На 50 … или личната Via Dolorosa


      Ето, че и моя скромност стигна до 50 години !

    И днес се чудя да празнувам или да се отдам на блажена почивка, напук на традицията или по-скоро личната празнична  система.
    Толкова се веселих на млади години, даже повече, отколкото го приема здравия разум. Дори празнувах много тържествено и с обилна почерпка 40 годишен юбилей, напук на традицията – все да се намират поводи. Пък и никога не съм обичал стандартите.
    Боже, колко приятели са казали добри думи за мен в мрежата! Не е за вярване… Прекланям ви се, приятели! Не е лесно да отделиш време… От сърце, благодаря на всички !
    Като че ли в последните години взе да ми харесва все повече самотата, тихия премрежен взор в хората и времето, да предпочитам схлупената, скромна и уединена селска черквичка пред помпозния, блестящ и разточителен храм… Може и да е криза на възрастта, може. То и си попразнувах тези дни предварително и скромно с истински приятели като Сашо Сталийски, Неделчо, Ани, бачо Кольо, Ради и котето Реджиналд. С приятели, които искат да капичнат ПСА в София.  С двамата ми сина – всъщност рекапитулацията на всеки – децата! Близките, без които никой не може.
    В нашия християнски свят битието ни е белязано с митологеми, символи и знаци от Кръстния път на Спасителя …
    Всеки си извървява своя Via Dolorosa – Пътят на болката. Кой устремно, кой бавничко, кой грешно, кой праведно, кой потънал в удоволствия, кой чоплещ земята за насъщния. Съдби, орис, проницание, но всеки тръгва от Лъвската порта, па да се зарее… Аз не мога да се оплача. За 50 г. видях непомерното страдание на баба и дядо от комунизма, светлата жертвоготовност на майка ми, собствената си болка изживях в една усилна и поразена от идеологии младост, но видях да си отива  Злото. Преживях и участвах активно в срутването му. Дори съдбата ми даде повече, отколкото очаквах – можех да гледам и участвам, така да се каже, отвисоко остатъците от комунизма, които се търкаляха неспирно в усойния дол на историята. После се наврях в злощастния преход, когато отломките червени се опитваха да изкачат пропастта.
    Е, не мога да се оплача, нито пък да се похваля. Не забогатях и не съжалявам. Не си опазих здравето, но и сам съм си виновен. Не намерих спокойния живот, но не съм го и търсел. Дано поне видят бял свят хилядите написани страници, та да оставя няколко безценни свидетелства за великото ни време на синия и красив порив към свобода.
    Само да си пожелая малко здраве ! Още малко здраве!
    Да си извървя отредения ми Път с Кръстния товар.
    Нека и приятелите са добре, да не ги гонят зли сили и хора.
    Ако ви остане малко време днес – налейте си чаша червено вино.
    Наздраве !


http://www.youtube.com/watch?v=fV1acUjEFbQ

http://www.youtube.com/watch?v=HEpVbf6cbDw&feature=relmfu

На здраве! За здраве!!

Светъл, споделен празничен ден!

Бъди здрав и вярвай ,че ще дойде деня в който синята идея ще победи!

Наздраве, Ицо и ЧРД. Да си ни жив и здрав, да доживееш и спокойни и ведри старини и ... наистина да оставиш спомена за борбата, за емоциите и за щастието да се почувсваме свободни. А и да има радост за читателя от утрешния ден - дал ти е господ леко и талантливо перо, но то носи и дълга да оставиш продукта му на грядущето.

Ще отпия от своята чаша с пожелание за мъдри и светли дни занапред, в здраве и любов!

Жив и здрав да си още 50 години!

Честито и от мен, Христо!
Жив и здрав посрещни и следващите 50 години :):):)

Здраве във всичките му смисли и още много написани страници ти пожелавам!

Честит Рожден Ден ,Ицо ! Бъди жив и здрав ! Ако всеки един българин беше положил толкова усилия колкото ти си положил България отдавна да е в Европа/ и то не само на книга/.И не се срамувай ,че не си направил пари,защото ти си правил история, което е много повече.

На многая и благая лета.

Ицо, жив и здрав!

Да си жив и здрав, и няма нищо страшно, че си стигнал 50. Като стигнеш 100–те ми се обади да се срещнем и на живо...:)

Възрастта е паспортна подробност, в която се взира провинциалният манталитет. Важното е духът да не старее.
Честит юбилей и наздраве!

Желая ти много здраве и щастие и по възможност да ни радваш с твоите добри,талантливи и актуални публикации!Пия за твое здраве...

Дано в следващите 50 успееш ,да те разберат!!!
Наздраве!!!
Ицо,продължавай да будиш!:)))

който съм те чел и съпреживявал с теб и написаното от теб. И болката и радостта споделям напълно по еуфоричното време и големите надежди, че нещата, ето на ще се променят де юре, а не да се подменят както стана де факто. Искахме да стане по-различно, по-подобаващо, по-логично, а стана така както се опасявахме, както очаквахме!
Чистито 50 и пожелания за здраве и дълголетие, с гордост от това, което си направил и се си борил честно!

Честит юбилей! И наздраве!

В пиесата "Големанов" имаше такава реплика "Педест гоишен чиляк не са дума стар". Честито и не спирай да пишеш.

ИЦЕ,.... ОБИЧАМ ТЕ