2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: Коментари: Гласове:
Последна промяна: 24.12.2011 10:20
Честито Рождество! Спасителят ни гледа от Витлеем укорно…
"Или не съзнавате, че Иисус Христос е във вас?
Не съзнавате, само ако сте недостойни" (2Кор. 13:5)
В тези тайнствени нощи на великото Чудо всеки християнин, ведно с ежедневните залисии се връща и към ония благонравни дни на детството, когато за първи път е приседнал на трапезата с постни ястия и е слушал словата от молитвеника. Аз съм от поколението, което дори е коледувало, независимо от атеистичната власт. В селата се пазеха традициите на боголюбивия български народ. Имаше и сняг, много сняг – бял и чист, като мечта и любов.
Баба и дядо не бяха от най-ревностните християни, в къщи не са се пеели тропари, но дойдеше ли Игнажден и баба започваше да се суети припряно. Ще отскочи до църквата за свещи и тамян, ще пресее отрано няколко пъти брашното, ще подбере най-хубавите зелки в качето за сърми, ще накисне боба, ще накъса девесил за него, ще стъкми ошаф и час по час ще слага дърва в печката. Дядо ще налее ракия и вино, ще пребърка джобовете си за монети, та да има за коледарите, па ще приседне и отвори книга.
На масата винаги ще има паница с варено жито и запалена свещ, баба ще нарежда за починалите роднини, ще припуква кандилото и се стеле оная чудна миризма на тамян и горящи дърва. И ще дойде Бъдни вечер с постните гозби, с питата, паричката – „Ела, Господи, да вечеряме…”
После пък идва Рождество! Празника на празниците! Легендата за Младенеца, ангела, Витлеем, яслите, Дева Мария, Светлината, пастирите, Йосиф… За тях четеше баба от прастара Книга, останала от предците и`, а дядо разказваше за Римската империя, Октавиан Август и Константин Велики. Май се поскарваха на теологично-исторически теми.
Дали си въобразявам, че хората тогава сякаш бяха по-добри? Или са идеализациите на детството? Нямам отговор. Знам, че имаше сняг и коледувахме с махленските деца, а старите ни заръчваха да започнем от къщата на попа, после да минем през домовете на даскалите/нямам спомен да сме коледували у кмета/. Вечерта батковците ставаха русалии, но скоро този обичай изчезна, едва ли някъде съществува, но през 60 – те на 20 век в Северна България го имаше. Власите в края на селото пък играеха хоро с дървени лъжици и викаха „Арашатаааа”.
По дворовете се колеха прасета, димяха кървавици, разливаше се червено вино, подвикваха „Честит Божик!” и жените търчаха с тави кисело зеле и кани от елексира в избите. Дочуваха се и гърмежи, тук-там се сбиваха ритуално, щото главите също димяха от изпитото.
По-добри ли са били хората? Едва ли, но картината е вярна.
И винаги имаше сняг. Бял като първата любов, като надежда и мечта.
Тия дни си блъскам главата по един екзистенциален въпрос – Защо единствените народи в християнския свят, които нямат песни за снега са комунистите и циганите? Дали не изчезва този свят от увеличението на циганите и комунистите в България? Отговорът е в гузността, в следите. Затова не обичат снега. Едните остават следи в снега, когато крадат, другите, когато убиват. В снега остават много зловещи следи от кръвта. Както е било в онази страховита вечер на 1 срещу 2 февруари 1945г. Страшна съдба – българска.
„За чисто, за бяло душата ми плаче” – ще каже един български поет.
И няма как Оня, който се роди край Витлеем да не ни гледа укорно. Архипастерите са оказва, че преди да служат Нему, са слугували на комунистическата държавна сигурност и като цигани чакат да ги даряват – за предпочитане с лимузини, а един патрика с прозвище Лудото Коле в Пловдив вапца иконите в митрополитския храм с гипс и залепи върху тях мушами. Наистина го свърши.
Май и затова оня свят го няма, отива си. На добрите българи…
Но… Като бивша даскалица баба винаги ми четеше и едно стихотворение на Димитър Подвързачов, което разказваше за Рождествената нощ:
Отдавна спеше Витлеем... В полетоовчари дремеха на стража при овцете;
внезапно огнена звезда проби небето
и почна цялото небе да свети.
Отвориха се звездните простори
и ангел божи слезна по лъчите
и на овчарите умилно заговори:
"Не бойте се! Блажени и честити,
че първа вест ще чуйте и вестите!
В града Давидов, в ясли и над плява,
Христос роди се тая нощ за слава!
Ликувайте, открийте си душата,
вървете, дето води ви звездата!"
И посред воинства небесни,
и хорове неземни песни,
овчарите поеха светъл път –
отидоха да му се поклонят...
И на всички приятели – Честити Рождественски празници! Макар и малко, има сняг, студено е, а казват, че това вещае добра година, макар и кризисна. То, какво ли не сме преживяли, та това ли…
И Словото стана плът, и живя между нас…, и ние видяхме славата Му. (Йоан 1:14)
Най-въздействащото изображение на Светото семейство - Сталинградската мадона, сътворена от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber. Спасението в лоното на Майката...
Тагове:
24.12.2011 07:00
24.12.2011 12:04
Ти си бил заобиколен от чудесни приятели !
Бъди честит!
Панацея !
Весела Коледа- здраве,вътрешен мир, топлина и обич ти желая,Торос!
помогне на политиците ни най сетне да се вразумят.
4ESTIT PRAZNIK NA VSI4KI!
2. Чара с Чар в блогарите
3. Медиапул
4. Промените 89
5. Е - вестник
6. Гласът на жабата
7. Декомунизация
8. в-к Дневник
9. блиц
10. Бивол
11. Големият Живко Желев
12. Блога на Милен Радев
13. сайт Държавна сигурност
14. Пловдив 24
15. Разузнаване
16. Радио Пловдив
17. П О Т
18. Марица - Пловдив
19. П. Симеонов - документи
20. Пловдив Утре
21. ЦИК - Избори
22. ЕСК
23. Пловдив-онлайн
24. Трафик-Пловдив
25. 24 часа
26. СПОРТАЛ
27. VBOX 7
28. ФАКЕЛ - Р. Леонидов