Александър Сталийски – един летен спомен.

            Винаги на 4 август се сещам за Бате Сашо. Сталийски. През последните десетина години до смъртта му стана традиция на семейството ми да  гостуваме за няколко дни на виличката му във Варна, под делфинариума. Къщичката,  наследена от баща му - бившият правосъден министър, убит в нощта на оня зловещ 1 февруари 1945 г.  Задължително  на 4 август, на рождения му ден -– „Не празнувах на млади години, поне на дърти да наваксам.”  Лека тъга сякаш имаше, но… Такъв бе бате Сашо – уникален човек и ме е страшно яд, че пропуснах толкова много от приятелството си с него. По едно време дори се бе съгласил да разказва, да го записвам, после да редактираме заедно и да направим „споменник”, по думите му. Останаха само нахвърляни записки.

            Та да се върна на 4 август. Тези традиционни празници - наши си, много мили и спонтанни, когато скачахме от тема на тема. През 1994 г.  се роди малкият ми син Радослав, естествено бате Сашо му стана кръстник в Бачковския манастир и на чаша ракия с дядо Наум /тогавашния игумен на манастира/ сподели, че най-съкровената му мечта е един ден името му да бъде продължено от мъжко внуче. Не доживя милия да види Александър Сталийски Четвърти… Но съм сигурен, че сега някъде отгоре гледа и е доволен. Много горд с внука си. Имаще чувството за родова памет.

 И се радваше като дете на кръщелника си, което пък пречеше на дългите ни, безкрайно дългите ни разговори пред вилата със спомените на бате Сашо. А имаше уникална памет и ако го подведеш умело и е в настроение бе в състояние по неповторим начин да разказва за  едни жестоки времена. На Станчовата алея във Варна от ляво на вилата на Сталийски-страши е вилата на Буров, после на Анжело Куюмджийски, после на Станчов-баща и т.н. Историята на една друга България е подредена по тази алея. И бате Сашо ги помнеше стопаните, пазеше спомени за тях, за срещи, за интриги, за старата Демократическа партия или за прекараното след това в лагерите. Затворите, изселванията, съдебни зали, процеси, политически игри.  Сега ми липсват тези лета, този 4 август – заради пропуснатата възможност да запиша всичко, което можеше да се научи от  удивителния човек.

            Друго си е да чуеш как стария Буров се е обръщал към него със „Сашко” и искал с баща му да си разделят сметката за някаква стълба, която водела към плажа, иначе обичал много мастика, как Анжело Куюмджийски посрещал Цар Борис в разкошната си вила и винаги темата била поредния заем, от който се нуждаела държавата /да, били са времена, когато индустриалеца кредитирал царството/, но пък Сталийски-баща не желаел да ходи там, защото бил от оная част от партията, която не долюбвала монархията. Така ами – все пак е автор на „Корпоративната държава” и „Фишисткото учение за държавата” с личен автограф на Дучето Мусолини. Как отсрещния полуостров бил на Асен Николов – собственик на флотилия, на огромни предприятия, може би най-богатия българин. Той пък пиел само ловешка ракия.  А младият Сашо Сталийски Втори обичал да плува и  се заглежда по варненските девойки.

            Понякога се заговаряхме за преживелиците след 9 септември. За убития баща от Народния съд, за изселванията, лагерите, за Дулово, Своге и Чепеларе – единствените места, където му е разрешено да бъде адвокат. Живописно разказваше бате Сашо, много живописно. Дори, когато се изповядаше, че два пъти тормоза го е докарвал до опити за самоубийство. „Спасяваше ме Мими /съпругата/, имахме дете…” – тъжно проронваше.

            А беше блестящ юрист,  цитираше казуси и сентенции на латински; френски и немски говореше свободно. Запазил съм негова писмена защита, която според Иван Татарчев била шедьовър по търговски казус. Сега си спомних, че бате Сашо ме запозна и с живописния Татарчев. В кръчмичката в Горна Баня, пред вечната ВиК, който толкова обичаха – за тях ВИК означаваше „водка и кола”, а не другото, за което си мислите. С моя съселянин Николай Колев – Мичмана пък пиеха бяло вино и обсъждаха любимия „Левски”. „Мичмане, ако ми резнеш ръката, синя кръв ще потече” – една от култовите фрази му фрази на Сталийски.  В кантората на „Веслец” често се завъртаха и старите приятели Иван Дочев, Михаил Михайлов /Шиклето/ или бай Милан Дренчев – с тях разцъкваха политиката. Запазена е и друга култова фраза на бате Сашо, негов авторски лаф: „Бивша курва, бивш негър и бивш комунист – няма!”.

            Последният 4 август във Варна обсъждахме и правехме списък  как след 2 години ще събере всички приятели на ливадата да отпразнува 80 год. Не успя, не му достигна една година. Щеше да кани верните си хора Ани, Неделчо,  Жоро Мирчев, Мария, Кольо Даскалов, Станко, Мариана, бай Иван, Павката, Чавдар Цветков, Васко, Владо… Списъкът стана по едно време много дълъг, та се успокои: „До тогава и внуче ще имам”. Не му достигна една година.

            Все си мечтаеше да събере хората, които не са го огорчили в последните му години. А такива имаше много, прекалено много, на едва ли заслужават да ги споменавам. 

Месеци преди да си отиде се черпехме в къщи и тогава ми подхвърли нещо, което ще помня винаги: „Абе Ицо, толкова хубава страна, а много подлеци и комунисти, май сме много грешни, нали?!”. Докато бе министър на отбраната повтаряше, че е  националист и войската трябва да се уважава, но веднъж ми сподели, че в Генералния щаб „не били комунисти, а болшевики” и искрено се възмущаваше – „Ей, калпав народ ще излезем, щом червени генерали са взели да копат дупка и са изхарчили една торба пари”. Ставаше дума за дупката в Царичина, която след няколко дни ликвидира.
        Една вечер говорехме за семейство Славейкови, внезапно бате Сашо взе да рецитира. Равно, гладко с характерния си тембър. Не можах веднага да се сетя от къде, от кой са стиховете - отдадох го на изпития алкохол. Рецитацията продължаваше, едва след минути се светнах, че старикът рецитираше "Кървава песен" на Пенчо Славейков. Цялата я помнеше наизуст - литераторите ще ме разберат какво е да научиш цялата "Кървава песен" с тежкия и`, дори тромав стил, но засипан със символика. Бях като ошашавен, не можех да се съвзема, бяхме изпили бая водка. Като свърши му казах, че не съм на себе си - за първи път срещах човек, който може да запомни "Кървава песен". "Като ученик във френския колеж в Пловдив трябваше да я знаем. Помня я оттогава. Повече от 60 години  вече, а вие ми се фукате, че знаете нещо." - съвсем естествено ми обясни Бате Сашо. Оттогава все ми е пред очите как рецитира "Кървава песен" на Пенчо. Това бе Бате Сашо, старата школа...

Погребахме го на моя рожден ден – 16 януари. Избра да си отиде зимата, защото обичаше лятото, когато от брега на морето можеше да се връща в спомените си –тежки, неприятни, зловещи, страшни, но отминали – да си пие водката и да чака приятелите. Е, разбира се и да пуши вечната си "Арда".

Такива хора не си отиват през лятото.

           

RIP

Бях позабравил за Александър Сталийски.Той е от онзи тип(ужасно му личи) за който казваме,че е саалам чиляк.Още не мога да се сетя за някакви неразбории около поста му на военен министър.

малко хора го познаваха истински, а имаше какво да се научи от него. Колкото и да се взирам сега не мога да открия хора като него, Савов, Лучников, Татарчев, Дочев - хора, които лично съм познавал и съм удивен каква убийствена култура притежаваха, наистина бяха от друго време. Сетих се за нещо любопитно - ще го добавя в постинга.

много подлеци и комунисти....Страшно е направо!

Сега с този спомен ме просто разбихте. Познавах г-н Сталийски и мога да се подпиша с две ръце, че наистина беше уникален човек. Благодаря ви много за този красив спомен, много ви благодаря, толкова мило ми стана.

Бил е човек с класа, както го описвате.
Такива вече няма.

interesno, ne go pomnia nito kato ime nito kato politik ili voenen ministyr.
ama razkazanata slu4ka s Kyrvavata pesen e pove4e ot unikalno. edin otiwast si 4ovek, vidial prez jivotyt si wsi4kite mi strani izbira da deklamira kyrvavata pesen. ne ebilo ot vodkite-bilo e otvytre, ot syrceto.

sega imam usestaneto 4e poznavam tozi 4ovek makar 4e nesym go vizdal.....

уникален човек. Кантората му е запазена във вида, в който си беше преди да ни напусне.Малко прашасяла но все още се усеща атмосферата - купчината книги, папки, дела, старата пишеща машина и календарчето на Левски под стъклото.

Поклон пред паметта му! Не го познавам, твърде малка съм за да помня постовете които е заемал, но от прочетеното искренно се развълнувах и ми стана мъчно, че останаха твърде малко хора като този човек. Бог да го прости и мир на праха му!

за бате Сашо - аз имах щастието да работя известно време с него - на първо място бе жесток юрист, на второ място безподобен пич и на трето място осъзнат антикомунист. Толкова неща научих от него, че ще ги помня цял живот, а работихме само по две-три дела... Вие сте щастливец, че сте били толкова близко до него - седнете и го опишете, сигурен съм, че имате още купища спомени - характерни като него. Още веднъж ви благодаря искрено.

Достоен човек!

Химн на Българския съд

Нашият прекрасен съд

Ако някой някъде предава
своето отечество и слава,
ако клетвата за дълг прегази -
нашият съд го пуска.

Ако някое продажно братство
граби от народното богатство,
истината днес е само тази -
родния ни съд го пази.

Ако някой вярата убива
и престъпниците сам прикрива,
ако някой пред лъжата лази -
нашия съд го пази.

Припев: Хора, подарете цвете,
хора, запомнете ни добре!
Гордост е да служиш в редовете
на Българския съд сега .

Така е,много подлеци и комунисти!500 год. "присъствие" и генетична небрежност и това е резултата!Преди бяха "братята" руснаци,сега са "братята" европейци и "братята" американци,утре сигурно ще са "братята" китайци!И ще е модерно да сме с дръпнати очи!

на кого е паркинга на аерогарата

На внука му, защо? Все на някой трябва да е, или те е яд че не е твой? Направи си и ти паркинг и изкарвай пари, ако имаш акъл и качества. Ама се съмнявам...

Гледането в чуждата паница ако беше олимпийски спорт, щяхме да обираме всички медали.

Поклон пред паметта на човека.

Няма да забравя на конгреса на Демократическата партия малко преди да изберат Праматарски Сталийски каза пред няколко души: "Отиде си Бай Стефан, отиде си и Демократическата партия". Оказа се абсолютно прав.

Ицо благодаря ти че имах щастието покрай теб да се докосна до Големия Ал.Сталийски, поклон пред паметта му, Бог да го прости.

Ице , Благодаря ти ! Не си забравил нашия приятел ! Бог да го прости и светла му памет ! Върна ме в онези романтични времена, изпълнени с болка и много надежда, но и с истински приятели! Ани

Значи с много хора си се запознал покрай Александър Сталийски?
А не ти ли представи водещия си офицер?
Или не си знаел, че негова милост е бил доносник на комунистическата милиция?
Александър Александров Сталийски - доносник на Държавна сигурност от 17.12.1947 г. до 11.01.1955 г.
А в панегирика по горе един дори го обявява за убеден антикомунист?!
Щом такива са били антикомунистите, какви ли са били комунистите?

Ееех, нещастници...

За разлика от теб /за съжаление си анонимен/ бях от малцината , които четоха досието на бате Сашо още през 1992 г. преди да стане министър, четоха го и доста хора като ФД и трябва да ви кажа, че в условията, в които е бил малко са хората , които биха издържали , но вътре няма нито един ред срещу жив човек или човек, който е в БГ по това време. Нито ред - за справка може да се обърнеш към комисията по досиетата и да направиш справка. Ако бе написал адреса си бих ти разказал с подробности, които дори не предполагаш /в материала си съм загатнал, но трябва да се чете/, при анонимната коренспондениция разбираш, че няма как да стане диалог, нали? Даже напротив - в други материали съм разказвал подробно за тези неща, но е безмислено да споря по този начин.

Ползвах се с привилегията да има пропуск... за кратко с който влизах в НС , и покрай работата си съм се срещала няколко пъти с него. Готин пич, с цигара в устата нон стоп, ръсеше пепелта на всякъде... страхотни сини очи и винаги имаше онзи мъжки пламък в погледа си...когато минаваше хубава жена... Е, мога да кажа че съм свидетел на "раждането" на великата фраза произнесена от Александър Сталийски в пленарната зала ... „Бивша курва, бивш негър и бивш комунист – няма!”.
Бог да го прости и мир на душата му.

Бате Ицо, благодаря ти за това което правиш....... представяш ли си колко щеше да е щастлив сега с двамата Александровци! А аз имам привилегията да ги виждам всяка седмица. Чичо Сашо има привилегията да е горд, даже и от небето!
Поздрави

Служих в армията и го помня с една фраза казана пред репортер по БНТ по адрес на генералите (които му бяха подчинени) :"Ами те всички са комунисти...!" И въпреки , че официално генералите бяха безпартийни, той беше прав, генералитетът беше червен, даже излизайки от армията повечето ставаха активисти от БСП. Друго от неговото време не си спомням, освен едно посещение на неговият заместник, който се казваше Тихомир Станев, ако се не лъжа. Преди да дойде в Школата за запасни офицери в Плевен, той беше минал през Военно-въздушното училище и беше се опитал да уволни дежурния по КПП на училището, защото не му отдал чест. Бедният сержант нямал честта да го познава. Той беше тръгнал на инспекция с камуфлажни дрехи, без отличителни знаци и с пистолет, запасан от ляво. Сигурно много се е смаял този дежурен, когато странното голямо началство казало : "Уволнен си !" Началникът на училището, обаче защитил подчинения си достойно. При нас в школата дойде в събота (заради него, денят бе обявен за работен), леко олюляващ се , видимо се беше почерпил добре със тогавашният началник, полк. Димитров, който гледаше да се докара на СДС и да стане генерал ( и стана), въпреки, че преди това се е биел по гърдите че бил комунист. Школниците изпаднаха в конфузна ситуация, защото след поздрава: "Здравейте бойци!" и отговора "Здраве желаем г-н зам. министър" той каза: "Добре !" Школниците отговориха съгласно устава: "Служим на Р.България" Последва обаче: "Много добре !" Ами сега....Това го няма в устава. Получи се конфузна ситуация, но някой от офицерите подвикна "Ура" и школниците мощно приветстваха с "Ура" странния зам. министър. След това той държа 20 минутна реч от която нищо не разбрахме и отиде да си допива...С цялото ми уважение към Сталийски, като пострадал от комунизма, сугурно е бил силно ерудиран и начетен човек, но като министър на отбраната, явно не беше най-добрият избор. Хората се шегуваха, че въпросният зам. министър му е партньор на табла от пенсионерския клуб

Благодаря ви приятели - и за хубавите думи , и че ви е харесало написаното. Наистина е толкова хубаво, когато стигат думите и до приятели. Наистина, вероятно от някъде горе гледа и има основание да се гордее, че родът продължава. Вчера попаднах на една негова изповед , която съм записал последното лято във Варна, август 2003 г. - потресаваща е! Просто разстърсва, уникална е, втори ден я чета и съм изумен, няма такава житейска изповед - страховита ! Дано, дано един ден успеем да разберем тази житейска трагедия в пълния и` смисъл, защото в крайна сметка е близката ни история, съдба и орис.
Иначе на Вас - много късмет, здраве и радост, защото ги заслужавате !!!

лицето Тихомир Станев беше зам. министър при Сталийски само един или два месеца , наследи го от Митко Луджев, а на него му го натресе бай Васил Златаров, но още рано-рано изхвърча, защото сътвори тези неща, част , от които описваш. Успя за кратко време да вбеси и Сталйски, и премиера и го изгониха рано - рано. Сталийски въобще с него не контактуваше, камо ли да играе табла или нещо подобно - това е част от митологията. На мястото на Тихомир Станев бе назначен за зам. министър Никола Даскалов - най-добрия специалист по огнестрелно оръжие в БГ.