Отиде си Стефан Вълков – големият антикомунист, горд и достоен българин !
      Днес отец Димитър Амбарев ми съобщи покъртителната вест, че в Асеновград си е отишъл бай Стефан Вълков!
     Той е от хората, които трудно се описват. Поредният, на който България дължи много – мъченик на комунизма и стоик !
      Участник в голямата Асеновградска конспирация, повече от 20 години политически затворник, съидейник и сподвижник на Илия Минев и Васил Узунов, на българските патриоти, които не предадоха страната и идеите си.
      С него правихме преди 22 години СДС в Пловдивско. Бе много скромен и много достоен мъж!
      Утре в 15 часа ще го изпратим. Бог да те прости бай Стефане и Светла ти памет!
Още малко за него може да прочетете тук:

- http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/03/26/vyl8/

 - http://bulgaria1989.wordpress.com/2010/01/26/vylkov_dogan/

- http://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/10/%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4%D0%B0/

Все по-често чувам такива лоши вести. Напускат ни един по един. А младите не помнят...Жалко...Бог да го прости и да всели душата му в селенията на праведните, където му е мястото!!!

Да ни помага и от там!

Покой там горе.Дали ще се възроди онова СДС за което той е мечтал и работил?
А колко много днес са необходими именно такива българи!
Поклон пред паметта му!

Бог да го прости! Поклон!

Прекрасен човек. Мъчно ми е за него. Многократно съм му гостувал в Асеновград и винаги ще запомня доброто, с което семейството ми и аз сме били посрещани.

на благородната и неравна антикомунистическа битка си отиде. Бог да го прости!

Който иска, нека види нещо от това, което е преживял този Човек:
http://eltimir.ucoz.ru/_ph/4/699329977.jpg

Тук:
http://eltimir.ucoz.ru/photo/stefan_vlkov/38
Направих малка фотогалерия със снимки, посветена на Стефан Вълков. Периодично ще я попълвам с още снимки.

А ОНОВА СДС не е нужно нито на американците,нито на комунистите!За това и ТОВА СДС е една шепа хора!Защото сдс го правят хората,а не измислени играчи и далавераджии!Да сте живи и здрави!

чудните снимки, които предоставя на блога си - това е истинската история на България.

Ще пусна още снимки, toross. С бай Стефан бяхме смея да кажа добри приятели. Той заслужава да се остави спомен за него. А също за неговите почти забравени приятели и съпроцесници. Такива като Георги Гавазов и Иван Долев, например. Да забравим героите и мъчениците означава да оставим България в ръцете на негодниците и подлеците. Това ние не можем да си го позволим.
И аз ти благодаря, toross. Ако не беше твоята публикация нямаше да знам, че Стефан Вълков си е отишъл. Просто никой друг не се сети и два реда да драсне из разните така наречени "медии".

Забравих да кажа, че съм написал и ще продължавам да пиша пояснения към снимките, които посдтавям в галерията, посветена на Стефан Вълков:
http://eltimir.ucoz.ru/photo/stefan_vlkov/38
Поясненията ги пускам като коментари. Ако някой има въпроси, нека ме пита. Според силите си, ще отговоря на всеки. Поне доколкото знам някои неща.

Поклон пред светлата памет на Стефан Вълков, един достоен човек.
Уважаеми Елтимир, той почина вчера, а днес е погребението, тоест всичко стана много бързо, но все пак от Медиапул реагираха веднага и пуснаха текст.
Виждам, че и във Фрогнюз са пуснали, макар че има някои дребни неточности. Тепърва ще се пише за хора като Стефан Вълков, Илия Минев и е много важно вие, които ги познавахте да оставите колкото може повече факти, спомени и документи - и за тях, и за вас самите.

Наистина съжалявам, днес съм като замаян от вестта. Писал съм доста неща не само за двамата, но и за техни съратници. Пазя също много снимки и писма. Част от тях съм пуснал в Интернет. Впрочем снимката в Медиапул съм я правил аз, при едно от гостуванията ни със съпругата ми в неговия дом. Проблемът ми сега е, че моят архив е огромен, а всичко е пръснато и трудно мога да намеря едно или друго. Но постепенно ще попълвам галерията с още снимки. Обидна ми е само, когато някои пишат наизуст и лепят епитети, без да знаят нещо повече за нас. Имам предвид оня "наблюдаващ" във Фрогнюз.

И преди ги видях, ама съм като шашнат. Извинявам се, тук също има тази снимка, онази по-долу. А горната снимка я имам залепена в личния ми албум. Навремето бай Стефан ми я подари с посвещение. Със съпругата му, леля Мария ни посрещаха като свои деца. Не знам какво друго да кажа. Още веднъж Бог да го прости!

Идеалистите са на изчезване засъжаление.
Поклон пред паметта му.

Велик човек.Поклон пред паметта му.Да си жив и здрав Ицо да ни напомняш за хора,като Стефан Вълков,че официалните медии пет пари не дават за хора като него.А той във всяка една друга бивша комунистическа страна от Източна Европа щеше да бъде национален герой.Но не и в България.Щото България си е още съвсем същата,като преди десети.

Работихме заедно през 1967г. в КЦМ .Никога няма да забравя неговите думи кьм наш колега.''-Димитре,ако комунистите паднат някога,ти ще бъдеш първият,който ще забие нож в гърбът им,но аз ще бъда първия който ще ти отреже главата.Колегата Димитър или Иван,не помня името му, беше пишман комунист.Бай Стефан,така му казвахме,въпреки че беше на 41 год,много рядко сядаше на стола.Почти винаги беше в движение-3 крачки в ляво,3 крачки на дясно.Това му беше навик от карцера.Ако има рай,този Светец трябва да бъде там.Поклон пред неговото дело и светла памет.

Едва сега разбрах, че ни е напуснал големият антикомунист Стефан Вълков! Познавах го, макар и много отдавна да не го бях виждала. Разказваше ми за моя дядо Димитър Сотиров Примов, който на 39 години е бил осъден на смърт чрез обесване като един от ръководителите на Асеновградската конспирация. По онова време татко е бил 12-годишен. Когато на 13 август 1948 г. отишъл заедно с майка си и двете си сестрички за поредното свиждане в затвора, ги срязали, че присъдата е изпълнена. Гробът е неизвестен. Вълков тогава бил ученик и помилван от смъртното наказание, заменено с доживотен живот. Баща ми беше много близък с него, защото усещаше някакво земно-небесно посредничество със своя баща. За жалост - все по-малко оставаме антикомунистите!

thanks, enjoyed the article

The clarity in your post is simply striking and i can assume you are an expert on this subject.

С Вълков смея да кажа, че бяхме добри приятели. Или както той обичаше да се изразява, бяхме политически приятели. Гостувал съм в дома му десетки пъти и винаги бях добре приет. Скърбя за него.