, но леко съжалявал, че всички били само руси, нямало като Невена и Павлина с черни очи и коси. Заплатата им била мизерна, но големите мангизи идвали от бакшиши и поръчки, които той знаел безгрешно да изтупа на барабаните. Иначе нямал разходи по норвежките, защото те не чакали да им плаща сметките, ами се натискали да го черпят с водка. Не пишеше какво следвало след вечерята, вероятно да не обиди Павлина. Разказваше и за фиордите, белите нощи и сьомгата, която била  тричава, не като витската мряна, дето се „топела в устата”. Но... Райко повече разпитваше за родния, мизерен  пейзаж. Дали сме закрили сезона на реката, изпратили ли сме всички наборници, взели ли са Шелека войник и къде, как са завършили последните мачове на любимия му „Левски”, кой с коя е, как ще се празнуват Коледните празници, ще правим ли на Заговезни огньове и още такива битовизми, които ни бяха втръснали. За всеки случай прочетох за втори път писмото на глас и подхванахме снимките. Всичките цветни, каквито тогава нямаше в България. На тях Райко бе в Рая – готини мадами, супер ресторанти, нови барабани, дънки, шпицари, якета с потресаващи надписи. На гърба им бе надписал къде е правена, кога и по какъв повод. Но една бе по-различна – някак си неестествена. Квадратна и на по-дебела хартия.  На фотото ни гледаше торошкият чешит Райко до ... о, Боже световната знаменитост Ани-Фрид Люнгста, по-известна като Фрида от АББА!!! Червенокосият секссимвол. Май бе прехвърлила незабележимо ръка през кръста му. Мълчаливото ни изумление продължи дълго, много дълго, докато не изтърсих „Айде, стига бе! Не е истина!”.

Да, но беше истина. На гърба на снимката Райко бе написал подробно как се запознал с Фрида, която била единствената норвежка в групата, отседнала в хотела, чула райковата група и се снимала с тях, допаднали си, а журналистите ги щракали цяла вечер. Фрида седнала на тяхната маса за минути. Била много свежа, красива и загадъчна. С крака до сливиците. Отивала до родния си град Баланген , който обаче бил „едно нищо и никакво село, колкото нашето, я има, я не 2 000 души с емигрантите” . После шефът на хотела ги отворил, че звездата била плод на насилствената връзка между норвежка и хитлеров войник на Вермахта – имало такива деца, родени  в края на войната по някаква си програма за създаване на чисти арийци, която Хитлер наложил на красивите норвежки девойки.  По-късно самата Фрида имала проблем с произхода си, ама понеже била страшна певица... „Абе и тук има всякакви капути” – завършваше Райко с една от знаменателните си сентенции. В оня миг, докато разглеждахме снимката, осъзнахме горчивата истина, че живеем в една изумително скапана държава, която не ни заслужава, която завинаги ни е забила тук и няма никакъв начин да се снимаме с Фрида. Ето, тук придобиваме плочите на АББА скришом, понякога ги конфискуват ченгетата направо от „Корекома”, снимката на двете певици купуваме от стрелбищата, а Райко, който допреди няколко месеца се къпеше с нас на „Мечина дупка”  там седи на една маса с неземното изкушение, гледа го в очите и се снима с него, даже  леко го прегръща през кръста и го хвали, че е цар на барабаните. Отчаяно се нуждаехме от таланта на Райко, та да продадем дядовите къщи и да щипнем където ни видят очите /някои го направиха по-късно, един го застреляха на сръбската граница, а Краси Шугата открадна самолет/. Но тогава нямахме сили да реагираме. Снимката обиколи селото и стана по-голяма атракция от цирка, който идваше всяка година за селския панаир на Кръстовден. Райко с Фрида в норвежкия ресторант! Един от нас докосна мечтата.

С Шелека отидохме до  Ловеч, където имало фотограф, който да я преснима и да проверим дали не е фалшива /имаше сериозни съмнения, че Райко ни е спретнал номер с Фрида/. В областния град един чичка с таке и оцила с телени рамки ни обясни, че „ония” имали такива апарати, които снимат и изкарват фотото веднага, на минутата, но той нищо не можел да направи – щяла да излезе черно-бяла и да се загуби качеството. Категорично отрече да е фалшива – „така е там, може и с АББА да се снимаш.”

Положението закърпи Краси Шугата, който  прерисува снимката с цветни фулмастери в уголемен размер, сложихме рамка и я окачихме в Младежкия дом. Идваха и от съседни села да се дивят на Райко и Фрида. Оригиналът на снимката остана у мен, също грижливо рамкиран. Понякога Павлина идваше да я гледа и настояваше да изляза от стаята.

На третия-четвъртия ден се осеферихме от шока и приехме предложението на Невена да напишем писмо на героя, защото той мислел за нас при фиордите в компанията на Фрида, тъгувал по северняшкия топъл вятър в Торос, вълнувал се за резултатите на „Левски”, сънувал реката, вировете, мрените и млечната царевица, изпечена на въглени, понякога привиждал в норвежките Павлина и нея, абе щяло да е направо престъпление да го оставим неинформиран за потока на живота тук, защото „той бе един от нас”.  Иначе имало някаква страшна болест носталгия, която ако го хванела можело пак да стане „Райко Лудия”. Така им казала другарката Гечева по география. Седнах и писах два дни. Всеки от компанията даваше идеи и предложения. Накрая го преписах „на чисто”, турихме си подписите с кратко пожелание, сложихме листята в плик, лепнахме марки от  9 лева и го изпратихме до хотела на Райко в миражното и студено Осло. Описахме всичко. Че тази година пак ще ядем великденското агне на тиферич до въжения мост, че чакаме да открием плувния сезон по-рано на Вита, че Васко Пушека е пребил някакъв циганин и го водили в МВР-то в Луковит, но оня оживял, че Павлина, Невена и Тошана го жалят да не се удави някъде по фиордите, че Кънчо хващал водни змии и с тънка куха клечка им духал цигарен дим, те умирали, после в ракия ги консервирал и подарявал на другарката Драганова за шестица по биология, че Румен Шелека свалил страшното гадже Виолета и забягнал с нея за две седмици във Варна, та ги търсели с милиция, защото получил повиквателна за някакво поделение в Грудово, че съм напуснал щангите в София, защото ми казали, че не пием витамини, а направо отрова, че ракията тази година станала  „като олио”, че Шугата прерисувал фотото с Фрида и цялото село ги гледа в Младежкия дом, че Павлина ходи до Тетевен да се снима с новата прическа и му праща образа си, па дано не я забрави... И още много писахме.

Друго писмо от Райко не получихме, нито обещаните последни тави /след време разбрахме, че приятелят е писал и изпращал грамофонни плочи, които хартисвали някъде из някакви кабинети, защото били „вражеска диверсия”/.  На махленски съвет решихме, че като нищо Райко може да е заминал с Фрида при другите от АББА, защото не може такова безподобно копеле да не им хареса. Павлина взе да го прежалва и да се оглежда за нова партия. Посрещнахме 1980 год. с АББА, предположения, съмнения и много наздравици. Както обещахме, изядохме великденското агне до реката и открихме плажния сезон рано-рано, въобще социалистическият плебс леко потегли по утъпкания прашен път на лятото, когато имаше бойкотирана Олимпиада и в големите жеги си отиде Висоцки – един от маркерите на 20 век.

И дойде онзи августовски ден на 80-та, който преобърна всичко, та се коментира и до днес. Още се дивят в селските кръчми на Мизия и никой не намира, аджеба правдиво обяснение, виси си и досега жестокият въпрос „Защо?”. Цялата компания се бяхме разпищолили на брега на Вита. От близката нива накъсахме млечна царевица, бирата се изстудяваше в бързея, рибата  изчистена и подготвена за тигана, а за отскок опитахме миналогодишната ракия. Невена бе облякла новия си бански и изглеждаше зашеметително като излизаше от водата, Павлина бе поотслабнала и с удоволствие приемаше покани за кратък блус, Тошана разказваше за някакъв смотаняк от Ловеч, който не я заслужавал, Кънчо духаше дим от „Стюардеса” в устата на водна змия, аз и Шелека скачахме от най-високата скала с надежда да ни забележи Невена, а Васко Пушека мяташе срекмето за още риба. Животът край реката течеше по-сребрист от водните пръски по гърба на момичетата. Безгрижно изпънат и приканващ.

И тогава се случи това, за което още се разказва. Прошумоля царевичака, мярна се някаква шарена сянка, после пак. И ... от текезесарския блок изскочи ... Райко! От царевичната нива... Ако се бяха появили от плът и кръв Фреди Меркюри или Ян Гилън  нямаше да произведат такъв потрес, дори Фрида чисто гола нямаше да ни тресне така, както безподобния, усмихнат  и в сини бермуди Райко Йотов-Пейса. И в риза с някакви палми. Павлина припадна до огъня, Невена стъпи боса в някакъв трънак, аз се гмурнах в реката, мислейки че сънувам, Кънчо си подаде пръста да го клъвне змията, Васко изпусна срекмето с улова, кой знае защо Тошана си свали горнището на банския, а Шелека продума нещо като „ъ-ъ-к” и скочи в плиткото. Райко вървеше усмихнат, с нова прическа и кожени сандали към нас ... социалистическите скапаняци, които като премина потреса намериха силици да зададат единодушно страшния въпрос „Защо?” и да чуят:

-         -  Еми, нямат Вит бе, пичове и пички!


http://www.4coolpics.com/pics/0292/158080292373.jpg

http://4coolpics.com/showpicfull.php?id=230237
 

http://4coolpics.com/show.php?aut=22303&id=302088

http://4coolpics.com/show.php?aut=22303&id=302081


 

           



Гласувай:
11


Вълнообразно


1. анонимен - Това е шедьовър -
17.03.2010 18:29
браво , просто страхотен стил и невероятна история ! Чудесно !
цитирай
2. lado - Христо, поздрави! Аз съм го из...
17.03.2010 18:59
Христо, поздрави!
Аз съм го изживял това, но на Искъра и с други хора. Така беше...
Съжалявам ги днешните деца в моя квартал - никога няма да им се случи това, на което бях свидетел - чистите бистри води на реката, огромните риби, белия пясък, "метронома" на радио "Свободна европа" на румънски в петък с рок музика.
Даже имах съученик с хавайка - беше изгонен от Перник за поведение и ни шиткаше "Стормбрингер"
Изкъртващо!
Подписвам се : "Вярно с оригинала!"
цитирай
3. kalin8 - И аз подписвам :
17.03.2010 19:49
Вярно с оригинала!!!
Само това нямат!!!
А то, повярвай ми никак не е малко!
Благодаря за емоцията!
Б.
цитирай
4. toross - Владо, Боре - благодаря ви приятели -
17.03.2010 19:59
страшно готино е да оценят хора като вас текста, спомена и в крайна сметка една истинска история от близкото ни минало. Владо, аз имам спомени и от Искър, но от горното течение на реката под Мальовица - един от най-красивите кътове на БГ. Абе братче - беше - вече нищо не е същото, за съжаление...
цитирай
5. natali60 - Поздравления
18.03.2010 09:19
за емоцията!!! :)
цитирай
6. анонимен - Шедьовър!
18.03.2010 10:39
Шедьовър!
цитирай
7. анонимен - Поздрави и от мен
18.03.2010 10:40
Вярно и хубаво
цитирай
8. eien - Торос, майсторски, сантиментално и много истински е предадена историята
18.03.2010 11:08
Но всичко с времето си, Торос. Спонтанно и без Ваше разрешение си я прехвърлих в други времена -
ако снощи бяхте изпратили за Норвегия Вашия приятел и той се появи след 10 години край Вита...историята ще има друго звучене. Далеч по-тъжно. За него, за Вас, а за мен като читател и изпитала подобни вълнения и безнадеждно.
цитирай
9. toross - eien - О----ооооо,
18.03.2010 11:36
разбира се, че си права в емоцията и прехвърлянето на историята , но тя е силна и останала в емоцията ми именно, защото е истинска, дори и имената не съм спестил. Продължението е крайно трагично, ако намеря сили да го разкажа някой ден. Тук просто разказах за една лятна светлина, една мечта и един мираж.
цитирай
10. nadagr - Хубав разказ
18.03.2010 11:38
за хубавите ни млади години.
То това му беше и хубавото на социализма, че бяхме млади.
Поздравления!
цитирай
11. анонимен - Егати , колко красиво написано -
18.03.2010 12:13
поздравления колега, наистина невероятен разказ! И съвсем колегиално ви съветвам - издайте част от тези истории в книжка - уверявам ви ,че си струва. Имате уникален стил, който не се среща в новите ни автори, много тънък поглед върху нещата от живота и невероятно чувство за хумор. Нещата ви се четат толкова леко, че направо не е за вярване! Поздравления и пожелания за успех. Стоян Харалампиев, Самоков
цитирай
12. анонимен - Благой
18.03.2010 14:29
Христо, ти си гениален! Исках да ти напиша още много неща, но първото изречение изчерпва всичко.Успех, приятелю!
цитирай
13. krotalka - Страхооооотно е!!!!
18.03.2010 15:00
Върна ме в ония години!
КОЙТО НЕ Е ЖИВЯЛ ТОГАВА, ТРУДНО ЩЕ ГО РАЗБЕРЕ!
Носталгията навремето е мъчила много народ, сега е друго, интернета ни предоставя всякаква информация, а и връзките по телефон или скайп, помагат да се преборим лесно с нея.
Поздравления Христо!
цитирай
14. анонимен - Браво и хиляда пъти браво -
18.03.2010 17:25
това, което сте написал е най-хубавия разказ, който съм чел от много години. Напълно се присъединявам към коблегата да издадете тези разкази в книга. Ех как се размечтах , но разказаното наистина е страхотно, чудесно, направо трепач. Още веднъж - благодаря за спомените, за разаказа, за невероятните образи.
цитирай
15. анонимен - Петьо Христов -
18.03.2010 17:30
Какво си написал бе? Ти направо ме уби - страхотнооооооооооо!!! Жестоко, тъжно-весело. Браво пич.
цитирай
16. anastasiia - Извика спомени у мен... Едни такива...
18.03.2010 17:47
...топли, усмихнати..., свързани с река, с приятели... Може би, защото написаното е истинско, преживяно.... А и ти имаш таланта да пресътворяваш така живо, описателно, че аз "виждам" всичко, което разказваш... Имаш кинематографичен изказ,...водиш, увличаш!... И аз те последвах...:)
Искрено те поздравявам!
С удоволствие прочетох разказа ти...
цитирай
17. анонимен - асоциация
20.03.2010 14:46
Текстовете ти са като на Джером Джером - любим мой автор!
Дерзай, както казваха през социализЪма и комунизЪма.
Които трябва, но все още не си отиват...
Пиши, колкото можеш повече!
Отдава ти се!!
Успехи във всичко ти пожелавам!
цитирай
18. анонимен - Усетих мириса на времето.................
20.03.2010 19:32
Страшно написано, направо ме върна в ученическите години!!!! Браво
цитирай
19. divna8 - Благодаря - за спомените... И честита пролет!!!
22.03.2010 23:27
Макар и в друг край на България, изживявала съм подобни истории.
Таланта да ги разказваш обаче, си е лично твой! Бог те е благословил
с ДАРБА!!! Следвай я...
Още веднъж - благодаря за насладата ми на читател, струваше си всяка буква...
Приятна вечер и ... сънувай следващите си разкази!!!
Усмивки от мен - вместо букет цветя :):):)
цитирай
20. анонимен - самоков
26.03.2010 16:06
Пичаго,дерзай!Ти ме разби/Искаро,подобен приятел,и т.н./.Поклон!!!!!!!!!!!!!!!
цитирай
21. kolevdobri - Готино е...
18.02.2012 22:10
Много се забавлявах. Прочетох го докрай.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: toross
Категория: Политика
Прочетен: 9541667
Постинги: 935
Коментари: 6147
Гласове: 9515
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031