Цъкни ВЕФ-а, да чуем Кидика...

       Да не си мислите, че идиотията в писането на химни е само при Евтим Евтимов, Тончо Русев и неповторимия Веско Маринов?! Дълбоко и непоправимо се лъжете - повече от година една словесно-музикална порнография, наречена "Химн на Пловдив", активно подкрепяна от кмета Славчо и заместничката му Дойчинова - Гогова се опитва с всички усилия да направят шоуто перманентно.  Ще ви припомня мой текст преди година, посветен на обществената подигравка. През това време, учасника в "комисията" към община Пловдив бивш номенклатурчик Петър Анастасов я напусна и сътвори текст, аналогичен с този на бившия партиен секретар на СБП Евтимов... Само припева:

Това е Пловдив - град свещен,
в горди хълмове вграден.
Навеки тук, навеки наш
роден дом и храм, и страж.

Същото версификаторство,  плитка пропаганда, т.е. чалга и, разбира се, страж...

Ще нахвърлям още няколко реда за този "конкурс", сега ви предлагам текста, за който стана дума, но пловдивските първенци не се спряха, не мирясаха в резиленето на града...

За химна на Пловдив

            Пловдив си има антични стадион и театър, тепета, Стар град, цели четири футболни отбора, президент/Бат Петьо/, даже Гергов/Гочето/  и Капон/Мисса/, но явно на някой му се стори, че е малко и се спретна конкурс за  химн на града вековен. Имаше си изисквания, параметри, че даже и избрано жури, което тия дни трябваше да провъзгласи тържествено химна на града.  Уви, независимо от усилията химно-творчеството за Пловдив ще продължи до Нова година и може да участват нови химнописци.

            Провалът на идеята бе заложена още в началото на заданието „писане на химн за Пловдив”, защото химн не се пише по поръчка, а сам се НАЛАГА, СЪЗДАВА, УТВЪРЖДАВА като такъв, демек в 95 % от случаите тези тържествени песни не са били обект на предварително задание. Така е станало с „Шуми Марица”, „Боже, Царя ни пази” „Горда Стара планина” или „Върви народе възродени” – песните са се запявали масово и естествено, не са продукт на поръчка или административна хрумка. След 1944 г. комунистите се опитаха да редактират или пишат химни, но претърпяха провал /”Българийо мила, земя на герои”/,  после събраха пет-шест поети и в текста на националния ни химн се появи Москва, Великият Съветски съюз, Ленин и Сталин и още тъпизми, но и това химноинженерство не издържа, та си останахме с чудесните два куплета на Цветан Радославов.

            Химнът е  специлен жанр в стара Елада и древен Рим /hymnus/  и означава хвалебствена песен в чест на Богове и герои, имало е тогава специални химнописци и химночетци, през Средновековието се придвижва до клерикалния ареал и значението се измества към тържествена църковна песен, а в съвременното си разбиране като музикален символ на държава става едва след Френската революция. През 20 век вече значението на тържествената песен е максимално разширено и се появяват химни на футболни отбори, политически партии, градове, райони като Сицилия с „ Parla piu piano”  и дори на световните комунисти  – Интернационалът.

            В България особена популярност придобиват химните на футболните отбори, а някои от тях са си направо добри – на Левски-Сф – „Само Левски-шампион, идваме от Север, идваме от Юг” по музика на Стефан Димитров, на ЦСКА – „Сърца червени” в изпълнение на Й. Христова; някои са чужди заемки „Блю, блю канари” на Ботев-Пд и т.н. От градовете най-известни са химните на Шумен – „Оттука започва България” на Мисакян и Горчев, а плевенчани са особено горди, че „Песен за Плевен” на великия Емил Димитров е първият градски химн. Той излиза през 1970 г. в албума на Емил „Моя страна” и досега е задължителен в заведенията по Кайлъка. С  „Плевен – град на мойте детски дни ... мойто сърце ти ми отне, при теб си спомням младостта” се посрещат официални делегации, а неправителствена организация  има за цел популяризиране творчеството на великия им съгражданин. Безспорен лидер в градските химни е незабравимата „Бургаски вечери” на композитора Иван Коларов и поета Иван Ванев, изпълнена за първи път от група „Корали” през 70-те години на 20 век от неповторимия им фронтмен Симеон Събев /Монката/, после се изпълнява от заглъхналия фолк-певец Руси Русев, след това от  Ева и Гого, а преди няколко години авторските права бяха дарени на общината като официален химн на Бургас и не се минава вечер в заведенията или на официални церемонии без:

Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

            Във  всички нови химни има задължително присъствие на типичните местни, регионални,градски символи и в никакъв случай не се подчиняват на строгите канони на класическите мелодии. Все пак става дума за по-свободни, по-лежерни, някак си по-естрадни песни, които са придобили популярност във времето, без конкурси, поръчки или задания.  От тази гледна точка каква е ситуацията в Пловдив?

            За съжаление в Пловдив не се създаде типично градска култура, която да излъчи песен, приета без резерви от хората. И ми се струва, че това е причината за провала на обявения конкурс за химн. Не, че не е имало опити през годините, но стигаха до „цъкни ВЕФ-а да чуем Кидика”,  „Густо, майна Филибето” или „Денонощен магазин” на Бат Петьо. После се направи опит официално да се приеме химн във връзка с българо-съветската дружба и една девочка на име Зара изпя в ботуши и военна куртка  „ Песня Альоша”. Спомняте ли си: „Стоит над гарою Альоша, Альоша, болгарский и руский солдать...”, по едно време се изпълняваше и от Маргрет Николова и Георги Кордов, но нищо не се получи и се върнаха градските тарикати към „джиткам с кифла под тепето”.

            Ако се опрат авторите на знаците, на символите на Пловдив какво става – ами прекалено тежък, муден и натоварен текст, който няма да се запее, тъй като ще натегне от символи и метафори, защото кои са основните „репери”? Ами доста са – Антични театър и стадион, тепетата, река Марица, Панаир, Альоша, „майна”, Стария град , етническо многообразие, Съединението, Тримона, местни чешити – може още доста да се продължи и ще получи тюрлю-гювеч от рода на:

„Пловдив – град на античността и бъдещето

 с Панаир, Альоша и Тримона.

Град на футболни мечти и възрожденски къщи,

 дишам и живея с пъстрото ти етническо сърце”

 и после припев:

„Майни, айде на гьозмето,

на гьозмето  дето,

Бат Петьо, Гергов и Капон

ще ни вардят под тепето, под тепето на гьозмето”.

 Общо-взето с такъв „всеобхватен и тържествено-закачлив текст” ще се удовлетворят всички страни – местният патриотизъм с президента и единствената парламентарна мисс, българо-съветската дружба с почетния консул на Русия и собственик на Панаира, като бъде осъществен и прехода античност – настояще – бъдеще. Не са забравени футболните страсти, стария град и тарикатския сленг. Абе, удовлетворителна е работата, според „изискванията на конкурса”. Запомня се и ще се запее от млади и стари. За етническото многообразие може да се предвидят варианти на арменски, иврит, турски, цигански и руски. Наслагва се върху призивно-тържествена мелодия с леки чалга-рап елементи и готово.

Иначе фиксацията само до един елемент от „символния корпус на Пловдив” ще ни доведат за река Марица до „На брега на тихата Марица” на Емил Димитров; за типичния местен сленг до „майните” на Бат Петьо; за Стария град  до вариация на градска песен тип „сестри Аджови”; за Тримонциум  ще се съобразим с турските му собственици с шлагера „От Тримона да гепиме файтона”; за Панаира ще стигнем до любимата изпълнителка на собственика му Ивана... Абе винаги ще има недоволни. Така че – прочетете пак предложения текст.

И в крайна сметка защо не си спомним за чудесната мелодия на безспорния класик Митко Щерев и текста на Николас Гилен, която знаят всички майнички след първото изпълнение на Васил Найденов през 1981 г. като „Малка балада за Пловдив”, а после просто „Балада за Пловдив” в изпълнение на Илия Ангелов и „Диана Експрес”. В нея има и типичната тракийска меланхолия, баладично-романтичния лъх на топлия град, любовта и носталгията. Какво ще кажете за:

Във Пловдив, във града вековен,
там далеч, там далеч...
Една нощ спря да бий сърцето ми
и нищо друго...
Един зелен безспирен поглед,
там далеч, там далеч...
Две влажни устни недостъпни
и нищо друго...
Небето българско сияеше,
там далеч, там далеч...
С трептящите звезди препълнено
и нищо друго...
По улицата бавни стъпки,
там далеч, там далеч...
Завинаги последни стъпки
и нищо друго, нищо друго...

За голямо съжаление на всички утре на сесията - 9.07.2010 ще бъде избран именно "химна" на Анастасов. Винаги, навсякъде, където мога съм бил против тази източно-китайска мелодия, за която авторите нагло продължават да защитават, изтъквайки я като върховно постижение. И за още по-голямо съжаление твои колеги-журналисти с бели коси, също пеят дитирамби за нея.
За "Бургаски вечери" - това е не само голямата песен за Бургас, но това е и голямата песен на България и се пее от всички. Подобно нещо трябва и на Пловдив.
Що се отнася до лансираната от теб идея за песента на И.Ангелов, също не е подходяща, защото както казваш по-горе в постинга химна е хвалебствие, тържествена песен.
Нека "Балада за Пловдив" си остане като една от най-добрите песни, писани за града, но това не е химн.
Поздрави!

Прав сте Торос!Не е лесно една песен да стане химн.Когато написах "От тука започва България",нямах предвид,че тази песен ще стане химн.Тя не беше за Шумен,а за онази България,която носим в сърцата си.Мое бе заглавието,което се роди на стените на Плиска,както и стиховете"От тука започва земята ни и От тука започва Родината,моя бе и идеята за съдържанието на текста,който написа Антонин .На шуменци им трябваха 20 години за да я приемат,а аз я написах в късната есен на 1979г.Имах предложение от пловдивчани да пиша химна Пловдив,бяха ми изпратили и текстове, мои съграждани от Варна също ми предложиха да правя химн на Варна.Кмета Кирил Йорданов поръча на Тончо Русев,Е.Ефтимов и В.Маринов да направят химн на моя роден град .Е,.. и ?.Песента ми се пее ,а това е най-хубавото.Хачо Мисакян

Пропуснах да кажа,че когато в Шумен честваха 25 г от химна,"забравиха" да ме поканят.На въпроса на една приятелка в общината "Защо не сте поканили Хачо Мисакян на концерта?"й отговорили:Че той не е българин!!!--Да!Аз не съм етнически българин,а горд арменец-потомък на един от най-древните народи,но...БЪЛГАРИЯ Е МОЯТА РОДИНА и съм ГРАЖДАНИН НА ТАЗИ ПРЕКРАСНА СТРАНА ,КОЯТО МНОГО ОБИЧАМ и моите деца,въпреки възможностите си не я напуснаха,а въпреки трудностите в настоящия момент работят тук във Варна. Хачо Мисакян

Но дали ще има кой да те чуе, авторе. Като гледам нивото на кмета на Пловдив какво е дълбоко се съмнявам - много селски пръч бе... Жалко за този хубав град - като студент ми беше любим, а сега като ходя в Пловдив ми стъва тъжно, много тъжно.

Привет Хачо! К`во да те пра`м, кат не си чис българин, а? :-)))) Веднага да се направиш на ром/двоен/ и пей сърце. Че кинти ще ти дават да се интегрираш. Жалко, че си попаднал на поредния кретен на заплата. Пожелавам ти здраве и късмет.
Абе, варналии! Преди години имаше една песен "Варна, хубава Варна"! Не помня състава, но пееха на испански и завален български. Хубава песен е.
И сега, за Филибето и майните! Ако не бях софиянец, щях да живея в Пловдив. Чуден град и чудесни хора! Адски ме впечатли, че вие първи изритахте чалгията от кръчмите. Как да не ви обича човек!

Тоя Георги Славчев не го знам що за композитор е ама яко е взаимствал мелодията от старите анимационни пълнометражни филми , само текста да е друг и като нищо става песен за някой проект на Дисни да речем (това последното за Дисни НЕ Е комплимент ) . Без лоши чувства към никой от Пловдив .

става въпрос за харчене на пари по перо - пилеене сиреч или терапия...
абе каква е тази поезия, дето трябва да се прави на туристическа брошура съчинявана от некадърни балкантуристи - това си е чиста поръчка за рекламен видеоклип от рода на "Пуловера на татко аз обичам" - ама не е толкова кадърно изпълнен:)))

че сте обърнал внимание на скромния ми текст. И поздравления за наистина хубавата песен, която сте сътворили - най-голямата ви награда е, че се пее наистина и се харесва на хората. Още едно доказателство, че подобна песен се приема от хората, а не се прияма от някакви чиновници и съветници. Жалко за това, което направиха с Пловдив, но това е нивото на възможностите им. За съжаление, разбира се. На вас - хиляди пожелания за успехи!

Стана днес това, което прогнозира. Въодушевени от себе си общинските съветници приеха тази смешна песен за химн на Пловдив и тя, разбира се никога намя да се запее от пловдивчани. Жалко, много жалко за нивото на тези хора, но това е положението...

Ето моето становище, т.е. подкрепям колегата Марков: Ето го химна на Пловдив! Какви са тия простотии с "конкурс за химн на Пловдив" бе, Славчо?! Я не се излагай повече?! - http://aig-humanus.blogspot.com/2010/07/blog-post_4649.html

се сетих, че имало такава песен на Е. Димитров. Нямам почти никакъв спомен от нея и никога не съм я чувал в каквото и да е заведение в Плевен. по-вероятно е да са я пуснали някой и друг път по радиото.

и историята на града през 70-80 год. Беше тотален хит във всички плевенски заведения. Когато откриха Ростов...програмата задължително започваше с "Песен за Плевен". Преди две години попаднах в един плевенски ресторант и с изумление научих, че и те така правели - всяка вечер започвали с песента за родния си град.